Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Април 2020 (1)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
"Майчина сълза" и други две любими приказки
26-02-2010, 12:15 | Автор: Krista | Категория: Архивите са живи / Библиотечка
Здравейте,  приятели!
От доста време се каня да споделя с вас фрагменти от любима за мен книжка от детството.
Става въпрос за книжка, събрала три любими разказчета на Ангел Каралийчев.
Няма да ви описвам как се развълнувах, когато я намерих у един търговец на стари книги.:)
Особено се зарадвах на "Лъв без опашка", защото не е толкова популярна, както другите две,
а за мен е много скъпа.
"Майчина сълза" и други две любими приказки
"Майчина сълза" и други две любими приказки
Започва с тъжната история на една "Майчина сълза":
"Майчина сълза" и други две любими приказки
"Майчина сълза" и други две любими приказки
"Майчина сълза" и други две любими приказки
Минава през "Житената питка":
"Майчина сълза" и други две любими приказки
"Майчина сълза" и други две любими приказки
"Майчина сълза" и други две любими приказки
"Майчина сълза" и други две любими приказки
И стига до любимата история за зайчето, наречено "Лъв без опашка" и неговото болно братче
"Сребърно мустаче"...:)
"Майчина сълза" и други две любими приказки
"Майчина сълза" и други две любими приказки
"Майчина сълза" и други две любими приказки
"Майчина сълза" и други две любими приказки
 
 
"Майчина сълза" на Катя Милушева
Нейната книжка съдържа само тази приказка
"Майчина сълза" и други две любими приказки
"Майчина сълза" и други две любими приказки
"Майчина сълза" и други две любими приказки
"Майчина сълза" и други две любими приказки
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Pavlina Iossifova (26 февруари 2010 13:15)
Аааа, това е точно моята "Майчина сълза"! Криста, би ли написала коя година е изданието? Точно тази май я нямаме нито в списъците, нито в ПУК, или нещо не доглеждам? Благодаря! На мен пък "Житената питка" ми беше мноооого любима. А "Лъв без опашка" направо я бях забравила, а тя такава чудна приказка! roza




--------------------
 
 
№2 от: gamina (26 февруари 2010 13:34)
Аз Лъв без опашка не я помня, но илюстрациите на Майчина сълза са ми толкова близки и познати 

 
 
№3 от: катя милушева (26 февруари 2010 15:34)
   "Майчина сълза"- това беше книжката, която ни подариха първия учебен ден в първи клас. Почти я знаех наизуст и винаги ми беше тъжно за майката лястовичка, която е оставила рожбата си. Да, не за лястовичето, а за майката не знам защо?
И за изгорялата къща. Винаги съм имала различен от общоприетия поглед над нещата.

 
 
№4 от: dani (26 февруари 2010 17:07)
Приказката "Майчина сълза" е един от най-тъжните ми спомени от детството. Сигурно за пръв път са ни я прочели в детската градина. Удивително е  как тъгата може да остави у детето такива ярки впечатления и такова желание да бъде на страната на страдащото ДОБРО!



--------------------
 
 
№5 от: Krista (26 февруари 2010 17:51)

Поли, книжката е издадена през 1966г. и е с твърди корици. Мисля, че в детството си съм имала преиздаден вариант (може би от началото на 70-тте), защото ми се струва, че моята беше досущ същата, но с меки корици...не знам..може пък и да греша.winked
Спомням си много добре,  че "Майчина сълза" се изучаваше и в училище - в учебника по  литература за 4 клас по мое време. Една от тъжните приказки в детството, наред с онези на великия Андерсен...


 
 
№6 от: anni (26 февруари 2010 18:58)
Кате, преди няколко години, когато дъщеря ми беше малка и вечер й четях приказки, Майчината сълза просто не можех да довърша. Нещо ме стягаше в гърлото и... сигурна съм, че ако сега ми се наложи да я чета на глас, няма да мога. Една от най-хубавите приказки на Ангел Каралийчев.



--------------------
 
 
№7 от: Pavlina Iossifova (26 февруари 2010 18:59)
Ха, значи наистина е изданието на моята книжка, защото си спомням, че са ми чели приказките преди на тръгна на училище и със сигурност беше с твърди корици. Благодаря, Криста!



--------------------
 
 
№8 от: катя милушева (26 февруари 2010 20:15)
ANNI, и аз като я чета, ме стяга нещо в гърлото. "Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Отрони моравото димитровче цвят..."
Прекрасна е, но и аз не я чета на децата в ДГ.
А по повод тъжните истории за птички се сетих за едно стихче, на което като дете плаках /малко тъжно стана, но.../ ще ви го напиша по памет, защото едва ли някой ще си го спомня...
                                  
