Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Мунка, малката маймунка
3-02-2009, 05:38 | Автор: tmp | Категория: Архивите са живи / Библиотечка
Мунка, малката маймунка
Мунка, малката маймунка
Мунка, малката маймунка
Мунка, малката маймунка
Мунка, малката маймунка
Мунка, малката маймунка
Мунка, малката маймунка
Мунка, малката маймунка
Мунка, малката маймунка
Мунка, малката маймунка
Мунка, малката маймунка
Мунка, малката маймунка
Мунка, малката маймунка
Мунка, малката маймунка
Мунка, малката маймунка
Мунка, малката маймунка
Мунка, малката маймунка
Мунка, малката маймунка




1.
В Африка, на лов през юни
срещнах всякакви маймуни.
Както в джунглите вървях,
със една се запознах.
Гледам: орехче човърка,
дъвче и през сълзи мърка.
Плаче под едно дърво -
а защо и за какво?

2. Сред камили светлорунни,
сред чакали и маймуни,
в африканските места
беше най-щастлива тя.
Скиташе в горите стари,
имаше безброй другари.
Ала днес край Нил тъжи -
никой с нея не дружи!

3. Вред из Африка голяма
няма свои!
свои няма!
Ех, виновна ли е тя,
че беда я сполетя?
Там сред палмите и дюните
я отбягват и маймуните.
Възмутен шебек ръмжи:
- Ноктите си изрежи!
Смее се една камила:
- Откога не си се мила?
Срамота е,
срамота -
я изтъркай си врата!
Зебрата и се чумери,
че я гледа,
че я мери,
па и виква най-подир:
- Цялата си в кал и кир!
Траква зъби крокодила:
- Ще завъдиш въшки, мила!
Носорога,
еднорога
казва със усмивка строга:
- Аз не мога,
аз не мога
да дружа с такива днес
в тоя лес!
Кротичката антилопа
тихо шепне, с крак и тропа:
- Я не ми гали косите
с лапите си неумити!
А и слона,
а и слона,
си смени към нея тона
и като в тръба с хобота
свирна нота подир нота:
- Тра-та-та! Не ме язди!
Козината ти смърди!
Костенурката излиза
в миг от костената риза,
проговаря с глас сърдит:
- Ще те хване дифтерит!
И жирафът, смръщил взори,
като лекар заговори:
- Трябва
ред и чистота
тук
по нашите места!
- Ала-бала!
В кал е спала! -
запелтечи папагала.
Ехото -
планински телефон,
всичко съобщи
от
склон
на склон!

4. А маймунката все мели:
- Стига врели,
некипели!
Ум не искам. За това
имам собствена глава.
Носорога,
еднорога,
викна гневно: - Пък и спори!
Трябва да и се повтори!
Кипна слона от вълнение:
- Недоразумение!
- Недоразумение!
- Ала-бала -
папагала
закрещя. -
Горделивка стана тя!
Със рубашка на черти,
ядно зебрата пръхти:
- От съжителка такава
и леса се замърсява!
Кротката камила рече:
- Щом си мърла, стой далече!
А шебекът, скрит зад храста,
викна: - Ще те хване краста!
Кипна даже костенурката:
- Жалко, че ми няма хурката,
да те почна по ушите,
по ушите,
неумити!
Зарева с юнашка
сила
сред реката
крокодила:
- Ти опашка
о върбата
завържи;
с мида
или керемида
кожата си изстържи!
- Чакай! - птицата камилска
викна виком седем пъти:
- Тя, съседе, ще размъти
и водата нилска!
А маймунката ни мръсна
разговора в миг прекъсна:
- Хм! Не искам да ви зная!
Нито с вас пък ще играя!
- Ала-бала! Ала-бала! -
папагала
се засмя
и гората занемя.

5.  Крачи тя и се нервира:
няма мира,
няма мира -
вред неволя я сподиря!
Смее и се от сърце
малко горско езерце.
- Кой се хили? - Мунка викна,
към водата в миг надникна.
Гледа тя и поглед втрещи:
там... маймунка и се блещи -
грозна,
чорлава,
сърдита,
сред вода, пък неумита!
Изпръхтя нарочно тя
и оная изпръхтя.
Щом пък завъртя език -
другата повтори в миг.
Тропна с крак. Изви глава.
Другата - и тя това.
Кресна Мунка във закана,
па се хвърли: - Ще те хвана!
Ала нещо май я сграбчи,
не маймунка, а арапче.
За крака дори я стисна.
- Ой, загивам! - Мунка писна.
Тегли се, врещи и дращи,
падат късите и гащи.
И спасила се едва,
тя побягва презглава.
А след нея,
а след нея
езерцето пък се смее:
- В мен огледа се, но на,
тя дори не се позна!

6. Тича Мунка и трепери,
в миг на палма се намери.
Шари с поглед и пръхти,
врат върти -
ще мъсти!
Но с какво ли?
С длани голи?
Зърна сред листата горе,
че виси кокосов орех.
Ядно лапа завъртя
и замери слона тя.
Па захвърли с всичка сила
орех и към крокодила.
На жирафа каза с яд:
- Ех, че смешльо дълговрат!
Прякор всекиму намира,
с орехи го бомбардира.
Блещи се,
очи върти -
ха иди търпи я ти!

7. Както спеше на дървото,
някой дръпна и ухото.
Кой?
жирафът дългокрак
бе я дебнал в този мрак.
Ужасена се замята,
тупна Мунка на земята.
Тръсна рошава глава
и от болка изрева.
Но с хобот я пипна слона
и преметна я през клона.
Носорогът ядно с рог
блъсна мръсния хълбок.
- Ала-бала! -
папагала,
закълва,
закълва,
неумитата глава
и след Мунка закрещя...
Ох, едва спаси се тя!
Сред бмбуковите клони
плаче,
хълца,
сълзи рони...

8. Срещнах миналата есен
пощальона - щърка шарен.
Под крилото беше скрил
плик голям с печат от Нил.
Върху лист от бяла свила
пишеше ми крокодила.
Праща снимки - с южен блясък,
с палми,
с пирамиди,
с пясък.
Някой снимал Нил, така че
с нашите колоездачи
в снимката се появил
и самият крокодил.
Помнел срещата ни ланска
с Мунка - рожба африканска.
Пращала ми тя привет
и дори един портрет.
И разказа крокодила
как се изхитрил,
та маймунката насила,
натопил
във Нил.
И ми дава разрешение
Мунките патила,
патила
и теглила
да опиша в заключение.

9. Мракът джунглите покрива.
Тихо.
Африка заспива.
Стинат жежки ветрове,
лягат птици,
зверове.
Бди като око луната -
кой е буден в тъмнината?
Сънено люлее Нил
дремещия
крокодил.
А наметнал си балтона,
спи, подпрян на кедър, слона.
Сред клонака е заспал
шареният папагал.
Гърбицата не свалила,
хърка морната камила.
Щъркелът заспал е пак
прав
на десния си крак.
Костенурката голяма
спи във костена пижама.
И унася сън дълбок
тромавия
 носорог.
Сивата камилска птица -
скрила в пясъка главица.
И под лунните лъчи
даже
ехото
мълчи.
А звездите, в златни лодки,
мигат сънени и кротки.
Тъй притихнал е светът -
спят животни,
птици спят.
Само Мунка гурелива
на дървото не заспива.
Страшна жажда я мори!
Как ще чака
до зори?

10. Щом изгря зората бяла,
Мунка слезе премаляла.
И през храсти
и бодил
се дотътри
чак до Нил.
Както беше врат превила,
в миг я сграбчи крокодила.
Начаса повика той
риби люспести безброй.
В сряда те я натопиха
до четвъртък-
миха,
триха.
В петък подир обед вече
мътен,
кален
Нил потече.
Търкаха я триста пъти,
та затуй се Нил размъти!
Ей я - бодра и измита,
като никога честита.
Реши пухкави коси -
тоалета си
гласи...
Пък съседите - какви са,
всеки с лапа я здрависа.
Развълнуваният слон
даже стори и поклон:
- Ти ли беше - я запита -
кална,
мръсна,
неумита?
- Аз! - отвърна тя едвам
и въздъхна си от срам.
Тъй, с маймунската въздишка
свършва тази малка книжка.
Спирам своя разказ тук
чак до нова вест от юг.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: furious_kid (3 февруари 2009 10:10)
BehindTheMirror!
Благодаря! Благодаря! Благодаря!

grabgrab hi grabgrab

Колко я търсех Мунка - и ето - съкровището е налице! Аз съм пуснал връзки да докопаме и диафилма и ще го сканирам и кача и него, та удоволствието да е пълно!

 
 
№2 от: Krista (4 февруари 2009 12:33)
Бихайнд, .....Уау, колко силно ме развълнува! Нямаш си представа колко ме зарадва тази книжка - къде ли не търсих поне текста! Някога я имах и аз (но може би по-старо издание) , беше ми любима. Освен това я свързвам с  твърде специално и сантиментално нещо за мен. Ей, направо ме просълзи...rev , от щастливия спомен.

Имаш едно ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ от мен!kiss

 
 
№3 от: yulmana (15 юли 2010 15:19)
Като малка съм казвал че името ми е Унка малката маймунка ,сигурно е от тази книжка, аз съм-юлия ,майка ми ми казваше -Юнка и от там може би и -Унка.....

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 15
Потребители: 0
Гости: 15

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!