- Главна
- »
- Материали за Април 2011 год.
- »
- Страница 2
|
|
|
|
"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
freja,
Надя,
InternalError
Редактори:
Бяло,
Дани,
Дона ДДТ,
Дългата,
Захариса,
Зверче,
Зико,
Зори Джункова,
Ели,
Иве,
Иси,
Марулка,
Тивесто,
Чудакът от 6-ти Б,
Цветан,
Цонка,
Лилия
Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|
|
|
Роклята на мама и първата ушита от мен блузка....
|
|
|
|
|
Направихте ли весели яйца като за деца?
|
|
|
|
|
Когато пеехме в училище "Високи, сини планини" винаги мислено се пренасях в родопското село, където баба ме чакаше. Високите сини планини и на снимката се виждат. А къщата ми беше много интересна. Тя нямаше керемиди. На покрива бяха наредени каменни плочи (тикли), които и до днес стоят.
Внезапно изплува един далечен спомен от най-ранното ми детство. Излезли сме с баба на разходка по пътя (без настилка ) и от тревата скочи скакалец... право в крачола ми. Такъв ужас изпитах, така се втрещих и запищах, та баба се уплаши още повече, а за скакалеца - не знам. Той полудя в панталоните ми и се изкачваше все по-нагоре и по-нагоре. Изобщо не разбрах как си свалих гащите :em_1: Баба започна да ме милва и да се смее. Успокояваше ме и казваше: "Това е спомен, мило дете,спомен!" Доядя ме на нея. Какъв ти спомен - това е ужас.
А сега, след толкова години - наистина е спомен. Мил спомен от бабината къща. Мъдра жена е била баба и се спомина точно на Великден преди много години. Казват, че най-праведните хора си отиват на тоя ден.
|
|
|
|
|
Да си ни жив и здрав! Късметлийската паричка винаги да дрънка в джобчето ти и да ти носи късмет! Весели игри в махалата и сбъдване на всичките ти мечти!
|
|
|
|
|
Много по-късно научих, че такава традиция съществувала, наскоро се появила и у нас... Сетих се за тази историйка случайно, когато попаднах на израза "великденско дърво"...
Великденските празници повечето пъти прекарвах при баба и дядо в Заножене (Вършец). Понеже петъка си беше работен ден мама и татко идваха в събота или дори неделя, а мен ме "командироваха" по-рано (баба много държеше).
Разбира се, помня най-ярко боядисването на яйца и бабините козунаци. Баба винаги ги правеше у дома и те бяха най-вкусните на целия свят - тайната им рецепта включва малко боровинково или малиново сладко. Боядисването на яйцата хич не ми се нравеше струваше ми се, че не е работа за момчета. Но баба веднъж намери "чалъм" и за това...
|
|
|
|
|
Татко ми завършил Военната академия в годината, когато съм се родила, та дори и най-ранните ми спомени за него са свързани с особено вълнуващата миризма на казарма. Подушвах го, че си идва вкъщи още преди да съм чула ключа в ключалката. Но Рита го подушваше преди мен, та в коридора се струпвахме да го посрещаме и двете - с размахани от щастие плитки и дълги рошави уши. Татковото куче не беше точно домашен любимец. Тя беше неговото ловно куче-птичар. Беше най-послушното и най-сериозното живо същество, което познавам.
|
|
|
|
Скоро си намерих дневниците от училище. Не можах да спра да чета и не можах да спра да се усмихвам...
А и на Dolli статията ми припомни още много работи, които просто трябва да ви разкажа.:em_2:
Защо големите не преживяват такива интересни работи, искам да знам?!
|
|
|
|
|
СЛЕД
SURVIVOR - EYE OF THE TIGER
В РУБРИКАТА
ПЕСЕН С ИСТОРИЯ
FOREIGNER - I WANT TO KNOW WHAT THE LOVE IS
|
|
|
|
|
ТОЙ.
Беше с цели два месеца по-малък от мен.
АЗ.
Бях почти на осем...
НИЕ живеехме в съседни входове. Учехме в съседни класове.
Харесвах му всичко... Харесвах това, че е в „а"- клас. Харесвах неговата „другарка". Харесвах накриво подстригания му бретон. Харесвах да ме изпраща до нашия вход. Харесвах да ми носи чантата...
Спуках се от рев когато...
|
|
|
|
Някога всички родители бяха убедени, че след море за децата е много полезно да отидат на планина. Мене ме засилиха на Панагюрските колонии. Как попаднах 7-годишна първокласничка в средношколски лагер, не проумявам. Обаче се чувствах царски - всички каки ме щипеха по бузите и ми даваха сладки работи. Позволяваха да им пробвам роклите, обувките и герданите. После ме изкалпазаниха да им нося тайните бележчици до батковците в съседните вили. А батковците пък ме светнаха, че куриерският труд се заплаща. Така джобовете ми бяха винаги пълни с целофанени пакетчета суха туристическа лимонада "Ехо", а устата ми - вечно запенена щото на Ехо-то най-хубавото му е да го смучеш сухо.
По някое време времето се развали...
|
|
|
|
Общо на сайта: 24
Потребители: 0
Гости: 24
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
Любимия ви учител преподаваше по:
|
|
|
