Търсено-намерено: "Глезеното Миме"

№1 от: furious_kid (11 февруари 2009 19:21)

Mia, бях пропуснал, че я търсиш...

Затова, ето ти ЦЕЛИЯ текст! (Барабар с поправката, че стихотворението е на Асен Босев xaxa2

)

Имат си мама и татко дете -
и за детето си грижат се те.
Гледат го, сякаш е цвете в саксия,
всичко поднасят му те на тепсия.

Слага му баба в устенцата хляба,
таткото - млякото, супата - мама.
Глезят го всичките - обич голяма!

Мими се мръщи, потропва, пищи:
- Супа не искам, разбираш ли ти?
- Мамино Мими, що искаш, кажи ми!
- Искам бисквити, ала шоколадови,
сладки, каквито ни дадоха Владови.

- Мъжо, бисквити иди достави ти!
Татко излиза набързо по риза.
Носи кутия с бисквити, обаче
не тъкмо тия - и Мимето плаче.

- Тези не ща! Направете ми крем!
- Крем ли? Щом искаш, и крем ще дадем!

- Мъжо, изтичай, яйца ми купи.
Мамино Мими, сега, потърпи!

Мими се плези, но...радват се те.
Мими разглезено чедо расте!

Радост! Дочакват голямата слава -
Мимето им първокласница става!
Но първокласници с нея и те са -
всички са роби на тази принцеса.

Има ли Мими домашни задачи -
има и свита добри помагачи!
Своята работа татко зарязва,
синя хартия на ленти нарязва.
Прави на Мимето ново сметало,
старото вече било овехтяло!

Мама лицето на Мимето мие,
бабата внучето трие с хавлия.
Грижи за Мимето - колкото щеш!
- Мими, почивай си, да порастеш!

Вкъщи случайно тя днеска сама е,
ала без работа Мими се мае.
С кални обувки лежи на чаршафа.
Гладна е тя, но далече е шкафа!

Как ще се мъчи яйца да вари!
Хляб да нареже е трудно дори!
Но се усмихва щастливият миг,
баба се връща - тя среща я с вик:
- Бабо, къде си се влачила, ма?
Обеда как ще приготвя сама?

Баба слугува, а Мими яде.
- Бабо, водица! - И тя и даде!

Връща се мама - тревога голяма!
- Мамо ма, копчето я ми заший!
Дай ми престилката и ме среши!
Идва и татко, нарежда му кратко:
- Хайде, обувките ми почисти,
иначе, татко, защо си ми ти?

Ляга по гръб на кушетката Мимето,
а се залавят за работа тримата...

Тъй се минават години наред,
стават капризите нейни безчет.

- Искам на бар да отида!
- Иди.
- В бара с цигара ще бъда!
- Бъди.
- Искам без вас да вървя на море!
- Щом настояваш, тогава добре.

Мими израсна девойка прекрасна -
нежна, кокетна и шик издокарана,
само че с работа всякаква скарана!

- Моля те, Мими, ела, помогни ми!
Ето, в мазето слезни за кюмюр!
- Как да отида в мазе с маникюр?

- Слушай, момиче, хвани се за работа!
- Нека се хване за работа бабата!

Ех, че отмяна отгледаха те -
май че в саксията плевел расте!

Дайте на Мими разкош, развлечения,
но не мъчете я с труд и учение!
Мими с труда не желае приятелство.
Принц потърсете за нейно сиятелство!

ogledalo

№2 от: isi (11 февруари 2009 19:32)

Каква случайност само! Току що, ама наистина току що, гледах откъс от "Куче в чекмедже" , в който деца разиграваха пиеса, а то била точно тази - за глезеното Миме! Чудех се откъде ми звучи познато!

--------------------

"Има във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по–добри!"

№3 от: regina (11 февруари 2009 23:20)

В това стихитворение май няма поука...

Мимето ще си намери именно принц и тогава къде е изобличителната му сила?