                               Птичка в клетка

                          Що не пееш мила птичко?
                          Що потрепваш тъй с крилца?
                          Ето тук си имаш всичко -
                          и водица и зрънца.

                          Имаш позлатена клетка
                          с тънки пръчки - железца
                          и прозорче с дивна гледка
                          къмто ведри небеса.

                          Тъй говореше детето
                          с нежни ласкави слова,
                          ала птиченцето клето
                          тъжно свело бе глава.

                          А, отвънка птички волно
                          сбираха се в куп и с глас
                          сякаш викаха му дружно:
                          -Искаш ли да тръгнеш с нас?

                           Трепна птичето с крилцата.
                           Блъсна в клетката челце.
                           И изхвръкна му душата -
                           сви се мъничко сърце.


Авторът ми е неизвестен - от мама го зная, но сега не бих го казала на малко дете!

 
 
№9 от: zverche (26 февруари 2010 22:35)

Ах, това е и моята "Майчина сълза". Не мога да повярвам, че съм я забравила. Много ясно си спомянм как седях с баба ми и я четяхме. Когато се сещам за разказа или за лястовичето, в главата ми винаги изниква тази картинка с делвата в дъжда. Дори не съм осъзнавала, че идва от тук. За мен най-страшен и тъжен момент беше предупреждението на майката за опасността от котката. Аз също като Катя страдах и за майката. Чувствах, че не само лястовичето ще бъде самотно, но и майката без детето си. 

А приказката за Лъв без опашка съвсем съм я забравила. Но като прочетох отново за не го и за Сребърен мустак, се сетих че обичах да я четем и да разказвам за храброто зайче. Даже така кръщавах нарисуваните или истинските зайчета, които срещах. 

Криста, можеш ли да добавиш всички страници на Лъв без опашка. Искам да си я припомня тази приказка. Зайчето не извършваше ли някакъв подвиг по пътя си към кокошката?

Ех, колко е хубаво да си припомниш забравените книжки. Наскоро подарих на съпруга ми картичка с червеношийка, кацнала на заснежен клон. Напомня ми за една моя много любима детска книжка, за която мрънкам от началото на сайта. Много страдам за нея, защото беше с много живи картинки на птички, които едни дечица хранят през зимата на прозореца си. Съвсем детска книжка. Но от няколко дни, всеки път като си погледна картичката, ми се иска да в този момент да се появи някоя забравена книжка. И ето че първата се появи. Благодаря ти, Криста.



 
 
№10 от: Цонка (26 февруари 2010 23:38)
anni,
чувствам приказката "Майчина сълза" по същия начин - опитах да я прочета на сина си и не можах да я довърша. Изключително драматична и тежка е за мен. И стягането в гърлото е задължително при всеки спомен. За първи път я чух в предучилищната - другарката ни я чете, спомням си ярко тези моменти, седях на една от предните масички и слушах в захлас. А когато лястовичето погълна сълзата и заспа затоплено като под майчиното крило, сълзите ме задушиха и заридах тихичко в шепите си, срамувайки се от останалите деца, които не смеех да погледна, но съм сигурна, че те също плачеха.
Благодаря на Криста за емоциите, които ми припомни!

 
 
№11 от: Krista (27 февруари 2010 14:53)

Ъъъъ, Кате, ако ще си говорим за тъжни стихотворения за птички, веднага се сещам за едно, на което незнам точното заглавие, но е от Андрей Германов и започва така:
"Тази вечер дълго плака
гургуличката сама,
тихо беше....
.....гора...."
Очевидно е, че няма да си го спомня, продължаваше "тук дечица  днес играха и направиха беля, те гнездото разпиляха, взеха нейните деца" е, няма по-тъжна поема от това...Между другото, много ще съм благодарна, ако някой има този текст и ми го изпрати или го публикува тук...

Зверче,  да, точно така е, зайчето спасява кокошката и сестрите и от Лисицата, попада в лапите на кучето...и накрая се преименува в "Лъвско сърце". Ако админите преценят, че няма проблем - мога, разбира се, да добавя липсващите страници.


