• Главна
  • »
  • Случайни и незабравими срещи
Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Август 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Август 2018 (1)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (5)
Май 2018 (8)
Април 2018 (2)
Март 2018 (15)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Случайни и незабравими срещи
14-05-2009, 21:57 | Автор: Любомир Николов | Категория: ---
Ангел Каралийчев

Бях втори или трети клас. В училището ни – 134-то, трябваше да гостува Ангел Каралийчев. Натовариха мен да го поканя, отидох у тях за да свърша тази задача. Той живееше на Попа – някъде около Художествената гимназия. В същият вход живееше и Дора Габе. Сега мисля, че онова пътуване от улица "Пиротска" до центъра със смяна на два трамвая беше първото ми навлизане в света на възрастните. Бях много горд със себе си. Писателят ме покани в големия си хол, имаше книги навсякъде. Не се изненада, че момче на осем години е дошло при него. Беше много възрастен. Не говореше много, сигурно се беше уморил от това внимание, което в последните години сигурно му е тежяло.
Училищната среща не съм запомнил с нищо особено.
Преди седмица бях отново там. След близо петдесет години. В апартамента на Дора Габе се намира редакцията на литературното списание "Пламък". А домът на Ангел Каралийчев е превърнат в музей. Всичко е почти като преди.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: rumbic (16 май 2009 08:40)
Докато четях това, което си споделил, за миг се пренесох в онова време, което съм сигурна, че си остава неповторимо!

 
 
№2 от: Чудакът от 6-ти Б (16 май 2009 09:59)
Ние пък веднъж трябваше да отидем с едно другарче - отрядния председател - при вдовицата на Ран Босилек, за да я поканим на среща-разговор. Живееше в къща, недалеч от училището ни и ни прие в обгърнатото от полумрак салонче (точно така го нарече самата тя и аз  - едно жизнерадостно дете, израснало в слънчева панелка, разбрах, че в едно жилище освен кухня, детска стая и хол, можело да има и салонче :)) Бяхме поканени да седнем на масата и докато изпълнявахме пионерското поръчение по поканата, вдовицата дотътри отнякъде една стъкленица, сложи я насред масата и каза: "Ето, това е сърцето на Ран Босилек!" ....УЖАССССС!
Сега пък се разрових из нета и се оказва, че жената, с която сме се срещали, не е била съпругата, а снахата на Ран Босилек. даже не сме разбрали - за нас си беше една възрастна дама, която съхранява макабрени предмети.

 
 
№3 от: veselin4o (18 май 2009 08:17)
Това сигурно ти е била първата истинска пионерска задача.
Много обичах да чета приказките му тогава. И разбира се за маймуняка Тошко Африканскииииииии!
Беше писал май и някакви други неща, но те не ни бяха интересни. Впрочем и него са го цапардосвали и са му забранявали някои от творбите. Щото бил говорел за Бога.

 
 
№4 от: Любомир Николов (18 май 2009 12:52)
 Здравейте, приятели от горния етаж!
Около Попа като средношколец влязох в "Средношколско знаме". Там работеше един млад човек, на който онзи ден си припомних името, Божидар Томов. Бях му забравил малкото име.
Сега работи в Хумористичната редакция на Радио Христо Ботев.
След ЧЕТИРИДЕСЕТ години ще отида да му се обадя, направо съм щастлив, че ще го видя отново.
Той ми беше задавал някои задачки, къде и какво да напиша като репортер. Беше много готин, и сега е такъв, сигурен съм!
Поздрави, Веселинчо, Чудак от 6-ти Б и Румбик!

 
 
№5 от: Янка патиланка (6 септември 2009 18:37)
 Любо, баща ми работеше във вестник ''Средношколско знаме''!

 
 
№6 от: Любомир Николов (14 ноември 2009 07:31)
Янка, здравей. Божидар Томов не можах да открия. Бил напуснал радиото. В " Средношколско знаме" публикувах някои неща през 69 година. На 20.11. - петък, в 18.30 часа ще бъде представянето на книгата ми " Лодки през зимата" -сборник разкази. В читалище " Николай Хайтов" - бившето кино " Изток". Поздрави !

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 9
Потребители: 0
Гости: 9

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!