Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юли 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Юли 2020 (1)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
"Ларра" (из "Старуха Изергиль" - М. Горки)
4-02-2009, 02:31 | Автор: freja | Категория: Библиотечка / Трям! Преводи
Нещо като продължение на статията на isi "Сърцето на Данко"...

Ще ви представя ученическия си превод на любимия ми откъс от "Старуха Изергиль". Той си няма отделно заглавие, но аз условно си го наричам "Ларра" - по името на главния герой. Да си призная, от години не се бях връщала към текста и тия дни се замислих защо ли толкова съм симпатизирала на красивия злодей hum-hum . Сигурно защото... бил е злодей, да, ама... красив! girl_sigh А пък и във възрастта, в която го учехме, имах склонност да харесвам лошите. Може би защото те практически липсваха в реалния ми спокоен живот. Липсваха все още и в обществото ни. Или поне аз не бях чувала за някой истински Ларра. И все си го представях като онези лошите от някои филми, за които си знаеш, че са лоши, ама си на тяхна страна... Абе момичешки му работи, трудно е за обяснение.

Разликата при разбирането на легендата тогава и сега е, че сега вече съм чувала за истински Ларра. Чувам за тях по новините почти всяка вечер - за синове на орли, които не зачитат нищо и се мислят за единственото важно нещо на този свят. Даже съм виждала Ларра. И съвсем не ми харесва. Не просто не ми харесва, а на драго сърце бих му измислила някое мъчително наказание, в което обаче няма да има и капка великодушие - все пак, не съм мъдрец...

Ето за начало листите от тетрадката ми, в която някога преведох този откъс (само страниците не са номерирани от мен):

"Ларра" (из "Старуха Изергиль" - М. Горки)
"Ларра" (из "Старуха Изергиль" - М. Горки)
"Ларра" (из "Старуха Изергиль" - М. Горки)
"Ларра" (из "Старуха Изергиль" - М. Горки)
"Ларра" (из "Старуха Изергиль" - М. Горки)
"Ларра" (из "Старуха Изергиль" - М. Горки)
"Ларра" (из "Старуха Изергиль" - М. Горки)
"Ларра" (из "Старуха Изергиль" - М. Горки)
"Ларра" (из "Старуха Изергиль" - М. Горки)

А ето същия текст, но в малко по-четлив и малко по-редактиран вариант fellow :

Ларра

Много хиляди години са изминали от времето, когато се е случило това. Далеч отвъд морето, там, където слънцето изгрява, се намира Страната на Голямата река. В нея всеки дървесен лист и всяко стръкче трева хвърлят толкова сянка, колкото е нужна на човек да се скрие от жестоко жаркото слънце по тези места.

Колко щедра е природата в Страната на Голямата река!

Там живеело могъщо племе. Хората пасели стада, мерели сила и мъжество на лов за животни, пирували след лова, пеели песни и играели с девойките.

Веднъж по време на пир от небето се спуснал орел и отнесъл една от тях – чернокоса и нежна като нощта. Изпратените след орела стрели паднали жалки обратно на земята. Хората тръгнали да търсят девойката, но не я намерили. И забравили за нея, както забравят за всичко на света.

Но след двадесет години тя сама се завърнала – измъчена и състарена. А до нея вървял юноша – красив и силен като нея самата преди двадесет години. И щом я попитали къде е била, тя разказала как орелът я отнесъл и живял с нея като с жена. Това бил синът му, а бащата вече го нямало – когато започнал да линее, той се издигнал за последен път високо в небето и със свити криле се понесъл като камък надолу към острите скали...

Всички гледали с удивление сина на орела и скоро открили, че той с нищо не ги превъзхождал; само очите му били хладни и горди като у царя на птиците. Говорели му, а той отговарял, ако желаел, или пък мълчал. А когато дошли вождовете, разговарял с тях като с равни. Това ги оскърбило и те го нарекли стрела без пера и без връх. Казали му, че хората ги почитали, че им се подчинявали хиляди човеци като него и хиляди човеци два пъти по-възрастни от него. Момъкът ги гледал дръзко. Отговорил, че такива като него вече нямало, и че дори всички да почитали вождовете, то той не желаел да прави това. Тогава те съвсем се разсърдили и отсекли:

        За него няма място сред нас! Да върви, където иска.