 
 
№12 от: Милен Иванов (1 март 2010 20:40)
Велики приказки. Най-близка чувствам "Житената питка". "Майчина сълза" - само като прочета заглавието, и ми става мъчно. Като попораснах обаче отношението ми се промени. Сега пак ми става тъжно, но по-силното чувство е яд към лястовицата. За нея изобщо не ми е мъчно, какво е правила в топлите страни?! На гурбет ли?! Щом е могла да остави лястовичето, защо и тя не е останала?! Никаква майка не е!!! Бих оставил децата си само ако ще са по-щастливи без мен!
Извинявайте



--------------------
 
 
№13 от: isi (1 март 2010 21:11)
Аз също много обичам призказките на Ангел Каралийчев и скоро си припомнях много от тях - от 3-те тома с приказки, които имам :)) И на мен ми е любима "Житената питка", най-уютната ми зимна приказка, аз на нея се разплаквам сега, като голяма...
А Майчина сълза... прав е Милен, и това ми е хрумвало...  Странно, но пък на мен ми беше тъжно, че лястовичето глътва говорящата, жива сълза belay 
Но вече  май ми беше много ясно какво значи обречен...

Тази приказка винаги ми напомня една друга - за една майка, която нямала никаква храна за трите си рожби -  три руси главички, завити  под чергата в една люта зима. Майката ги оставя  и тръгва да им търси храна... Тя много се мъчи, за да им открие нещичко за ядене, но закъснява и снегът ги затрупва и на мястото на къщичката на пролет изникнали 3 бели кокичета ... Много тъжна приказка... Има  нещо общо с това, за което Милен говори... Но то прави приказката още по-тъжна.  Имахме да правим преразказ по нея...  Може и да е била идеологически натоварена, но всъщност не вярвам някой да е бил равнодушен. А всъщност сещате ли се коя е била тази приказка?



--------------------
 
 
№14 от: катя милушева (1 март 2010 22:08)
 

Самотната гургулица


Тази вечер дълго гука,

майката добра,
тихо беше всички чуха
в тъмнината на ноща.

Цяла вечер дъжд валеше
в самотната гора,
а в гнездото свита беше
птичката добра.
Тя своите деца брани,
всяка сутрин с трошици храни.

Но един ден участ зла,
била дошла.
Вечер страшна и тъмна,
изведнъж светкавица гръмна.
И гнездото удари,
майката в мъка удави.
Нямаше ги вече нейните деца,
все тъй тихо бе в зелената гора.

Таз гургулица, тъй самотна,
там на клончето седеше.
Утрото с надежда чака тя,
за да намери своите деца,
но намери само, малките телца
не дишат, не помръдват тяхните крилца.

 


 
 
№15 от: Боряна (2 март 2010 13:09)
За Криста Хм, много странно, аз имам коренно различен спомен за "Гургулицата", от тази на Катя, цитирам по памет, така че сигурно ще сбъркам някъде:

Тази вечер дълго гука
Гургулицата добра.
Тихо беше - всички чуха
В мълчаливата гора.

Днес момчета тук играха
И направиха беля -
Те гнездото разпиляха,
Взеха нейните чеда.

И за птиченцата свои
Гургулицата тъжи.
И над буки и простори
Нависоко не кръжи.

И в проста сива дрешка
Тя на клончето стои.
Мъка толкова човешка
В кръглото око струи!

Тя до утре ще погука -
И без рожби, и без дом.
Утре призори от тука
Ще отлитне мълчешком.

Тука в утрините ранни
Тя бе гукала през май.
И без песен ще остане
Старата гора докрай!

Ха - направо се впечатлих от себе си uuux

Иначе аз "Майчина сълза" не чета. Защото настава голямото Борянино рИване и по цяла нощ я сънувам тая птичка. Може би затова и не съм включила книжката сред любимите си. Горе долу така ми действа и "Мили мой Мио" на Астрид Линдгрен. Абе с две думи - трябва да има и такива детски книжки, ама да се четат в малко по-късна възраст.



--------------------
 
 
№16 от: isi (2 март 2010 16:36)
Добавих и книжката Майчина сълза на Катя Милушева.
Отново е с рисунки на Любен Зидаров. Колкото и да му се ядосвам за някои други книжки (особено за Винету), аз всъщност хресвам неговите илюстрации към приказките на Ангел Каралийчев, мисля, че и другаде бях писала за това. И точно "Майчина сълза" ми е останала в спомените едиствено така изрисувана...
Но...
Аз помня илюстрациите на Л. Зидаров  във варианта на Катя...  Вижте димитровчето над спуканото гърне - като кокиченце е :)))  Мисля обаче, че всъщност вариантът в книжката на Криста съответства на приказката - цветето все пак трябва да е мораво димитровче



--------------------
 
 
№17 от: катя милушева (2 март 2010 17:22)
Благодаря, ISI, всъщност димитровче е дребноцветната хризантема, тя си е типично есенно цвете! vishenka_27
И в "Безценни камъчета" има илюстрация на "Майчина сълза", малко по-различна, но и за мен точно това си е книжката.

