Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Декември 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
Юли 2021 (2)
Юни 2021 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Денят на Ботев
2-06-2009, 14:15 | Автор: freja | Категория: ---

Пронизителният вой смразява Града на стоте войводи. Довечера никой няма да показва по новините хлапета, които намират това за куул или пък за тъпо, нито учудени чужденци, които са си помислили, че чуват сигнал за война. Чужденци просто няма, за да се учудят, а сирената е станала част от нас още от най-ранно детство и не подлежи на оценки и анализи.

 

В цялата страна всички знаят правилото и точно по обяд на 2 юни спират мълчаливо за минута в знак на почит към Ботев и падналите за свободата на България. Застават мирно, както ми обясняваше дядо. И наистина  застиваха – минувачите по улиците, шофьорите в колите и работниците в заводите. Е, за работниците не мога да твърдя със сигурност, но знаех, че правилото важи и за тях. За всички.

 

Едноминутното мълчание понякога беше чакано като велико събитие, защото с приближаването му дядо увеличаваше разказите си за подвизите на героите. Да не си помислите, че е бил историк или нещо такова - не. Те и разказите му не се отнасяха точно до една-единствена епоха. От турското робство и еничарите, през Васил Левски и "Радецки", та чак до собственото му, много по-късно по време, участие във войната. Но с какъв патос говореше!... И ето, в последните секунди ние излизаме на терасата, сирените се включват и всичко пред погледа ни замръзва. Върволякът по оживената улица спира, не минават даже и автомобили. Не помня дали някой ми е казвал или сама съм стигнала до прозрението, че сирените всъщност идват от линейките, паркирани пред болницата отреща. Мислех си колко ли мощни трябва да са, щом се чуват из целия град... И до ден-днешен не знам дали това е било истина или мит.

 

Друг път сигналът ни сварваше по средата на някоя разходка или на кръстовището, или пък на площадката пред блока. Където и да станеше то, заедно с него неизменно ме завладяваше чувството за участие в нещо велико. Представях си, че съм караул пред Мавзолея или войник на пост. На много важен пост. Във въображението ми протичаха героичните битки от разказите, вееха се знамена, ехтяха изстрели... И никой не смееше да наруши тази паралелна реалност. Всъщност, не - понякога се осмеляваха. Разни отделни електрони, които продължаваха невъзмутимо да си вървят по пътя. И да събират върху себе си цялото сподавено възмущение, което генерираха у околните. Спомням си изражението на баба, когато виждаше такива единици - би могла с поглед да ги порази... Е, за щастие, подобни нарушители бяха изключителна рядкост.

 

Когато пораснах, ритуалът се пренесе в училище. Или по-точно, аз го заварих там. Класът се изправяше на крака и заставахме мирно. Учениците до прозореца гледат към двора - колкото да видят, че дори часът по физическо е спрял. Учителката забелязва, че все пак някой хулиган притичва до оградата...

 

Сирените постепенно затихват, а оживлението постепенно се възвръща. И така - на всеки 2 юни, без да умуваме трябва или не трябва да го правим, защо да трябва и не е ли глупаво или зловещо.

 

Вкъщи продължаваме с ритуала. Аз заставам по навик до прозореца или на терасата за една минута или се спирам на тротоара. И днес застанахме с дъщеря ми до прозореца в детската. Един заблуден електрон се отби встрани от хаоса на пешеходци и коли. Беше шофьор. Тъжно му се възхитих.

 

 

Поклон пред подвига на героите!

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: furious_kid (2 юни 2009 15:57)
Поклон, дълбок поклон пред паметта им!
И нека повече разказваме за тях на децата! За да знаят, че в родината ни е имало и велики, готови на саможертва герои, а не само власто- и сребролюбиви мижитурки от различен калибър, както в момента! Да знаят и помнят, да уважават истински герои, а не измислени и пошли псевдо VIP нещастници! Защото днес, когато завиха сирените и аз застинах, както повечето хора свел глава на тротоара, покрай нас премина с ръце в джобовете, с раници на нивото на, хм, задните части и кой с цигарка, кой с бира, половин клас от съседното училище. И тези "деца" подхилквайки се грозно ни коментираха какви изкуфели кретени сме... Честно казано, добре, че още свиреха сирените, та само стиснах юмруци от срам! Защо така изпуснахме ситуацията? Та нали същите тези наглеци са деца именно на наши връстници - на хора, които знаем, обичаме и почитаме паметта на загиналите за България? Не зная със сигурност, но поне за себе си съм убеден, че ако всеки от нас не се свиваше, а заемаше активна гражданска позиция (макар и грешна, но активна - все пак човек се учи от грешките си) ситуацията у нас щеше да е значително по-добра! И децата ни с гордост щяха да осъзнават, че са Българи! И нямаше да има грозни сцени като погубеното детство на двете дечица от Асеновград! И...