Той се засмял и тръгнал натам, накъдето му се приискало – към една красива девойка, която не снемала очи от него. Отишъл при нея и я прегърнал. Но тя била дъщеря на вожд и се страхувала от баща си. Затова, при все че момъкът бил красив, го отблъснала. Когато понечила да тръгне, той я ударил. Девойката паднала, а синът на орела стъпил с крак връз гърдите й. Кръв бликнала от устата на момичето, то се извило като змия и издъхнало.

Всички, които видели това, се сковали от ужас – за първи път в племето им убивали така жестоко жена. И дълго мълчали. И гледали девойката, която лежала с широко отворени очи и окървавена уста; гледали и него, който стоял до трупа ù сам срещу всички. Бил горд – не навел глава, не очаквал наказание. Когато хората се съвзели, го хванали, вързали и оставили така, намирайки, че да го убият начаса би било прекалено просто и не би ги удовлетворило.

И ето, събрали се, за да измислят достатъчно мъчително наказание... Някой казал да го разкъсат с коне, но това им се виждало малко; други искали всеки да изпрати стрела в тялото му, но и това отхвърлили; трети предлагали да го изгорят, но димът от кладата щял да попречи да видят мъките му; много мислили и все не откривали наказание, което да се хареса на всички. А майка му стояла на колене пред тях и мълчала; не намирала нито сълзи, нито думи, да моли за пощада. Дълго обсъждали хората и накрая един мъдрец рекъл:

        Нека го попитаме защо е направил това.

Попитали го. Той отвърнал:

        Развържете ме! Няма да говоря вързан!

А когато го развързали, той ги изгледал така, сякаш те били негови роби:

        Какво искате?

        Ти чу... – казал мъдрецът.

        Защо да ви обяснявам постъпките си?

        За да бъдеш разбран от нас. Слушай, горди! Така или иначе ще умреш... Искаме да разберем това, което направи. Ние продължаваме да живеем и ще ни бъде полезно да научим повече, отколкото знаем...
        Добре. Ще ви кажа, макар че може би самият аз не разбирам добре това, което се случи. Убих я, струва ми се, понеже тя ме отблъсна... А аз имах нужда от нея.

        Но тя не е твоя!

        Нима вие използвате само свои неща? Виждам, че всеки човек притежава само реч, ръце и крака... А владее животни, жени, земи... и много още...

Казали му, че за всяко нещо, което човек взема, той заплаща със себе си: със своя ум и сила, понякога и със своя живот. В отговор синът на орела рекъл, че искал да запази себе си цял.

Дълго разговаряли с него и накрая се убедили, че той считал себе си за най-важния човек на земята, и че освен себе си не виждал нищо. Даже страшно им станало, когато осъзнали на каква самота се бил обрекъл. Той нямал нито племе, нито майка, нито добитък, нито жена и нищо такова не искал.

Щом хората разбрали това, те отново се захванали да мислят как да го накажат. Но този път не обсъждали дълго – същият мъдрец, който оттогава не се бил намесвал, заговорил за втори път:

        Почакайте! Има наказание. Страшно наказание – хиляди години няма да измислите такова. То е в самия него. Пуснете го, нека бъде свободен. Това е неговото наказание!

И тогава станало чудо. Гръм разтърсил небесата, макар че не се виждали облаци. Небесните сили потвърдили думите на мъдреца. Всички се поклонили и се разотишли. А момъкът получил името Ларра, което означавало "отритнат, отхвърлен". Той гръмко се смеел след хората, които го изоставили, смеел се, че останал сам и свободен като баща си. Но баща му не бил човек, а той бил... И така започнал да живее волен като птица. Идвал в племето и грабел добитък, момичета, всичко, каквото поискал. Стреляли по него, но стрелите не можели да пронижат невидимата обвивка около тялото му. Той бил ловък, хищен, силен, жесток и не се срещал с хората лице в лице. Виждали го само отдалеч. Дълго обикалял единакът покрай хората – не едно десетилетие...

Но един ден Ларра отишъл при тях. Те се нахвърлили срещу него, а той не помръднал от мястото си. С нищо не показвал, че ще се защитава. Тогава един човек се досетил и извикал високо:

        Не го докосвайте! Той иска да умре!

