"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Авторът на книгата е световноизвестен писател хуморист, чиито книги са преведени и публикувани в около 100 страни. Включен е в книгата на рекордите „Гинес“ като един от най-четените хумористи в света. Повечето от неговите книги са част от културното богатство на единствените в света музеи на хумора в България и Италия. Вили Брайнхолст е носител на наградата „Алеко Константинов“ и на сребърен медал като един от най-добрите в света автори на къси разкази.
У нас Вили Брайнхолст е вече широко известен с книгите „Ало, аз съм тук!“, „Ало, мамо! Ало, татко!“, „Ало, мамо, какво е това?“, „Мама е най-добрата на света!“, „Да живее майката!“, „Изкуството да останем млади“, „Виж, мамо! Виж, татко!“
В „Наръчник за бащи“ Вили Брайнхолст разглежда със свойствения си лек и жизнерадостен хумор различни проблеми, възникващи пред бащите през различните периоди от живота на детето.
Книгата е развлекателно четиво и е предназначена за широк кръг читатели.
Моля ако откриете печатни грешки да ми сигнализирате.
Честит празник и от мен, скъпи другарчета, на вас — които не сте забравили детството си — с пожелание за безгрижно детство на днешните и на бъдещите ни деца! Поздравявам ви с тази хубава книжка, преразказана за деца от Ангел Каралийчев.
Приключенията на Мюнхаузен от Рудолф Ерих Распе, преразказани от Ангел Каралийчев. За ранна и средна училищна възраст. Издателство на ЦК на ДСНМ „Народна младеж“, 1955 г.
Честит празник,приятели на вълшебното детство!Да сте много здрави и никога да не пораствате!Спомням си снимки в детската градина,навярно за някакъв празник...А може би за 1 юни...?Не съм сигурна,но ясно си спомням вълнението,светлините,кабелите порай масичките...Спомням си,че бях забравила да кажа на мама,че трябва да съм с кордела/явно съм бляла / и от едно момиченце с две опашки взеха едната и я сложиха на мен.Спомням си зеленият молив,който ме накараха да държа все едно,че рисувам...:)Не съм сигурна за повода,но със сигурност е бил хубав!Раздадоха ни ленти от снимките...
Едната е пострадала от зъбките на един малък разбойник А ето ги по-отблизо...
Единствената цветна снимка от детството...Приятен вълшебен ден!
Преди много време, през 1980-те (е, не е чак толкова отдавна, де..., все още сме "младежи", поне за мама и татко :)), в леко досадния, поне за мен, в. "Септемврийче", за който почти нямаше как да не се абонираме, издадоха комикс, по любимия на всеки разумен юноша "Винету". Комиксът, честно казано, беше "плачевен", но като едно безкрайно влюбено в тая история момче прилежно си го бях изрязал и прикачил, отначало в една "специална" тетрадка за индианците, а после към първия том на книгата, издаден от изд. "Отечество". За нещастие някъде вече съм го загубил...
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
/ и от едно момиченце с две опашки взеха едната и я сложиха на мен.Спомням си зеленият молив,който ме накараха да държа все едно,че рисувам...:)Не съм сигурна за повода,но със сигурност е бил хубав!Раздадоха ни ленти от снимките...
А ето ги по-отблизо...
