Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юли 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Юли 2020 (1)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Родители
13-01-2009, 14:49 | Автор: eli | Категория: Библиотечка / Трям! Преводи / ЧРД / ЧИД :)

Едно невероятно красиво стихотворение за връзката възрастни-деца. За съжаление не открих превод на български, но не мисля, че текстът ще ви затрудни.

Авторът, Уилям Мередит, беше почетен гост на университета в годината на завършването ми. Името тогава не ми говореше нищо, а той самият ми се стори ужасно стар и ужасно скучен. Когато после прочетох стихотворението се разплаках.

За по-малко лъжи за тъмното и по-малко бръчки, приятели!

Parents
 

 

 

What it must be like to be an angel
or a squirrel, we can imagine sooner.

The last time we go to bed good,
they are there, lying about darkness.

They dandle us once too often,
these friends who become our enemies.

Suddenly one day, their juniors
are as old as we yearn to be.

They get wrinkles where it is better
smooth, odd coughs, and smells.

It is grotesque how they go on
loving us, we go on loving them

The effrontery, barely imaginable,
of having caused us.And of how.

Their lives: surely
we can do better than that.

This goes on for a long time.Everything
they do is wrong, and the worst thing,

they all do it, is to die,
taking with them the last explanation,

how we came out of the wet sea
or wherever they got us from,

taking the last link
of that chain with them.

Father, mother, we cry, wrinkling,
to our uncomprehending children and grandchildren.

William Meredith

 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: furious_kid (13 януари 2009 16:59)
Болезнена до сълзи истина... И колко простичко и умело обрисувана в цялата си дълбочина, само в двадесетина реда!  Браво, Ели!

И благодаря!

 
 
№2 от: Любомир Николов (13 януари 2009 19:13)

Ели , ами вземи че ти го преведи това стихотворение , нали можеш !


 
 
№3 от: admin (13 януари 2009 23:51)

Хмъх, да! Ама голяма част от нас, дечурлигата от онова време не разбираме ханглийски, Ели. Пък и не трябва. Молим за превод, та да те разберем какво искаш да ни кажеш.




--------------------
 
 
№4 от: zori djunkova (14 януари 2009 17:20)

Невероятно стихотворение. Предоставям един превод, направен от Корнелия Божилова и Божидар Божилов в изданието  Уилям Мередит. Земни стъпки. 1982, на изд. Народна култура

РОДИТЕЛИ

Какво ли е да бъдеш ангел или
пък катерица, можем скоро да си представим.


За сетен път, когато легнахме послушни,
те бяха близо, някъде из тъмнината.


Понякога ни глезят твърде много,
тези приятели, които стават наши врагове.


Нечакано един ден ние, техните наследници,
сме станали големи, колкото жадувахме да бъдем.


Покриват бръчки кожата, която по-добре
да бъде гладка, почват кашлици и миризми.


Нелепо е как продължават те да ни обичат,
а също тъй, че ние все си ги обичаме.


Било е дързост, трудничко въобразима,
да ни родят. И то каква.


Техният живот... Но сигурно
ние ще се справим по-добре от тях.


Това продължава дълго.
Каквото правят, е неправилно, най-лошото


от всичко, сторено от тях, е, че умират,
като от нас отнасят сетното си обяснение


как произлезли сме от морската влага
или откъдето и да са ни взели,


като взимат и последната брънка
на веригата със себе си.


Татко, мамо, ние плачем и се сбръчкваме
пред недоумяващите ни деца и внуци.


ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА ТИ, МАМО. ТОЛКОВА МИ ЛИПСВАШ...



 
 
№5 от: Cvetan (15 януари 2009 10:09)
Браво,Ели и благодаря .Прочетох го още вчера,но преди да коментирам исках даго прочета още няколко пъти(както и направих снощи)за да го омисля.Наистина ме натъжи малко ,но ме накара да се замисля ,че всичко което правя,хубаво или лошо е пример (искам-неискам) за дъщеря ми.
А при мен лично предизвиква асоциации с  текста на песента "Сats in the cradle"  на "Ugly  Kid Joe":

My child arrived just the other day
Came to the world in the usual way
But there were planes to catch and bills to pay
He learned to walk while I was away
He was talkin' 'fore I knew it
And as he grew he said,
"I'm gonna be like you, Dad,
You know I'm gonna be like you."