И всички спрели, защото не желаели да облекчат участта на този, който им бил направил зло, не желаели да го убиват. Спрели се и започнали да му се присмиват. Той треперел от смеховете им, а ръцете му трескаво шарели по гърдите. Изведнъж се нахвърлил върху хората с камък над главата, но те отклонили ударите му, без да му нанесат нито един. Когато изтощен, с печален вик, паднал на земята, всички го наобиколили и го наблюдавали. Той внезапно скочил и грабнал изпуснатия от някого в борбата нож. Насочил го към гърдите си, но ножът се огънал, сякаш се ударил о камък. И отново паднал на земята, и дълго блъскал глава в нея. А земята се отстранявала и пазела главата му от ударите.

        Той не може да умре! – с радост възкликнали хората.

И си тръгнали, и го оставили сам. Ларра лежал по гръб и гледал нагоре: високо в небето, като черни точки, летели могъщи орли. В очите му имало толкова много мъка, че целият свят би могъл да се удави в нея. Оттогава нататък той останал сам, свободен, да чака смъртта. Ето го – броди, броди навсякъде... Виждаш ли – заприличал е на сянка и ще остане завинаги такъв. Той не разбира нито човешката реч, нито човешките постъпки – нищо. И все търси, все ходи, ходи... За него няма живот, а смъртта няма да му се усмихне. За него няма място сред хората...



И руският текст:

Многие тысячи лет прошли с той поры, когда случилось это. Далеко за морем, на восход солнца, есть страна большой реки, в той стране каждый древесный лист и стебель травы дает столько тени, сколько нужно человеку, чтоб укрыться в ней от солнца, жестоко жаркого там.


Вот какая щедрая земля в той стране!


Там жило могучее племя людей, они пасли стада и на охоту за зверями тратили свою силу и мужество, пировали после охоты, пели песни и играли с девушками. Однажды, во время пира, одну из них, черноволосую и нежную, как ночь, унес орел, спустившись с неба. Стрелы, пущенные в него мужчинами, упали, жалкие, обратно на землю. Тогда пошли искать девушку, но - не нашли ее. И забыли о ней, как забывают об всем на земле.

Но через двадцать лет она сама пришла, измученная, иссохшая, а с нею был юноша, красивый и сильный, как сама она двадцать лет назад. И, когда ее спросили, где была она, она рассказала, что орел унес ее в горы и жил с нею там, как с женой. Вот его сын, а отца нет уже; когда он стал слабеть, то поднялся в последний раз высоко в небо и, сложив крылья, тяжело упал оттуда на острые уступы горы, насмерть разбился о них...


Все смотрели с удивлением на сына орла и видели, что он ничем не лучше их, только глаза его были холодны и горды, как у царя птиц. И разговаривали с ним, а он отвечал, если хотел, или молчал, а когда пришли старейшие племени, он говорил с ними, как с равными себе. Это оскорбило их, и они, назвав его неоперенной стрелой с неотточенным наконечником, сказали ему, что их чтут, им повинуются тысячи таких, как он, и тысячи вдвое старше его. А он, смело глядя на них, отвечал, что таких, как он, нет больше; и если все чтут их - он не хочет делать этого. О!.. тогда уж совсем рассердились они. Рассердились и сказали:


- Ему нет места среди нас! Пусть идет куда хочет.


Он засмеялся и пошел, куда захотелось ему, - к одной красивой девушке, которая пристально смотрела на него; пошел к ней и, подойдя, обнял ее. А она была дочь одного из старшин, осудивших его. И, хотя он был красив, она оттолкнула его, потому что боялась отца. Она оттолкнула его, да и пошла прочь, а он ударил ее и, когда она упала, встал ногой на ее грудь, так, что из ее уст кровь брызнула к небу, девушка, вздохнув, извилась змеей и умерла.


Всех, кто видел это, оковал страх, - впервые при них так убивали женщину. И долго все молчали, глядя на нее, лежавшую с открытыми глазами и окровавленным ртом, и на него, который стоял один против всех, рядом с ней, и был горд, - не опустил своей головы, как бы вызывая на нее кару. Потом, когда одумались, то схватили его, связали и так оставили, находя, что убить сейчас же - слишком просто и не удовлетворит их.

И вот они собрались, чтобы придумать казнь, достойную преступления... Хотели разорвать его лошадьми - и это казалось мало им; думали пустить в него всем по стреле, но отвергли и это; предлагали сжечь его, но дым костра не позволил бы видеть его мучений; предлагали много - и не находили ничего настолько хорошего, чтобы понравилось всем. А его мать стояла перед ними на коленях и молчала, не находя ни слез, ни слов, чтобы умолять о пощаде. Долго говорили они, и вот один мудрец сказал, подумав долго:


- Спросим его, почему он сделал это?


