"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Днешната ни среща е първата от поредицата книжки за бате Патилан. Те също са издавани от издателство "Хемус", където Ран Босилек е бил редактор. Фолматът им е същият, който издателството започва през 20-те години - малки квадратни, с цветна корица. Излизат няколко книжки, които по-късно, по времето на соца, са обединени в една обща "Патиланско царство". Не знам колко от вас знаят, но част от историите за бате Патилан не бяха публикувани по времето на социализма по идеологически причини. Едва след 90-та година издателство ПАН, мисля, издаде в пълния обем всички истории.
Не помня колко малка съм била, но очевидно е било във възрастта на детските заблуди. Хапвах си сливи и без да искам глътнах костилка. Много внимавах това да не се случи, но някак се приплъзна и хоп... глътнах я. Какъв ужас! Цялата съм пребледняла и аха да припадна. Майка ми, притеснена ме раздрусва: - Какво ти е бе, дете... задави ли се? А аз хълцам, обляна в сълзи: - Сега ще ми порасте в корема и клоните ще излезнат през носа и устата! Искренно съм вярвала, че текста на песничката е самата истина:
ОТНОВО Е ПЕТЪК И ЗАВЪРТАМЕ СТАРИЯ ОГЛЕДАЛЕН ДИСКО ГЛОБУС... ЗА ПЕТИ И МОЖЕ ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ... КАКТО ОБЕЩАХ, ТОЗИ ПЪТ ЩЕ ИМАМЕ СЕТ ИЗЦЯЛО ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛИ И ХИТОВЕ, КОИТО НЕ СА БИЛИ ПО НЯКАКВИ ПРИЧИНИ ДОСЕГА В РУБРИКАТА, ПОСВЕТЕНА НА ЗАБАВНАТА И ТАНЦОВА МУЗИКА ОТ 70те И 80те...
По онова време малко хора знаеха чужди езици, с изключение на руския, разбира се. Затова се роди детско народно творчество за "превод" на думи и фрази на чужди езици. Ето някои такива бисери...
Днешната книжка е малко по-съвременна. Обикновено избягвам по-новите книги, за да не отсипвам от паничката на автори и издатели, но тази мисля, че трябва да я има всяко дете и може спокойно на всеки 5 години да й се прави допечатка. Става въпрос за стиховете на Джани Родари, издадени у нас в книгата "Продавач на надежда". Между другото първият си хонорар за преведена книга Родари получава именно от България - за "Приключенията на Лукчо". Чудесно допълнение към книжката са и колоритните илюстрации на художника Хосе Санча.
Не знам за вас, но аз като дете 7-11 годишен гледах запалено в неделя сутрин по телевизията италианското предаване Златната монета. Излъчваше се от Болоня и бе вероятно на запис. Предаването бе музикален конкурс за деца в международен мащаб, но предимно бяха участници от Италия. Водеше го един симпатичен чичко, който бе много забавен, като негов партньор при въвеждането на децата преди изпълнението им, бе една кукла с образа на сладко мишле на име Джиджо. Бе толкова сладко това мишле, че дори започнаха да казват на една съученичка по този начин, като комплимент за готино и сладко момиченце.
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
