Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Приключенията на Красимир и Владимир - 2
24-04-2009, 12:18 | Автор: tmp | Категория: Архивите са живи / Библиотечка

към част 1


Недялко Йорданов


КРАСИМИР И ВЛАДИМИР


Днес, като се връщам в къщи.
гледам - татко ми се мръщи.
Все стои на телефона,
както си е тъй с балтона.

Явно, нещо тука става -
нужно е да се внимава.

Баба ми със очилата
чака нещо на вратата,
а пък майка ми я няма.
Конспирация голяма!

Аз нали съм ученик
(при това голям умник) -
тъй другарката разправя,
значи знам какво да правя.

- Татко, виж, за таз луличка
ми поставиха пчеличка!

Нито капчица внимание
за голямото старание.

Явно, нещо тука става -
нужно е да се внимава.

-  Краси, вече не се траеш,
бягай вънка да играеш!

Баба да ме пусне вън?
Май че всичко е насън
както предната година:
карах лунната машина
и внезапно - скок-подскок -
паднах в кратера дълбок,
но излязох пак, защото
се събудих във леглото.

Ще изляза да играя,
щом не мога да се трая,
няма шала да си взема
и ще хвана лесно хрема -
страшна хремата ще бъде,
че да видим как се пъди.

Тъкмо да изляза вън,
телефонът казва:
"Дрън!"
Татко бързо се обажда:
- Хайде, още ли ще ражда!
Как? Роди! Момче! Голямо!
Четири и триста само!

скочи татко до тавана,
сякаш кой знай какво стана.
Баба ми пък ме целуна
и ми подари бастуна.

—  Имаш братче! Ти си батко! —
вика баба, скача татко.

Вече батко съм. Прекрасно!
Всичко значи ми е ясно -
бебе е родила мама.
Конспирация голяма.
Днес е хубав ден, защото
татко легна с мен в леглото.
Той ми даде обяснение
как се ражда поколение:
Първо щъркел си намираш -
щъркелски ако разбираш,
казваш му съвсем направо:
- Искам бебе бяло, здраво!

После, щом добре се мръкне,
тайно щъркелът ще хвръкне -
през море и половина
се намирал магазина,
в който бебета раздават,
без дори да ги продават.

Е добре, защо тогава
майка ми се разболява,
а пък татко се обажда
бебето дали се ражда?

Бебето пристигна вече,
малко като буболече.
Май че този глупав щъркел
със поръчката е сбъркал -
татко казал да е бяло,
а пък то червено цяло.

Скача татко, вика баба,
гледам - мама пак е слаба.

Бебето си спи, не плаче.
Бебешките продавачи,
въпреки че пипат с човки,
ги изпращат в опаковки.
Само че хартия пак
като в нашия Детмаг
нямали,
затуй решили
и със плат са го увили.

Владко бебето се казва.
Аз го питам как се казва -
то се мръщи като татко
и не казва, че е Владко.

- Краси, вече не се траеш,
бягай вънка да играеш -
бебето ще се разплаче.

Охо! Пак ме пъдят значи!
Значи, щом си имат бебе,
аз съм вече непотребен:
нищо, че ще хвана хрема,
че ще ме боли корема,
че навън е много влажно -
само бебето е важно.
Пратиха ни вече бебе -
нужда нямаме от тебе!

Нищо! Нека! Щом се мръкне,
някой щъркел ще прехвръкне,
аз (със кашлица и хрема)
тайно бебето ще взема
и на щъркела ще кажа:
- Тръгвай през града, през плажа,
през море и половина -
връщай го във магазина!

Ще го върне, но обаче
няма да си имам братче.
Всеки братче ще си има,
ще го вози цяла зима
със въжето на шейната
из града и махалата.
Май че бебето тогава
трябва в къщи да остава -
засега то само сучи -
нужно е да се научи
"батко Красимир" да казва
и към мене да показва.
Щом направи десет крачки,
ще му дам едни играчки,
дето съм ги скрил от вчера
във панера под миндера.
Те отдавна са ми купени
(нищо, че са малко счупени
и не ме задоволяват),
но за бебе още стават:
има топ от артилерия
и мотриса без батерия,
има конник без глава,
който скача при това,
има трактор без вериги,
има сто и осем книги
(баба всички е прочела),
има футболна фланела
и кола без колела,
и ракета без крила,
и един голям и бял
самолетосамосвал —
трябва пак да го запаля
да лети и да се сваля.