Спросили его об этом. Он сказал:


- Развяжите меня! Я не буду говорить связанный!


А когда развязали его, он спросил:


- Что вам нужно? - спросил так, точно они были рабы...


- Ты слышал... - сказал мудрец.


- Зачем я буду объяснять вам мои поступки?


- Чтоб быть понятым нами. Ты, гордый, слушай! Все равно ты умрешь ведь... Дай же нам понять то, что ты сделал. Мы остаемся жить, и нам полезно знать больше, чем мы знаем...


- Хорошо, я скажу, хотя я, может быть, сам неверно понимаю то, что случилось. Я убил ее потому, мне кажется, - что меня оттолкнула она... А мне было нужно ее.


- Но она не твоя! - сказали ему.


- Разве вы пользуетесь только своим? Я вижу, что каждый человек имеет только речь, руки и ноги... а владеет он животными, женщинами, землей... и многим еще...


Ему сказали на это, что за все, что человек берет, он платит собой: своим умом и силой, иногда - жизнью. А он отвечал, что он хочет сохранить себя целым.


Долго говорили с ним и наконец увидели, что он считает себя первым на земле и, кроме себя, не видит ничего. Всем даже страшно стало, когда поняли, на какое одиночество он обрекал себя. У него не было ни племени, ни матери, ни скота, ни жены, и он не хотел ничего этого.


Когда люди увидали это, они снова принялись судить о том, как наказать его. Но теперь недолго они говорили, - тот, мудрый, не мешавший им судить, заговорил сам:


- Стойте! Наказание есть. Это страшное наказание; вы не выдумаете такого в тысячу лет! Наказание ему - в нем самом! Пустите его, пусть он будет свободен. Вот его наказание!


И тут произошло великое. Грянул гром с небес, - хотя на них не было туч. Это силы небесные подтверждали речь мудрого. Все поклонились и разошлись. А этот юноша, который теперь получил имя Ларра, что значит: отверженный, выкинутый вон, - юноша громко смеялся вслед людям, которые бросили его, смеялся, оставаясь один, свободный, как отец его. Но отец его - не был человеком... А этот - был человек. И вот он стал жить, вольный, как птица. Он приходил в племя и похищал скот, девушек - все, что хотел. В него стреляли, но стрелы не могли пронзить его тела, закрытого невидимым покровом высшей кары. Он был ловок, хищен, силен, жесток и не встречался с людьми лицом к лицу. Только издали видели его. И долго он, одинокий, так вился около людей, долго - не один десяток годов.


Но вот однажды он подошел близко к людям и, когда они бросились на него, не тронулся с места и ничем не показал, что будет защищаться. Тогда один из людей догадался и крикнул громко:


- Не троньте его. Он хочет умереть!


И все остановились, не желая облегчить участь того, кто делал им зло, не желая убивать его. Остановились и смеялись над ним. А он дрожал, слыша этот смех, и все искал чего-то на своей груди, хватаясь за нее руками. И вдруг он бросился на людей, подняв камень. Но они, уклоняясь от его ударов, не нанесли ему ни одного, и когда он, утомленный, с тоскливым криком упал на землю, то отошли в сторону и наблюдали за ним. Вот он встал и, подняв потерянный кем-то в борьбе с ним нож, ударил им себя в грудь. Но сломался нож - точно в камень ударили им. И снова он упал на землю и долго бился головой об нее. Но земля отстранялась от него, углубляясь от ударов его головы.


- Он не может умереть! - с радостью сказали люди. И ушли, оставив его.


Он лежал кверху лицом и видел - высоко в небе черными точками плавали могучие орлы. В его глазах было столько тоски, что можно было бы отравить ею всех людей мира. Так, с той поры остался он один, свободный, ожидая смерти. И вот он ходит, ходит повсюду... Видишь, он стал уже как тень и таким будет вечно! Он не понимает ни речи людей, ни их поступков - ничего. И все ищет, ходит, ходит... Ему нет жизни, и смерть не улыбается ему. И нет ему места среди людей...


