Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юли 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Юли 2020 (1)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Малкият Никола
9-04-2008, 20:58 | Автор: dani | Категория: Архивите са живи / Библиотечка
Публикуваме една глава от книгата на Рене Госини "Малкият Никола". Авторът е пресъздал света на децата в поредица от разказчета, в които главният герой и разказвач на историите е малкия френски хлапак Никола. Обзалагам се, че няма да успеете да прочетете със сериозно изражение поместената по долу глава от книгата. Благодарим на Борислав за прекрасната виртуална библиотека (http://www.chitanka.info:82/lib), от където взехме поместения по-долу текст.

ДОКТОРИТЕ
Когато влязох тази сутрин в училищния двор, към мен се приближи Жофроа, изглеждаше много омърлушен. Каза ми, че според приказките на големите щели да идват доктори и да ни флуорографират. След това надойдоха и другите приятели.
— Това са майтапи — рече Рюфюс. — Големите все така се майтапят.
— Какви, майтапи? — попита Жоашен.
— Дето уж тая сутрин щели да идват доктори да ни ваксинират — отвърна Рюфюс.
— Според тебе не е ли вярно? — обади се разтревожено Жоашен.
— Кое да е вярно? — попита Мексан.
— Дето щели да идват доктори да ни оперират — отвърна Жоашен.
— Че аз не ща! — извика Мексан.
— Какво не щеш? — попита Йодес.
— Не ща да ми режат апендикса — отвърна Мексан.
— Какво е това апендикс? — попита Клотер.
— Това е едно нещо, дето на мен са ми го отрязали, когато съм бил малък — отвърна му Алсест. — Само ще им се изсмея на вашите доктори. И той се изсмя.
После Бульона — нашият възпитател — би звънеца и се строихме в редица. Всички здравата се бяхме притеснили, само Алсест си се смееше, а пък Анян не беше чул нищо, понеже си преговаряше уроците. Когато влязохме в клас, учителката каза:
— Деца, тази сутрин ще дойдат доктори, за да ви …
Само че не можа да продължи, защото Анян скочи.
— Как така доктори? — извика Анян. — Не искам да вървя при докторите! Няма да отида при докторите! Ще се оплача! Освен това не мога да отида при докторите, аз съм болен!
Докато Анян плачеше, учителката чукна с линийката си по катедрата и продължи:
— Няма никакви причини да се безпокоите да се държите като бебета. Докторите само ще ви флуорографират, това никак не боли и …
— Ама на мен ми казаха, че идвали да ни режат апендиксите! — обади се Алсест. — Ако е за апендиксите, как да е, обаче за флуорографирането мен ме няма!
— Апендиксите ли? — изпищя Анян и се затъркаля по земята.
Учителката се ядоса, започна отново да чука с линийката по катедрата и каза на Анян да стои мирен, ако не иска да получи двойка по география (имахме час по география). После каза, че ако някой се обади отново, ще изхвърчи от училището. Тогава никой не каза нищо повече, освен учителката.
— Тъй — каза тя, — Флуорографирането означава, че просто ще ви направят една снимка, за да проверят дали белите ви дробове са в ред. Освен това вас сигурно са ви преглеждали на рентген и много добре знаете какво е. Значи, няма нужда да шумите и без това е безсмислено.
— Ама, госпожице — започна Клотер, — на мен белите ми дробове …
— Не ме занимавайте с белите си дробове, по-добре елате на дъската и ни кажете какво знаете за притоците на Лоара — каза учителката.
Клотер тъкмо беше изпитан и наказан да стои прав в ъгъла, когато влезе Бульона.
— Сега е ред на вашия клас, госпожице — каза Бульона.
— Чудесно — рече учителката. — Станете тихо и се подредете.
— И наказаните ли? — обади се Клотер. Учителката не успя да му отговори, защото Анян отново ревна да плаче, закрещя, че никъде нямало да върви, че ако го били предупредили, щял да донесе извинителна бележка от родителите си, утре щял да я донесе. Държеше се здраво с две ръце за чина и риташе на всички страни. Учителката въздъхна и отиде при него.
— Слушай, Анян — каза учителката. — Уверявам те, че няма от какво да се боиш. Докторите дори няма да те пипнат; пък и ще видиш колко е забавно — докторите са дошли с един голям камион, в камиона се влиза по една малка стълбичка. А вътре е толкова хубаво, че не можеш да си го представиш. Освен това знаеш ли какво - ако си послушен, обещавам ти да те изпитам по математика.
