Малко коментар от админа:

Може би тази статия ще стане повод за спорове. Във всеки случай авторът й е писал за човек, който е част от детството ни и за неговото "детско мнение" за този човек. Промених малко кратката статия, за да е ясно, че статията все пак е в съответствие с "НД".

Dani

"Макар че съм била дете, имам памет за онова време, когато крехката жена в бяло грачеше с големите си очила от баналните партийни трибуни и говореше за хармонична всестранно развита личност и естетическо възпитание на подрастващите. От тези лозунги едва ли нещо съм разбирала, но в училище започна да става все по-интересно. Извън досадните задължителни предмети там се случваха десетки артсъбития, на които аз и други като мен, по-будни и жадни за интересен живот, ходехме с искрено желание. Правехме ги с ентусиазъм – срещи с творци, поетични рецитали, песенни конкурси, театрални постановки, спортни състезания, творческа работа с по-малките от нас ученици, олимпиади, курсове по краснопис и рецитиране на поезия, пътувания в други градове, опознаване на историята на родния край… И прочие, и прочие. В училището ни – ново, построено в малкия ни град в чест на 1300-годишнината на България, ходех с желание и самочувствие, защото беше уютно и модерно. " (...)

Бабината къща... Скъп и топъл спомен от детството. Няма човек, който като чуе думата детство да не се сети за къщата на баба. Игри, смях, свобода и простор -  това бе за мен тази стара, къща от керпич, в едно малко, липсващо на картата, село. И всеки път, когато спомените ми ме отнесат натам, нещо стяга гърлото и сълзите идват, неканени...

"Вашият квартал, или един друг, подобен на вашия..." Така започва прекрасният български филм "Един снимачен ден", заснет преди повечето от нас изобщо да са били родени. Действието там се развива около кино "Изток". Това беше и моето квартално кино. Сега, докато са чудесните Великденски празници, съм в София и имах път именно към стария си квартал. Изпълних се с много мили спомени, които реших да споделя с вас, приятели. Минах покрай детската ми градина и се пренесох в първата половина на 80-те години. Тогава ходех на детска градина с огромно неудоволствие заради яденето (както вече нееднократно съм коментирала)...

Мили другарчета, нека се почерпим с някои от любимите ни сладки, шоколади и бонбони, толкова тясно свъразни с нашето детство. Освен домашните сладкиши, кексове, курабийки правени от мама и баба, тези от магазина също не бяха за подценяване. Сигурен съм че ще събудят апетита и на най злоядите деца в нашия сайт.   Колко хубаво би било ако можеше да се изхранваме само с това, а не да сме длъжни в детската градина или ученическия стол да ядем всички онези супи и манджи(като кюфтета със сос или зелеви сърми с бешамел), а накрая за десерт да ни дадат разните там малеби-та, грис каши, сутляши или ашурета-та.

Мили другарчета, представям ви сценария за шестдесет и втора серия на Нашия Детски Сериен Игрален Филм "Безкрайно детство".

Приятно четене!

По желание на наши другарчета рубриката „Съветска киновечер“ ще продължи с прожекцията на филма „Съдбата на човека“ от 1959 г.

Мили другарчета, сега нямам време да мисля по какъв друг начин да кача музиката от Хоризонт, която ми прати generala_30 и затова я слагам в статия. Просто много ми се иска и вие да чуете мелодията от "Разговор с вас", за която отдавна си говорим тук. А така и така я слагам в статия, реших да добавя и други две любими неща. Едното е Ранобудното петленце, с което мама ме будеше за училище. А другите са любимите ми Пуканки. Тях ги свързвам и с една серийка на "Ну, погоди", но и, и то най-вече, с изтърсването в събота сутрин. Всеки път, когато чуя въпросните "Popcorn" и се пренасям в първата половина на 80-те години. Сещам се как в събота сутрни по "Хоризонт" върви "От петък в събота", майка и татко изтърсват, а аз се крия зад купчината изтупани неща. Радостно ми е, защото е почивен ден и не съм на детска градина (където те карат да ядеш). А освен че се въртя около майка и татко или се крия зад изтърсените неща, и помагам по-малко. И съм много горда, че татко ми казва "Такъв помощник няма и в чужбина". Предполагам, че и на вас съботните сутрини са ви били любими, нали, мили другарчета?

Една книга, една повест посветена на Великата отечествена война, която често препрочитам с интерес   Не може и останалите деца да я нямате в библиотеката си, така че помествам тук само няколко странички.

от Тодор Харманджиев

СБОГОМ, БЕЗГРИЖНО ДЕТСТВО

от Тодор Харманджиев

БАЩИТЕ ТРЪГНАХА НА ВОИНА

от Тодор Харманджиев

ПОЛКОВАТА КАСА

По желание на другарчето kametel „Съветска киновечер“ ще излъчи филма от 1959 г „Балада за войника“.

от Тодор Харманджиев

ПЕТЪР В КАФЕНЕТО

от Тодор Харманджиев

СЛЕД ПРОПОВЕДТА В ЦЪРКВАТА

от Тодор Харманджиев

УТРЕ ЩЕ ГИ ОТКАРАТ

Мили другарчета, представям ви сценария за шестдесет и първа серия на Нашия Детски Сериен Игрален Филм "Безкрайно детство".

Приятно четене!

Започна ваканцията,  да си поиграем!  По наше време нямаше компютри, нито телевизия по цял ден и играехме ето на такива неща:

Една играчка-спомен от дядо Георги.  Края на 70-те години...