Пълния текст на "Старуха Изерхиль" от Максим Горки можете да прочетете тук. Както казах и преди, остава само някой да преведе останалото fellow .
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: dani (4 февруари 2009 16:41)
Е ама много те е впечатлил тоя Ларра някога. А мен многого ме беше яд, че старците му бяха измислили такова леко наказание. Почти съвсем ясно си спомням как се възмутих, когато в часа по руски чух края на разказа. А трябваше да го прибият с камъни или жив- на кладатаangry3 Но като порасне, човек помъдрява и разбира, че физическата смърт не е най-страшното нещо на света. Впрочем разбира също, че някъде в себе си без да знае как носи някаква частица от Ларра. Напр. великият хуманист (колко лесно е било да си такъв през царско време) Горки след революцията прави някои неща, с които почти се доближава до образите на отрицателните си герои ( ако сте чели "Архипелаг ГУлаг" знаете какво имам предвид).



--------------------
 
 
№2 от: mia.yaneva (4 февруари 2009 17:34)

Благодаря, Фрея! МНОООГО БЛАГОДАРЯ! Направо ме е срам - аз с моята руска гимназия установих, че и дума не помня от "Старуха Изергиль", която не само съм чела тогава неведнъж, но и сме изучавали... Данко да, при това само като нарицателно име, но Ларра... Не помня дори какво съм си мислила за тази книга и какво впечатление е оставила у мен. А хич не спях в часовете по руска литература... (Поне други книги си спомням...) С радост бих превела остатъка, но като гледам и колко работи съм обещала до тук... Някой път.


 
 
№3 от: admin (5 февруари 2009 01:25)
Едно много благодарско и от мен! Защото всяка при-(с)казка все пак ни учи нещо... Както винаги - си се справила чудно, истински.  



--------------------
 
 
№4 от: freja (5 февруари 2009 04:31)
И аз ви благодаря, радвам се, че приказката ви е харесала .

А Ларра действително ме беше впечатлил - ехееее fiufiu и то как!... Добре, че съм помъдряла впоследствие . Но може би не достатъчно, щом и на мен днес ми се струва наказанието за твърде леко (това имах предвид и в началото на статията, когато говорех за великодушието)...

 
 
№5 от: isi (5 февруари 2009 15:27)
Аз вече ви благодарих  за спомена за "Старуха Изергиль". Благодаря  отново, freja!
И всъщност  не мислех да пиша нещо тук, защото чак толкова не си го спомням Ларра, моят ранен спомен е за Данко. Обаче...
Впечатлих се от харесването на злодея и това не ми даде покой. И доста сериозно се замислих как е било при мен. Това, за което говори Дани - категоричното и ясно разбиране "Той е лошият и трябва да бъде наказан"  винаги е било най-детското разбиране и съответно  най-ясното, най-простото, безспорното и най-категоричното! Да, и  най чудесното! Защото докато си дете си съвсем наясно кое е добро и кое  - лошо - нямаш съмнения. (Поне в нашето детство беше така, сега направо ми се струва, че тази яснота отдавна е изчезнала дори и при децата и  ме дострашава ) Та мисълта ми беше, че малко по-късно, в юношеските си години, аз вече бях страшно заинтригувана от образите на злодеите. И не е бил хубавият им  външен вид  това, което ме е превличало. Причина не е била и липсата на злодеи около мен.  Просто търсех описана тъмната страна на човека, която откривах, че ВЕЧЕ ЖИВЕЕ И В МЕН. А всъщност аз винаги съм била примерно дете и момиче - не си мислете, че моята лоша страна е имала очевидни външни прояви. Тази симпатия към лошия при мен винаги е била породена от това, че търсех спасението! Трябваше да има такова! Търсех помощта, прошката. Търсех и причините - и те винаги съществуваха!  Затова и днес, freja, аз не мога така категорично да съдя синовете-орли (и друг път съм изразявала това мнение тук - за мен няма нввинни, дори и в горната история)
Всъщност исках да ви споделя и към кой образ от моето детство веднага ме отнесе Ларра - сещате ли се за Неси - Белият гущер на Павел Вежинов? И неговото спасение в смъртта? Единствено тя му донесе човешки образ.

Днес обаче лека-полека вече загубих този поглед от другата страна - и двете ми очи вече са от едната страна на рибешката ми глава, поне аз така се чувствам. Избрах си моята страна. Чувствам се по-уверена, МИСЛЯ СИ, че знам кое е добро и кое - лошо, отново съм категорична, почти както в детството, но... НЕ СЪВСЕМ, липсва ми все пак този ДРУГИЯ поглед. Търся го! Сега съм по-праволинейна и може би така й трябва да бъде. Но кой знае!



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 14
Потребители: 0
Гости: 14

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е: