Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Февруари 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829 
 
 
Архиви
Февруари 2020 (3)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
Септември 2019 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Коледари - Чудомир
24-12-2008, 01:19 | Автор: isi | Категория: Библиотечка / Децата днес

Знам, че Коледа и коледарите всъщност почти не са част от нашето детство. Може би само дотолкова, доколкото нашите баби и дядовци са ни разказвали за коледните обичаи. Или доколкото родителите ни са си спомняли пред нас своето най-ранно детство. Или пък доколкото сме чели разкази като този.

Може и малко повече от това, но само малко. Останалото не беше разрешено и вече не беше модерно.

Дори децата днес имат повече общо с коледуването, отколкото ние. Ето ги – това са коледарчета от предната Коледа! Справиха се страхотно и ни развълнуваха и зарадваха истински!
Коледари - Чудомир
Коледари - Чудомир
И все пак - Чудомир си е част и от нашето детство. А и аз не се сещам за по-детски разказ-описание на обичая и за по-детско съпреживяване на празника!

 

Посрещайте и вие в идната, предколедна, нощ добри гости, коледари!
 
 
КОЛЕДАРИ  -  Чудомир
 
 

Мръкнало-немръкнало, вечерта срещу Коледа ние, малките коледарчета, хапнем надве-натри, пристегнем цървулките, метнем през рамо торбичките, грабнем сопите – и хайде на мегдана. Платнените кесийки, с връв навързани и закичени на шията, дрeмят празни по голо в пазвите. Писнат свирки, разлаят се кучета и оттук, оттам заприиждат другарчета. След няколко минути сме готови за път и малката дружина поема из дебелия сняг. Главите ни завити в качулки или парчета пояс, а големите ни сопи завършват на края с "джумаци" като юмрук. Да му мислят кучетата из козарската махала!

Най-напред решаваме да идем у дома, защото знаем, че... кучето е вързано и че кравай и мръвка от свинята ще има, па и едно петаче. А може и десет пари – нищо не се знае. Пристигаме при пътната врата, мушкам сопата под нея, надигам и резето изчатква, отскача нагоре и тя се отваря. Аз, разбира се, зная много добре, че като дръпна връвчицата, що виси по средатат на вратата, тя ще се отвори, но тъй е по-коледарски някак. Влизаме в двора, кучето скача като лудо до хамбара, но ние знаем, че е вързано, и храбро вървим напред. Изкачваме стълбата, заставаме пред вратата и почваме:

    "Тебе пеем, дядо Христо,

    тебе пеем, Бога славим!"

Почваме изведнъж и без паузи, без дъх да поемем, изкарваме цялата песен наведнъж и млъкваме пак изведнъж.

-   Мари, тези са нашите коледари – обажда се мама, - по гласовете ги познах. Елате, елате, майка, елате вътре да се стоплите и да ни попеете още!

Влизаме. Около големия огън са се наредили тати, мама, сестрите и баба. Баща ми е в "къта", облегнат на шарената възглавница. Една зелена паница вино му е до коляното. Сестрите са отлявата страна, а баба е до главните. Къщата сякаш не е нашата. Големият "бъдник" лежи в огнището като искрящ змей и кара калайдисаните сахани на полицата да святкат. Голямата бъклица виси на водника и чака големите коледари, а кървавицата на огъня къкри ли, къкри.

-   Ха, попейте и на какини си, де! – подканя мама. – На баща си пяхте, попейте и на тях!

Само се споглеждаме и веднага като автомати почваме:

    "Израсла е яблъчица,

    ябълчица ле, юбавчица,

    на пътища, на друмища,

    ябълчице ле, юбавчице..."

 -   Тази е за едната сестра, а за другата няма ли да попеете?
Изпяваме и за нея една, от нас да замине! През това време мръвката е вече влязла в някоя торба, краваят е нанизан на пръта, а петачетата не са едно или две, а пет: на всекиго по едно...
След този неочакван успех, окуражени, ние изхвърчаме из къщи, и то не по същия път, а от другата страна – откъм реката, където е с плет заградено. Мятаме се урболишката през плета на качурки, та чак в реката. Изтръскваме се от снега, хванем здраво сопите и хайде у Ивана Станчов. Преди да влезем още, питаме се каква песен ще се пее и понеже у тях има ерген, а дворът им е малък, още от пътната врата почваме:

  Снощи Рабрьо сърдит дойде,

  и конят му кален, мокър...