№4 от: freja (12 февруари 2009 01:16)

Това ли била Mia ogledalo

- сега и аз си я спомних! Струва ми се, че в самото Мими беше осмиващата (изобличителната) сила - "вижте я тази глезана-мързелана, не бъдете като нея". Но времената се променят и неусетно Мими се превърна в пример за момиченцата - как и кога точно, не разбрах... hmmm

Тя и по-рано си беше пример, обаче лош...

Последно, заглавието и авторът са уточнени, нали? Че вече три пъти редактирам желанието в Бюрото... xaxa2

№5 от: mia.yaneva (12 февруари 2009 11:07)

Furious, мноооого благодаря за целия текст. Да си придная и аз се чудех на М. Желева като автор, ма като нямам никакъв спомен и като до никъде не доведоха проучванията ми... Наистина много благодаря! Сега като знам заглавието и авторът ще можем по-лесно да издирим самата книжка. Това, че съм я пуснала тук, не значи че аз мързелувам с търсенето като "глезеното Мими"... Сега се сещам, че от тази книжка научих думата "кюмюр", дори ми изниква илюстрацията на прегърбен дядо с кофа въглища... Дали пък илюстрациите не бяха на Борис Димовски... май много приличаха на илюстрациите на едни "Габровски шеги", които имам илюстринани от него... А за поуката: поуката си беше самата история и самото Миме - на мен явно ми е била много поучителна, щом така трайно ми се е запечатала в съзнанието. Регина, ти като че ли я гледаш от днешна гледна точка...

№6 от: zaharisa (12 февруари 2009 12:12)

Не се казвам Мария, но винаги съм съчувствала на децата, за които глезеното Миме беше нарицателно. Къде справедливо, къде не. Относно илюстрациите - и аз съм за Борис Димовски, ще търся доказателства ogledalo

№7 от: zori djunkova (12 февруари 2009 12:26)

Имам една книжка със стихотворения на Асен Босев. С твърди корици и доста изчистени илюстрации. Като се прибера довечера ще я пусна да видим тази ли е. Вътре има доста стихчета за непослушни пионери, деца дето не си мият ръцете, не учат и други такива

№8 от: Надя (12 февруари 2009 12:30)

За мен нарицателно беше името на някаква мома от приказка за "Измък-примък", така ми я разказваше баба ми, дали пък не беше Борянка или тази е от друга приказка (Бяло, нищо лично)

№9 от: furious_kid (12 февруари 2009 12:31)

По мои спомени книжките на Асен Босев се казваха "Трима души крали круши" и "Не правете като тях, да не станете за смях!". И аз си я търся отдавна - бях я дал на една братовчедка и... дотам. От тазии книжка са и бисерите "Чел е много Ганин Гого", "Цанко Цаката ", "Данчо мързеланчо" и т.н.

№10 от: beboran (12 февруари 2009 13:30)

Ех, това глезено Миме . Мен ме поучаваха с пример от приказката "Примък - отмък"..., нооо реално никога не съм била глезана..единствено не ми беше разрешено да държа нож (за да не се порежа- тати беше много, даже прекалено предпазлив)..за сметка на това обаче в момента съм абсолютна глезотия - всяко нещо с времето си

--------------------

Аз съм едно порастнало дете. :-)

№11 от: Бяло (12 февруари 2009 14:15)

Тука се прокашлям многозначително и заявявам, че момата се казваше Богданка, баба ти да си прочете книжката!
Иначе това Миме не съм го срещала, поне не помня.

№12 от: Надя (12 февруари 2009 14:33)

Аааа вярно Богданка беше

. Не е баба, аз съм си виновна, че не помня. Баба е добра и умна пък!
Борянка си остава символ на песента:
"Боряно, Борянке, сал ти ли си мома,
сал ти ли си мома, сал ти ли знаш да пееш?......."
Тази я пеех в детската градина, лично аззз!

