Помните ли летата от детството? Освен игрите по прашните улици и помощта към семейството в полската работа задължително беше и летния списък с книги, който беше доста дълъг и аз никога не успявах изцяло да прочета книгите от него но поне се стараех. Освен книгите от домашната библиотека задължително ходех и в градската библиотека и от там вземах купчина книги.

В 1- 2 клас да си призная май само ги вземах, разглеждах им картинките и ги връщах, ако прочетях 1,2 беше постижение.

Първата сериозна книга която прочетох беше "Пипи дългото чорапче" - не беше моя , бях я взела от една приятелка. Като цяло мъчно четях, после с годините видях , че не толкова лошо, но тогава като видех дебела книга и ми беше доста тягосно. 

Сега разбира се с удоволствие бих си чела по цял ден увлекателни книжки, ех къде са онези безгрижни лета, с дебелата сянка, хубавите картинки и интересните истории от книжките.....

Реших да ви припомня заглавията на някои вълшебни книжки, доста от които са ми още на сърце:

Мая Дългъчева

Първо тръгва мечето,
на което един ден му пада крачето,
а след него и двете кафяви очета –
стъкълца се оказват, зашити с кончета.
Няма кой вече твоите тайни да слуша,
няма кой в тъмнината до теб да се сгуши.
Първо тръгва мечето и с носа научаваш
колко пари за първи път да се прощаваш.
Ала още си елф, още пърхаш невинно
и сънуваш в сияйния мед на пчелина…

Здравейте! Търся детска книжка, която майка ми ми четеше. В нея или самата книжка се казваше мисля - "Златен портокал". Стихотворението беше нещо такова:

"Аз съм сладък (златен) портокал. 

Много път съм извървял -

чак от топлите страни,

да ме хапнеш сладко ти."

Имаше нарисуван един голям портокал, банан, маймуна... Ще се радвам ако някой я има да я снима.

      Здравейте на всички в Детството.
     Днес имах шанса и щастието да се свържа с Владко Василев, познат от кино филма "Тигърчето" (1973) (р.Мариана Евстатиева).
     Благодарение на спомените на Бате Румен, че той изиграва малкия Вилм преди омагьосването му, реших днес да видя какво мога да намеря за него и евентуално да се свържа с него. Не знам как, но нещата се получиха мигновено и буквално 60 мин след като търсих информация... вече си говорех по телефона с него.
     Беше нещо нереалистично за мен. Изведнъж този човек оживя пред мен и започна да ми разказва за Теофана Преславска и снимките на телевизионната драматизация "Джуджето Дългоноско" по Вилхелм Хауф.
     Ето какво ми разкри той за тази толкова тайнствена и издирвана от нас и руснаците тв постановка.

Разказ за моменти от реализацията на ТВ театър в две части "Студеното сърце"

Здравейте отново. След лудницата покрай търсенето на каквито и да са били сламки за неоткриваемия и труден за описание ТТ "Джуджето Дългоноско" (1975) реших да допълня образа на твореца Теофана Преславска чрез третия й пълнометражен филм-драматизация поред от 1975 г. по приказна тема, а именно "Приказки от един живот" (1977).

Здравей, Бойко, здравейте махалата. Поздравления за голямата издирвателска работа. Отдавна не сме се срещали тук, но понеже ме провокира статията, ще ви кажа какво аз знам понеже съм пряк участник в реализацията на българските постановки. "Джуджето Дългоноско" и "Студеното сърце". Не зная дали съм ви казвал в предишните ми статии, но аз започнах работа в БТ /тогава така се казваше/ през 1972 година. Работих като организатор и аситент режисьор на хонорар, а през март 1975 година ме назначиха на щат като уредник на програма в Детска редакция. Ако не знаете уредник на програма е човекът, през който минава целият реализационен поток от пускането на заповедите за производство, до приемането на програмите на ОТК. На тази длъжност бях до 1982 година, когато ме назначиха за редактор. Казвам това за информация, защото имам спомени за много предавания /разбира се не всички/ и филми от периода ми на уредник На практика съм гледал всичко, но продължавах участието си като асистент режисьор в много предавания. В момента пиша своите спомени в книга с работно заглавие "Моята телевизионна приказка" и разказвам за работата ми и с Теофана Преславска. Та конкретно: "Джуджето дългоноско" е постановка на ТТ за деца и юноши от 1975 година. Снимана е изцяло в студио 3 на БТ. Редактор е Виолета Илиева, автор на драматизацията Олга Кръстева, Режисьор Теофана Преславска, отг. оператор Николай Глушков. В ролята на Джуджето Дългоноско е Коста Карагеоргиев, в ролята на малкият Якуб преди бабата магьосница да го превърне в джудже е Владко /Тигърчето/,мисля че фамилията беше Василев тогава на около 10 години. В ролята на Майката е Меглена Караламбова. Бабата магьосница не помня. Но помня, че в ролята на двамата благородници, които спореха кой ще яде истинската баница "Сюзерена" бяха Иван Цветарски и Никола Анастасов...

Мили другарчета, продължаваме темата с автотранспорта.

Това е документален филм за изграждането на родните автомагистрали.

На интересуващите се - приятно гледане.