Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юли 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Гостенка е Баба Зима!
5-01-2009, 01:19 | Автор: isi | Категория: Архивите са живи / Библиотечка
Ехаа, и във Варна сняг вали, Снежко-Белодрешко вред покри!
 
Това са някои от стихчетата за зимата и снега , които съм учила  като малка. И които харесвам много.
Просто за да си припомня отново защо го обичам този сняг и тази зима! Че то колкото повече години минават, толкова повече вземам да забравям за тази моя любов. Дори днес по-лесно мога да ви изброя причините, поради които НЕ искам да вали сняг - все неща, които само един възрастен може да изрече и които за мен като дете щяха да останат непонятни. И понеже ме е срам от тях, ще замълча и просто ще припомня стихотворенията:
 
 
 

ГОСТЕНКА – Леда Милева

 

Снощи сладичко сме спали,

ни сме чули, ни видяли,

че през гъстата мъгла

гостенка при нас дошла.

 

Слязла от горите стари

и донесла чудни дари:

на оголената слива –

рокля тънка и красива,

на комина – знам ли как –

сложила голям калпак.

 

Тя донесла одеало –

меко, пухкаво и бяло,

та пшеничената нива

всяко стръкче да завива.

 

А за нас децата малки,

вред направила пързалки.

Всеки днес подарък има,

че дошла е Баба Зима.

 
   
 
 

А ето го и нашето (моето и на мъжа ми)  любимо стихотворение за пързалката!

   

НА ПЪРЗАЛКАТА – Елисавета Багряна

 

Ах, каква пързалка има,

Анче, тази зима! –

рече бате със въздишка,

уж четеше книжка.

 

И измъкнахме се двама

без да види мама.

Вънка – Сашко, Гого, Милка,

с новата престилка!

 

Кой с кънките, кой с обуща

по леда се спуща.

В нашата шейна пък има

място за петима.

 

Накачихме се веднага,

че денят си бяга,

и потеглихме лудешки

с викове и смешки.

 

Но щом стигнахме края,

как стана, не зная –

аз ударих си ръката,

скъсах си яката.

бате триеше припряно

лявото коляно.

Сашко здраво си охлузи

румените бузи,

а раздрана бе на Милка

новата престилка.

 

Но пострада клети Гого,

види се най-много:

той загуби си калпака

и със глас заплака.

 

Събрахме се пак – плахи, бледи,

с болки и повреди...

но след малко се разсмяхме

и в шейната бяхме.

 

Карай! Да се наиграем,

па макар да знаем,

че след днешната пързалка

ще ядем тупалка!

 

   

 

ЗИМА – Младен Исаев

 

Сняг се сипе на звездички

над полета и горички –

и земята става цяла

като в приказките бяла!

 

Всяка къща е с калпак

от чудесен пухкав сняг.

В нашата страна любима

гостенка е Бяла Зима

 

Слушай как звънчета вън

пеят ясно: зън, зън, зън... -  

бягат весели шейни

по широки равнини.

 

Хора, зверове и птици

гледат снежните звездици.

Само в планината бяла

Баба Меца е заспала.

 

   

 

ЛЕДЕНИ ПРИКАЗКИ   Дора Габе

 

По стъклата приказчици има,

нареди ги снощи Баба Зима,

ни с уста изказани, ни с перо белязани.

Как ли ги е наредила,

как ли ги е нагласила?

Който нищо не разбира,

пръстче си да не въвира,

да не стресне птичките

среброперките,

мъничките –

само са за гледане,

само са за чудене,

мама рече:

те са сънища,

още несъбудени!

 

 
   

ЗИМЕН СЪН – Асен Разцветников

 

Зимна вечер губер бял размята,

спи ми, малко зрънце под земята,

спи и слушай как незнайни хали

свирят в мрака с ледени кавали.

 

Не тъгувай ти за ясно лято,

ни за ниви със коси от злато.

Не тъгувай, че е заледено

твойто стръкче свежо и зелено!

 

Спи и слушай, спи и чакай в мрака

да пристигне с блага вест южняка –

и ще видиш как ще пръпнат луди

пак пчелици, птички, пеперуди,

 

И ще видиш как на кон от злато

пак ще дойде огненото лято.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: regina (5 януари 2009 09:48)

Благодаря, Isistud  В Бургас също имаме снягgrabgrab


 
 
№2 от: Ганима (5 януари 2009 19:27)
Прекрасни стихчета .
И аз съм така екипирана -> stud , когато излизам навън. Има хубав, пухкав сняг и дано му се порадваме повече, преди да се превърне в мръсна киша.

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 24
Потребители: 0
Гости: 24

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?