Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Март 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Март 2019 (9)
Февруари 2019 (7)
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (8)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Асен Босев - Карнавал и други стихотворения
26-09-2009, 22:16 | Автор: admin | Категория: Архивите са живи / Библиотечка

Асен Босев - Карнавал и други стихотворенияИзточник: Карнавал – Асен Босев. 1978. Изд. Отечество, София. Биб. Смехурко. Стихотворения. Художник: Радослав Маринов. С ил. Печат: ДПК Д. Благоев, София. Формат: 1/16/60/90. Печ. коли: 6. Подв. Тираж: 25 115 бр. Страници: 96 с. // Съдържание: Двете Атанас и аз – с.5; Цанко Цаката – с.8; Какво видял, какво разбрал – с.11; Петимата веселяци – с.15; Има време – с.18; Как мухата стана слон – с.21; Чел е много Гагин Гого – с.24; Кубински карнавал – с.28; Агенция Вест-прес – с.32; Мимето – с.34; Къде си "Добър Ден"? – с.41; Уважителни причини – с.42; Избира си Пройчо професия – с.45; Где го чукаш, где се пука – с.46; Когато Сава не внимава – с.49; Пионерка пиперка – с.50; Бележка без домашно – с.53; Ванко Забраванко – с.56; Дремчо на лагера – с.59; Оратор – с.60; Крос – с.63; Панчо Повлеканчо – с.64; Вежливите – с.69; Баба Тиса на такси – с.71; Умният син – с.74; Юрган под юрган – с.75; Менажерия – с.78; Украса – с.80; Дано, ако… -с.82; Кирчо пред съда – с.84.

ДВЕТЕ "АЗ" В АТАНАС

Какво ли става с Атанас?
Живеят в Атанас две аз.
И двете аз безспирно спорят,
безспирно спорят и се борят.
Едното аз му казва: – Ти
седи си в къщи и чети.
А другото го тегли вън:
– Не стой в дома си като пън.
Иди на цирк, иди на мач,

а не кълви като кълвач.
Едното казва му: – Пиши,
А другото нашепва: – Не,
хапни и хайде на спане!

Едното аз го води в клас:
– Побързай, почва първи час!
А другото: – Пусни, момче,
стрела по сивото врабче!

Едното казва: – В час внимавай,
урока слушай и не шавай.
А другото насочва взореца
навън към двора през прозореца.
И кара го да рита с крак
другаря си през трима чак!

Едното казва: – В хор си. Пей.
А другото шепти: – Недей,
а питай някой, който пее,
кормилната шейна къде е.

Едното му шепти: – Мини
по камъните отстрани.
А другото го тласка здраво:
– Преджапай локвата направо!

Едното аз "мирувай" вика,
към пакост другото го тика.
Какво ли става с Атанас?
Живеят в Атанас две аз!

ЦАНКО ЦАКАТА

Цанко Цаката се пери:
– Ще успея, пионери,
имам ум като бръснач,
но ми дайте подсказвач.

И на изпит се преструва,
но дали не се дочува,
подсказвача казва: – Бор.
Цаката повтаря: – Зор!

Някой шепне: – Май загази я!
Цанко вика: – Мала Азия!
Казват му: Братле, грешиш.
Чува той: Петле на шиш.

Питат го за пирамида,
отговаря: – Керемида.
А физикът Архимед
назовава грах и мед.

Три към десет е пропорция,
но за Цаката е порция.
Няма що, така е чул.
Май му се яде фасул!

Там подсказват: – Феодали.
– А-а, да, да, кафе му дали!
– Цанко, "карам" е глагол.
– Гла… глаголът вкара гол!

Сочат му: – Река Марица.
А пък той: – Крака в паница!
Под Балкана... там... Пирдоп.
– От буркана... ям... сироп.

– Разкажи "Канарче в клетка"!
Почва той: –  "Катър в жилетка"!
–  Слушай, слонът е с хобот!
– Зная: кон яде компот!

Дават знак: – Там има руди.
Той крещи: – Там има луди!
Смеят се: Ти сам с илуд!
Той след тях: – Не искам труд!

Знае се какво получи
Цаката, като не учи,
но от смях през тоя час
капна целия ни клас!

КАКВО ВИДЯЛ – КАКВО РАЗБРАЛ

При дядо си на село бил
и върнал се в града Емил.
Разказва ни какво видял,
тъй както той го е разбрал.

– Вози' ме дядо с камионче –
мотор бе дядовото конче.
И гледах през полето аз
как даваше с камшика газ.
Накрай и внучето му мило
пое юздата за кормило.
И станах в селския простор
аз на каручката шофьор!

В полето от зори до здрач
се стичат хората на мач
и хайде, нека им простим –
звено наричат всеки тим!

Завръщаме се вечерта.
Отварям плетена врата
и коня вкарваме в гараж,
бензинът му е там фураж.
С гаража дядови добре са,
но фермата ми по' хареса,
че там под навесите здрави
гарират сто и седем крави!

От мен е малко по-висок
на дядо жилищния блок.
До покрива му литват горе
петлите и без асансьори!

И няма там звънец, антре,
но има мъничко кутре.
На входа щом кутрето лае,
пристигат гости – дядо знае.

Аз в хола влизам там направо
и лягам на легло кораво.
Зави ме баба ми с юрган,
от нея козяк назован.
Той с косъма си малко жари,
допре ли се до теле - па'ри!
Но скоро скачам, хоп – хайда,
че дядо ми надува гайда.
Транзистор кожен му е тя –
сама се лее песента!
Подава дядо пък на мен
дюдюк – модерен инструмент.
И скача баба ми Деница –
на шейка казват ръченица!

Та трима – дядо, баба, аз –
си правехме чудесен джаз!
Не знам дали това сте чули –
обувките им са цървули.
Разбрах на село, че кълпак е
на дядо къдравото таке,
а дядовия шлифер як
се назовава опанджак.
И моля ви се, без чадър
се скита дядо в оня кър!

Видях през лятната ваканция
овцете им в почивна станция.
Те там наричат я кошара,
управител и' е овчарят.
Изкара ли овце на паша,
те лакомо ядат пейзажа.

И друго искам да ви кажа:
В реката къпех се на плажа.
Той бе дълбок до колене
и пълнен винаги с пране.
Перяха в него стари баби
и скачаха кресливи жаби
на плувното си състезание…

– Разказвай! Слушаме с внимание! –

При дядо си на село бил
и върнал се в града Емил.
Разказва ни какво видял,
тъй както той го е разбрал.

ПЕТИМА ВЕСЕЛЯЦИ

На сянка седнали веднъж
петима веселяци,
петима петокласници –
юнаци без мустаци.
И почнали да си разказват
измислици момчешки.
И всеки гледа другия(да смае с чудни смешки.

Започнал първият:
– Със скок
свиня прехвърли дъб висок.
По скок излезе първенец,
та и' завързаха звънец.
Спокойно седнах аз на нея
и викнах сред шпалир да пея.
От песента се тя уплаши,
та през лозята запердаши.
И аз си късах от лозите
картофи, дюли и бисквити.

Обади се тогава друг:
– Ти  с нея ли пристигна тук?
Пък аз при вас пристигнах, брат,
възседнал охлюва гърбат.
Летеше той като ФИАТ!

А третият извикал:
– Стоп!
Не срещна ли по пътя поп
с фланелка, с алени гащета,
бегач от нашата щафета?
– А, поп ли? Зърнах го, да, да.
Размятал бялата брада,
той беше пионер напет,
последен тичаше отпред.

