Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Октомври 2021 (3)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
Юли 2021 (2)
Юни 2021 (2)
Май 2021 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Приключенията на Красимир и Владимир - 1
23-04-2009, 04:33 | Автор: tmp | Категория: Архивите са живи / Библиотечка
Недялко Йорданов
 
КРАСИМИР НА 5 ГОДИНИ
Който пита как се казвам,
няма вече да му казвам.
Мама казва, че се казвам:
Красимир
Петров
Петков
Бориславов
Иванов,
улица "Републиканска",
трета пряка на "Славянска",
номер петдесет и трети,
входа вдясно,
етаж пети.
зная телефон дори -
2-15-83.
Седем милиционера
за ръка ме водят вчера.
Аз не казвам как се казвам,
улицата не показвам,
а пък те навред разказват
и на всички ме показват.
Осем чичковци и лели,
девет кучета дебели, 
десет котки с мене крачат, 
всички покрай мене плачат,
всички плачат, но обаче 
само Красимир не плаче.
Който пита как се казвам, 
няма вече да му казвам. 
Всеки иска да ме връща 
в тази неприятна къща. 
Ала аз ще се науча 
баба къде крие ключа -
май го слага на пирона 
до вратата на балкона. 
Баба ми е много стара, 
все се сърди, все се кара, 
все разправя, че не ям, 
има си бастун голям, 
а когато дойдат гости, 
казва:
"Ние не сме прости!" -
и си слага очилата, 
дето й стоят в торбата.
Ще ви кажа тайна скришна -
тя е петстотингодишна, 
а пък аз съм вече 5. 
Вчера карах самолет, 
но ще си направя бял 
самолетосамосвал. 
Имам си една отвертка 
и ще му направя перка,
ще завия две бурми -
перката ше загърми. 
ше му сложа и крила, 
ше си сложа очила -
не на баба очилата, 
счупени й са стъклата, -
на кормилото ще седна, 
на екрана ще погледна, 
ще натисна две спирачки 
(истински, а не играчки) 
и ще хвръкна с очилата 
по-високо от луната 
с моя истински и бял 
самолетосамосвал. 
И на всички ще се хваля -
сам лети и сам се сваля. 
И ще го напълня с нафта. 
Аз съм Краси космонавта. 
Няма да ме уловите -
ще отида до звездите.
Само че не знам дали 
няма да ме заболи. 
Вчера четох в един вестник 
разни случки неизвестни 
за звездите и луната -
заболя ме чак главата: 
имало, разправят, мечки 
и горели като печки.
Татко ми така разправя 
и не знам какво да правя, 
а пък много ми се иска, 
но обувката ми стиска, 
даже точно на кутрето -
ще ме заболи крачето. 
Вчера мама ми ги купи,
щом изядох седем супи. 
Само че аз исках дънки, 
исках още летни кънки, 
исках истинска тръба, 
исках пушка за стрелба, 
исках лодка, 
исках плувки -
на ти, Краси, тез обувки!
Нищо, татко ще ми купи, 
щом излапам осем супи.
Татко ще ми купи трактор, 
татко е голям редактор -
има пишеща машина, 
трака като скарлатина. 
Вчера пък се разболях 
и сто дена не играх, 
сложиха ни карантина, 
траках като скарлатина. 
Имах в гърлото инфекции
и ми удряха инжекции 
по ръцете и краката -
заболя ме чак главата. 
Всички плачат, но обаче 
само Красимир не плаче.
Този доктор, чичо Петър, 
ми постави термометър, 
а пък татко за награда 
ми донесе шоколада, 
баба ми пък ме целуна 
и ми подари бастуна. 
Аз обаче бях доволен -
хубаво е да си болен. 
После цялата година 
траках като скарлатина, 
но бастуна ми го няма -
баба ми го взе от мама.
Вчера срещнах във гората 
една лиса опашата. 
Тъкмо исках да й кажа:
"Бягай, че ще те премажа 
с моя истински и бял 
самолетосамосвал..." -
тя ми каза едно нещо 
и ми стана чак горещо: 
там, на близката полянка, 
биели се за Снежанка 
седем мечки с осем танка.
Че като отидох там:
бух!
бух!
бух!
и
бам!
бам!
бам!
Няма танкове и мечки, 
само пушеци и клечки. 
А Снежанка се качи 
с мене горе да хвърчи.
А пък предната година 
бях във детската градина. 
Всички бяха ми познати 
със престилки на квадрати -
шарени като домати. 
Всички бяхме ученици 
и се хранехме с лъжици. 
Сам се хранех със лъжица, 
сам си нарисувах птица, 
сам си лягах във леглото, 
сам обличах си палтото, 
сам се къпех във морето, 
сам си сядах на гърнето.
Само че не ме приеха 
и във къщи си ме взеха. 
Аз не плачех, но обаче 
казват, Красимир че плаче.
Всеки иска да ме връща 
в тази неприятна къща. 
На морето ще отида, 
ще си хвана малка мида. 
ще си плувам, както знам. 
ще си плувам само сам 
и ще стигна там. където 
свършва краят на морето. 
Само че не знам дали 
няма да ме заболи -
казват, имало медузи, 
парели като вендузи, 
имало и разни раци:
със мустаци,
без мустаци,
щипели с големи щипки
Красимировци и рибки.
Майка ми така разправя
и не знам какво да правя.
- Ще направим изработка 
на една голяма лодка -
татко ми така разправя. 
Аз пък сам ще си направя.
Имам си една отвертка 
и ще й направя перка, 
ще завия две бурми, 
перката ще загърми 
и на лодката в средата 
ще опъна сам платната, 
ще натисна две спирачки -
истински, а не играчки -
и ще тръгна с моя здрав 
самолетосамоплав 
и ще видите тогава -
сам лети 
и сам си плава!
Аз ще плавам в океана 
и ще хвана пет шарана. 
(Вчера в нашия тиган 
баба пържеше шаран.)
Ще се мия без сапун, 
ще си имам и харпун 
и когато срещна кит, 
ако съм съвсем сърдит, 
със харпун ще го пронижа -
даже хич не ме е грижа. 
Само че не знам дали 
няма да ме заболи!
Чувал съм, че бил висок 
като новия ни блок.
"Страшно е да бъдеш кит, 
болен от апандисит. 
Как се прави операция 
на такваз кооперация?
Вчера четох в един вестник
разни случки неизвестни:
който хруска сладолед,
който чопли слънчоглед,
хваща го
апандисит,
оперират го
с магнит!
Баба ми така разправя
и не знам какво да правя.
Иска все да съм наблизо
и да гледам телевизор.
Всички:
татко,
баба,
мама,
гледат цялата програма.
- Лягай, мамина душица,
свърши "Лека нощ, дечица!"
Той ще бъде най-голям 
и ще си го гледам сам.
Ще му закова с пирон 
един черен телефон -
зная номера дори - 2-15-83.
Ало, имаме повреда -
телевизорът не гледа! 
Ще натисна бял бутон 
и ще дойде камион, 
пълен със един лимон, 
но лимон като балон. 
Тоз лимон ще дам на баба:
- Яж го, бабо, ти си слаба, 
трябва много да ядеш,
да ядеш, да порастеш!
Ще натисна друг бутон
и за мен - един бонбон.
(Може даже сто бонбона,
сто бонбона
в сто вагона.)
Ще натисна друг бутон
и ще се покаже кон,
а на коня -
Великан,
черен като патладжан,
със колан и боздуган,
скрит в един голям буркан.
Щом буркана аз отпуша,
Великана ще ме слуша:
-  Ако искаш, марципан?
-  Не, не искам марципан.
-  Искаш ли един банан?
-  Не, не искам и банан!
-  Ще ти дам аероплан!
-  Не, не ща аероплан. 
Аз съм си направил бял 
самолетосамосвал.
—  Ами ето барабан!
—  Хайде, давай барабана 
и си влизай във буркана. 
Стой в буркана на гараж! 
Таратора си изяж!
Где ли хукна пак навън! 
Хайде, време е за сън! 
Чак догоре закопчан,
непослушен Великан!
Вчера си направих пушка 
не със мушка, а със крушка.
Аз голям стрелец не съм, но
стрелям с пушката на тъмно, 
щом извика баба вече 
в къщи лошото човече. 
(Туй човече ме тревожи -
стрелям, ако се наложи.) 
Казват, вземало децата 
и ги слагало в торбата.
Баба ми така разправя 
и не знам какво да правя:
- Днеска ми дойде до гуша, 
този Красимир не слуша. 
Трябва да извикам вече
в къщи лошото човече.
Ама аз държа на склад
един
страшен автомат -
скрил съм си го още вчера
във панера
под миндера.
Ако крушката не свети,
заредил съм две ракети.
Хайде, викай, бабо, вече
в къщи лошото човече!
Няма аз да го убия,
ами само ще го скрия
да стои при Великана
с боздугана
във буркана.
И ще кажа на децата
от града и махалата:
-  Няма да ви идва вече 
в къщи
лошото 
човече!
Но с буркана лошо става, 
ако Краси не внимава. 
Баба може да мърмори
и буркана да отвори, 
да го връща в магазина 
за стотинка и половина.
Татко ми така разправя 
и не знам какво да правя.
Май ще трябва да го скрия 
под голямата чиния: 
таз чиния е от сватба -
мама много й се радва 
и не дава да се пипа, 
вчера даже ме ощипа, 
че за мойто възпитание 
било нужно наказание.
Татко много й се кара: 
туй било система стара! 
Няма да ме бие вече -
туй отдавна се отрече! 
Ала баба ми тогава 
почна да се оправдава, 
почна майка ми да плаче -
Красимир мълчи обаче.
После Красимир веднага 
се отключи и избяга -
няма вече да се връща 
в тази неприятна къща! 
Седем милиционера 
за ръка ме водят вчера. 
Осем чичковци и лели, 
девет кучета дебели, 
десет котки с мене крачат,
всички покрай мене плачат, 
всички плачат, но обаче 
само Красимир не плаче. 
Който пита как се казвам -
няма вече да му казвам.
Мама казва, че се казвам:
Красимир
Петров
Петков
Бориславов
Иванов,
улица "Републиканска",
трета пряка на "Славянска",
номер петдесет и трети,
входа вдясно,
етаж пети,
зная телефон дори -
2-15-83.

КРАСИМИР НА 6 ГОДИНИ

От три дена нямам мир!
Уж се казвам Красимир,
уж приличам на баща си,
а пък все ми казват Краси.
Който откъдето мине:
"Краси, колко си години?"
"Много си порасъл, Краси!"
"Краси, не прави гримаси!"
"Краси, тръгвай с мен веднага!"
"Хайде Краси да си ляга!"
Краси,
Краси,
Краси,
Краси.
сякаш че са у дома си.
(Баба ми така разправя
и не знам какво да правя.)

Аз не съм на пет години.

Вчера имах сто роднини
на рождения ми ден -
всички дойдоха при мен.
Всички вънка се събуха,
за да гледат как се духа -
аз съм майсторът на спорта:
духам свещи върху торта.
(Точно шест зелени свещи,
ама дълги и горещи.)
Малко си накапах блузата,
малко изгорих си бузата,
ала никой не ми кряска,
а, напротив - ръкопляска.

Само че за съжаление
искаха стихотворение.
Аз им казвам, че не знам
(ох! - ще си умра от срам),
а пък мама все ме кара,
баба почва да се кара,
татко вече се нервира -
трябва да се декламира.
Просто нямам настроение,
а пък те - стихотворение!

Аз не съм на пет години
да угаждам на роднини.
(Татко ми така разправя,
а пък иска да го правя.)

Е, издекламирах две за
птиченцето във кафеза
и за цветето, което
си растяло във полето.
И защото викам здраво -
всички казват: "Браво! Браво!"

После майка ми веднага
казва:
- Краси да си ляга! -
Мен ми стана чак горещо.
Може ли такова нещо:
моят собствен ден рожден
да празнуват те без мен!

Нека го празнуват! Нека!

Уж си лягам, но полека
ставам,
грабвам автомата
и изчезвам през вратата.

А навън е много тъмно.
Аз страхлив съвсем не съм, но
само дето ме е страх,
че ще ям след туй пердах.

Тръгвам по една пресечка,
а насреща -
страшна мечка.
Ама истинска, голяма:
дето стъпне - става яма,
дето духне - става вятър,
сякаш в куклен е театър.

Уж е мечка, а обаче
със големи сълзи плаче:
- Аз съм - плаче - страшна мечка,
но ме клъвна днес юрдечка.
Имам - плаче - страшна рана,
кожата ми е раздрана.

Вземам бързо автомата,
влизам бързо във колата,
дето таткото на Недка
все я мие с дълга четка.

(Недка е на три години,
беше вече в три градини
ни една не я оправя -
баба ми така разправя.)
За кормилото се хващам,
мечката отзад изпращам,
включвам с ключ отпред мотора,
първа скорост,  после втора,
после давам пълна газ -
сто и осем къщи в час.
(Моят вуйчо тъй ми каза -
вчера даже ми показа.)

Тъй със мечката се движа,
даже хич не ме е грижа,
ще я водя със колата
в болницата при сестрата.

Красимир на шест години
кара истински машини -
няма вече да се хвали
със измислени педали,
самолетосамосвали
и ракети без сигнали.

Тъй пристигаме с колата
в болницата при сестрата.

А й казвам:
- Тази мечка
клъвната е от юрдечка.
Има тука страшна рана,
кожата й е раздрана.
Ала мечката обаче
непрекъснато си плаче.

- Тази рана не е лека,
трябва да извикам лекар.

Лекарят пристига с маска,
после си поставя каска -
както е с ранена лапа,
може тя да го излапа.
- Гледай - казва - към тавана! -
аз ще видя твойта рана!

