Моята читанка за 1 клас, издадена през 1978 година. Съдържа стихотворения, приказки и кратки разказчета. Първото от тях е "Аз съм българче" на Иван Вазов. Следват "Родна реч", "Родина" (Високи, сини планини...) и т.н.

Вярно, че има едно, което е посветено на Г.Димитров и едно - на Ленин. Но има и за Христо Ботев, Чавдар войвода, Храброто българче, Най-добрата майка, На любимия учител, При мама и при татко, и много други произведения с дълбоко позитивно послание, оставено вече далеч в историята.

С модерна техника се постарах да подобря качеството на снимките от моя архив на детството и повечето се получиха толкова изненадващо реални, че реших да ги споделя тук. Съпреживях миналото си с немалка доза носталгия след толкова години отново във всяка една снимка. Снимките са от периода 1976-1989 г. Колкото трая и моето детство. То приключи точно с приключването на социализма, като през 1989 г. беше последната година, в която бях безгрижно жизнерадостно дете. Видях живота в онзи строй изцяло през очите на дете и той през тях беше прекрасен.

Появил се е един рядък български детски сериал, който рядко е показван по ТВ. Но все пак си спомням, че съм го гледал поне веднъж.

Филмът е трисериен и е сниман през лятото на 1984 г. В трета серия местят на календара датата 5 юли 1984 г. Хубава година и хубави времена. Филмът е сниман в Синеград :-) който е Трявна.

Във филма се разказва за група деца, които с помощта на учителката им по химия, на един инженер и на един лекар построяват пречиствателна станция срещу фирма Термитекс, за да спасят реката от замърсяването.

Филмът е реализиран със съдействието на Министерството на околната среда и водите. Това държавата се грижеше за своята природа. Днес-немислимо...

А и мелодията във филма е толкова ретро и това разказване в началото на всяка серия - пълната красота на българските детски филми от онова време. Единствено децата твърде много изкуствено рецитират репликите си, доста далеч от нивото на други филми от онези години. Иначе хубав смислен конструктивен филм.

1 серия:

следват втора и трета серия:

Наистина бяхме юначета!А този анорак ме върна при юнашките приключения на вълшебното екскурзионно.Като нов е!Е,липсва копчето на джоба и вървичката ми се струва,че не е оригиналната,но като за след екскурзионни приключения е добре!Снимах го с телефон,с фотоапарат,със светкавица,без светкавица,на каква ли не светлина...,е не става и не става реалният цвят!Зелен,брезентов,непромокаем и вълшебен!

Зная,че в махалата има много кърпички,но реших да ви покажа и тези,които случайно открих А накрая ще ви припомня как правехме бебенца от тях.От най-детските за съжаление повечето вече ги няма...Открих само две,от които едната мисля,че я зърнах тук.Ето я първата!Да поиграем на федербал!

Прекарах най-щастливите си летни ваканции (1990 – 1993) в едно тревненско село (баба ми е от Трявна). Във времето, когато „нямаше ни GSM-и, ни интернет“, връзката с околния свят бяха един черно-бял телевизор, една радиоточка и вестниците, донесени от града. В селото имаше само един телефон, в магазина. Възрастните трябва да са следили с вълнение новините по тези канали за драматично променящия се по това време свят, но едно дете, разбира се, гледа филмчета. За един научнофантастичен сериал, който гледах през ваканцията, става дума сега. Издирвам го, за съжаление без успех до този момент. Може би някой тук ще се сети кой е филмът? Единственото, което помня от него, е, че от цялото човечество бяха останали само двама-трима мъже и една жена, и те се бореха с извънземни (?) същества, които искаха да ги унищожат....

взех тази игра от село преди 2 дена но липсват правилата и не мога да ги намеря ако някои ги има ще съм благодарен да ми ги прати,благодаря предварително :)

Едно интервю с Васил Кожухаров и много носталгични спомени

Ето какво намерих на тавана на село. Повечето играчки са предимно за момчета. Трябва да отбележа, че аз също обичах да играя с коли и с камиончета, нищо че съм момиче.  Дори имах няколко, но те са отдавна разхвърляни, ама тук пък намерих цяло съкровище. 

Е, момчета, ще играем ли?