„Кореком,ти вмъкна се във всеки дом…“Този припев от песента Човекът бог на Клуб НЛО постоянно се върти в главата ми тези дни.У дома Кореком за първи път се вмъкна една вечер през 1983 г.Мама се прибра от работа с две шоколадови яйца и транзисторче .Бяха подарък от една нейна колежка.Със сестра ми бяхме вече по-големи/аз на 11,а тя на 14/,но това не ни пречеше да се вълнуваме.Тогава не бързахме да пораснем…,а и за нас беше нещо ново и недостъпно до този момент.С грейнали очи започнахме да шумолим със станиолите.Под тях открихме вълшебство в кафяво и бяло.Не помня дали остана за мама и татко от него,но вкусът му никога няма да забравя.Стигнахме до изненадите.Сестра ми първа откри нейната…Бяха части на някакво човече.Сглобихме го и се получи ето това…

Не е лесно и да си дете!

Трябва да се учи, пише и чете,

и понякога с метла да се мете.

А пък Шаро чака пред вратата,

пръв другар в играта...

Шаро, потърпи и опашка не върти!

Буквичките вече знам и урока сричам,

после с теб ще тичам.

 Град Шумен в 1984г.

Здравейте, търся книгата от Георгий Тушкан "Джура" 1969, издателство "Народна младеж" в електронен вариант. Някой ако може да помогне ще съм много благодарен.

Не исках, не исках да пиша статия по такъв повод. Но за легендата Стефан Данаилов трябва да се пише и винаги да го помним. В последно време със страх отварях страниците с новините, защото се боях за Стефан Данаилов. Така тъжно е, че него вече го няма. Той е не просто един от символите на нашето детство. Той е един от символите на България. Откакто съм на този свят и още от времето преди да се родя, Стефан Данаилов е неделима част от българската култура. Той безспорно е един от най-големите български актьори на всички времена. И в киното, и в теаъра, и в телевизията, и в телевизионния театър, и в обществения живот с винаги достойната си и принципна позиция! Със своя талант и чар той е явление! Той е и най-известният български актьор в чужбина. Но Стефан Данаилов е и много повече. При цялата си слава и успехи, той си остана добър и земен човек, без ни най-малко да се главозамае. Аз лично съм имала шанса да се докосна до него, интервюирайки го и снимайки се с него за спомен. Той обичаше публиката си и ние, неговите почитатели, го обичахме. За студентите си е бил като баща. Освен това е помагал на толкова хора, дори на такива, които са били несправедливи с него. Днес един негов студент каза, че Стефан Данаилов е бил райски добър. Красив, талантлив, чаровен, добър! И даряващ любов. Както пее и Пол Маккартни: "Любовта, кято получаваш, е равна на любовта, която даваш." Стефан Данаилов наистина даде толкова много любов и затова я получаваше и обратно. И споменът за него винаги ще живее в сърцата на българите. Поклон, Ламбо, и лек път.

Ето и втората част на „Приключенията на Лукчо“ — от Глава 17 до края. Приятно четене!

lukho-2.djvu [1,05 Mb] (сваляния: 95)

На днешния ден е роден италианският писател Джани Родари, автор на детска литература. Писателят е удостоен с най-престижното отличие за детска литература — наградата „Андерсен“, наричана „малката Нобелова награда“, и така печели световна известност.

Добавям към колекцията му в тази библиотечка една от най-известните му книги — приказната повест „Приключенията на Лукчо“, издадена през далечната 1972 г., когато мнозина от вас още не са били родени :)

lukho-1.djvu [1,28 Mb] (сваляния: 127)

Преди време ви запознах с една беладжиийка-словотворец. Ето една истинска беля от нея…
Преди повече от 25 години семейството Т. решава да окепази стените на дома си с тапети. Речено-сторено. Цялата къща бива облепена с модерни на това време хартии с десени на цветя.

Идея за срещата на класа