 
 
№18 от: zverche (2 март 2010 22:40)
Аз мисля, че Любен Зидаров не е нарисувал кокиче, а момина сълза като намек за майчината сълза. Но може и да греша.

 
 
№19 от: Krista (3 март 2010 18:49)
Ейййй, Борянка, БЛАГДАРЯ ТИ! kiss Точно това е стихотворението от Андрей Германов, сигурна съм!  Кате, благодаря и на теб, все пак... Ами, незнам за вас, но за мен е много тъжно..rev
А на мен ми харесват и рисунките на Катината "Майчина сълза".

 
 
№20 от: koa (29 март 2010 12:13)
Моя близка, учител в началните класове, когато и разказвах, че не мога да дочета "Майчина сълза" без аз и децата да се разплачем (естествено, преди хиляди години ), ми каза, че тази приказка за нея е "лакмуса" по който разбира какви хора ще бъдат тези деца. Гадаеше по начина, по който учениците и реагират на "Майчина сълза" и на "Малката кибритопродавачка"

 
 
№21 от: filipovaeli (28 юли 2011 14:01)
Малко изместихме темата, но като сме почнали да нищим най-тъжните приказки и разкази се сещам за  "На браздата" от Елин Пелин. Като дете винаги плачех, когато умира Сивушка.em_32



--------------------
 
 
№22 от: miroivanov (25 август 2011 22:55)
Любимата ми от Ангел Каралийчев. Сега си припомних, че съм я имал някога същата книжка, но къде е сега...

 
 
№23 от: Krista (25 октомври 2013 10:20)

Малко изместихме темата, но като сме почнали да нищим най-тъжните приказки и разкази се сещам за "На браздата" от Елин Пелин. Като дете винаги плачех, когато умира Сивушка.<!--smile:em_32-->em_32<!--/smile-->


Аз се сещам и за "Горделивото борче" в читанката за първи клас. Тогава, въпреки, че борчето би трябвало да е отрицателен герой, се съсипах от рев за това, че "То беше пречупено по средата. От тежката рана струяха гъсти, лепкави сълзи. Стройният му връх лежеше на мократа земя, ошмулкан и изцапан с кал." 
Значииии.....много живо си спомням как се бях подула от рев, сигуно защото не можех да понеса смъртта на нещо красиво, дошло на този свят с наивността на дете,  въпреки горделивостта, знам ли... 


 
 
№24 от: bat_mitco (25 октомври 2013 12:06)

Цитат: Krista
Малко изместихме темата...
 
АБЕ...ГОЛЯМА РАБОТА fellow ДАЙ ДА СИ ГОВОРИМ,ПЪК КОЙ КАК И КАКВО ИЗМЕСТИЛ...ТОВА  ЗА ОТНОШЕНИЕТО КЪМ "ОТРИЦАТЕЛНИТЕ ГЕРОИ"...МНОГО МИ ХАРЕСА...ПОМНЯ,ЧЕ БЯХ УДАРИЛ ЗДРАВ РЕВ ЗА ЕДИН ВЪЛК ОТ НЯКАКВА КУКЛЕНА ПОСТАНОВКА,НА КОЙТО МУ БЯХА СЛОЖИЛИ НЯКАКЪВ ЧАТАЛ МЕЖДУ ЧЕЛЮСТИТЕ...ОКОЛНИТЕ БЯХА УБЕДЕНИ,ЧЕ АЗ ТАКА ЗАЩОТО МЕ Е СТРАХ ОТ ВЪЛКА...И СИ ВИКАТ ТЕ, ЧЕ НА НЕГО ТАКА МУ СЕ ПАДА...А АЗ НАДУВАМ ОЩЕ  ПО-СИЛНО ГАЙДАТА...КОГАТО ЕДИН ДЕН ПОЧТИ БЯХ СТАНАЛ ПРАВОСПОСОБЕН УЧИТЕЛ,ТРЯБВАШЕ ДА НАПРАВЯ ПЪРВИЯ СИ УРОК ЗА ОНАЗИ ПРИКАЗКА ЗА ВЪЛКА,КОЙТО НЕ СИ МЕНИ КОЗИНАТА...СТАНА ГОЛЯМ ЕКШЪН...В ЕДИН МОМЕН И ДО БОЯН МАГЕСНИКЪТ ,КОЙТО СЕ ПРЕВРЪЩАЛ НА ВЪЛК БЯХМЕ СТИГНАЛИ...А ДЕЧУРЛИГИТЕ КА БЯХА БРИЛЯНТНИ, В ЗАЩИТАТА НА ВЪЛЦИТЕ... feel
 




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 11
Потребители: 0
Гости: 11

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!