"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
АББА реши да ни поднесе най-приятната изненада, събирайки се през тази година в студиото, за да запишат нов албум, който ще съдържа 10 нови песни. Първият албум на АББА след 40 години ще излезе на 5 ноември 2021 г. Последният им албум досега датираше от 1981 г. В началото на септември АББА вече издадоха първите две песни от новия си албум. И двете песни са в типичният за АББА мелодичен стил и напомнят напълно на песните им от преди 40 години. Песните имат много дълбочина, отвсякъде личи почеркът на АББА. Останаха верни на себе си и отново творят красота дори на тази възраст. Лъч светлина и много топлина в тъмните времена, в които живеем. През месец май следващата 2022 г. АББА ще изнесат виртуален концерт в Лондон, с песните от новия си албум. Цените започват от 250 и стигат до 450 евро. АББА отново е настояще, а не минало!
Насладете се на песните им, това е АББА на 100%. Трудно е за вярване, че в днешните времена все още може да се твори толкова истинска музика.
Тази песен е от филма "Дайте нам мужчин", 1985 г. Но я чух преди няколко дена за пръв път, докато тъсех една дрга песен на Шаински из "Ютюба". И се влюбих в нея. Накрая реших да се наредя и аз сред нашите поети-преводачи и да й направя превод. Не беше трудно - просто се отказах да римувам :). Но най-важното е, че моят превод може да се пее с мелодията на оригиналната песен.
В цялата статия са оригиналният текст на Бромлей и моят превод. Приятно слушане. И пеене :) И все пак, ако някой реши да преведе стиротворението в рими, ще е чудесно!
Запис на цял учебен час заедно с връчване на удостоверенията.
Завършване на 3 клас в училище "Кирил Христов" в Стара Загора през 1989 г. Времето, когато ни учеха на любов към родината, на гордост от нашата национална идентичност, на ученолюбие и дисциплина. Уникално, все едно се върнах на ученическия чин, толкова мило и познато.
Второ видео: то е от същата 1989 г., но е от село Планиново Тополовградско, празненство по случай 100 г. от основаването на основното училище в селото. В началото от тонколоната се долавя нежно мелодията на химна на Кирил и Методий и други ободряващи пионерски песни.
Здравейте, търся заглавието и името на автора на забравена книга от детството. Историята е за две бандитски семейства, които живеят в замъците си в подсредствена близост и са в постоянен конфликт с един други. Дъщерята и синът се сприятеляват и следват премеждия, но на края семействата се сплотяват. Автора е жена от една от скандинавските страни, мисля норвежка. С години се мъча да си спомня за тази книжка, през 80 те съм я чел като дете. Ако някои се сети да каже.
Майка към малкото си момченце: – Моля те, изяж си овесената каша, иначе ще викна Баба Яга! – Мамо, а, ти защо си мислиш, че Баба Яга ще ти яде овесената каша? (...)
Набрала съм инерция така, както със Зайката по нанадолнището на съседната улица.Бях намислила да пиша за екскурзията на мама до СССР и да ви запозная с моята любима кукла Татяна (Нина), но това ще се случи в следващата статия. Сега ще ви пренеса в света на мамините книжки, които са били мои спътници в детството ми и ученическите ми години. Всички те са минали не през едно детство и училище, а през цели четири... Били са при мама, леля, сестра ми и накрая попаднаха при мен. Първата книжка е най-хубава и най-измъчена от немирни детски ръчички.Тя е от 1954 година и ако можеше да говори щеше много да разказва...
С риск да стана досадна споделям една българска красота. За мен са вълшебство народните танци и носии. Някога бях в мандолинния състав на моето училище и по разни участия често се засичахме с детския ни танцов състав"Лудогорче"/Разград/.Танцовият състав в родния ми град Попово пък се нарича "Северняче" В него играеше едно момченце от нашата махала и много му се възхищавах. Създават красота и обикалят света! Много съжалявам,че не съм била част и от това вълшебство.Спирам със съжаленията и започвам с родните ни красоти...
Най-после дойде ред да ви запозная с Мимето! Не, не онова глезеното от Асен Босев. Мимето, за което ще ви разкажа е много послушно. За първи път се видяхме на един селски събор, до една сергия. На толкова много събори ходехме тогава! В нашето село, по селата на роднини, на семейните приятели, на колеги и колежки на мама и татко...И да ме питате на кой,не си спомням точно... А и има ли значение? Те всички бяха вълшебни за децата от нашето детство. Мимето си лежеше съвсем голичка в едно жълто коритце. Имаше си нарисувана косичка. Веднага си я харесах и си я взех! Беше толкова мъничка, че спокойно се побра в шепата ми...
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Бях намислила да пиша за екскурзията на мама до СССР и да ви запозная с моята любима кукла Татяна (Нина), но това ще се случи в следващата статия. Сега ще ви пренеса в света на мамините книжки, които са били мои спътници в детството ми и ученическите ми години. Всички те са минали не през едно детство и училище, а през цели четири... Били са при мама, леля, сестра ми и накрая попаднаха при мен. Първата книжка е най-хубава и най-измъчена от немирни детски ръчички.Тя е от 1954 година и ако можеше да говори щеше много да разказва...
