Като деца няма да забравя, как с часове висяхме край бащите ни пред блока докато правеха разни дребни ремонти по Москвичите, Жигулките, Полските Фиати, Вартбурзи. И татко, и чичовците - Недялко, Митко, Методии и т.н. Най колоритен беше чичо Наско-Кунгъла. Беше ходил на работа в Коми АССР и си беше купил оттам нова Волга. Постоянно нещо подобряваше по нея, купи си с връзки още един нов двигател за резерва. Тунигова я по социалистчески. А ние хлапетата край него - подавахме ме му инструменти помагахме каквото ни каже и после ни качваше и ни возеше из квартала Слатина и до съседния Дружба.

Нашите мечти обаче се простираха не само до познатите ни возила от СИВ, към които днес изпитваме носталгия или Москвичов синдром (подобен на Стокхолмския), а също и до онези шедьоври на световното автомобилостроене, които бръмчаха по шосетата и аутобаните на капиталистческия свят. И така другарчета, запознавам ви с втората част от албумчето.

 Когато момиченцата правеха своите лексикони и ги даваха за попълване на приятели и приятелки, аз направих това албумче.

Здравейте, другарчета!

Като съм започнала с колекциите - продължавам! Когато ви омръзне - кажете ми да спра!

В свободното си време - попълвахме лексикони или си записвахме спомени в някоя тетрадка, за да има откъде да ги препишем, когато ни дадат лексикон за попълване.

Знаете ли, че в учебната програма на 3 група в детската градина има тема "Моето хоби", "Колекционери" и други подобни. Когато преподавам тази тема, нося част от моята колекция от салфетки. Купувам един пакет красиви салфетки - раздавам ги на децата и им казвам, да поискат от родителите една кутия от бонбони или от обувки и да започнат своя колекция, при което всички са много въодушевени. След известно време питам какво става с колекциите. Някои деца още на другия ден са забравили идеята за колекция, други ми казват "Мама каза, че нямаме кутия" или "Аз исках, госпожо, но мама каза, че не може" и няколко деца казват, че са започнали колекция и са сложили салфетки от рожденни дни, ресторанти и т.н.

Здравейте, мили другарчета!

Днес искам да споделя с вас колекцията си от значки.

Честито Благовещение,мили другарчета!Желая ви от сърце да сте много здрави и да имате повече вълшебства и благи вести!Днес е един от най-светлите празници-ден на майката.Мисля,че не е случайно,че точно днес се навършват девет месеца  от загубата на мама...Няма случайни неща в живота...Не искам да натъжавам Нашето детство...Искам само да споделя най-ценното,което пазя от моето детство и от мама.То е в една вълшебна кутийка...Ето я...

 Вълшебната кутийка!Това са плитките на мама и моите бебешки къдрички!Откакто се помня те стоят в тази вълшебна кутийка,в която често надзъртам.На горната снимка е мама с плитките,а на долната съм аз с къдричките.Вълшебната кутийка ми я даде мама и аз я пазя до днес.И ми е тъжно и мило.И вълшебно...Целувам плитките на мама и си представям,че е до мен...И не знам защо всеки път като ги гледам в главата ми  започва да се върти една песен на Емил Димитров от нашето детство...Сетихте ли се...?Каква невеста си била ти,мамо,мила мамо...Може би,защото мама ни обича най-силно като никой друг,защото е най-верният приятел на този свят,който никога няма да те предаде...Вечер гледам тъмното небе като едно време,но сега не чакам падаща звезда,а търся моите две звезди,най-ярките-мама и татко.Зная,че те са някъде там и не са ме изоставили.Някъде на едно по-добро място,където няма зло и болка.Място като Нашето детство...Прости ми за всичко,мамо!Обичам те безкрайно!Дълбок поклон!

  Простете ми за тъгата,приятелчета...Обещавам да се реванширам с много усмивки!

Тук сигурно вече е споменавано това списание, но нека отново си го припомним. Пазя един единствен брой, който ми е много скъп. Списание "Пламъче". С какъв трепет очаквах всеки брой. Четях с удоволстие стиховете, защото и аз се опитвах да пиша такива. Прелиствах страниците и затаявах дъх над рубриката "Влюбих се". Тук всеки можеше да сподели своите първи трепети или разочарования. Публикуваха деликатно съвети да не се бърза, да се премисли по-сериозната интимност, но без назидание, без укори, с малките се говореше така, сякаш вече са големи. А страниците с детски хумор? "Пионер се смее" - толкова простички, непринудени и достъпни смешки или "вицове" за деца. И не на последно място забавните страници - задачки, главоблъсканици, ребуси и рубриката "Направи си сам". Толкова много спомени, събрани в една тънка книжка - списание "Пламъче"!

Здравейте, аз съм Мила! Радвам се, че попаднах сред вас!
Досега си мислех, че са малко хората, които като мен си пазят колекциите от марки, календарчета, салфетки, значки, а се оказа, че са цяла дружина! Не знам защо са ми така скъпи и не искам да се разделя с тях ...и с детските си книжки...и с настолните игри. Не е само заради щастливите спомени от детството, а защото искам да ги покажа на децата си, след някоя година и на внуци (надявам се). Искам да им разкажа за тези безоблачни дни, когато всичко беше по-простичко. Играчките ни бяха простички, но ценни за нас. На училище ходихме сам самички, още от първи клас, с ключ на врата. По цяло лято играехме пред блока, от ранна сутрин до късна вечер и само в определени часове се прибирахме да гледаме "Арабела" и "Господин Тау". Така исках и аз да имам такъв вълшебен приятел, когото да нося в джоба си...Но спирам, защото носталгията ще ме завладее, а няма смисъл, защото виждам, че тук са събрани много от съкровищата на Нашето детство.
Благодаря, че ви има!