През това време големите коледари, разделени на два "кола" в Долната махала до Савкови избират "кумове", та да се е е вдигнала такава гюрюлтия, че кучетата не знаят по нас ли да лаят или по тях. Тук ни заключили вратата, та се промъкваме под портите като котки; там прескачаме зидове. Някъде лоши кучета ни сприщили – въртим дряновиците като вретенарки циганки. На друго място ни дали влашко петаче, на трето сушени круши вместо кравай. Така обикаляме до късно след полунощ, докато прегракнем. И все бързаме, бързаме да не ни настигнат големите коледари, че минат ли те, стопаните  си лягат и колкото и да мякаме из дворищата, рядко вече ни отварят.

Като капнем от умора, разотиваме се, а получените подаръци складираме у "кума". На другия ден отиваме у тях и делим полученото. Оттам – на халваджийницата. И следобед, когато писнат гайдите и ситно заситни на Попчето "кеменчето", та се люшне онова ми ти голямо коледно хоро, ние, обути с нови топли навуща и цървулки, с платнените кесийки, обвесени на шиите ни, в които се мъдрят пет-шест петачета, засмукали червени шекерени петлета, се топим В ОНОВА БЛАЖЕНСТВО И ЧИСТА РАДОСТ, КОИТО В ТАКИВА ДНИ САМО ТАЗИ ВЪЗРАСТ МОЖЕ ДА ИЗПИТВА!

..........

 

Този разказ припомних тук и като коледен поздрав за моя баща!

И в памет на неговия баща - на моя дядо Христо!

 

 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: felice puba (24 декември 2008 10:16)
Така. И моят баща харесва Чудомир. Аз пък съвсем по празнично ще добавя освен благодарностите си към ISI и малко описание на обичая. Коледарите според вярваниятана бабите ни извършват магически ритуали-обикалят домовете и очертавайки кръг, го пазят от злото. Едновременно с това и момците порастват, стават ергени, и завъртат нармалния човешки цикъл на живота и на труда. Ражда се новото начало, новата подредба на света, чиито вестители са коледарчетата. Могат да благославят, но внимание! Могат и клетва да изрекат, и всичко има свойството да се сбъдва! Затова не пускайте сърдити коледарчетата от дома си.
ISI, тези коледарчета на снимките, наниз пуканки ли имат на калпаците?  Едно време им викахме "сурвакари" не "коледари" май. Нали нямаше Коледа... hmmm
Те украсите по калпаците, в различните части на страната са различни. В Добруджата например, калпаците се украсяват с бучки захар, сушени сливи,мъниста и червени вълнени конци. Младите момичета-подевките-подготвяли материалите. В Тракия по елеците на момците се поставяли редове от метални верижки и цветни мъниста. В горната част на елека се слагало огледало и чешмирена варосана китка. Така се украсявали в Ямболско, Сливенско и Хасковско. На калпаците се слагало още освен вкусните пуканки китки от чемшир и градински изсъхнали цветя. Твоите коледарчета са точно така украсени! Западнобългарските коледари пък имат коледарска двойка-"дедина баба", състояща се от "говееща баба" и "благословник дядо", кои са на снимката? Понеже бабата се разпознава по т.нар.сватбен венец, представляващ "кръжило" от жълтици, гердани и цветя, си мисля, че бабата е на втората снимка онзи симпатяга до момчето с торбичката, да ме прощава, ако бъркам. Просто ми се вижда по-голям калпака. Ама той пък много не говее, защото си е отворил устата, изричайки благословия предполагам.
Весели празници и от мен и дано коледарчетата ви навестят и благословията им да пребъде! И ето я песничката, която мама и баба ми пееха. Не знам кой е автора, съжалявам. Но звучи съвсем по "коледарски" и "чудомирски".  Например забелязах частта за врящата в котлето кървавица.

Ой, Коледо, мой Коледо,
роди ми се Боже чедо. (х2)

Припев:
Коладе, ладе, коладе, ладе

Кравай скача от полица,
ври в котлето кървавица. (х2)

Припев:
Коладе, ладе, коладе, ладе

Кажи, бабо, като лани
на нас весело да стане. (х2)

Припев:
Коладе, ладе, коладе, ладе.





--------------------
 
 
№2 от: Надя (13 януари 2009 14:34)
Красиво е Иси, точно в духа на истинската българска Коледа! Толкова е хубаво, че и сега ги има, е сигурна съм, не в големия град..А за Чудомир..ох, много го обичам тоз човек..Има ли ново издание на томовете?

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 12
Потребители: 0
Гости: 12

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!