Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2022    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Януари 2022 (9)
Декември 2021 (1)
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
За времето, хората и срещите
20-03-2009, 22:45 | Автор: zori djunkova | Категория: Архивите са живи
   Кой мислите е най-добрият организатор на срещи с изгубени хора? Не се чудете, това съм аз.
Вчера както си гледах една моя снимка в един мой профил, в един екипаж, осъзнах, че тази снимка ми е от първата среща на моя клас, която аз организирах с много усилия. Беше прекрасно! Търсенето ми отне доста време, от стари телефони и стари адреси успях да намеря актуална информация за хората и така се събраха около 20 души. Което за клас от около 35 дечица си е направо супер.
 Видяхме се, познахме се, смяхме се, много пихме и се веселихме. Помним толкова много неща! Например аз помня почти на всички трите имена. Оказа се, че всички много искат да се срещнат със всички, само че винаги чакат някой друг да организира срещата. Аз организирах всичко и стана страхотно. Приканвам ви да направите същото, станете организатори, превърнете се отново в деца.... Беше прекрасна среща! Вижте ни - преди и след :
 
Първи клас 1983 година, Шесто основно училище "Граф Игнатиев" София.
   Първи "Б" клас с другарката Елеонора Димова

За времето, хората и срещите
  Както са наредени децата, така са наредени и имената, а най-отгоре е другаря Георги Димитров,
 под него е другарката Елеонора Димова и след това сме ние:
  Бистра, Желяз, Николай, Оля, Антон, Вълчан, Живко, Тодор, Аглика, Димитрина,
  Вальо, Ивайло, Яна, Елина, Елена К., Диана, Зорница, Антоанета, Вержи, Стефка,
  Сашо, Илия, Айлин, Надя, Лазар, Гриша, Мила, Сашка, Илиян, Милена, Мария, Елена П.

  Двадесет и три години по-късно, същия първи "Б" клас.
  Пищария "О Шипка"

За времето, хората и срещите

На снимката сме май дванадесет души (надявам се, че нямат нищо против да се похваля с тях), но имаше и още които не са на снимката. Не сме се променили много. Е, не всички wink Но всички са супер!

Обявявам конкурс - който събере най-много съученици на среща на класа, печели nomer1

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: freja (21 март 2009 02:20)
Аз няма да спечеля . Да, за съжаление (може би?), след 7-ми клас съм виждала не повече от 5 съученика от моя 1-ви "г" (ужас... дали не бях пък "в"?... ), който после прие буквата "е" и остана с нея до края на прогимназията. И то тези (максимум) 5 съученика съм ги виждала най-най-случайно по улиците, даже не знам дали са ме видели, че ги виждам. После пък, след гимназията вече, не направихме нито една среща (на "новия" клас); всъщност, две съученички (случайно срещнати) ми казаха през 1998, че са пробвали да издирят класа, даже с повечето са успели да се свържат, но на срещата са се събрали общо трима, като броим и тях двете в това число... xaxa2 (не е за смях, ама все смешно ми става). То е, защото мноооого задружен клас бяхме, мдаааа... tz

А на теб ти завиждам, zori! Браво на вас!!! Изглеждате щастливи на срещата.

В тази статия фаворит ми е обяснението към първата снимка за другаря Георги Димитров .

 
 
№2 от: isi (21 март 2009 13:45)

Неее, аз бих се опитала да се класирам тук! Досега и на 5-годишната, и на 10-годишната срещата на класа ни от математическата гимназия имахме достатъчно голям процент присъстващи - всички останали бяхме открили и уведомили, и те се бяха постарали (така поне казаха).  Аз участвах дейно, доколкото можех. А като се има предвид, че голяма част от хората не са си по родните места - като мен дори. Единият ни съученик дори беше дошъл специално от Чехия. А сега пък друг мой съученик открих случайно тук в сайта chao Предстоят ни 15 години догодина - да видим!
Ей, zori, чудесно е, че сте се събрали съучениците от основното училище! Аз  затова си мечтая. Не знам дали някога би станало. Както съм и далеч от родния град и дори случайно не срещам никого. От него клас си имам само една приятелка, с която и до ден днешен сме заедно, доколкото можем всъщност




--------------------
 
 
№3 от: mia.yaneva (21 март 2009 15:13)

Е, аз понеже съм си в родния град от време на време срещам съученици, за други чета по вестниците, трети гледам по телевизията, уговаряхме се да се чуем, да се видим, ма не го сторихме... И съм си мислила и аз да постъпя точно като тебе, Зори, имам списъка на целия клас с тогавашните телефони, но не знам защо не го правя... А ти защо махна разказа си преди снимката? А скоро дори срещнах един съученик, първата ми любов от училище, с който смея да кажа дълги години в училище бяхме влюбени, ма не си признавахме и съответно нищо не поризлезе от това, освен че и като се видяхме и двамата леко се извърнахме на другата страна от вълнение, а после в момента, в който аз се обърнах след него и той зяпаше в мене... Странна работа, а винаги съм си мислела, че като го срещна след години ще се престраша да му кажа "здрасти"...


 
 
№4 от: felice puba (21 март 2009 16:36)

Е, много сте симпатични на снимките. И като големи пак! Пък мене ме пишете изгубила конкурса, направо дисквалифицирана... Защото от моите съученици всеки пое по различен път. Само от началното училище си пазя приятелствата. Излязоха най-здрави, сигурно понеже са най-отдавна. А наскоро се видяхме с един съученик, с когото най-малко от петнадесет години не се бяхме срещали. Излезе ми клиент, представяте ли си?! Абе гледам го тоя, прилича ми на някого, пък той веднага ме познал. А като деца се биехме по коридорите на училището, доста синини си нанасяхме. И сега като се познахме, много се смяхме. yess




--------------------
 
 
№5 от: Pavlina Iossifova (21 март 2009 19:59)
Браво на вас! Така като чета коментарите, Зори, май вече си спечелила обявения от теб конкурс. Няма и да се опитам да се класирам за събиране на съученици. Но ми се ще да споделя с вас срещи на състуденти, при това с продължение.

Преди три години беше 20 годишнината от завършването ни. Колегите в София бяха успяли да съберат над 40 души от випуска, който в годините беше варирал между 100 и 120 души. Кой прекъсвал, кой учил другаде, пък после се върнал, всички издирени. И кого да обсъждат като се срещнали - oтсъстващите. "ти знаеш ли нещо за този, онзи, ами имаш ли му мейла?..." Та направили те един списък от мейли, да ти се замае главата, направили и много снимки и давай да ги изпращат по света и у нас. Леле, като ги получих, пък после като се раззвъняха телефоните... Накрая една великолепна седморка разхвърляна между София, Пловдив, Виена, Люксембург, Берн, Женева и Лондон се сговори и за първи алтернативен 21 юбилей избра Виена. И да не останем по-назад от голямата група и ние разпратихме снимки по списъка с мейлите. Последва разширен 22и юбилей в Люксембург и 23и в Берн. Това обаче не е всичко, текат редовни много разширени работни срещи в София винаги около 8 декември. А на тези срещи започнаха да се присламчват и съседни випуски. Че и деца водят. Догодина като нищо и внуци ще доведат, чух аз едни такива работи. bebe38

Студентските срещи май не са съвсем по темата, но детският момент беше повече от присъстващ. Особено в един виенски парк. Толкова безобразно се смеехме, бутахме и дърпахме: "Подреди се за снимка, не ме настъпвай, пак си застанала така, че да се виждаш най-xубаво, от малка не се научи да не вървиш в краката на хората, олеле пак съм си забравил носните кърпички,...", че едни деца не се сдържаха и като им пратихме топката в неправилната посока, първо ни попитаха учтиво дали говорим немски, после ни ни казаха с покровителствен тон (....оригинала на виенски диалект, преведен от единствения член на групата, който разбираше ТОЗИ немски): " Ако толкоз искате, ще ви дадем да поритате около 5 минути" bruuum



--------------------
 
 
№6 от: scopchanov (21 март 2009 22:54)
Времето няма бряг и ни влече - няма как.


Поздравления, Зори за хубавата статия! Развълнува ме до сълзи. bravoo yess

 
 
№7 от: mia.yaneva (21 март 2009 23:56)
Павли, това с вашата виенска среща е по-невероятно и от моето мароканче!!!! Страшни сте!

 
 
№8 от: zaharisa (23 март 2009 13:20)
А, тука аз също мога да се боря за първенство!  Със съучениците ми се съБИРАме поне веднъж годишно, почти в пълен състав. Обикновено през лятото, защото от 20 души повечето отдавна не живеят в страната, уви имаме и един загинал. У нас се обаждат всички, които искат да се оплачат от нещо и пак произтича някакво събиране, гледаме да си помагаме. За хубавите поводи - какво да говорим nazdrave 
 

 
 
№9 от: isi (24 март 2009 00:38)
На мен ми е тръгнало напоследък да се включвам в коментарите с и да припомням български рок песни от миналото, но пак не можах да се сдържа:
Поздрав  по-специално за  mia, felice, freja... за всички, които се разминаваме ...

Главната улица 
("Фактор")

Разпиля се класа ни по вятъра
и сега, ако все пак се срещаме,
то е просто защото понякога
всеки търси по нещо от себе си.

Ето вижте по главната улица
в този миг преминава момичето,
във което си спомням, че влюбих се
и дори и прошепнах "обичам те".

Но така си останаха думите
да висят в тишината на стаята,
би звънеца и всички се втурнахме
любовта да намерим - голямата.

Вероятно мнозина я срещнаха,
а пък други за миг се разминахме,
но вървим по главната улица
и забързани даже не спираме.

Разпиляхме се всички по вятъра,
а понякога все пак се срещаме,
но дали на главната улица
не загубихме нещо от себе си.

http://vbox7.com/play:6d813d89



--------------------
 
 
№10 от: freja (24 март 2009 03:16)
Благодаря, isi, една от любимите ми български песни! И винаги малко ме натъжава, но не мисля, че е заради класа ми, а май си е заради самата мен. Обаче пък ми е едно такова хубаво-тъжно, макар че няма причина за хубавото - просто понякога ми е хубаво да ми е тъжно.
Ама и аз едно обяснение написах...
Хубава песен! fiufiu

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 19
Потребители: 1
Гости: 18
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?