№13 от: Боряна (12 февруари 2009 14:53)

Привети и от мен. Тази книжка я имам у баба ми и по мой спомен се казва само Мимето. И е първата, която научих наизуст в болницата, когато ми вадиха сливиците. Сигурно 100-ина пъти ми я четоха. Обаче май ще е проблем изпращането, защото като се опитам да си сложа снимка - ядец, не можело повече от 100 нещо си, а аз разполагам само с едно бедно апаратче, а то толкова си може

--------------------

истинските деца никога не остаpяват

№14 от: freja (12 февруари 2009 15:56)

furious_kid, да не би "Не правете като тях..." да е книжката, която аз пък търся?

Не съм я обявила никъде, но то е защото не можех да дам никакви подробности за нея. Абсолютно нищо не помнех, освен че вътре имаше разни осмиващо-поучителни стихотворения, много на брой, както и още повече на брой картинки. Сега, ти като го написа, се сещам, че едно от тях е именно "Хвалил ми се Данчо..." и т.н. И за разни двойкаджии имаше също, а картинките... представям си стила и се опитвам да го свържа с някое име... Ще се сетя и ще го напиша тук. Цветни бяха. Голям формат беше книжката - много голям. И "моята" (т.е. общата за всички братовчеди на село) беше ужасно оръфана и се изпогуби и тя лист по лист, като "Японските приказки" и всички останали "общи"... Помня я от края на 70-те, но мисля, че са я купили за големия ми братовчед, значи може би е от началото/средата на този период. Твоята отговаря ли на тези характеристики? Да я определя най-накрая и да й дам име

№15 от: regina (12 февруари 2009 16:06)

Да си призная, и аз научих за Мимето от сайта. Сигурно затова го тълкувам от днешна гледна точка - не виждам кое днешно дете би се засрамило, че е като Мимето, напротив...не се шегувам. Даже последната строфа, в заповедно наклонение, ми звучи като задача, поставена на родителите - да намерят и принца.
Мене ме дразнеха със следната песен:

Дума ми Лило Гайдаря
да стана, да му пристана.
Мене ме мързи да стана,
камо ли да му пристана.
Какво ли мома шъ стана
като ме мързи да стана.

И още:
Поспалана, поспалана
друга дреха няма.
Пладне вече стана-
ходи по пижама.
/ За автора не се сещам. От някоя детска книжка е./

Както вече става ясно, ранното ставане винаги ми е тежало. Помня, че за сутришна смяна в гимназията ставах с "България-дела и документи". Почти винаги закъснявах за училище. Учителите си ме знаеха, но ми пишеха по една трета отсъствие за закъснение отвреме навреме. На края на срока почвах повече да внимавам, за да не ми намалят поведението за неизвинени отсъствия.
В института направо отписвах лекциите в 7.30 сутринта / Сега има ли лекции по това нечовешко време?/. Как съм ходила на училище преди гимназията, направо не е за вярване.
Шведите май доказаха колко вредно е ранното ставане.

№16 от: zaharisa (12 февруари 2009 16:20)

Regina, това с пижамата беше от една книжка (помня смътно и предаване по тв) и се отнасяше за зебра, която пееше
"... не съм, това не е пижама, така ме е родила мама "
Защо го свързвам с трите патета

№17 от: mia.yaneva (12 февруари 2009 16:45)

Чакайте да видим сега... Нещо ме зачовърка покрай този "Ганин Гого" ...

Тук в офиса по случайност (исках друго да ви сканирам от нея ) стои една "Книжко моя сладкодумна" на Асен Босев, илюстрации Любен Зидаров, издателство "Български художник", второ издание, 30.ХІІ.1972 г. - в нея виждам следните стихотворения, за които май става дума:
Хвалил ми се Данчо (Хвалил ми се Данчо, Данчо мързеланчоV Кой е като мен / чист и пременен! Дрешките ми - прани/ прани са от лани...)
Изложбата на Мешко Смешко (осмива го като крадльо)
Ловец (пак за "геройствата" на Мешко Смешко)
Нещо не разбрал (за Пламенчо)
Ванко Забраванко
Веселата Димка - нашата любимка (положително поучително)
Ах, каква е Душка! (само иска да играе, никого не слушка..)
Калчо и прочие...

