Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Приключенията на Красимир и Владимир-3
25-04-2009, 23:06 | Автор: tmp | Категория: Архивите са живи / Библиотечка
Недялко Йорданов
 
КРАСИМИР ВЪЗПИТАВА ВЛАДИМИР

Вече съм във първи клас —
мога да чета на глас
всички букви, всички срички,
запетайки и кавички.

Само че ни дават страшни,
триста страници домашни.
(Татко ми така разправя,
пък се сърди, че се бавя.)

Лесно ли се пише "Лалка"
двайсет пъти с химикалка
или "Симо смок съгледа"
пет-шест-седем-осем реда?

Вместо вън да си играя,
си стоя във тази стая.

"Който не играй, а учи,
той в живота ще сполучи!"
(Баба ми така разправя)
и не знам какво да правя.
Хем не ща цял ден да уча,
хем пък искам да сполуча.

Май че днес е точно вторник.
В къщи аз съм отговорник.
Баба ми е в магазина,
татко ми е във чужбина,
майка ми е пак на работа.
С Владимир сме само двамата.
Аз му казвам:
— Слушай, Владко,
ти си малък, аз съм батко,
хайде чакай в тази стая,
аз навън ще поиграя.
Само няколко момента
ти постой в апартамента.

Владимир не ще обаче,
дърпа,
рита,
скача,
плаче,
хапе новата си блузка
и не иска да ме пуска.

Вече ми дойде до гуша —
този Владимир не слуша.
Две години и половина,
а не ходи на градина,
чупи чаши,
чупи вази —
ето вчера счупи тази.

Баба все го оправдава:
—  Възрастта му е такава.
Оше нищо не разбира.

А пък развали фурнира.

Мама влезе в къщи гладна,
седна,
ахна
и припадна.
Татко ми пък се стъписа:
—  Няма ми го ръкописа!
Сто и двадесет куплета!!
Всички листи на парчета!!!

Баба ми го оправдава:
—  Възрастта му е такава.

А не иска да опита
малко да го превъзпита.
(Татко ми така разправя.)

Нищо, аз ще го оправя.

—  Слушай, Владко — аз му казвам, -
искаш ли да ти разказвам
приказки
за един строг,
много силен носорог?

Владко млъква и не писка,
само казва:
— Владко иска!

А какво е носорог?
Нямаш нос,
а имаш рог.
Нито ти текат сополки,
нито пък изпитваш болки.
(В петък в двора сто момчета
биеха се с Виолета,
аз обаче се явих,
моментално я спасих,
после си отидох пръв
и видях —
носът ми в кръв.)

Мъчи ме ей тоз въпрос:
нямам нужда аз от нос.
Ако имаш рог,
тогава
всеки ще те уважава.
Бършеш го с рогата кърпа,
никой няма да го дърпа.

Да, обаче не се знае
кой със тебе ще играе?

Вече ми дойде до гуша —
Владко май не ще да слуша.
Аз му давам камиона —
той излиза на балкона,
аз му давам пистолета —
той го хвърля на паркета,
аз му давам автомата —
той се скрива под кревата,
аз му давам две боички —
той обаче иска всички.
На художник се преструва
и стените нарисува.
Драска там едни черти,
смее се и ми крещи:
— Владко нарисува кон!
(То прилича на бонбон.)
Кон ще нарисувам аз.
Кон рисувахме във клас.

Нарисувах първо кон,
после влак с един вагон,
после осем индианци
как играят бойни танци...
Да, но свърши се стената -
Ще рисувам на земята.

Нарисувах вълк да кара
автобус по тротоара,
пред слушатели хиляда
слон да пее на естрада,
нарисувах после жаба...

Изведнъж пристигна баба.

Тя се хвана за главата:
— Олеле, ами стената!
На какво стената мяза!!

И веднага ме наказа:

Целия неделен ден
от игра да съм лишен.

Нека да съм критикуван,
но защо пък арестуван?
Тя защо не се опита
Владимир да превъзпита?

КРАСИМИР И ВЛАДИМИР НА СЕЛО

Вчера ние с Владимир
плувахме във онзи вир,
в който има крокодил
колкото автомобил.