Четвъртият току се хили:
– Я чакай да ти кажа, мили.
Аз плавах лято с на море
отлично,
о,
дори добре!
Надигна ме вълната бурна,
та вдън морето чак ме гмурна.
По дъното се поразходих,
повозих се на октоподи
и бях, приятели, честит
да хвана с въдицата кит.

– Така ли? – зихихикал петият. –
Ти  сигурно го лапна клетия?
– Да, колко ти е китът – хапка.
Но нямаше водица – капка.
И лапнах го така безсолен.
Закусих и съм си доволен.

– А  чуйте що се случи с мен:
веднъж се изкачих на клен
и хванах там един овен.
Погалих го и рекох: Слез, че
ще те затворя аз в кафезче,
като канарче да ми пееш. –  
А той започна да ми блее:
– Бе-е,
пусни ме да си ходя, бе-е! –
Но аз в кафеза го поставих
и той започна оттогава
да чурулика всеки миг:
– Чурулик!

Така децата веселяци,
дорде им никнали мустаци,
не прекратили да се смеят.
Подслушал ги наблизо змеят.
С опашка дебнел да ги цапне,
като бонбони да ги лапне.
Но смял се, смял се като тях
и пукнал се накрай
от смях!

ИМА ВРЕМЕ

– Има време – казва Кито, –
много дни са в този срок. –
И по улиците скита,(не поглежда,
не прочита
Кито новия урок.
– Има време! – думи бойки
казва този пионер.
Но се наредиха двойки,
двойки десетина бройки
като наниз от пипер.

– Има време, има време –
скача пионерът наш.
Ала дявол да го вземе,
струпаха се като бреме
сто урока наведнаж.

Край на срока се задава.
Ха сега де. Накъде?
– Утре класно как ще правя? –
Почва да чете тогава,
няма време да яде.

Има време, но къде е?
Рано пиле, рано пее,
та учи навреме ти!

БЕЛ: От моята книжка липсват "Как мухата стана слон", "Чел е много Гагин Гого" и "Кубински карнавал".

АГЕНЦИЯ ВЕСТ-ПРЕС

Наш Мирон
микрофон
от тръстиков прът направи
и пред него се изправи.
Заговори:
– Аз от днес
съм агенция Вест-прес.
Чуйте чудни новини
от далечните страни.
Сър-бър Бръм-бър заминава
с мотопед за остров Ява
краставици да продава.
А с цилиндър мистер Тигър
важен в джунглите пристига –
произнася мирна реч
и започва страшна сеч.
Слон се жени за мушица,
за да му вари чорбица.
В ледовете крокодил
път пое с автомобил –
префуча през Аржентина
и за Радомир замина
Гарга кацнала в Австралия.
Че е щъркел не разбрали я.
В Киев уловили кит,
зад едно кокиче свит.
Марширува с ход безспирен
дългокрак шаран по Пирин.
А в пустинята Сахара
воденица Дунав кара…
Чуйте утре нова вест
от агенция Вест-прес!

МИМЕТО

Имат си
мама
и татко дете –
и за детето си
грижат се те.
Гледат го, сякаш
е цвете в саксия,
всичко поднасят му
те на тепсия.

Слага му баба
в устенцата хляба,
таткото – млякото,
супата – мама.
Глезят го всичките –
обич голяма!

Мими се мръщи,
потропва,
пищи:
– Супа не искам,
разбираш ли ти?

– Мамино Мими,
що искаш, кажи ми!

– Искам бисквити,
ала шоколадови,
сладки, каквито
ни дадоха Владови.

– Мъжо, бисквити
иди достави ти!

Татко излиза
набързо по риза.
Носи кутия
с бисквити, обаче
не тъкмо тия –
и Мимето плаче.
– Тези не ща!
Направете ми крем!

– Крем ли? Щом искаш,
и крем ще дадем!
– Мъжо, изтичай,
яйца ми купи.
Мамино Мими,
сега, потърпи!

Мими се плези, но…
радват се те.
Мими разглезено
чедо расте!

Радост!
Дочакват
голямата слава –
Мимето им
първокласница става!
Но първокласници
с нея и те са –
всички са роби
на тази принцеса.

Има ли Мими
домашни задачи –
има и свита
добри помагачи!
Своята работа
татко зарязва,
синя хартия
на ленти нарязва.
Прави на Мимето
ново сметало,
старото вече било овехтяло!

Мама лицето
на Мимето мие,
бабата внучето
трие с хавлия.
Грижи за Мимето –  
колкото щеш!
– Мими, почивай си,
да порастеш!

Вкъщи случайно
тя днеска сама е,
ала без работа
Мими се мае.

С кални обувки
лежи на чаршафа.
Гладна е тя –
но далече е шкафа!

Как ще се мъчи
яйца да вари!
Хляб да нареже
е трудно дори!

Но се усмихва
щастливият миг,
баба се връща –  
тя среща я с вик:
– Бабо, къде си се
влачила, ма?
Обеда как ще
приготвя сама?

Баба слугува,
а Мими яде.
– Бабо, водица! –
И тя и даде!

Връща се мама –
тревога голяма!
– Мамо ма, копчето
я ми заший!
Стягай ми чантата
и ме среши!
Идва и татко,
нарежда му кратко:
– Хайде, обувките
ми почисти,
иначе, татко,
защо си ми ти?

Ляга по гръб
на кушетката Мимето,
а се залавят
за работа тримата...

Тъй се минават
години наред,
стават капризите
нейни безчет.

– Искам на бар да отида!
– Иди!
– В бара с цигара ще бъда!
– Бъди!
- Искам без вас
да вървя на море!
- Щом настояваш –
тогава добре.

Мими израсна
девойка прекрасна –
нежна, кокетна
и шик издокарана,
само че с работа
всякаква скарана!

– Моля те, Мими –
ела, помогни ми!
Ето,
в мазето
слезни за кюмюр!
– Как да вървя за кюмюр
с маникюр?

– Слушай, момиче,
хвани се за работа!
– Нека се хване
за работа бабата!

Ех, че отмяна
отгледаха те –
май че в саксията
плевел расте!

Дайте на Мими
разкош, развлечения,
но не мъчете я
с труд и учение!

Мими с труда
не желае приятелство.
Принц потърсете
за нейно сиятелство!

(Тук е можете да видите "Мимето" на книжка..)

КЪДЕ СИ "ДОБЪР ДЕН"?

Къде си, "Добър ден",  къде!
Къде се губиш вече!
Чавдарче в къщи си дойде
и "Добър ден" не рече!

С един познат човек Младен
навън почти се сблъска.
– Къде е твоят "Добър ден",
момче с червена връзка?

Марийка свари в своя клас
учителката кротка,
за поздрав не отрони глас,
стаи се като котка.

При обущаря влезе Спас.
– Обувката пропуща! –
Отвърна той: – Не кърпя аз
без "Добър ден" обуща!

А Станчо посети съсед
и както си го знаем,
гърди изпъчи без привет:
– Яйца ми дай на заем!

Къде си "Добър ден", къде?
Ела си при децата!
То "Добър ден" не се яде,
но влез им във устата!

УВАЖИТЕЛНИ ПРИЧИНИ!

Пак Антон е без домашно,
но нима това е страшно?
Не бои се мушмурока,
че не си е чел урока;
има си добри роднини –
уважителни причини.

Днес учителя си мотка,
че одраскала го котка,
утре –  не разтворил книжка,
че видял под шкафа мишка!
Може би за правописа
е виновна Кума Лиса
и не е чертал чертежа
по вина на таралежа!

– Как си? – го запитва мама,
че за учене го няма.
Казва и': – Не съм добре.
Леле мамо, ще се мре!
– Ох! – започна той да пъшка,
на постелята се тръшка.
Май че, мамо, имам хрема,
та къркори ми корема!
Разболях се, я ми дай
пържени кюфтета с чай.
Може, мамо, и яхнийка,
наденица и туршийка…

Десет дена полежа,
той от болестта ЛЪЖА.
После вдигнат ли го: – Оф,
болен съм, не съм готов!
Всеки ден – една причина.
Тъй – през цялата година!
Че си мил Антон краката –
ням немее пред дъската.
Че мекица топла ял –
та отново закъснял.
Че се спънал в стол Антон –
не набавил си картон.
Че закихал от пипера –
та отсъствал пионера.
Че отишел до дръвника –
та не писал ученика.
Че го пратили за хляб –
та по руски имал слаб.
Че му бръмбарът бръмчел –
та по български не чел.
Че дошла на гости леля –
двойки цялата неделя!

Ще повтаря, ми се чини,
с уважителни причини!

ИЗБИРА СИ ПРОЙЧО ПРОФЕСИЯ

Избира си Пройчо професия,
старае се много човека!
Шивашка избра – не хареса я,
потърси си друга – по-лека.

– Добре де, стани машинист ти,
лети по родината с влака!
– На са машинистите чисти –
юнакът ни пак се оплака.

Не ще в работилница прашна
да прави столове и маси.
– Моряк ли? Професия страшна.
Не ходя далеч от дома си.

– Засявай пък в нивите жито,
отглеждай пипер и марули.
– Тегло е трудът на открито,
ту пек е, ту вятър те брули.

– Поправяй бушони тогава! –
Страхува се Пройчо от тока.
И шлосер не иска да става –
отказа се още в кръжока..

– Миньор не желаеш ли? – Никак.
Къде ще се вра под земята!...
Подсвирква си той, тананика,
синджирче през пръста премята.

Остана си Пройчо безделник.
– Ех, казва, тъй много добре си е! –
Но някой ще сложи ли зелник
пред Пройчо, човек без професия?...

1949 г.

ГДЕ ГО ЧУКАШ, ГДЕ СЕ ПУКА

Най-забавен в този клас
е умникът Атанас.
Питаш го – отговаря
изумително другарят.
Онзи ден го питах: – Как
си в училище, юнак?
– Много хубаво, изядох
два чудесни шоколада.
– Бива ли го твоят чин?
– Не. Такъв е той един –
можеш само да поседнеш,
трудно е да се излегнеш.
– Кой е най-добър другар
и кое му дава чар?
– Най-добър другар е Гриша,
че ми дава да препиша.
– А какво
четиво,
Атанасе, най-обичаш
и любимо го наричаш?
– Аз чета с велико щастие
само листове за ястия.
– Слушай имаш ли мечта
и кажи каква е тя?
– Моята мечта е малка:
самомислеща писалка –
тя задачи да решава,
мене да не затруднява
и сама да прави класните,
за да са прекрасни те!
– Как учебната години
ти желаеш да премине?
– С девет месеца ваканция
и да съм в почивна станция.
– Кой предмет ти е любимия,
физика ли или химия?
– Моят най-любим предмет
е лъжица пълна с мед.
Пак го питам вчера аз
– Ами кой учебен час
предпочиташ, Атанасе?
Предпочитам междучасие.

– Браво, Атанасе, браво,
я кажи ми ти направо
общо имаш ли с труда?
– О, разбира се, че да.
Ац полагам труд голям
три пъти на ден да ям!

КОГАТО САВА НЕ ВНИМАВА

Учителят урок предава.
Децата слушат
и внимават.
А Сава си е бръкнал в джоба,
за обед мисли той,
за боба…

– Кажи какво говорех, Сава?
– За боба!…
Не, а за Варшава! –
Облива го смехът кошмарен
и сяда той,
като попарен.

В дома пред Сава слагат боба,
но Сава пак е бръкнал в джоба.
Сега пък Савата
дълбоко
се е замислил за… урока!

ПИОНЕРКА ПИПЕРКА

Не зная дали я
познавате вие
другарката Гина
от нашта дружина.

Тя има език –
същински камшик.

Не казва човешки:
– Аз моля да мина,
а с думи най-тежки
нахвърля се Гина:
– Махни се, бре вол,
стърчиш като кол!

На дружката мила
ще каже "камила",
а своя другар
нарича шопар.

В сладкарница влиза
и чука с юмрук:
– Хей с бялата риза,
ела бре морук!

В училище имат
прислужница стара
и всички и' кимат
с приветствие заран.

А Гина край нея
върви мълешката.
– "Добро утро" къде е?
– Потъна в реката!

Завърне се в къщи,
на батко се мръщи:
– Я дай ми да ям,
че по' си голям!

На кака се кара:
– Ти плюскай попара!

Пред баба де пали:
– Дай стола, разбра ли?

Замолва я дядо:
– Послушай ме, чадо,
дърва донеси.
– Ти кьопав не си!

Дори и пред мама
създава тя драма.
– Иди в магазина.
– Не съм ви слугиня!
И люто се сопва,
с крака си потропва.

Не е пионерка,
а люта пиперка!

БЕЖКО БЕЗ ДОМАШНО

Бежко идва без домашно.
Питат го в класа:
– Защо?
– Стана нещо много страшно.
– Разкажи какво е то?
– Тая нощ нахлуха в къщи
цяла банда от крадци.
Влязоха – пирати същи,
скачат като скакалци.
Те с апашката си хватка
взеха моята тетрадка
и домашното изчезна
с нападателите в бездна!

– Брей! – учителят му рече, –
ти пострадал си, човече!

Мина ден и мина втори,
Беждо друго отговори.
– Без домашно ти защо си!
– Него го реката носи.
Като идвах днес насам,
минах през река
и там
мисъл хубава и умна
за домашното му хрумна.
Спрях да я запиша аз
и тетрадката тогаз
падна в буйната река.
– Брей, така ли бре?
– Така!

Минаха се два-три дни,
без домашно идва пак.
Бежко стана, обясни
този път защо и как…
– Бях домашното написал
вярно, чисто, с ясна мисъл.
Но пожар у нас избухна,
пламна покривът и рухна.
Скокнах в ужас най-голям,
силно се развиках там:
– Хей, тетрадката ми, хора! –
С хора се изпълни двора.
Знаят те, че много уча,
че съм пионер добър,
та надигнаха маркуча
и котлите от бакър.
Хвърлихме се да гасим,
но тетрадката ми – их,
изгора,
не я спасих!

– Брей, така ли, Бежко, бре!
Жив и здрав си,
пак добре!

След беседата им кратка
нареди учителят:
– Дайте молив и тетрадка
на огнегасителя!
Сядай, Бежко,
помисли си,
що си писал,
припомни си!

Как ли да се отърве?
Писа той,
получи две.

И така
тоз другар
изгоря
без пожар!

ВАНКО ЗАБРАВАНКО

Ех бре, че е Ванко
страшен забраванко!
Прави той, що прави,
нещо ще забрави!
Вижте го –  по друма
връща се за гума,
после пък се мръщи:
моливът е вкъщи!
Ето –  всички в клас
днес четат в захлас,
само Ванко там
се черви от срам!
– Нямаш ли си книга?
Ванко мига, мига:
– Имам, но у нас
я забравих аз!
Всички му се смеят,
веело си пеят:
- Гледайте го Ванко,
Ванко забрванко!

Тръгна за дома си
сякаш без ума си –
няма си бе, брате,
шапка на главата!
– Ванко, що направи,
шапката забрави!
Их, че неприятно -
тръгна той обратно.
А на закачалката
шапката му, жалката,
вика: - Бре, стопанино,
а бре забраванино,
що ме ти остави,
що ме ти забрави?… –
шепката му дивна
Ванко смешно кривна,
но навън сега
правят си шега.
Викат му децата:
– Няма ти главата!
Де си я оставил,
де си я забравил? –
Ванко пръст веднага
на челото слага:
- Тук ми е главата,
върху рамената!

Ех бре, че е Ванко
страшен забраванко!

1942

ДРЕМЧО НА ЛАГЕР

Другари, да ударим тъпан,
да свири три пъти тръба.
Че Дремчо спинка като къпан –
и тая сутрин се успа.

Без Дремчо почва всяка сутрин
любимата ни ведрина.
– Добро ти утро, добро утро,
цял час ти, Дремчо, закъсня!

Но Дремчо пръв е на закуска
и пръв изпива свой чай.
Той яденето не пропуска
и лаком иска: – Още дай!

Поехме радостни на поход
по партизанските следи.
В гората всичките дойдоха,
а Дремчо в кухнята седи!

Край огъня на свободата
играем, пеем до зори.
– Къде е Дремчо? – На кревата,
под одеалото се скри!

ОРАТОР

Борю като заговори,
стой, та го послушай, брат:
гръмват стаи, коридори,
стряска целия отряд.

Гост посрещат ли, ще каже:
– Падна се честа на мен
да ви срещна в тоя важен
исторически момент.

Няма да рече: – Намирам,
че успеха ни е слаб –
а ще каже: – Констатирам,
че на нисък сме етап.

Тържество ли се урежда –
ще се изтъпанчи там,
в листче сгънато поглеждам
и крещи като голям:

– Има значи перспектива
утре шипки да берем.
Ще се включим в колектива
и ще крачим към подем!

Нас за подвиг епохален
обществото ни зове –
ще почистят входа кален
славните ни класове!

И с нечут ентусиазъм
двора си ще преметем.
Мързела ужасно мразим,
с идеал велик растем!

Щом обърка свойто слово,
писано от някой друг,
преповтаря той отново
всичко казано до тук.

Чу го майка ме в салона,
па извика: – Бре, спри. –
Дръпна го за панталона:
– Я разбрано говори!

От ръцете му измъкна
неусетно листа свит.
– Бре, защо така помръкна,
ти, човече, речовит?...

Сви той устните изпи'ти,
но след тоя страшен миг
Борето се окопити
и развърза пак език.

Вместо с думи гръмки, тежки
да кънти като картеч,
заговори по човешки
с майчината проста реч.

КРОС

Зададе в клас учителят въпрос:
– Нали в неделя всички сме на крос?

– На крос в неделя? – зашумя класът. –
И в празника програма ни гласят,
когато можем да си полежим
без всякакви програми и режим!
– На крос да идат други класове –
отрониха се плахи гласове, –
че ние сме по тичането слаби,
едва-едва се мъкнем като баби!

Учителят тогава се намръщи:
– Добре, деца, отивайте си в къщи!

И юрнаха се всички като орда –
по бягане те счупиха рекорда!

ПАНЧО ПОВЛЕКАНЧО

– Ставай, Панчо,
мамин Панчо.
Чуй, часовникът звъни! –
Бавно Панчо
Повлеканчо
се обръща настрани.

Мръщи се и се прозява,
понаема се да става –
стане,
легне,
стане,
легне,
па полека се протегне!
Пак дочува майчин глас:
– Ставай, че минава час! –
Става сънното момче,
иска да се облече.

Да, но дрехите му де са?
Десет пъти се почеса,
мята черга
и чаршаф,
търси в кухненския шкаф,
цяла къща
той обръща
и не ги намира още.
Де ли ги захвърли снощи?

На леглото е палтото,
на балкона  –
панталона,
жартиера под миндера,
а чорапа  –
чак в долапа!

Мушва се напред с главата
като котка под кревата.
Прашния сандък измъква  –
на играчки се натъква.

Вади куци кончета,
вади камиончета,
вади стар мотоциклет
и без перка самолет.

Весело подскача:
– Ах,
ето го и моя шах!
Ето я и пионката,
ще играем с Монката!
Вика му сърдито мама.
– Още ли си по пижама?

Риза таткова облича,
панталона си навлича  –
ляв крак бутва
в десен крачол,
заприличва на палячо.

А пък мама го кори:
– Връзката си намери! –
Той под печката се свира,
в прахоляка я намира!
Бавно се препасва с нея,
сякаш пояс аленее.

– Слушай, хей, ще те набия,
връзка връзва се на шия!
Ха сега да се обуваш,
чуваш ли, или не чуваш?

Той обу една обувка,
де е другата сега?
Пафка-пуфка,
пафка-пуфка,
босо може ли в снега?

Коленичи
тук и там,
чуди се:
"Какво да правя?"
И обувката, за срам,
изпод книгите изравя.

– Връзките завързва бърже! –
Но додето ги завърже,
майка му приготвя чая
и опече два кравая.

– Закъснял, незакъснял,
няма да вървя неял! –
Панчо на закуска сяда  –
яденето му присяда.

Дълго яде, па се сети:
– Бре, не съм си мил ръцете!

Ако кажете:
ушите
си не мие,
ще сгрешите!
Може би не сте видели  –
ми ги преди три недели!

Тръгва Панчо
Повлеканчо,
тананика:
– Тран-та-та,
мамо, де е чантата?

Беше я забравил вън,
до един захвърлен пън.

Бърка в нея  – що да види:
вместо книги  – керемиди!
– Де са ми тетрадките?
– Ето ги под сладките.
– Де ми е писалката?
– Чак под закачалката!

Три минути му остават.
Повлеканчо заминава,
но няхлузва в бързината
женска шапка на главата.

Без домашни и без книга
на училище пристига
чак след третия звънец.

Добро утро, първенец!

1953 г.

ВЕЖЛИВИТЕ

Послушай история, брат!
Веднъж пионерски отряд
реши
и на сбор обяви:
– Другари, така не върви.
Понякога ставаме груби,
а с грубост отряда ни губи.
Излагаме се
и това си е.
И даде отрядът съгласие:
културни обноски от днес!
Вежливост  –
за слава и чест!

Надига се Райко и рече:
– Бойкот на обидите вече!
– Със всички ви  – каза Людмила  –
ще бъда учтива и мила.
– И аз!
– Че и аз!
– Че и аз  –
отвръщат и' глас подир глас.

И чудо се случи тогава!
Върви пионер,
поздравява:
– Прощавайте,
добър ден,
моля…
На стари отстъпва си стола.
Усмивка наляво, надясно.
И всички си казват  – Прекрасно!

Но ето веднъж в коридора
вежливите почват да спорят.
– От вчера аз три пъти вече
у нас поздравих с "добър вечер".
– А аз единадесет пъти!
– Брей, как ли го сметна умът ти!
Отвърна Стоянчо сърдит:
– Не ми се перчи, бе чешит!
Дойде и на Марето ред:
– И аз се усмихвах навред.
Но отзвук дочу ученичката:
– Я карай си, Маро, количката!
– На хората казвах "доброутро!"
–Недей да се перчиш ма мутро!

А Мара нали е вежлива,
им каза:
– Говеда такива!

БАБА ТАСА НА ТАКСИ

Ти видя ли баба Таса?
Съжалявам, че не си.
Вчера от града довтаса
баба Таса на такси.

При сина си бе на гости
и такси извика той.
– То не е за хора прости,
та недей бре сине, стой!
Големци се возят само!

– Големец и ти си днес
и не се стеснявай, мамо,
а ела, в таксито влез!

Неуверено и свито
до шофьора млад, засмян,
разположи се в таксито
баба Таса с нов сукман.

Към дома с кола запраши
и се вглежда все навън.
– Где са тук нивята наши?...
Всичко и' е като сън.

Сякаш в космоса с ракета
баба Таса полетя.
А пък иска берекета
в блока да съгледа тя…

Зърна зад гора селцето
с моста, с бистрата река.
Уталожи се сърцето,
махна бабата с ръка.

Биволица се препречи,
в чудната кола се взря.
– Идвам! – баба Тиса рече  –
да ме видиш ли се спря?

И без малко не прегази
бързото такси прасе.
– Грух-грух, грух-грух
ух пък тази,
откъде сега се взе?

Най-подир пред бяла къща
спря зелената кола.
– Бабата с такси се връща! –
викат в цялата махла.

В двора крекнаха кокошки  –
пръснаха и те вестта
по градини и овошки,
по заглъхнали места.

Слезе бабата гърбата,
а в ушите и' шуми,
сякаш, че от небесата
в село тя се приземи…

Ти видя ли баба Тиса?
Много жалко, че не си.
Вчера от града довтаса
баба Таса на такси!

УМНИЯТ СИН

Седнал в сенчестата градина
стар баща сред трима сина.
Па им рекъл и на тримата:
– Утре баница ще има.
Кой ще я излапа?
– Аз! –
викнал първият завчас.
– Ще заколим гъска,
кой...
– Аз? – не го дочакал той.
– И ще опечем прасе...
Той си се обаждал все.
– Утре кой ще е на оран?
– Той подскочил ококорен:
– Е, все аз,
все аз,
все аз,
туй пък някой друг  –
от вас!

ЮРДАН ПОД ЮРГАН

Имало един Юрдан.
Бил Юрдан човек добър,
ала бил и разпилян,
та не знаел
ни чадър,
нито шапка,
ни терлик
где е сложил преди миг.

Вечер лягал, па се свивал
и с юргана се завивал.
Но се тюхкал сутринта:
– Где са моите неща?
Чак под чаршафа се навирал –
там палтото си намирал.
Търсел кърпа на пирона –
тя била под панталона!
Бъркал с лапа
из долапа,
но наместо очила
вади кифла
и метла!

– Ох – започнал да въздиша
преди лягане веднъж, –
що къде е
ще запиша,
за да съм изправен мъж.

И описал той наред:
има в кухнята бюфет
на бюфета –
късче хляб
и кюфтета,
и чорап.
А на старата кушетка –
чифт обуща и жилетка.

Па си легнал:
– А Юрдан?
А Юрдан е под юрган! –
Молив взел, навел глава,
отбелязал и това.

Станал сутринта човека –
работата му е лека!
Без да се коси горещо,
той намирал всяко нещо.

Но нали се бил залисал,
за Юрдан си бил записал –
вдигнал своя мек юрган:
– А къде е тяк Юрдан?
Оле-ле, Юрдан го няма,
леле, загуба голяма!

Най-подир на ум си казал:
– Вън е сигурно излязъл. –
и отчаяно заскитал,
где кого настигнал  – питал.
Срещнал го един познат
и му кимнал:
– Как си, брат?
Остави се, нямам мира,
тръгнал съм Юрдан да диря.
Под юргана легнал снощи,
пък не го намирам още!

А приятелят му трупнал
и учудено се сепнал:
– Нещо да не си пиян?
Че нали си ти Юрдан!


Пипнал се Юрдан тогаз:
– Бре, наистина съм аз!

Върнал се в дома честит –
и Юрдан е днес открит!

МЕНАЖЕРИЯ

Петърчо на Колю казва коня,
Кольо пък на Петърчо – петел.
Не Миленка и Боян се гонят,
гонят се камила и козел.

За Недялка Динчето е чавка,
Милчо за Румяна е прасе.
Таня пък за Пейчо – кукумявка.
И така се те наричат все!

Сякаш тези мили пионери
своите другари не познават,
сякаш, че класът е менажерия,
дето я животни обитават!

УКРАСА

Този клас с украса
слави се навред –
сложили на маса
кошчето за смет.

Нямат си саксии,
но е разцъфтял
тук за гиздосия
на пирон парцал.

Майсторят картини
всички до един –
драскат драскотини
върху всеки чин.

И те радва с гледки
бялата стена,
дето от подметки
се роят петна.

А пък паяк горе
преждица преде
и един прозорец
той краси с перде.

И ти става мило
като гледаш ти
в шарки от мастило
новите врати.

По стените – браво,
да се възхитиш,
надписи направо
се изписват – виж:

"Манчо е магаре.
Петьо е петел.
Ще яде шамаре
кой ми взел пергел!..."

Има и рисунки
там какви ли не:
хората – маймунки,
котките – коне.

Ех, че клас с украса.
Ех, че красота!
Майстори това са –
първи на света!

ДАНО, АКО...

Дано, ако
ако, дано –
това на Стайко е копнежът.
– За днес домашно нямам, но...
дано пък да не забележат!

Но забелязаха и ето –
в бележника бележка – две.
Дано поправи я момчето
дано от "две" се отърве!

– Ако учителят Петров
е болен, няма що да уча –
макар, че хич не съм готов,
пак двойка няма да получа!

Ако! Но не излезе прав.
На изпит налетя другарят.
Учителят Петров е здрав,
а Стойко болно отговаря.

– Дано пък да не ме съзрат,
ако на кино ида тайно.
Дано! Но пипват го за врата:
– Назад, неразрешено, байно!

– Дано дочакам аз кола!
С даното в къщи си остана.
Би стигнал и на Мусала,
ако... бе тръгнал отзарана.

– Ако в живота съм с късмет,
– ще стана хей – строител знатен!
Би станал, Стойко, пръв навред,
ако... труда ти бе приятен!

Дано, ако... минават дни,
и Стойко с тях се все излага.
Една пословица помни:
с "дано", с "ако" се гладно ляга!

КИРЧО  ПРЕД  СЪДА

1

Кирчо наш е ученик –
ученик,
ученик,
слаб по български език!
– Много-много не чете,
много писане не ще,
точки-бочки,
запетаи
той не знае!
 
Пише лъв на края с "ф",
пише гъска с главно "Г".
Вместо боб
пише поп!
Гладен ли е, хайде-де,
та и буквите яде!
 
2

Но веднъж сънува сън:
хваща го урокът вън
и като Вълчан пъдаря
право го на съд закара!
 
Гледа Киро,
гледа Киро –
в съд страхотен се намира!
Ето –  родният език
тук е съдия велик,
а учебниците горе
сядат като прокурори!
 
3

Съдията звънка: звън-н-н...
И навлизат в миг отвън
Писъмца и
запетаи,
букви главни,
знаци славни:
удивителни,
въпросителни,
двоеточия,
многоточия...
Идват мислите несвързани,
идват думи с бинт превързани,
идва с грешките в ръцете,
до баща му писъмцето.
 
Крачат с лоши изречения
и домашни упражнения
като че ли в бой ранени –
от мастило зачервени..

Криви букви се събират –
на бастуни се подпират.

И синеят отстрана
сто мастилени петна.

4

Казва съдията важен:
– Нека всеки се изкаже!

Заговори двоеточието,
забърбори многоточието:
– Нийде Кирчо не ни слага
и с това ни той излага!

Мрънкат мислите несвързани:
– В круша... дренки... аз... бери!
Ти иди го разбери! –
Плачат думите превързани:
Кир... ни нас о-са-ка-ти,
глоба трябва да плати!
 
Запетаята изскочи,
тънкия си глас проточи:
– Смеят се на нас децата,
че не сме си на местата!
 
Заприказва с увлечение
дълго-дълго изречение.
– Спри! – му каза съдията, –
че ме заболя главата!

То помоли за отсрочка:
– Как да спра, аз нямам точка!

5

Вдигнал рунтава глава,
лъвът страшно изрева:
– Кой ме пише грешно "лъф",
дайте да го лапна –
глъф!

6
Съска
гъска
важна,
важна.
Иде с шапка на челото,
с дамска чанта под крилото.
– Добър ден.
– Какво желаете?

– Моля, демата ми дайте!
– Е добре де, говорете!
– Кирчо вие не корете!
Аз дори ще го похваля
и с перце ще го погаля.
Че защо ще се оплаквам,
по-добро и не очаквам:
пише "Кирчо" с малко "к",
а пък гъска с главно "Г"!

Тая работа е славна:
аз от Кирчо по съм главна!

7

Щом излезе тя и хоп –
дотърча уплашен поп.
В страх трепери му брадата.
– Дядо попе, укроти се!
– Зло ме сполетява, братя,
той не знае правописа!
Значи, иска вместо боб
да яде на обед поп!

8

Телефонът в миг заплака:
– Наскърби ме, Кирчо, ти –
на "теле" ме съкрати!
Панталонът се оплака:
– Ти ми буквите прогони
и написа ме "палони"!

Котаракът се обади:
– Колко букви ми изяде?
Той наместо котарак
ме написа просто рак!

Жално хълца писъмцето:
– Ти разкъса ми сърцето,
че до татко си Евстати
с триста грешки ме изпрати!

От мастилото петната
му зацапаха главата:
– Вижте тоя хубавец!
Заслужава си венец,
но… от нашия синчец!

9

Скача, скача еднокрак,
удивителният знак:
– Аз се чудя как така
тая Кирчова ръка
тъй стои без наказание,
щом е Кирчо без желание
да се учи,
да се учи,
та в живота
да сполучи!
 
10

Въпросителната пита,
Разтревожена, сърдита:
- Аз задавам тук въпрос:
Щом е Кирчо толкоз прост,
та не учи книжките,
а гризат ги мишките,
то защо ли прокурора
го не прати у затвора?
 
11

Топката му от играта
в този съд е адвоката.
Тя държи защитна реч,
та отеква надалеч:
– Кирилчо не е виновен.
За борба е пръв борец.
В скачането е чаровен,
а в игрите – първенец!
Няма никакво значение,
че не мисли за учение.
И не струват пред юнаци
препинателните знаци!
А какво пък,
че наопък
пише някои слова –
та вина ли е това?...

Съдията се навъсва,
тази гръмка реч прекъсва:
– Кирчо вместо "топка жълта"
ще напише "топ те гълта!"
Ти му искаш оправдание,
но държат за наказание
сто пострадали от Кирил,
че нехаен е към тях.
Развлечение си дирил,
станал за резил и смях.

А учебник – прокурора
проговаря: – Стига спор!
Кирчо е виноват.
Виж езика му – сакат!
С тези грешки –
рани тежки
носят сбърканите думи,
също като от куршуми!

12

Тръпне Кирчо пред съда:
– Ех, изпаднах в зла беда!
И сънува,
и бълнува:
–Драги съд,
драги съд,
ще се уча
други път!
 
13

Щом очите си отвори,
Кирчо скочи,
заговори:
–Чуйте вие,
мили, сладки,
мои книги
и тетрадки!
 
Ще се уча, обещавам,
в писането ще внимавам!

Хайде всички
удивителни
и добрички въпросителни,
пак в тетрадките елате,
заемете си местата!

Лъва с "ф" не ще нервирам,
няма поп да ви сервирам!

Извинете, панталони,
че ви писах все "палони".
Няма да превръщам пак
котарака в речен рак.

И не цапвам ни едно
тук мастилено петно,
че петната
по листата
са петна и по децата!

Ще изуча правописа,
ще изпипам краснописа,
та до тате
писъмцата
да са хубави и чисти
като низани маниста!

1941 г.

(Тук можете да видите друга редакция на поемката)

И ДРУГИ СТИХОТВОРЕНИЯ...

ЕХ, ЧЕ СИЛЕН УЧЕНИК!

Казва Николай Петров:
– Аз съм винаги готов
и уроците си зная
от началото до края!

И започва да бърбори,
наизуст да ги мърмори:
– Бър-мър, бър-мър, мър-мър-на,
нашта Стара планина

се простира там и там,
този връх е най-голям,
тъй и тъй се тя дели,
тъне в борове, ели,
вдига тези върхове,
крие тези зверове…

Като почне отначало
кара като кречетало!
Но кажи му само: "Стига!",
тъй насред урока спри го
и за нещо го запитай,
Николай не знае нищо
и горкия се оплита
като пиле във кълчища.
– Николай бе, де е Ком?
– Ком е… някъде при Лом!
– А какво е Петрохан?
– Връх в Троянския балкан!
– Де се Бузлуджа намира?
– Тя от Витоша извира!
– Е, добре де, продължи,
по-нататък разкажи.
Отначало Николай
почва пак и – чак докрай!

Тъй е и по смятане:
спреш ли го – премятане.

Две по пет,
три по пет,
пет по пет,
шест по пет –
знае всичко той подред.
Но дадеш ли му задачи –
мига, идва ме да плаче!

– Пет по девет,
пет по девет,
пет по девет правят трийсет!

– Николайчо, засрами се,
уж го знаеше одеве!

Знае Неколай за нула!
Тъй прилича той на кула
от картонени кутии –
бутнеш ли я малко ти и
всичко изведнъж пропада!
Николайчо, душо млада,
то със зубрене не става.

Уж си силен,
пък си слаб!
С бързо копане не дава
нивата парченце хляб!

Разберете:
не зубрете,
ами здраво
се учете!

(Из "Не правете като тях, да не станете за смях", 1956)

АКТИВИСТ

Васко е, другари
"активист" голям,
с всичко се товари,
всичко върши сам.


Той чете доклада,
той е пръв артист,
само той в отряда,
преви стенен лист.

Идва от урока –
тича пък на сбор.
Ходи в три кръжока,
дирижира хор.

Де ли днес го няма
нашият герой?
За уроци само
няма време той!

(Из "Не правете като тях, да не станете за смях", 1956)

ГЕНЧО ПРЕПИСВАЧЪТ

Генчо само се залисва,
тича
скача
и това си е!
А домашните преписва
от другари
в междучасие.

Сведен до чина си близо,
пише Генчо,
но прибързано.

И домашното излиза
някак лошо
и несвързано!

Не – в урока по граматика
цели думи
е прескочил.
И след тая акробатика
многоточие
проточил.

Ей такава мъдрост кичи
Генчовото упражнение:
– Есен е. Цъфти кокиче.
Кенгуруто
е растение.

Рибата расте в гората,
тя обича
пълноречие.
Ходи с мрежа из реката
и ни служи
за наречие.

И по смятането също
той преписва
без стеснение,
но наопаки обръща
и задачи,
и решения.

"Девет литра вълна бяла
купил еди-кой си
гражданин.
Купил още три чувала…"
Значи: трябва тук
изваждане!

Три от девет правят десет!
Пише Генчо
само нулата.
И покупката пренесе
с три и половина
мулета!

А веднъж преписа точно –
няма що
да му се карате.
Но учителят нарочно
го изкара пред другарите.

– Е, решавай на дъската.
Покажи на
учениците!
Затрепера му ръката
сви му се от смут
душицата!
– Ех, да мога да препиша!
Но обърква тук
задачите.
Сяда. Изпотен въздиша.
Лошо патят
преписвачите.

– Генчо, Генчо-о – със тревога
го поглежда пак
учителят. –
Как с преписване ще могат
да растат добри
строители?

Може ли, да кажем, лекар
да преписва лек
от другите?
Той ще умори човека,
мечи ще са му
услугите!

Ако си шофьор и сбъркаш
нещо на бензина сметките,
в път колата ще захърка,
после – стягай си
подметките!

Ето на – шивач да вземем:
правят сметки
и шивачите.
Но не учат ли навреме,
ще се сбъркат
преписвачите.

Дрехи те ще ти направят,
като на бостан
плашилата:
крачолите за ръкави
току-виж, че
са пришили те!

Станеш архитект например,
начертаеш зле
чертежите.
Ще е невъобразима
бърканица
по строежите!
Е какъв живот ще водят
в дом такъв
добрите хорица?
Керемидите – на ода,
а пък подът –
на прозорците!

В той чуден дом без покрив
в полунощ,
изневиделица,
дъжд проливен ще ги мокри
и ще налети
виелица!

Генчо мисли: – Е, че мене
де ще ме намери
бурята?
Но на следващия ден е
турен той
в карикатурата!

Генчо е героят славен
на стенвестника
сред смешките,
първенец е той прославен,
първенец е, но…
на грешките!

(Из "Не правете като тях, да не станете за смях", 1956)

МАЧ

На двора вън — по здрач
деца играят мач.
И ето вкарват гол
в един съседски хол.

С ДРУГО ИМЕ

Мама вика: – Дойно,  ставай,
на школото заминавай!

– Ех, да се наричах Ваньо,
нямаше да ставам рано.
Мама ще си вика Дойно,
аз ще си лежа спокойно!

БАНИЦА

На баба си хвали се Яница:
– От шала ти направих баница
и рекох да я опека,
но тя защо дими така?

ОТ ТРЪН, ТА НА ГЛОГ

Извикват на Калчо:
– Излез от калта! –
и Калчо излиза,
но сяда в сметта.
А някой му казва:
– Какъв си гъсок!
От кален
на вален,
от трън, та на глог!

И накрая едно стихче, точно като за "Нашето детство"…

ДАРОВЕ ОТ ДЕТСТВОТО

Дарове от детството си татко
носи в свои спомени безброй –
детски песни с мене пее сладко,
детски книжки още пази той!

Мама помни класната забава
с музика, балет и звънък стих.
Приказките знае оттогава
и ми ги разказва с говор тих…

А и аз ще расна, ще дорасна
с милите си днешни дарове –
с песните, с рисунката си ясна
и с научените стихове!

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: donaddt (27 септември 2009 09:15)
Ами да попълня...

Чел е много Ганин Гого

Хвалил ни се Ганин Гого,
книги куп за прочит взел:
- Като мене книги много
друг едва ли е прочел!

В къщи щом като ядем,
бързо лягам по корем -
лист след лист -
по сто листа
аз за четвърт час чета!

Да, чете ги той безспорно,
непрестанно, неуморно,
но през тях търчи в галоп
и мърмори
като поп!

А в главата за беда,
не остава ни следа!

Бе веднъж на сбор дошел.
- Разкажи какво си чел? -
Гошко трепва,
става розов:
- Четох за ... Ваплик Морозов!

За Павлик Морозов?
- Да, де,
дето баба си издаде!
- Баба си ли, казваш ти?
Я отново прочети!

Гого вдига черна вежда,
към отряда горд поглежда:

- Четох за един герой,
чакай ... как се казва той?

А-а, Тамбукту, бе, да, да!
Той се бил за свобода
с боен шмайзер във ръката
в четата на Караджата!

Бил на остров, откъдето
пеш преминал през морето.
Там следите му остават,
мечки щели да го сдавят!

И сред зима, в утрин летна
той пристигнал в село Цветна.
После с Тошко Африкански
хванал дебрите балкански.

Трима с Ян
Бибиян
стават партизани -
край!

Някой шепне:
- Трай си, трай,
нека слушаме другаря
докъде ще я докара.

- Четох - продължава той, -
май че беше от Толстой,
за Калитко Палаузов
и за Робинзончо Крузов!

Четох още как на Шипка
дядо хванал златна рибка.

- Чете ли за Чук и Гек?
- Да, той бил голям човек!
- Ама те са две дечица!
- Зная хубаво, ти млък.
Чук - лисица,
Гек е вълк.
Лиса грабнала овца,
тя размахала крилца,
а вълкът изял кокошка.

- Браво Гошка, браво Гошка!
Карай, драги, и не спирай,
нещо ни издекламирай!

Почва Гого да се пъчи,
но пелтечи
и се мъчи:
"На прощаване" от ... Левски!
Не, от Вазов, от Марчевски!

Гого, Гого, мили Гошко,
вярно, братко, чел си множко,
ала бързо май четеш,
затова се тъй плетеш!




 
 
№2 от: isi (27 септември 2009 09:49)
Браво на вас!
Ей, ама много са поучителни, брей....  за нас  -  възрастните Мимита, Гоговци, Ванковци, Панчовци, Генчовци, Пионерки-пиперки ...
Абе не е смешно, всъщност! Защото е така -  героите на Асен Босев си пораснаха  и пак са си  сред нас, че даже идеално си се чувстват ...
... ааа, не че изключвам себе си - и аз се позасрамвам тук и там  



--------------------
 
 
№3 от: furious_kid (27 септември 2009 12:15)
Влади, според мен Асен Босев трябва да се поднася на порции... Всяко негово стихотворение го заслужава, макар и някому поуките да е сторят ...хм, поостарели. Ама сигурни ли сте с donaddt, че няколко стичета са ТОЧНО така, както сте ги публикували? Например за Цанко Цаката помня че казваше:

"...имам ум като бръснач,
но МИ ТРЯБВА подсказвач!"

А пък Ганин Гого, според мен,  беше чел за Ваплик ТОРМОЗОВ...

Може би са различни редакции книжките?!?

Впрочем откога ги търсех неговите книжки! БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ!

ПП А има ли някой "Трима души крали круши"?

 
 
№4 от: donaddt (27 септември 2009 14:12)
Ами, furious, възможно е да са различни редакции. В "Книжко моя сладкодумна", 1972 г. има известни разлики за "Ванко Забраванко", две-три думички са, не е кой знае какво. Пък "Чел е много Ганин Гого" и "Дремчо на лагер" са ми в един сборник. И там има известни разлики за Дремчо, включително и в пунктуацията,    И още един куплет, след закуската:

Събира охлюви кръжока,
а Дремчо що ли е разбрал -
на края чак пристига мокър
и носи жаба от вира!

"Дремчо на лагер" е песен, музика - Георги Димитров.

 
 
№5 от: borovinka (27 септември 2009 19:06)
furious_kid,

Ще потърся Трима души,крали круши

И аз да добава- но каквото помня от тази поредица "Не правете като тях,да не ставате за смях!"

 Дявол да го вземе хубавото време
 
 Дявол да го вземе
 хубавото време
 зарад него Гана
 книга не похвана! 

Но не е цялата-това е по памет.Както и "С друго име" не е цялото,ще потърся продължението.

 
 
№6 от: admin (27 септември 2009 21:30)
Furious, да, има явно доста редакции на стиховете. Специално за Цанко Цаката и Двете "аз" в Атанас малко изихитрях - взех ги от сборника "Тръгнал кос" (1986), т.е. са по-късна редакция. Това ми се наложи, защото моя екземпляр на "Карнавал" е на "паздерки", буквално на листа (това е от много четене, а не защото не си пазя книгите ).
Във връзката която съм дал за "Кирчо пред съда" стихотворението се различава съществено от това тук. Има дребни отклонения и във "Мимето" - ползвах наготово товоят вариант от един коментар и само гооправях спрямо текста в книгата.



--------------------
 
 
№7 от: mia.yaneva (28 септември 2009 11:01)
Ама дявол да го вземе хубавото време, не се четат такива стихчета на работа :) Така се смяхххххххххххххх!

 
 
№8 от: Тони Христова (4 октомври 2009 23:16)
Страхотно!!! Благодаря за вълшебните, прекрасни, златни стихотворения. Четеш, спомняш си, когато и ти си бил Глезеното Миме и Панчо Повлеканчо заедно, и се вълнуваш! И какво тогава искаме от нашите деца и внуци??????

 
 
№9 от: катя милушева (17 ноември 2009 23:16)
   Страхоотнооо! Мили спомени чудесни!

 
 
№10 от: dima83 (14 февруари 2012 17:53)

Ето ви го Ганин Гого в оригинал
за който още не е разбрал...;)

Чел е много Ганин Гого
Хвалил ни се Ганин Гого,
книги куп за прочит взел:
- Като мене книги много
друг едва ли е прочел!
В къщи щом като ядем,
бързо лягам по корем -
лист след лист -
по сто листа
аз за четвърт час чета!
Да, чете ги той безспорно,
непрестанно, неуморно,
но през тях търчи в галоп
и мърмори
като поп!
А в главата за беда,
не остава ни следа!
Бе веднъж на сбор дошел.
- Разкажи какво си чел? -
Гошко трепва,
става розов:
- Четох за ... Ваплик Тормозов!
За Павлик Морозов?
- Да, де,
дето баба си издаде!
- Баба си ли, казваш ти?
Я отново прочети!
Гого вдига черна вежда,
към отряда горд поглежда:
- Четох за един герой,
чакай ... как се казва той?
А-а, Тамбукту, бе, да, да!
Той се бил за свобода
с боен шмайзер във ръката
в четата на Караджата!
Бил на остров, откъдето
пеш преминал през морето.
Там следите му остават,
мечки щели да го сдавят!
И сред зима, в утрин летна
той пристигнал в село Цветна.
После с Тошко Африкански
хванал дебрите балкански.
Трима с Ян
Бибиян
стават партизани -
край!
Някой шепне:
- Трай си, трай,
нека слушаме другаря
докъде ще я докара.
- Четох - продължава той, -
май че беше от Толстой,
за Калитко Палаузов
и за Робинзончо Крузов!
Четох още как на Шипка
дядо хванал златна рибка.
- Чете ли за Чук и Гек?
- Да, той бил голям човек!
- Ама те са две дечица!
- Зная хубаво, ти млък.
Чук - лисица,
Гек е вълк.
Лиса грабнала овца,
тя размахала крилца,
а вълкът изял кокошка.
- Браво Гошка, браво Гошка!
Карай, драги, и не спирай,
нещо ни издекламирай!
Почва Гого да се пъчи,
но пелтечи
и се мъчи:
"На прощаване" от ... Левски!
Не, от Вазов, от Марчевски!
Гого, Гого, мили Гошко,
вярно, братко, чел си множко,
ала бързо май четеш,
затова се тъй плетеш!

Чел е много Ганин Гого

 

Хвалил ни се Ганин Гого,
книги куп за прочит взел:
- Като мене книги много
друг едва ли е прочел!

В къщи щом като ядем,
бързо лягам по корем -
лист след лист -
по сто листа
аз за четвърт час чета!

Да, чете ги той безспорно,
непрестанно, неуморно,
но през тях търчи в галоп
и мърмори като поп!

А в главата за беда,
не остава ни следа!

Бе веднъж на сбор дошел.
- Разкажи какво си чел? -
Гошко трепва, става розов:
- Четох за ... Ваплик Тормозов!

За Павлик Морозов?
- Да, де, дето баба си издаде!
- Баба си ли, казваш ти?
Я отново прочети!

Гого вдига черна вежда,
към отряда горд поглежда:

- Четох за един герой,
чакай ... как се казва той?

А-а, Тамбукту, бе, да, да!
Той се бил за свобода
с боен шмайзер във ръката
в четата на Караджата!

Бил на остров, откъдето
пеш преминал през морето.
Там следите му остават,
мечки щели да го сдавят!

И сред зима, в утрин летна
той пристигнал в село Цветна.
После с Тошко Африкански
хванал дебрите балкански.

Трима с Ян Бибиян
стават партизани - край!

Някой шепне:
- Трай си, трай,
нека слушаме другаря
докъде ще я докара.

- Четох - продължава той, -
май че беше от Толстой,
за Калитко Палаузов
и за Робинзончо Крузов!

Четох още как на Шипка
дядо хванал златна рибка.

- Чете ли за Чук и Гек?
- Да, той бил голям човек!
- Ама те са две дечица!
- Зная хубаво, ти млък.

Чук - лисица,
Гек е вълк.
Лиса грабнала овца,
тя размахала крилца,
а вълкът изял кокошка.

- Браво Гошка, браво Гошка!
Карай, драги, и не спирай,
нещо ни издекламирай!

Почва Гого да се пъчи,
но пелтечи и се мъчи:
"На прощаване" от ... Левски!
Не, от Вазов, от Марчевски!

Гого, Гого, мили Гошко,
вярно, братко, чел си множко,
ала бързо май четеш,
затова се тъй плетеш!


 
 
№11 от: monko (2 ноември 2014 09:12)

Сдумали се трима души

да крадат от чужди круши.

Па прескочили огради

тия пионери млади,

вирнали чепати пръти,

брулнали до девет пъти,

брали, та набрали цели

пазви с круши недозрели.

 

Но отде стопанин пъкнал,

та голям кривак измъкнал.

— Чакайте да ви платя! —

Юрнали се през плета.

Но за яд плетът висок

бил отрупан с трън и глог,

а пък техните бодли

здравата бодат, нали?…

 

Първият извикал: — Дращи! —

Вторият разкъсал гащи.

Третият приятел мил

връзката си закачил.

Връзката го задържала.

— Няма — рекла — да те жаля,

нека да те уловят,

да не пипаш други път!


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 16
Потребители: 0
Гости: 16

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!