Мечката ръмжи, не дава -
глупава една такава,
а устата й голяма,
колкото да влязат двама.

- Щом си непослушна мечка,
слагам ти в устата клечка!

Клечка лекарят й слага,
хуква мечката да бяга.

Вдигам бързо автомата
и я връзвам на кревата.
Лекарят се приближава,
първо аспирин й дава.
- Кожата ти е раздрана,
значи е опасна рана
от юрдечка с мръсна човка
нужна е и застраховка.

Той инжекция веднага
против тетанус й слага.

Аз веднъж в една градина
на година и половина
боднах се на тел бодлива
(май че е била ръждива)
и додето се съвзема -
шест инжекции в корема.

Татко ми така се слиса,
цяла статия написа:
"Кой във нашата държава
разрешава тел такава!"

Мечката сега обаче
непрекъснато си плаче.

- Хайде, Мецо, на колата,
да те водя във гората!

А в гората - страшно нещо!
Мен ми стана чак горещо.
Викат силно триста мечки:
"Долу мръсните юрдечки!
Щом не може с добрина,
ще започнем с тях война!"

Всичко бърза, всичко граби
шапки,
пушки,
прашки,
саби,
скриват във един окоп
замаскиран мечи топ,
после бързо се строяват,
мойта мечка поздравяват
(от което се разбира,
че тя била командира).

Ала вече отдалече
се задава строй юрдечи...

Осем хиляди юрдечки
точно срещу триста мечки!

Тръгват мечките в атака,
носи остра сабя всяка.
Най-напред е мойта мечка -
тьрси своята юрдечка: -
Ей сега ще ти промуша
пълната юрдеча гуша!

Ала хитрата юрдечка
бяга по една пътечка,
приближава към окопа
с цел дя завладее топа.

Хуква мечката в галоп
да запази своя топ.
Мойта мечка бързо бяга,
слага му снаряд веднага
и по цялата гора
викат мечките:
"Ура!"
Цели мечката в юрдечка,
ала изведнъж... засечка.
Еква цялата гора
от юрдечето:
"Ура!
Няма вече други пречки
да се справим с тези мечки!"

Сто юрдечки са в атака,
точи остра човка всяка.
Мечките размахват саби -
уж са мечки, пък са слаби,
още малко - ще избягат,
нови мечки им помагат...

Както гледам от баира,
таз война не ще да спира -
вече май ще се наложи
ред веднага да се сложи.
Бързо влизам във окопа,
бързо сам зареждам топа,
гръмвам с втория снаряд -
хукват мечките назад,
а юрдечките се пръскат
и от страх дори не съскат.

- Строй се! - казва Красимир. -
Сключвайте веднага мир!
Всяка мечка и юрдечка
бързо в горската аптечка -
всички лапи, всички гуши
лекарят ще ги запуши!
Викат всичките юрдечки:
"Да живеят всички мечки!"
И повтарят всички мечки:
"Мир със всичките юрдечки!"

Вземам топа от гората
и го качвам във колата,
във гаража я гарирам,
бързо в къщи се прибирам,
А във къщи си празнуват -
нищичко дори не чуват.
Нека си празнуват! Нека!
Красимир върви полека,
без да тропа, без да хлопа.
вкарва във антрето топа:
"Бух! Бух! Бух!" -
и:
"Пах! Пах! Пах!" -
хукват гостите от страх.
Има гости - няма гости!
(Нищо, нека да сме прости.)

А пък татко ми веднага
в моето легло си ляга
и не смее да отказва
приказки да ми разказва.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: isi (23 април 2009 10:40)
Лелее, страхотно! Много се смях, не съм го чела досега! 
Краси космонавта със самолетосамосвала - сам лети и сам се сваля smile24



--------------------
 
 
№2 от: mia.yaneva (23 април 2009 12:09)
Ей, това е ВЕЛИКО! Не го бях чела и аз, но сега вече се затрудних кое ми става по-любимо "Ако бях голям" или това podsmruk

Ама така се смях! Чак сълзи ми потекоха!!!!  Ще си го лепна на видно място в къщи да се сещам, че когато децата искат бонбон зелен, искат бонбон зелен, а не сини обувки :)

 
 
№3 от: ive (24 април 2009 09:16)
И аз не бях го чела. Много ми хареса.

 
 
№4 от: freja (8 май 2009 01:49)
Аз нямам време да го дочета сега, но това "Републиканска" и "Славянска" в началото приятно ме усмихна . Хубава си беше "Републиканска"до миналата година, да... Утре след работа ще си го прочета цялото kniga2 - съдейки по коментарите, ще се смея много .

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 15
Потребители: 0
Гости: 15

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?