Набрала съм инерция така, както със Зайката по нанадолнището на съседната улица.Бях намислила да пиша за екскурзията на мама до СССР и да ви запозная с моята любима кукла Татяна (Нина), но това ще се случи в следващата статия. Сега ще ви пренеса в света на мамините книжки, които са били мои спътници в детството ми и ученическите ми години. Всички те са минали не през едно детство и училище, а през цели четири... Били са при мама, леля, сестра ми и накрая попаднаха при мен. Първата книжка е най-хубава и най-измъчена от немирни детски ръчички.Тя е от 1954 година и ако можеше да говори щеше много да разказва...

С риск да стана досадна споделям една българска красота. За мен са вълшебство народните танци и носии. Някога бях в мандолинния състав на моето училище и по разни участия често се засичахме с детския ни танцов състав"Лудогорче"/Разград/.Танцовият състав в  родния ми град Попово пък се нарича "Северняче" В него играеше едно момченце от нашата махала и много му се възхищавах. Създават красота и обикалят света! Много съжалявам,че не съм била част и от това вълшебство.Спирам със съжаленията и започвам с родните ни красоти... 

Най-после дойде ред да ви запозная с Мимето! Не, не онова глезеното от Асен Босев. Мимето, за което ще ви разкажа е много послушно. За първи път се видяхме на един селски събор, до една сергия. На толкова много събори ходехме тогава! В нашето село, по селата на роднини, на семейните приятели, на колеги и колежки на мама и татко...И да ме питате на кой,не си спомням точно... А и има ли значение? Те всички бяха вълшебни за децата от нашето детство. Мимето си лежеше съвсем голичка в едно жълто коритце. Имаше си нарисувана косичка. Веднага си я харесах и си я взех! Беше толкова мъничка, че спокойно се побра в шепата ми...

Така ми липсват храните от соц-времето, такава носталгия ме обзема като гледам опаковките им.

Шоколадовите бонбони - ммммм, можех да изям една кутия, спомнам си "Амфора", "Пълдин", "Ритон", "Диана", "Простор", "Лилия", "Черноморец" - на капака имаше рапани, охлюви, морско конче, "Тримонциум", "Сюрприз", "Крем ягода", "Крем вишна"- баха с бели кутии, "Южен плод", "Вишнев цвят", "Кафе крем", "Фини млечни" - бяха скъпички, "Космос" - онези дребните топчета, "Триадица", "Пияни вишни" и още много други, но съм ги позабравила.

Да, рожденичка съм и реших да празнувам с всички вас! Всъщност моите рождени дни са започнали така...

Помните ли летата от детството? Освен игрите по прашните улици и помощта към семейството в полската работа задължително беше и летния списък с книги, който беше доста дълъг и аз никога не успявах изцяло да прочета книгите от него но поне се стараех. Освен книгите от домашната библиотека задължително ходех и в градската библиотека и от там вземах купчина книги.

В 1- 2 клас да си призная май само ги вземах, разглеждах им картинките и ги връщах, ако прочетях 1,2 беше постижение.

Първата сериозна книга която прочетох беше "Пипи дългото чорапче" - не беше моя , бях я взела от една приятелка. Като цяло мъчно четях, после с годините видях , че не толкова лошо, но тогава като видех дебела книга и ми беше доста тягосно. 

Сега разбира се с удоволствие бих си чела по цял ден увлекателни книжки, ех къде са онези безгрижни лета, с дебелата сянка, хубавите картинки и интересните истории от книжките.....

Реших да ви припомня заглавията на някои вълшебни книжки, доста от които са ми още на сърце:

Мая Дългъчева

Първо тръгва мечето,
на което един ден му пада крачето,
а след него и двете кафяви очета –
стъкълца се оказват, зашити с кончета.
Няма кой вече твоите тайни да слуша,
няма кой в тъмнината до теб да се сгуши.
Първо тръгва мечето и с носа научаваш
колко пари за първи път да се прощаваш.
Ала още си елф, още пърхаш невинно
и сънуваш в сияйния мед на пчелина…

Здравейте! Търся детска книжка, която майка ми ми четеше. В нея или самата книжка се казваше мисля - "Златен портокал". Стихотворението беше нещо такова:

"Аз съм сладък (златен) портокал. 

Много път съм извървял -

чак от топлите страни,

да ме хапнеш сладко ти."

Имаше нарисуван един голям портокал, банан, маймуна... Ще се радвам ако някой я има да я снима.