—  Хайде, батко — каза Владко,
—  да му пуснем нещо сладко;
той обича конфитюр,
диша тайно през папур
и си свети под водата
с осем фара на главата.

Имаме си страшен план.
Взехме конфитюр в буркан
и направихме капан.
Щом налапа конфитюра,
му запушваме папура
със един голям памук
и го удряме със чук,
той със зъби ще затрака
и тогава —хоп! — във сака.

Както казах, тъй и стана —
крокодилът е в капана.
Крокодилската гърбина
е покрита с ламарина,
фаровете му червени,
а ушите му зелени
и изобщо той прилича
на баща ми на москвича.

Имаме си страшен план —
трябва да го вдигнем с кран.
Той устата си отваря,
крокодилски крроговаря:
—  Кррражба! Крррай! Кррристига крррана!

Открррючете ми крррапана!
—  Няма "крррако", няма "кррроко",
ще те пратим във Мароко.
Стига чупил си овошки,
стига хрускал си кокошки!
Кой излапа с мъртва хватка
баба Златкината патка?
Кой открадна в хоремага
осем швепса и избяга?
Кой кръстосва по хамбарите?
Кой тревожи граничарите
и самия лейтенант?
Диверсант със диверсант!

Крокодилът моли:
— Крррошка!
Няма да кррррада крррокошка,
да кррръстосвам по крррамбарите,
да кррревожа кррраничарите!

— Хайде, батко — казва Владко. -
да го заведем при татко.
Селото тероризира,
а пък теоретизира.
(Татко ми така говори,
като майка ми мърмори.)
Владко е голям умник —
умен като ученик,
а пък е на три години
и не ходи на градини.
Има разни вещи вносни —
ето няколко въпросни:
има четки хвърчилет
(нещо като самолет),
има руски автокран,
има немски син колан,
по средата с бяла ивица,
има даже трета сливица.

В къщи всеки с всеки спори,
все за нея се говори:
леля иска операция,
татко иска инхалация,
Владко — сладоледизация,
мама пък — еманципация.
Бе изобщо — смешна нация!
(Татко ми така говори,
щом месарят в пет затвори.)

Затова във крайна сметка
купихме си къща с гледка,
с двор от сто и двайсет ара
(без да включваме хамбара)
в село Сливово —
тук имат
много здравословен климат,
той по цял свят се прочувал,
трети сливици лекувал.
Нищо, че е запустяло то —
сто и осем къщи цялото,
половината са празни,
но са най-разнообразни:
с дядовци и със прасета,
с бабички и със козлета,
с много сливи, с много дюли,
със потури и цървули
и до границата точно —
там се стига двупосочно.
Всяка баба има хурка.
Владко има костенурка,
тя живее в нашто ранчо
и нарича се Стоянчо.

Имаме си още яре
и каручка, и магаре,
(но за тях специално даже
Владко после ще разкаже).
Купихме си плуг от странство
зарад личното стопанство.
Кой ли ще го обработва?
Татко книги преработва,
пише някакви си драми.
Мама сваля килограми.

Вярно, че едни познати
засадиха ни домати,
но ще бъда вече кратък
и ще продължа нататък.
Тъй явяваме се в село
с крокодила си начело
точно на площада, дето
червеней текезесето.
Владко значи кара крана,
аз отпред вървя охрана,
крокодилът е на кука —
непрекъснато писука:
—  Кррролеле, кррръде ме крррарат?
Сикрррурно ще ми се крррарат!

Цяло село се  събира,
гръмогласно протестира.
Вдига се една трибуна
(кацата на баба Гуна).
Трийсет дядовци ядосани,
баби петдесет и осем и
седем внучки за отглеждане
(други няма за изреждане)
съд веднага образуват,
крокодила критикуват.

—  Я, каков му е езикът!
—  Туй добиче как го викат?
—  Виж гърбо му със бабунки!
—  Гаче ли е със кратунки.
—  Яз го не познавам чунки —
ката вечер на екрана
ми се дзвери до зарана.
—  Туй добиче змей се вика,
с баба Стана е прилика.
—  Тази, змейова зараза,
повеке на тебе мяза!