— Ама на дробите ли? — попита Анян. Учителката каза "да". Тогава Анян пусна чина и застана в редицата заедно с нас, като трепереше здравата и издаваше едно тихичко "ъх-ъх-ъх" през цялото време.
Когато слизахме в двора, срещнахме големите, които се връщаха в клас.
— Ей! Боли ли? — попита ги Жофроа.
— Ужас! — отвърна един от големите. Пари, боцка, дращи, всички са с едни огромни сатъри и навсякъде има кръв!
Големите си заминаха, като се кикотеха. Анян се затъркаля по земята, стана му лошо и се наложи Бульона да го вземе на ръце и да го отнесе в амбулаторията. Пред училищната врата беше спрял един много голям бял камион, със стълбичка за качване отзад и друга стълбичка за слизане отстрана, отпред. Адски щуро. Директорът разговаряше с един доктор, облечен в бяла престилка.
— Ей тия са — каза директорът, — тъкмо за тях ви говорех.
— Не се безпокойте, господин директоре — каза докторът, — ние сме свикнали, при нас нещата ще минат гладко. Всичко ще протече тихо и спокойно.
И изведнъж се чуха страхотни викове. Пристигаше Бульона, дърпайки Анян за ръката.
— Струва ми се, че ще е добре да започнете с този тук — рече Бульона. — Малко е нервен.
Тогава един доктор взе Анян на ръце, Анян го зарита и мънкаше да го пуснат, защото му били обещали, че докторите няма да го пипат, всички тук лъжели и той щял да се оплаче в полицията. След това докторът влезе в камиона заедно с Анян, чуха се отново писъци и един дебел глас каза: "Престани да мърдаш! Ако продължаваш да се въртиш, ще те взема с мен в болницата!" После се чу едно "ъх-ъх-ъх" и видяхме Анян, който слезе широко ухилен от страничната врата и затича към училището.
— Тъй — каза един доктор и си изтри лицето. — Първите пет; крачка напред! Хайде, като войничета!
Никой не се помръдна и докторът посочи петима души с пръст.
— Ти, ти, ти, ти и ти — каза докторът.
— Че защо ние, а не той? — попита Жофроа, като посочи Алсест.
— Правилно! — обадихме се ние с Рюфюс, Клотер и Мексан.
— Докторът каза: Ти, ти, ти, ти и ти — рече Алсест. — За мен не каза нищо. Значи, ще вървите вие — ти, ти, ти, ти и ти! Аз не!
— Тъй ли? Щом пък ти няма да и вървиш, няма да отиде нито той, нито той, нито той, нито той, нито аз! — заяви Жофроа.
— А бе вие докога ще продължавате — викна докторът. — Хайде, вие петимата — качвайте се! Вървете!
Тогава ние се качихме. В камиона беше много щуро. Един доктор ни записа имената, накараха ни да си съблечем ризите, сложиха ни един след друг да застанем зад едно стъкло, после казаха, че това било всичко и можем да си облечем ризите.
— Ама камионът е много щур! — каза Рюфюс.
— Видя ли каква масичка! — рече Клотер.
— Сигурно за пътешествия ще бъде страхотен! — казах аз.
— Ами това нещо как работи? — попита Мексан — Не пипайте нищо! — извика единият доктор, — Хайде, слизайте! Бързаме! Марш … Не! Не отзад! Оттук! Оттук!
Само че Жофроа, Клотер и Мексан вече бяха тръгнали да слизат отзад и стана безумна суматоха, защото имаше други, които се качваха. След това докторът, който стоеше на задната врата, спря Рюфюс, който бе заобиколил камиона и искате да се качи отново, и го попита дали вече не е минал през флуорографа.
— Не — каза Алсест, — аз минах.
— Ти как се казваш? — попита докторът.
— Рюфюс — отвърна Алсест.
— Ох, ще ме заболи! — каза Рюфюс.
— Ей, вие! Я не се качвайте от предната врата! — викна един доктор.
Докторите продължиха да работят — сума приятели се качваха и слизаха, а Алсест обясняваше на един доктор, че за него нямало смисъл, понеже апендиксът му бил отрязан. После шофьорът на камиона се подаде от прозореца и попита може ли да тръгва, понеже вече доста били закъснели.
— Карай! — извика един доктор от вътрешността на камиона. — Всички минаха с изключение на един — Алсест. Той сигурно отсъствува!
И камионът си тръгна, а докторът, който спореше с Алсест на тротоара, се обърна и завика:
— Ей! Чакайте ме! Чакайте ме!
Само че онези от камиона не го чуха, сигурно защото всички викахме.
Докторът беше побеснял. А пък ние всъщност бяхме наравно с докторите: те ни оставиха един от своите хора, но взеха със себе си едно наше приятелче — Жофроа. Той беше останал в камиона.
Целият текст може да го прочетете тук:
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: eli (10 април 2008 09:33)