Него няма да го дам -
той е още за голям,
а пък Владко не разбира,
може да катастрофира.

Ще му дам и осем топчета,
само че той няма джобчета -
може да ги глътне в коша -
работата става лоша.

Нямам никакво търпение
да порасне като мене,

Красимир, и Владимир!

Красимир е командир.
Владимир пък е тромбач -
първи мой разузнавач.
Владимир надува тромбата,
Владимир е Митко Бомбата -
Красимир пък е Сергей:
- Здрасти, Митко!
- Ха, здравей!
- Хайде грабвай автомата,
тръгвай с мене в планината,
че във нея има триста
двайсет и един фашиста -
щом със теб се съюзим,
лесно ще ги победим.
 Ура! Тръгваме в атака!
Владко май че се наака...
Всички - мама, баба, татко -
скачат, викат:
- Браво, Владко!

Гледай значи колко лесно
казват: "Браво!"
Интересно!
Аз донесох им пчеличка
за най-трудната луличка
(права, без наклон наляво) -
никой не ми каза: "Браво!"

Аз не искам, но обаче
май че Красимир ще плаче.
Май че трябва да си ляга -
няма тук да се излага,
никой нищо да не знае,
ще си легне и това е.

Ни на мама, ни на татко -
само лека нощ на Владкo!

КРАСИМИР НА МОРЕ

Смятам да ви поразкажа
днес, когато бях на плажа,
как с една голяма лодка
(лично моя изработка)
стигнах точно там,
където свършва краят на морето.

Значи... имаше едни
двестаметрови вълни,
най-отгоре - бяла пяна!
Точно като в океана.

Първо лодката се вдига
(туй го четох в една книга),
после слиза много бясно,
но това не е опасно.

На морето е чудесно,
даже много интересно,
всичко там ми е известно -
вече плувам много лесно
водоравно и отвесно
до единия му край
кроул,
бруст
и бътерфлай.

Тръгвам значи с мойта лодка
да преследвам морска котка.
Чух по мойто телефонче.
че изяла морско конче,
и отивала да схруска
сто скариди за закуска.
Котката напред препуска...

Връзвам синята си блузка
върху мачтата кафява.
Лодката сама си плава.
И със тази платноходка
хващам котката му с котка!

Тя обаче не признава,
лъже и не се предава:

- Аз съм - лъже - котка морска,
а не някаква ангорска,
не съм яла морско конче,
лапнах си едно бонбонче.

- Бързо отвори устата,
че те слагам във торбата!

Котката не я отваря
и не ще да разговаря.

- Тъй ли - казвам, - я да взема
да ти проверя корема
със големия харпун,
дълъг колкото бастун!

Котката едва тогава
всичко бързо си признава.
И от нейната уста -
не уста,
ами врата
(майка ми така разправя,
като нещо шикалкавя),
се измъква морско конче,
тънко като макаронче.

За да бъда много кратък,
продължавам по-нататък.

Телефонът ми предава:
"Нещо май че се задава,
нещо май ръмжи, не чу ли?
Туй са няколко акули!
Югосеверно на запад
идват, за да те излапат!"

Нещо трака, нещо чука -
лодката ми май се спука.
Да е бомба, не е бомба.
Трябва да намеря помпа!
Помпа бързо си намирам,
но от помпи не разбирам,
пък и помпата не струва.
Красимир ще си поплува.

На морето е чудесно,
даже много интересно,
всичко тук ми е известно,
вече плувам много лесно
водоравно и отвесно
до единия му край
кроул,
бруст
и бътерфлай.
Да, но остри като кули,
идат няколко акули,
страшни колкото ампули.
Ето първата се пули!
Зъбите й като гребен:

- Крррасимир ми е потребен!