Аз заставам на трибуната,
енергично вземам думата
(татко тъй без колебание
се изказва на събрание):
—  Този крокодил, другари,
рови вашите хамбари,
чупи вашите овошки,
хруска вашите кокошки...
И каква е тук поуката...

Изведнъж се скъсва куката.
Крокодилът след това
хуква спешно презглава
и изчезва по посока
югосеверно от блока.

Аз и Владко се споглеждаме,
във верига се нареждаме
и злосторника преследваме,
и със лупата изследваме
крокодилските следи.
"Крокодил, ну погоди!"

А следата опашата
води точно до реката
(туй го дават по кината
в разни филми за герои
и предимно каубои).
Впрочем, казано накратко,
хващаме го аз и Владко
и го водиме при татко.

Той москвича пали с ключ
и го мие със маркуч.
Майка ни, нетърпелива,
пак доматите полива.

Татко нещо й се кара:
—  Сякаш няма на пазара.
Мама пък му възразява:
—  Двор от сто и двайсет ара
трябва да се прекопава,
да се оползотворява.
Зеленчука в магазина
си загубва витамина.
Владко ни расте нервозен
и е авитаминозен.
Татко пък се подиграва:
—  То излиза, че тогава
трябва да завъдим нивица
зарад Владковата сливица.

Все едно, но чудно нещо —
мен ми стана чак горещо:
щом погледна крокодила,
татко спря автомобила,
вместо да извади брадва,
той безкрайно се зарадва:
—  Тук? Във село? Крокодил!
Първи аз съм го открил!
Ще напиша два романа:
"Крокодил посред Балкана"
и "Балкански крокодил"!

Ще ги свърша до април.
Ще напиша и поема,
знам какъв сюжет да взема
и в поемата ще има
много интересна рима:
"Вчера срещнах крокодил,
плуващ по реката Нил."

Крокодилът по човешки
проговори, но без грешки:
—  Може да съм крокодил,
но не съм дошъл от Нил.
Извинете ме дълбоко,
аз израснах във Мароко,
волно плувах си без бански
във реките марокански,
ала, без да забележа,
ме отвлякоха със мрежа
в специална заключаррррка -
в София във зоопарка.
Там аз служех за украса
триста дни и девет часа.

Всичко имах безусловно:
и спането ми редовно,
тишината — тишина,
и храната ми — храна,
грижи се за мене стар
и почтен крокодилар,
много публика и слава,
всеки с мен се забавлява,
и водата ми — вода,
ала нямах свобода!

И макар със късна дата,
си възвърнах свободата.
Няма да разправям как
в Сливово дойдох по мрак
и осъмнах най-подир
вир-вода във този вир.
Ядох сливовски кокошки,
брулех сливовски овошки,
някак да се препитавам,
за което съжалявам.

Крокодилът тъжно свърши,
крокодилски сълзи бърши.
Мама също се разплака,
Владко гледа мен и чака,
татко мръщи се под вежда
и вълнува се, изглежда,
после изведнъж отсича:
— Аз ще разглобя москвича,
ще извадя амбриажа
(имам друг един в гаража).
Този крокодил ме трогна,
нужно е да му помогна.

И тогава, значи, татко
с помощта на мен и Владко

план веднага съчинихме,
всичко точно изчислихме,
апарат голям сглобихме.
Той лети назад-напред,
има части точно пет:
Владковия хвърчилет,
Владковия автокран,
Владковия син колан,
Владковия патронташ,
татковия амбриаж.

Крокодилът се качи,
почна с него да хвърчи
и шофьорски курс изучи,
документа си получи.

Цяло село се събра
и изпрати го с "Ура"!
Счупиха му две овошки,
дадоха му три кокошки,
швепсове и конфитюри,
и един букет папури,
мама даже го изпрати
с деветнадесет домати.

И със апарат кроко-
дилът литна за Мароко.

Тази цялата история
татко ми след туй повтори я
същата почти в романа
"Крокодил посред Балкана".
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 17
Потребители: 1
Гости: 16
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?