Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Декември 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Декември 2018 (7)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Звън на мандолина
2-12-2018, 20:12 | Автор: Svilena | Категория: Архивите са живи

Всичко започна през 1981 година в  моят нов град Разград.Нов,защото се преселихме тук една година по-рано.Беше хубаво слънчево градче с  много зеленина и малко превозни средства.smile  http://www.bgspomen.com/2016/08/3-80_18.html 

 

 Първите ми седем години минаха в родното ми Попово.Градче по-малко от Разград със специално място в сърцето ми.Живяхме в къщата на баба и дядо.Там тръгнах за първи път на училище,но за това ще ви разкажа малко по-нататък.През лятото,след като завърших първи клас започна преселването в Разград.Лятото на 1980 година…Аз –тъмно русо хлапе с големи, кафяви и любопитни очи,хем притеснено,хем развълнувано.Нов дом,нови другарчета и най-важното - ново училище. https://balkan.auction/bg/auction/3704465

 

 Мама ни записа със сестра ми.Тогава се запознах с директорката на училището Веселина Байчева.Приятна жена,с която не съм имала съприкосновения по лоши поводи.wink  https://ou-nikola-ikonomov.com/new_page_1.htm

Така станах горда ученичка в ЕСПУ „Васил Коларов“ Разград.Най-хубавото училище с най-готините учители!smile

 

Един от тези учители остави дълбока следа в моята душа… … В един слънчев,учебен ден се разнесе мълва за фанфарен и мандолинен състав.Някои от съучениците ми избраха фанфарите.Аз без много да мисля реших,че ще свиря на мандолина.Без някой да ме насилва.Без мама и татко да знаят.И хлапето тръгна по коридора…Стаята беше на долния етаж.Застанах пред  вратата с разтуптяно сърчице и тогава за първи път чух оня вълшебен звън…Отворих плахо вратата,а там няколко момиченца с мандолини в ръце репетираха под наставленията на другаря Никола Николов.Другарят Николов беше учител по музика и освен мандолините ръководеше и училищния хор. https://ou-nikola-ikonomov.com/new_page_1.htm

След  кратък разговор за моето желание за първи път се докоснах до мандолината.Да,но бях дребничка с малки пръстчета и в началото нещо не се получи.В очите ми изплуваха сълзи,защото наистина с цялата си детска душа исках да свиря на мандолина.После избърсах сълзите и реших да не се отказвам.И благодарение на моята упоритост и подкрепата на другаря Николов успях!Бях най-щастливото дете и  част от мандолинния състав!Бяхме само момиченца,явно момченцата от нашето училище са имали други интереси.smile

  

И зазвъняха мелодии една след друга…“Катюша“,“Калинка“,“Самотна лодка“-любимата песен на Георги Димитров ,“Ей ухнем“,песен за Маша от филма“Жажда“ и много други…Репетирахме почти всеки ден.Другарят Николов ни настройваше мандолините със синтезатор куфар.https://bazar.bg/obiava-17490842/retro-kolektsiia-sintezator-ruski-s-kufar-56h38h20sm

 

 Ето я стаята!Другарят Николов влиза с куфар в ръка и тя се изпълва със смях и бърборене.Настройва мандолините една по една,а после започва оня вълшебен звън,който стопля душата ми…И така се занизаха дни на репетиции,участия,за които ни освобождаваха от часоветеsmile,трепети и смях.Получавахме много подаръчета,на които много се радвах и ценях.Тефтерчета,сувенири,химикалки и книжки,сред които е ето тази: 

 

 

Впоследствие ни ушиха рокли с коронки,подобни на руските народни носии.Бяха три цвята: жълти,сини и червени,украсени с пайети.Към роклите имахме еднакви обувки с малък ток,велурени в цвят бордо, с връзки отпред.Чувствахме се като принцеси и наистина си беше красота!Жалко е,че няма снимка от този красив период,но пазя всичко в душата си…Можете ли да познаете в какъв цвят беше моята рокля?Естествено,че жълта! smile Периодът „звън на мандолина“ беше един от най-вълшебните в моето детство!А най-вълшебни бяха летата и лагерите!Пътувахме с влак,нарамили сакове и мандолини,а на лицата ни грееха щастливи усмивки.Ето ги бунгалата в кв.Галата-Варна!Там бяхме всяко лято през вълшебният период!Бяхме по две момиченца в стая.Аз бях с една моя съученичка и между другото и тя беше с жълта рокля smile -Галя.С нея свързвам винаги една голяма кутия с обикновени вафли,която си бяхме купили.Не можах да намеря снимка из нета,но ако не се лъжа бяха с жълто-оранжево отгоре на кутията.И започваха едни безкрайни и щастливи дни.Плаж,море,репетиции/на една беседка в близост до бунгалата/,народна топка и какво ли още не…

 Другарят Николов беше голям зевзек и на тази снимка твърдеше,че е най-красив…smile

 

 А с този делфин се снимахме всички!Ще ви издам,че банският ми беше червен,а делфина син.wink

 

 

 

Не сме изрисувани и модерни,но пък сме истински!И една разходка с лодка…

Естествено си купувахме разни неща и подаръци за близките.Едни от най-ярките ми спомени за покупки беше това папагалче,но в други цветове…

 И едни къси панталонки,на които за съжаление нямам снимка.Бяха със син и червен кант ,със заоблени краища отстрани и в два варианта бели и бледосини.Едната част си купиха от бледосините,а другата,сред които и аз-бели.А вечер както се досещате се струпвахме пред телевизора да гледаме“Шогун“.Искам да ви разкажа всичко,но няма толкова място и време…Най-много си мечтаех да си имам собствена мандолина…И един прекрасен ден тази моя мечта се сбъдна,благодарение на моята леля/по бащина линия/.

 

Ето я моята сбъдната мечта!Колко концерта е изнасяла на гостите у дома!А любимата песен на Георги Димитров беше любима на мама и татко и често ме караха да я свиря…Тихо полъхва…Сол,до,ми,сол…Помня нотите до днес,гласът на моя учител по“звън на мандолина“  звучи все така ясно…,а чуя ли някоя от нашите песни веднага проблясват сълзи от тъга и щастие в очите ми,обличам жълтата рокля,слагам жълтата коронка,обувам обувките в цвят бордо с връзки отпред…и ставам принцеса!

А сигурно има и други музикални другарчета тук?Ще се радвам да разбера това!Току виж сме спретнали някой концерт в махалата!smile

 

  

 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Цонка (4 декември 2018 09:39)

Великолепни спомени, увлекателен разказ, а снимковият материал - безценен. Благодаря ти много, Свилена, че сподели вълшебството с нас! 




--------------------
 
 
№2 от: Svilena (4 декември 2018 12:30)

Цитат: Цонка

Великолепни спомени, увлекателен разказ, а снимковият материал - безценен. Благодаря ти много, Свилена, че сподели вълшебството с нас! 


 

Благодаря ти за вниманието и милите думи ,Цоне! 


 
 
№3 от: admin (5 декември 2018 23:38)

О, такива статии в НД аз най-обичам, тача! Благодаря, Свилена!




--------------------
 
 
№4 от: Svilena (6 декември 2018 22:09)

Цитат: admin

О, такива статии в НД аз най-обичам, тача! Благодаря, Свилена!

И аз благодаря,admin!blush


 
 
№5 от: kitten (7 декември 2018 14:16)

Скъпа Svilena, такава прекрасна, вълнуваща статия си написала! Благодаря и аз, другарче наше!

 




--------------------
 
 
№6 от: isi (13 декември 2018 12:44)

Пекрасен разказ, прекрасен!  И спомени, и снимки, и звън, и приятели, и учители, и море... И аз благодаря много, Свилена! Каква само любов към мандолината от "пръв звук", че и от преди него! И завинаги! Изумително! smiley




--------------------
 
 
№7 от: Надя (14 декември 2018 18:18)

И аз не бях срещала нещо толкова интересно скоро тук..даже се отнесох и аз в спомени, ама не моите а на ранните статии в НД. Разказвай още Свилена!

smiley


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 20
Потребители: 0
Гости: 20

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!