Chorus
And the cat's in the cradle and the silver spoon,
Little boy blue and the man 'n the moon.

"When you comin' home?"
"Son, I don't know when. We'll get together then.
You know we'll have a good time then."
Well, my son turned ten just the other day.
He said, "Thanks for the ball, Dad. Come on, let's play.
Could you teach me to throw?"
I said, "Not today. I got a lot to do."
He said, "That's okay." And he walked away and he smiled and he said,
You know I'm gonna be like him."

Well, he came from college just the other day,
So much like a man I just had to say,
"I'm proud of you. Could you sit for a while?"
He shook his head and he said with a smile,
"What I'd really like, Dad, is to borrow the car keys.
See you later. Can I have them please ?"

I've long since retired, my son's moved away.
I called him up just the other day.
"I'd like to see you, if you don't mind."
He said, "I'd love to, Dad, if I could find the time.
You see my new job's a hassle and the kids have the flu,
But it's sure nice talkin' to you, Dad
It's been sure nice talkin' to you."
And as I hung up the phone it occurred to me,

He'd grown up just like me.

My boy was just like me.


 
 
№6 от: eli (19 януари 2009 23:19)
Невероятен е преводът, чак се радвам, че досаден хардуеърен проблем ми попречи да си пробвам силите И песента се връзва идеално и ми е много любима, а не се бях заслушвала сериозно в текста.

 
 
№7 от: freja (20 януари 2009 04:30)
Стихотворението за първи път го прочетох тук и ми дойде малко шокиращо. Ще напиша своя превод, който разнасям в чантата си от миналата сряда (надраскан с пиромолив в кафето през обедната почивка), като предварително се извинявам за римуването - авторът го е избегнал, но на мен така ми дойде.


Какво ли би било да бъдеш ангел
или пък катерица - скоро ще узнаем.

Ние слушахме и лягахме в кревата,
а те ни лъжеха, че тъмното е страшно.

Глезеха ни прекалено, по приятелски -
защо ли после врагове ни станаха?

Неусетно техните наследници
пораснали сме, както и копнеехме:

по нявга гладките лица се врязват бръчки,
досадни кашлици и миризми ни мъчат.

Чудно как все още ни обичат
и как обичаме ги ние още.

До невъобразимост е безочливо,
че са ни създали. И как точно.

А техният живот?! О, без съмнение
ще стигнем много, много по-далече!

Това продължава от толкова дълго.
Лошо е всичко, което вършат,

а най-лошото е (и го правят всички!),
че умират, без да са ни обяснили

как сме възникнали от някаква течност
или от там, отдето са ни взели;

отнасят в гроба и последната брънка
от веригата, която ни свързва.

"Татко! Майко!" - плачем ние, сбръчканите,
пред своите наследници объркани.


Да си призная, и аз съм объркана. Стихотворението се вдълба в ума ми и вече толкова време мисля за него и не мога да открия смисъла на Последното обяснение... Не ме обърква само това, но то най-вече. Или се загубих в превода? podsmruk

А пък "Cats in The Cradle"... Срам и позор, и за мен тя винаги е била сред най-любимите, но никога преди не се бях зачитала... Даже заслушвала...


О, да, и още една питанка:
Защо катерица?

 
 
№8 от: Бяло (20 януари 2009 10:23)
  Преводът на Фрея ме впечатли. Защо катерица и аз не разбрах, но Последното обяснение - мисля, че е символ на това, че цял живот търсим отговори, но никога не ги намираме...знам ли...

 
 
№9 от: isi (20 януари 2009 10:47)
freja, относно катерицата - може би просто идеята си е за прераждането в друго живо същество, алтернатива на превръщането в ангел? Различни религии, универсални стихове!
Но самото стихотворение и песента аз специално чета със страшно противоречиви чувства, по лично мои причини, естествено. Все пак , благодаря ви и за тях, и за преводите!



--------------------
 
 
№10 от: ivyivi13 (27 януари 2009 13:29)
Много хубаво и до болка истинско! Голямо "благодаря" и от мен. Както и за текста на песента - за мой срам не бях се заслушвала внимателно... 

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 15
Потребители: 0
Гости: 15

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?