"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Една бърза ретроспекция на любим вестник за много момчета и техните татковци и дядовци през 70-те и 80те.
Каква борба беше сутрин в сряда (през 80те май беше във вторник, поне от 1988, когато започнах да ги събирам покрай участниците на Евро '88) да се отиде до РЕП-а , щото след 8 вече го нямаше.
Имаше и други любопитни моменти... (снимика из: пикасауеб от Емил М)
или Как с Ники се сдобихме с велико съкровище и вдигнахме на крак цялата милиция.
Да се вдигне на крак милицията, барабар с всички налични роднини и "доброволци", за да търсят две изчезнали хлапета из околностите на Берковица, предполагайки най-лошото, си е сериозна беля. И днес, сещайки се, ми е страшно чоглаво. А всичко стана заради "съкровище". Ще попитаме днес: що е то съкровище? За мен (а явно и по-мъничкото приятелче Ники) съкровището е било кръгли метални изрезки (ок. 10 см., едни цели, други с дупки по средата и правоъгълен придатък). Май тия с дупките бяха най-ценни! Можеш да си ги мяташ, "фръчът страшно"! Ама и плътните не бяха за пренебрегване – истински "дублони"!
В края на града ни се намира гара, доста далеко от мястото където живеехме. Точно на тази гара, незнайно как, разбрахме, че могат да се намерят тъй необходимите ни "скъпоценности".
Живяла съм по малко почти във всички гарнизонни градове на България. Не чувствах кой знае каква разлика. Около нас живееха все същите офицерски семейства. Играех с все същите деца на военни. Бях на 6 години, когато ни преместиха в Кърджали. Един ден тръгнахме с мама и леля Цветкова към пазара. Не ми разрешиха да тикам количката с нейното бебенце, защото на пазара било тясно и съм блъскала хората. Разсърдих се. Освен това най-вероятно съм се отегчила и съм се изморила, та помня, че седнах на бордюра на тротоара до една възрастна кадъна, която продаваше боза от един гюм. - Искаш ли бозичка, кузум? Исках. Няколко пъти.
Ето и моята автомобилна колекция. Някои колички Matchbox са ми от детството, други са придобити на по късен етап. Но всички са ми еднакво любими, и най важното стават за игра...
Позволявам си да отворя специално тази статия с молба да чуя и Вашето мнение. Само на мен ли ми прави впечатление, че последък сайта се задръсти с лошо и набързо скалъпени снимки - не на фокус, с лош фон (мазни или стари вестници), както и с доста вехтории.
В детската градина (забавачка) имаше само една голяма кукла. Останалите бяха обикновени и доста пораздърпани. Имаше и други играчки и едни дървени камиончета... Другарката всеки ден питаше нас момичетата кой иска да си играе с голямата кукла, но непременно трябваше да се заслужи това предимство. Аз обаче си имах приятели момчета и съвсем не исках да си играя с раздърпани кукли, а за голямата изглежда сама съм преценявала, че много не я заслужавам. Така един ден се пресрамих и казах, че ще си играя с камионче. Другарката много се учуди, но ми даме камионче и си играх с приятелите "по мъжки". Много ми хареса и повече никога не пожелах да играя с кукла. Ето и част от моите колички:
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
