Както беше казал някой, една снимка струва колкото 1000 думи. 584 секунди х 24 снимки/сек сами можете да си сметнете колко хиляди думи са това!

Добра вечер с нашата драга другарка Ким

И така другчета, наближава сезона на отпуските и почивките. С този кратък филм ви предлагам да се пренесем в миналото и да видим как вървеше живота тогава. Мнозина ще разпознаят и тогавашните автомобили, и пионерските униформи, и оборудването за къмпинг. Приятно гледане и приятни спомени.

На 8 май на 85 години ни напусна руският композитор Евгений Павлович Крилатов (Евгений Павлович Крылатов, 23.02.1934-08.05.2019). Моето детство е дълбоко свързано и със съветските детски филми, а Евгений Павлович беше един от ненадминатите майстори в областта на филмовата музика. Мисля си, че задачата на всеки творец е да докосне чрез творчествот си Другия, да му достави радост, да го накара да съпреживява... Така го прави и част от своят свят. Затова, въпреки че никога не съм познавал Евгений Павлович, бях част от неговия свят, а значи това е и моя лична загуба.
Ако разровите из Нашето детство, естествено, ще откриете много-много негови песни. Искам тук прост да ви припомня някои от тях...

Преди няколко дни, случайно, срещнах с един приятел, от по-късните, недетски години. Не го бях виждал почти 7 години. Разбира се, поразговорихме се, дори седнахме на по, хъм, „кафе“… От дума на дума - все тъй става около мен напоследък - стана въпрос и за НД, та той (нека да го наречем условно Иван) ми сподели, че знае за сайта и ми разказа една история за съвременните хлапета и техните бели… Първо трябва да уточня, че Иван живее в село. Той е с няколко години по-малък от мен, има хлапе, което (също условно) ще наречем Радослав; сега е в 7 или 8 клас. Това, че живеят в село, съвсем не означава, че има някаква разлика там в технологии и прочее, даже в случая напротив - Иван се е „оборудвал“ с мощни машини, а хлапето расте освен в селска и в мега-виртуална среда. Тази бележка е необходима за последващото…

Авторът на тази песен, Хосе Луис Пералес, е малко известен извън Испания (като изключим невероятната Por qué te vas), а виж в Испания го смятат за класик на популярната музика (ами, примерно както при нас Емил Димитров). Que pasara mañana аз помня главно от казармата, но разбира се и от детството си. Обичам такава романтика...

Привет на махалата!Преди време видях,че Мики гимнастик се издирва от много другарчета и нали обичам да се ровя и да издирвам нашите съкровища...го открих!За съжаление не моят,но душата ми трепна...Струва ми се,че е много малък шансът да го открия,дори и в мазето...,но много се зарадвах като зърнах този...

Изданието през 1982 г. е доста слабо за онези години на силна музика. Повечето песни са започнали да стават сладникави и незапомнящи се с нищо. Именно в това издание участва и най-лошата песен - единствената песен от всички Евровизии, събрала точно НУЛА точки, песента на Финландия и естествено класирана на последно място. Някаква ужасяваща какафония.

Все пак се открояват песните на Португалия, Швейцария, Кипър, Израел, и естествено песента на Германия Ein bischen Frieden, за която при тази слаба конкуренция не беше трудно убедително и заслужено да спечели първото място.