Супер! С един приятел с часове си приказвахме само с цитати от Никола и Трима души в една лодка. Много любима книга, а и картинките са супер, малко ала инсп. Дюдю. Алсест ми беше абсолютния любимец, имаше една глава, в която щяха да го гонят от училище, защото напсува възпитателя, който пък му стъпи на кифлата или нещо такова, така съм се смяла Бащата на Никола също, много готин вкисняга, с вазата и колелото, и тъщата. "Ама как още не си намесила майка си и нейната беднотия"! 


 
 
№2 от: dani (10 април 2008 21:34)
Сега ще си призная, че прочетох тая книга за пръв път миналата година Обаче докато я четях не съм преставал да се смея. Горещо я препоръчвам на всички, които са попаднали в депресивно настроение: историите на малкия Никола могат да разсмеят и най-мрачните хора. А ти защо си махна детската снимка и си сложила тая страшна пантера?



--------------------
 
 
№3 от: admin (10 април 2008 23:43)
dani,
Малката Ида, явно се превъплъти в "Черната котка" на Едгар Алан По - ужас, ужас


Ама Хелуин е доста далече, а и ние тогава не го знаехме тоя ми ти "празник".




--------------------
 
 
№4 от: eli (11 април 2008 07:51)
След другарската критика си взимам бележка и сменям аватара Верно че нямаше Халоуин, един минус за нас. Аз поне всяка година си дълбая тиква и после ме е страх да влизам в стаята. А една година вътре се народиха мухички, изобщо нещо сякаш ме тика да не го празнувам това нещо, ама инат...

А иначе покрай Никола, чели ли сте "Смоговци"? Беше от някакъв сръбски автор (действието се развива в Загреб, това така и не оправих къде е сега), от библиотека Смехурко. Невероятен купон, половината деца живееха в един огромен блок, другата в съборетини наоколо. Много сладка книжка. 

 
 
№5 от: dani (13 април 2008 15:14)
Тая не съм я чел , но ще се опитам да я потърся по букинистките лавки в София. Сега там продават какви ли не хубави стари книги за по 3-4 лева, само да му се чете на човек. А динени фенери сме си правили на село и баба все ни се караше, че сме съсипали динята (понеже я дълбаехме с лъжица и изхвърляхме на кокошките сърцевината). Обаче не беше никакъв "хелуин", а просто си правехме фенери с изрязани очи и уста и вътре една свещ, която все падаше и трябваше да бъркам да я закрепвам отново, и то в най-интересния момент, когато срещнем по улиците някой закъснял дядо и трябва да го "уплашим".



--------------------
 
 
№6 от: zori djunkova (2 юни 2008 12:23)
Малкият Никола - моят най-голям любимец. Запознах се с него в 4 клас. Другарката Димова донесе книжката (след години едвам си намерих същата, от библиотека Смехурко на издателство Отечество) и ме изкара да чета пред класа една от историйките. Беше ужасно смешно, аз чета и се смея, от смях бъркам думи и редове, не знам дали някой друг освен мен разбра за какво става дума. Не знам дали заради мене някой не се е отказал завинаги от Малкия Никола - звучах ужасно. Но Никола ми остана приятел завинаги. Сега си ги чета и се връщам винаги в 4 клас, умирайки от смях

 
 
№7 от: pepino (20 септември 2008 23:47)
xixi2 Какъв пропуск, да не съм чел толкова забавна книга. Ще трябва да се поправя!

 
 
№8 от: eli (21 септември 2008 02:27)
О, определено! Книжката е страшно свежа.
От маса време се чудя къде да сложа отметки към две мои много любими от детството книжки: "Произшествие в Отърбъри" (класика в детските криминалета, поне за мен) и "Долу краставичния цар" (тъпня, но забавна). И двете бяха с меки корици, към 100на страници, май илюстрирани от един и същ човек. Чел ли ги е някой?
Почти съм сигурна, че знам къде са (физически, иначе са в прашния сандък), но адски ми липсват

 
 
№9 от: Чудакът от 6-ти Б (23 септември 2008 09:34)
Аз съм ги чела и си ги харесвах, но при едно препрочитане като по-голяма, нещо не ме впечатлиха. "Произшествие в Отърбъри" на кого беше? "Долу краставичия цар" е на Кристине Ньостлингер, нали?

 
 
№10 от: eli (23 септември 2008 20:03)

Точно затова ме е страх да ги изровя сигурно ще ми се сторят глуповати. Краставичният цар беше немски или поне действието се развиваше в Германия, за другата съм почти сигурна, че беше писана от жена и беше печелила награди за криминална литература, но оттам нататък-мъгла...


 
 
№11 от: zori djunkova (14 януари 2009 23:58)
Не е глуповата, даже колкото повече пораствам, толкова по-смешна ми става. Може би просто колкото го голяма ставам, толкова и по глуповата...знам ли, всичко може да е право пропорционално. Обаче Малкия Никола е велик. И другите - Анян, Алсес, Клотер, Жуфроа , абе нямам думи.

 
 
№12 от: jenisv (14 април 2010 14:55)
Книгата е велика, не помня кога съм я чела за пръв път. Сега моите синове я четат и се скъсват от смях!

 
 
№13 от: zannib (31 декември 2017 14:14)

Цитат: Чудакът от 6-ти Б
Аз съм ги чела и си ги харесвах, но при едно препрочитане като по-голяма, нещо не ме впечатлиха. "Произшествие в Отърбъри" на кого беше? "Долу краставичия цар" е на Кристине Ньостлингер, нали?

"Произшествие в Отърбъри" е на Сесил Дей Луис


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 21
Потребители: 0
Гости: 21

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: