Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2017    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Ноември 2017 (1)
Октомври 2017 (3)
Септември 2017 (4)
Май 2016 (1)
Април 2016 (4)
Март 2016 (3)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Стихове за лагерните дни от Цветан Ангелов
2-10-2008, 17:23 | Автор: donaddt | Категория: Архивите са живи / Библиотечка
ЗАЩОТО Е ТРУДНО

Събуди се лагерът рано, по хлад.
Към извора хукна девети отряд.
Но Рачо под чергата спи непробудно,
защото ... да станеш по изгрев е трудно.

Един шегобиец го пръсна с вода.
Изтича сънливецът вън, зарида.
Подсмърча под смърча. Облича се мудно,
защото ... да пипаш чевръсто е трудно.

Поеха на поход по чужди следи,
а Рачо с пазача на припек седи.
Но той не тъгува, че тук е безлюдно,
защото ... нагоре по хълма е трудно.

Ах, има да гонят незнайния рид,
под който уж някакъв рудник е скрит.
А Рачо не рачи съкровище рудно,
защото ... да ровиш и чукаш е трудно.

Но ... мръкна се вече. От стръмния скат
честит се завръща девети отряд.
И проби е взел. А на Рачо е чудно,
защото ... да следваш отряда е трудно.

ЛАГЕРНА ТРЕВОГА

"Та-ра, та-та,
та-ра-ра!"
Пак "тревога" през нощта!
"Кой, по дявола, тръби?"
Кой ли? Постът, може би.

"Та-ра, та-та,
та-ра-та!" -
глухо шушне папратта.
- Всеки пионер на крак!
В лагера се вмъкна враг!

Слуша занемял Асен.
Хуква Камен ужасен.
Тича в кухнята Лозан,
скача в някакъв казан.

По брезата лази рис.
Не! Катери се Борис.
И в един маскиран трап
пада Пешо без чорап.

А в палатка без таван
как да се спаси Първан?
Под кревата - раз-два-три
за секунда той се скри...

Вредом се дерат гърла:
"Мечка-а-а!
Мечка е дошла!"
Спас като пребит реве:
"Ле-ле, мечките са две!"

Нещо на кълбо се сви:
"Май че трета се яви!"
"Четири са!" - викна Слави.
"Пет са!" - Генчо го поправи.

"Пет ли, казваш? - рипна Владо. -
Мечките са цяло стадо!"
"Мигар мечките са стадни?"
"Стават стадни, щом са гладни!"

А тръбата:
"Та-ра-та-а!"
Брей, продъни се нощта?
Горе - весели звезди.
Долу - лагерни беди.

Ей отрядът се строи.
Бързо той се преброи.
"Първи!
Втори!
Трети!
Ч-ч-че..!"
"Не заеквай бре, момче!"

"Само трима налице! -
вдигна Пенето ръце. -
Тръгвайте след мен. Ура!
Славна чета се събра!"

Рев гората проглуши.
Гледай, там стърчат уши! ...

"Огън, бий! Напред, ура!"
Глъхне тъмната гора.
И отрядът - погледни -
с вик магарето плени!

Пак тръбата проехтя.
Ех, "отбой" засвири тя:
"Трам-та, рам-та,
трам-та-рам!"
Браво! Станахме за срам!

ЛАГЕР НАШ НЕЗАБРАВИМ

Хей, здравей, отново виж ни,
лагер наш незабравим!
Идем с песните предишни
дружно да те поздравим!

Сред любимата природа
сребърни тръби ехтят.
И високо в небосвода
родните орли кръжат.

Славей от една борика
кърши песен в утринта.
"Хей, добре дошли!" - ни вика
зайче, скрито в папратта.

С поглед, овлажнял от радост,
среща ни пазачът благ.
Пак сме тука, мили дядо!
Ще дружим и пеем пак!

Въздухът ще ни поправи,
а трудът ще ни кали,
за да бъдем дваж по-здрави,
дваж по-смели от орли.

Да се борим по-сурово,
все нагоре да вървим...
Ти, здравей, здравей отново,
лагер наш незабравим!


ВАКАНЦИЯ

Вземи ни, златно лято! Дай ни
комат и синя далнина!
По вити пътища незнайни
тръгни с безгрижните звена.

Възлез към гордите рътлини,
а после към потока слез -
построй ни лагер, засели ни
край стихналия буков лес.

И огън запали да лумне
до наедрелите звезди.
И разказвачи сладкодумни
край този огън доведи.

И там, под неговата грейка,
един да ни разкаже как
е бродил с пушка тилилейка
за правда в същия букак.

А друг да ни покаже длани,
които четвърт век строят,
за да е хубав, за да стане
прекрасен моя роден кът.

А трети с нас да помечтае
за нова синя далнина,
където само радостта е
другар на младите звена.

Вземи ни, родно лято. С мека
и златна хлопка позвъни.
И дай ни слънчева пътека
за сто ваканционни дни.


 
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 7
Потребители: 0
Гости: 7

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!