Впрочем, какви ги пиша! СИГУРЕН СЪМ, че сред нас са тези, които ще възстанат срещу бездушието и безродността и ще се превърнат (надявам се без да има нужда да отдават живота си) в герои за нашите наследници! И занапред в деня на Ботев ще се споменават с благодарност и техните имена!
П.П. Преди малко четох "бисери" от матурата... Доплака ми се...

 
 
№2 от: Cvetan (2 юни 2009 16:19)
Поклон пред паметта и  подвига на героите!
С риск да прозвуча  песимистично  относно  събитията , за които говори Furious kid ще цитирам Ботев:
"Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани".

А сега малко по-оптимистично,смятам че всичко ще се промени към по-добро,като всеки един  предава на децата си вярата в моралните  ценностите ,в които той самият е възпитаван.

 
 
№3 от: isi (2 юни 2009 16:43)

Поклон!

(Благодаря, freja!)




--------------------
 
 
№4 от: gamina (2 юни 2009 18:20)
Днес повечко хора около мен спряха, колите също hi Миналата година - беше по-зле.
А през 2007 за последно бях на Околчица, имаше някакви типове, които не станаха по време на химна, ами си плющяха кебапчетата на поляната :( А на сирените се шматкаха насам-натам. Както каза един дядо на внучето си: "Тулупи винаги е имало!"

А помня, че "правилото" някога беше - спират на място всички, с изключение на влаковете и самолетите!

Сирените не се пускат от линейки, а са монтирани в училища и обществени сгради, някъде по кръстовища. Служат още при бедствия, въздушни атаки и такива "хубавини"



 
 
№5 от: Айви (2 юни 2009 21:05)
  hi БРАВО, Freja! Страхотна статия!
  Наистина по време на нашето детство беше различно... Сегашните деца имат друга ценностна система...Жалко...
  Поклон пред паметта на героите! 
  
Все пак мисля, че никога няма да бъдат забравени.

 
 
№6 от: zaharisa (3 юни 2009 12:08)
Благодаря за тази статия  Frеja толкова точно, че чак боли.
И Furious_kid е прав. Майка ми вчера се е възхитила от отношението на турските строители, които работят на строежа срещу нас и както всички са застанали мирно с наведени глави, спрели са и трамваите и всичко и всички, както е редно. Ако някой може да си представи кръстовището 5 кюшета (София) притихнало uuux  Та въпросната тишина е била нарушена само от един електрон с остри токчета, върху който замрелия булевард не е произвел никакво впечатление ... Вечерта всички разказваха, че на обед е минала една блондинка.  


 
 
№7 от: mia.yaneva (3 юни 2009 17:01)

Е, пред моя офис другарчета, на гърба на Министерски съвет, вчера тишината беше нарушена само от ЕДИН заблуден електрон ДЪРЖАВЕН ЧИНОВНИК пак на токчета, който си излезе от сградата и спокойно си прекоси целия паркинг без да му направят впечатление замръзналите прави шофьори на правителствени лимузини, вероятно защото и по друго време не ги брои за нищо, но се зачуди като излезе на улицата защо всички стоят мирно  и все пак й стана неудобно и спря. Беше тръгнала само с портфейла си  я за парцалче от някой близък магазин, я за кафе или цигарка :) Не беше блондинка..., но й плащаме заплата с данъците си :) 

Иначе никой, ама никой не мръдна на три улици гледани отгоре - скоро не бях виждала това на 2 юни! 


 
 
№8 от: freja (7 юни 2009 03:22)
Другарчетата от столицата приятно ме изненадват и ми вдъхват надеждата, че може би не всичко е изгубено все още, даже има шанс и да възкръсне. Това е хубаво.
От друга страна, furious_kid е абсолютно прав за всичко. Уви.

Gamina, така си беше наистина за изключенията от правилото. Мисля, че по подразбиране се включваха също и "спешните" коли - милиция, Бърза помощ и пожарна, ако летят по спешност.

 
 
№9 от: mimihadji (13 ноември 2009 15:35)

Днес си припомних прекрасния български филм "Не си отивай". Там младата учителка горчиво казва "Какво нещо сме хората! Дори един Ботев не искаме да признаем, че е нещо повече от обикновен човек", на което по-възрастният й колега отговори: "Щом ние не можем да бъдем като него, той трябва да стане като нас.."

Ботев не е бил като всички - това не бива да забравяме. Днес едва ли някой може да каже на любимата си, че "после отечеството си обичам най-много тебе"... 


 
 
№10 от: катя милушева (3 юни 2010 08:55)
Вчера също помълчахме за минута и сведохме глави пред саможертвата на тези велики БЪЛГАРИ hi hi .ПОКЛОН !

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 8
Потребители: 0
Гости: 8

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?