Май, част от това, което Furious, търси е тук! В къщи имам още 1 или две издания на тази същата "Книжко моя сладкодумна" - ще проверя довечера какво има вътре. Ако е това - ще сканирам...

№18 от: freja (12 февруари 2009 17:01)

Ама и вие какви неща си имате в офиса! Ние в нашия си нямаме!

mia, аз пък тръгнах да търся какви книжки на Асен Босев са били издадени и видях заглавието "Книжко моя, сладкодумна", и ми се стори познато. Не е ли с едно момиченце на корицата с някакви лилави... завеси отстрани (??? може и друго да е било), твърди корици? Ако е тя, значи аз търся друга. Или поне друго издание - не знам neznam

. Моята определено беше голяма (много).

№19 от: mia.yaneva (12 февруари 2009 17:07)

Е, те са от моите лични тайни запаси, които чакат на опашката пред скенера... Е, и съм ви казвала, че ЩАСТЛИВО попаднах на сайта си покрай офиса и една колежка...

За книжката: тази книжка очевидно има много издания, в които част от стихотворенията се различават. Аз имам 3 от тях и на всичките кориците са различни, но всичките са с твърди корици малък формат. Очевидно не е това, което търсиш, но пък има в него част от стихотворенията, които търси furious. Иначе, да, едното издание на тази книжка е с твърди корици с едно момиченце с черна шапка като на Чарли Чаплин с някакви завеси. Но точно тази ми е в къщи и не мога да ти кажа веднага. Тази пред мен е с черен бивол на едно дърво

№20 от: ive (12 февруари 2009 17:17)

Аз помня "Малък Пенчо". Беше включено в читанката, но не помня в кой клас – може би 2? Много ми хареса тогава, звучеше ми смешно.

МАЛЪК ПЕНЧО

Петко Р. Славейков

Пенчо бре, учи!
Пенчо си мълчи.
Пенчо бре, чети!
Муси се, сумти.
Пенчо бре, чети!
Пенчо не чете.
Пенчо, работи!
Пенчо пак не ще...
Пенча го мързи,
гледа да лежи,
ходи, та се май,
дири да играй...
Време се мина
Пенчо порасна,
иска да яде,
няма откъде.

№21 от: isi (12 февруари 2009 18:31)

Ами вие защо си мислите, че "Глезеното Мими" е с поука за самото Мими? Това си е чист урок за мама, татко, баба, дядо!

Добре де, може и за Мимито, но по-скоро за вече мама Мими.

А за "Пенчо" от баща му Петко Славейков и аз го знам и харесвам от малка! Баща ми се казва така и винаги шеговито го е рецитирал. На всичкото отгоре, понеже много приличам на баща си, наричаха ме точно така: Малък Пенчо

--------------------

"Има във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по–добри!"

№22 от: donaddt (12 февруари 2009 20:24)

Глезеното Миме си го спомням като тънка книжка голям формат с много илюстрации. Същия модел ми беше и Майчина сълза.
За книжката на Асен Босев и аз съм за "Книжко моя сладкодумна", с твърди бели платнени корици. Може да е имала обложка, но сигурно е безвъзвратно загубена. На първия лист има картинка с едно момиченце, което е актрисата, по цял ден се кипри, но като става дума да каже стихотворение или песен и дотам. Освен посочените от Мия стихотворения, там са и Чука-звън, Колко е весело, Посмали Манго и т.н. И илюстрациите наистина са на Любен Зидаров, но изненадващо са хубави, още не е попаднал в онзи период...

След дъжд качулка
Рекли сутринта на Юлка
Празник е, стегни се мила,
а пък тя след дъжд качулка
вечерта се пременила.

Художник
Добре рисува Мичето
художник е момичето.
Стените шари милото
на майка си с червилото.

№23 от: Private (9 март 2009 04:50)

"Глезеното Миме" е първата прочетена от мен книжка,
още преди да тръгна на училище, което стана едно от
нещата, за които майка ми ме хвалеше.

Надявах се книжката да е останала
в домашната библиотека, за да я сканирам,
но за съжаление, не я открих.

--------------------

-= All our life, we are beta testers =-