Днешната ни среща е първата от поредицата книжки за бате Патилан. Те също са издавани от издателство "Хемус", където Ран Босилек е бил редактор. Фолматът им е същият, който издателството започва през 20-те години - малки квадратни, с цветна корица. Излизат няколко книжки, които по-късно, по времето на соца, са обединени в една обща "Патиланско царство". Не знам колко от вас знаят, но част от историите за бате Патилан не бяха публикувани по времето на социализма по идеологически причини. Едва след 90-та година издателство ПАН, мисля, издаде в пълния обем всички истории.

Приятно четене!

Не знам как е било при вас, но на мен ми излезна този спомен при гледането на едно предаване по БНТ. Беше много забавно.

Текст - Дора Габе

Изпълнява -  Лилия  :em_121:

Днешната книжка е малко по-съвременна. Обикновено избягвам по-новите книги, за да не отсипвам от паничката на автори и издатели, но тази мисля, че трябва да я има всяко дете и може спокойно на всеки 5 години да й се прави допечатка. Става въпрос за стиховете на Джани Родари, издадени у нас в книгата "Продавач на надежда". Между другото първият си хонорар за преведена книга Родари получава именно от България - за "Приключенията на Лукчо". Чудесно допълнение към книжката са и колоритните илюстрации на художника Хосе Санча.

След години на упадък и забрава той се завърна.

Не знам за вас, но аз като дете 7-11 годишен гледах запалено в неделя сутрин по телевизията италианското предаване Златната монета. Излъчваше се от Болоня и бе вероятно на запис. Предаването бе музикален конкурс за деца в международен мащаб, но предимно бяха участници от Италия. Водеше го един симпатичен чичко, който бе много забавен, като негов партньор при въвеждането на децата преди изпълнението им, бе една кукла с образа на сладко мишле на име Джиджо. Бе толкова сладко това мишле, че дори започнаха да казват на една съученичка по този начин, като комплимент за готино и сладко момиченце.