За да бъда много кратък,
продължавам по-нататък.
Най-опасните моменти
от онези инциденти
скромно трябва да прескоча,
разказа да не проточа.

(Татко ми така разправя,
затова и аз го правя.)

Хващам бързо тез акули,
оше чули, недочули,
прежълтели като  дюли
и коремите издули.
Връзвам ги с една верига
(Туй го четох в друга книга -
татко ми я преработва)
за една голяма котва.

Ясно е, че вече аз
съм подморски водолаз,
дишам през една тръба
и изобщо - веселба!
Да. обаче нещо става,
нещо мърда,
нещо шава,
нещо страшно ме ощипа -
не инжекция от грипа,
нито братчето ми Владко,
нито за ухото татко,
ами много страшен рак
само със един мустак.

Хващам дясната му щипка-
той започва да бибипка
каго клаксона на джипка:

- Аз съм тъй нещастен рак!
Скитам се немил-недраг
Ден  и нощ от бряг до бряг,
Иначе съм си добряк.
Храня се със козунак,
водорасли и
спанак.
Вчера един стар моряк
ме преследваше със сак
и остави страшен знак
на дванайстия ми крак,
затова вървя зигзаг!

Гледам,
мисля -
няма как!
Не прилича на хъшлак,
а напротив - на юнак.
Пускам дясната му щипка
и отново той заприпка.

А насреща иде рибка -
ни голяма, нито малка -
точно като химикалка
и със перките си драска
по подморската ми маска:

— Аз съм — драска — малка рибка,
търся своята колибка.
Гони ме голяма риба -
ще ме глътне като фиба.

Ето рибата довтаса.
На гърба й за украса
девет шипа от пластмаса.
Прави някаква гримаса:

- Дай ми - казва - тази риба
да я глътна като фиба!

- Тъй ли - казвам, - ти коя си
да ми правиш тез гримаси?

- Аз съм мирната калканка.
Както си лежах на сянка,
тази риба със опашка
ме удари като с прашка.

Тя от моето калканче
ще направи хулиганче.
Кара го да вдига шум, и
да говори лоши думи.
Не го пуска да си ляга,
а от къщи да избяга,
във морета непознати
те да станели пирати.

Рибката трепери, драска
по подморската ми маска:

- Няма вече, няма вече
да отивам надалече.
Нейното добро калканче
иска да е капитанче -
аз му дадох барабанче
и го учих със опашка
как да стреля като с прашка.

Гледам,
мисля -
трудно нещо!
Как да се намеся вещо?
(Татко ми така разправя
и не знам какво да правя.)

- Никой - казвам - капитан
не си служи с барабан,
нито с прашка и опашка -
туй е работа хлапашка.
Бързо да се извиниш
и отивай си да спиш! -
Хуква рибката към къщи,
а калканката се мръщи.
Аз й казвам:
- Засрами се!
Успокой се! Съвземи се!
Как ще гълташ като фиба
тази непослушна риба?
Да не ти е туй луканка!
Ти си възрастна калканка!

- Няма да я гълтам вече -
тъй калканката отсече. -
- Просто много ме ядоса!
Слагам точка на въпроса!

За да бъда много кратък,
продължавам по-нататък.

Но обаче от морето
чак отгоре през небето
вика ми голяма чайка:

Красимировата майка
я поливаха със лайка!
И устроена е хайка
от шестнадесет спасители,
петдесет плувци любители,
триста доброволни зрители -
кой със плавник, кой без плавник -
търсят го като удавник.
Лодката му я намериха
между Враца и Америка,
но къде е капитана?
Стана тя, каквато стана!

За да бъда много кратък,
спирам аз оттук нататък...


Връзка с първата част...

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: mia.yaneva (24 април 2009 12:36)

Ама, наистина е ВЕЛИКО това! Браво за откритието и споделянето!!!


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 9
Потребители: 0
Гости: 9

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е: