Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Март 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Март 2019 (12)
Февруари 2019 (7)
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (8)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Златното ключе или приключенията на Буратино
21-02-2011, 21:38 | Автор: ssi | Категория: Архивите са живи / Библиотечка

Златното ключе или приключенията на БуратиноЗлатното ключе или приключенията на Буратино
Понеже книжката е с повечко страници, който се интересува може да си я изтегли в формат PDF
Buratino.pdf [16.9 Mb] (сваляния: 498)
Златното ключе или приключенията на Буратино

Златното ключе или приключенията на Буратино

Златното ключе или приключенията на Буратино

Златното ключе или приключенията на Буратино

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: tivesto (21 февруари 2011 23:28)
Ха сега някой да обясни разликата и приликата между Пинокио и Буратино! Съвсем сериозно, интересно ми е защо така се изопачават нещата! em_17 em_18 em_113



--------------------
 
 
№2 от: admin (22 февруари 2011 01:07)
Е, Тивесто, изопачават - това доста силна дума. По същество Буратино е преразказ на Пинокио в по-детски стил (в книгата на Колоди има доста нелицеприятни неща), не е толкова морализаторска, има също разлики и в сюжета. Най-накрая Толстой спомага по такъв начин за популяризирането на Пинокио. Честно казано, на мен Буратино повече ми допада (и сега и като дете), естествено отчитайки заслугите на татко Карло em_2
Детайлно разликите можеш да разбереш в руското укити.



--------------------
 
 
№3 от: tanya_att (22 февруари 2011 10:58)
На 4-та страница в pdf-а самият автор е обяснил връзката между Пинокио и Буратино. Аз обаче повече харесвам варианта на Толстой, в Пинокио наистина има доста...хайде не странни (поправям, заради забележката на Рошав Заек), но да ги нарека неподходящи за детска книжка текстове.

Какви толкова странни текстове има в "Пинокио"?


Например моментът с изгорелите стъпала на Пинокио, когато баща му го "остави да поплаче половин ден", за да знае да не бяга друг път... И покъртителната картинка в новото, последно  издание (Златни детски книги) на "Труд". Признавам, илюстрацията на бедния Пинокио без стъпала, нарисувана от  Марайа, е малко по- несърцераздирателна... Когато бях малка прочетох първо Буратино, като по-голяма вече прочетох и Пинокио и тази сцена не ме впечатли кой знае колко, но буквално преди дни ми се наложи да успокоявам разстроената си дъщеря и да прескачам пасажи и да редактирам текста в движение... Всички тези вълнения ми се случиха съвсем наскоро и просто споделям мнение...

 
 
№4 от: shturcho (22 февруари 2011 11:20)

Ооооо тази книжка се радвам много да я видя! Много ми харесваше!

Що се отнася до Буратино и Пинокио, прочетох дадения линк от Админ, и като дете също ми беше неясна тази история. Даже в училище имаше някакво безумно обяснение, че приказката била написана независимо от двмата автори. Пиникио на Карло Колодие оригиналът, а Буратино е руски преразказ, както вече стана ясно.
Тивесто е прав за изопачаването, от гледна точка на това, че едно време никой не казваше, че Буратино е преразказ на Пинокио, когато питахме учителите никой не каза истината.
При Маркони, Попов и Тесла обаче май е по-сложно :)

Между другото, като прочетох мисълта на Админ за нелицеприятните неща, ще ви кажа как реагира дъщеря ми на Магарешката кожа - мислех че ще коментира роклите като момиче или романтичната история - единственият коментар беше - защо принцесата поиска да убият магарето, и защо баща й се съгласи. Беше силно възмутена от убийството на невинното магаре. В приказките има доста жестоки неща, както знаем първоначално даже те са имали съвсем друго предназначение и не са били за деца, после са преразказани в детски вид, но хайде да не задълбавам, да запазим детското.

Засега отбягвам да прочета на дъщеря ми Малечко Палечко, че има после сума време да обяснявам за заколването на децата.

И простете за спама.



Да, предговорът, за който пише Таня обяснява нещата относно Пинокио и Буратино.

 
 
№5 от: рошав заек (22 февруари 2011 15:23)
tanya_att,
всеки има право на свое мнение, разбира се, но ти доста ме озадачи... Какви толкова странни текстове има в "Пинокио"? Бях влюбена в тази книжка като дете и продължавам да я уважавам повече от "Буратино".
И да, чела съм бг превода, не владея италиански. Впрочем, за първи път ми го чете баща ми, когато още не можех да чета...



--------------------
 
 
№6 от: shturcho (22 февруари 2011 16:07)
Само още нещо да вмъкна по темата Буратино Пинокио, бях чела, че по онези смутни сталински времена е имало поръчение за написване на разни неща и положението е било или... или... Толстой е изключителен писател, но е граф, принципно го водят за поддръжник на комунистическите идеи, но няма и как друго яче да е, когато много хора са били убити и пишеше че е бил принуден да напише съответните неща. Истината едва ли ще се разбере. Но и двете произведения са страхотни и вълнуващи за децата, независимо че се припокриват, и двете ги попивах с голям интерес. А авторското право няма как да се обсъжда, ако нещата са станали под натиск.

 
 
№7 от: mchukanov (22 февруари 2011 17:26)
  Еее, Щурчооо, де се запиля
Цитат: shturcho
че по онези смутни сталински времена е имало поръчение за написване на разни неща и положението е било или... или...
- нашият човек е лауреат на три сталински премии, не ще да е било въпрос на избор под натиск em_41 Пък при Тесла става съвсем сложно em_107
... напоследък ми прави любопитно впечатление на страниците на НД, вкарването на Сталин (187(8)9-1953) в едни различни от силните му времена - справка ТУК. Простете за спама, ама иде реч за достъпна информация em_125



--------------------
 
 
№8 от: 9585 (22 февруари 2011 17:27)
Тази книга имах като малка, а Пинокио прочетох едва доста по-късно... На мен Буратино също повече ми харесва.

 
 
№9 от: tivesto (22 февруари 2011 18:05)
Като малък ми бяха купили тази книжка, но си мисля, че беше друго издание! Имам смътен спомен, че корицата беше тъмна, но може и да греша! Минали са много години от тогава! Налагаше се два пъти в годината да пътуваме до санаториума в Сандански и по пътя ми я четяха, защото не можех да чета! Това ми е първото докосване с това произведение! След години чух и песничка за Буратино! После ми подариха кубчета с картинки от анимации на Дисни! На едната страна имаше Пинокио! Също дървена кукла но с друго име! Впоследствие гледах и анимацията! На по късен етап ми попадна и книгата за Пинокио! Никога не съм се сещал да търся информация за двете произведения! И нали сме си приятели тук, поставих въпроса за да получа някакво пояснение! Явно неправилно съм използвал думата "изопачяване", за което моля да ме извините! Просто не се сещах в оригиналния Пинокио да има златно ключе! А се чудех, защо е променено името на главния герой! Ще се наложи да бъда порицан и като пионерско поръчение да ми се наложи да прочета като домашно и двете произведения! em_20
Ето мъничко сравнения по ТЕМАТА!



--------------------
 
 
№10 от: bat_mitco (22 февруари 2011 18:27)
КАТО ДЕТЕ НА 'НАЙСЕТ ГОДИНИ НЯМАХ НИКАКВИ СЪМНЕНИЯ И КОЛЕБАНИЯ...ЧЕ ТО СИ БЕШЕ ЯСНО...ЕДНАТА КНИЖКА Е ПРЕПИСАНА ОТ ДРУГАТА...ДАЖЕ МИСЛЕХ ( ПИШЕТЕ МИ ГО ПО СМЕТКАТА НА ДЕТСКИТЕ ЗАБЛУДИ...ПОСЛЕ РАЗБРАХ, ЧЕ ЛЕВ ТОЛСТОЙ НЕ Е АЛЕКСЕЙ ТОЛСТОЙ...) ЧЕ ТОЛСТОЙ Е ВСЕ СЪЩИЯ ТОЛСТОЙ ДЕТО ИМА НАРЕДЕНИ ЕДНИ НА РАФТА СЪС БИБЛИОТЕКА "СВЕТОВНА КЛАСИКА"...И СИ ВИКАХ "КАК ТАКА ТОЗИ ПИСАТЕЛ МОЖЕ ДА НАПИШЕ ЕХЕЕЕЕ КАКВИ ДЕБЕЛИ КНИГИ, А ПЪК ЕДНА ДЕТСКА САМ НЕ МОЖЕ ДА НАПИШЕ..." НЕМАЛОВАЖЕН ФАКТ В ТАЗИ ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ - ЗА ОТЛИЧЕН УСПЕХ В ПЪРВИ КЛАС ПОЛУЧИХ ПИНОКИО С ОНЕЗИ РАЗКОШНИ ИЛЮСТРАЦИИ...А "БУРАТИНО" Я ВЗЕХ ОТ БИБЛИОТЕКАТА, ИМА-НЯМА 4 ГОДИНИ ПО-КЪСНО...ПОНЕЖЕ НА ИЛЮСТРАЦИИТЕ БУРАТИНО ИЗГЛЕЖДАШЕ РАЗЛИЧНО ОТ ПИНОКИО, ИЗОБЩО НЕ ОЧАКВАХ КАКВО РАЗОЧАРОВАНИЕ МЕ ЧАКА С ЧЕТЕНЕТО...НАТОЧИЛ СЪМ СЕ ЗА НЕЩО ИНТЕРЕСНО, А ТО КАКВО...АМИ,ЧЕ АЗ ТАЗИ КНИГА СЪМ Я ЧЕЛ, ХЕМ КОЛКО ПЪТИ...САМО ДЕТО СЕ КАЗВАШЕ "ПИНОКИО"...



--------------------
 
 
№11 от: Цонка (22 февруари 2011 18:39)
Tivesto, никакви порицания!!! Какво сме виновни ние, децата, че възрастните са си играли на политика! Пфуу... Безобразия разни! Винаги и всичко развалят!!!
И аз съм объркана. Сега не знам кой е бил нарисуван на чантичката, дето я има в тази статия. Пинокио ли е бил или Буратино. Мисля си, че е Пинокио. Ама може и другият да е. Все едно. Моят син дъъълго време си му викаше ПиКоКНио. Не можеше и не можеше да го каже другояче.



--------------------
 
 
№12 от: Pavlina Iossifova (22 февруари 2011 19:53)
Да започна отначало: Голямо благодаря на ssi за поредния красив подарък. Точно това издание го нямам, имам едно съвсем ново, май от 90-те, в което илюстрациите не ми харесват. Търсих го преди малко, явно съм го затрупала нейде.

Мен пък никога не са ме вълнували разликите между Буратино и Пинокио. Е, имаше някакъв момент, когато се чудех защо веднъж е Пинокио, веднъж Буратино и "това май не беше така", ама после прочетох, имената на авторите, че са различни и се успокоих. Май даже бях решила по едно време, че и двамата разказват по-стара приказка. Може би, защото от дете ме вдъхновяват творческите преразкази на всичко. И аз като Алексей Николаевич много обичах да преразказвам "по друг начин" приказки и дори книги. Веднъж заблудих даже мама: явно рано за възрастта си бях прочела "Преспанските камбани", май беше в 4 клас и вдъхновено я "разказвам" на мама, докато тя готви. Но явно, защото не знаех още, че преди нея Талев е написал "Железния светилник", си наизмислих сама някаква предистория както ми е пасвало, та мама много учудено рече: "И аз съм чела една книга, която много прилича на тази, ама е друга". Така и забравих по-късно като прочетох "Желязния светилник" да я питам будалкала ли ме е, или наистина си е помислила "за малко", че е друга книга em_74

А за Алексей Толстой и Сталин има наистина мнооого достъпна информация. И кой, кой, но точно той съвсем по собствено желание, и без никакъв натиск не само пише, но и " в полет" улавя историко-литературните настроения на "вожда" и е един от малкото незасенчвани с "подозрния" сталинови любимци. Отделно, дето "Буратино" няма нищо общо с това, тя си е явно резултат на един чист детски порив на за пореден път влюбения "товарищ граф" както го наричат с ирония много от съвременните му братя литератори. Не му е мястото тук да му вадя човешките кости. Фактът, че е един от несменяемите любимци на Сталин в течение на 2 десетилетия няма как да се отрече, никой и не се опитва, дори самият той. Оставил ни е прекрасни произведения, едно от които е този "внук"  на Пинокио, който в съзнанието на много поколения е негово братче.

Обаче, Цоне, аз пък похвалвам Тишомирчо за направената пионерска самокритика. Похвалвам го още по-много за хитрия начин за придобиване на нови и попълване на стари знания. То си е казано: "с питане до Цариград се стига" и "искаш ли, ще ти се даде" em_74

Не мога да се въздържа да не пусна любимата си песен от съветския  филм "Приключения Буратино", 1975:
"Песня Лисы Алисы и Кота Базилио"

Ето я и в по-късно концертно изпълнение на Татяна и Сергей Никитини. За мен лично в този си вариант беше и една от любимите "студенческие".



--------------------
 
 
№13 от: Simpra (22 февруари 2011 21:05)
Куклата със сините коси - Малвина ми беше любима. При едно пътуване до Москва баба ми ми донесе, специално заръчана от мен, кукла със сини коси. Беше пластмасова, с дълга жълта рокля и бяла кожа. А косата й можеше да се маха. Имаше и жълта панделка. Сега като се замислям, тя всъщност много приличаше на Снежанка от анимациите на Уолт Дисни - само дето косите й бяха сини.



--------------------
 
 
№14 от: рошав заек (22 февруари 2011 23:19)

Баба пък на Пинокио му казваше Пиноклю. Феята с тъмносините коси ми беше любима и покрай нея харесах и Малвина, която познавах главно от "Веселые картинки". И чак като гледах съветския мультик за Буратино на далеч по-съзнателна възраст, разбрах, че тя е ама просто ужасна!!! Но пък от малка мечтаех да имам сини коси. И преди няколко години наистина си боядисах косата синя.




--------------------
 
 
№15 от: freja (23 февруари 2011 00:10)
А аз първо имах "Пинокио", с илюстрациите на Марайа. От най-ранна детска възраст я имах. Нямаше как да не се влюбя в тази книга за цял живот em_65 . То си й личи - средно всяка пета картинка е прекопирана, при това не чак толкова незабележимо, уви... химикал съм използвала, и то пишещ. Отделно корицата й е оръфана, наложи се доста да я реставрирам, преди да я предам на дъщеря си преди няколко години. Голяма любов към Пинокио. Имаше ужасяващи неща, наистина, на няколко места се споменават думичките "умрял", "умиращ" и прочее, а пък и обесването е толкова подробно обяснено... но пък чак да ме е било страх - не ме е било. Обаче помня как изследвах картинката с удареното от учебника момче, много ме беше впечатлила.

"Буратино" я четох малко по-късно в това същото издание на ssi, но книгата не беше моя. Може би от библиотеката или пък от някой братовчед. И "Буратино" ми хареса, макар че "Пинокио" си държеше неизменно първенството. Тогава не съм правила паралел между двете книги, не съм си задавала въпроси защо си приличат или различават. И аз, като Павлина, мислех, че двамата писатели разказват някоя древна приказка, всеки по свой си начин. По-късно ми купиха и на мен "Буратино" от руската книжарница (значи достатъчно съм я харесала, щом съм я поискала), но изданието беше друго - на изд. "Радуга" - Москва, годината не мога да установя, във всеки случай най-рано 1982, защото рисунките са от "Детская литература", 1981 (така е отбелязано). Днес тази книга ми е почти нова, в перфектно състояние...

Що се отнася до Толстой, не мисля, че нещата са чак толкова драматични. Ето какво понаучих за него. През 1918 той, антиреволюционно настроен естествено, бяга със семейството си в Одеса, оттам - в Истанбул, а от Истанбул - в Париж, където остава две години и тежко понася отдалечеността от родината. В Париж става член на Съюза на руските писатели. През 1921 се преселва в Берлин и се присъединява към творческия кръг "Накануне". Този кръг обединява представители на руската емигрантска интелигенция, които одобряват съветската власт, но явно Толстой се примирява с това и го избира пред перспективата да прекара остатъка от живота си зад граница. Заради членството си в "Накануне" той бива изключен от Съюза на руските писатели в Париж, а повечето от бившите му съмишленици му обръщат гръб. В Берлин Толстой работи върху няколко произведения - вече с по-просъветска насоченост, очевидно заради желанието си да се върне по-скоро в родината. Малко преди завръщането си в Русия през 1923 той започва и превода на "Пинокио". Според мен промяната на убежденията му не е някаква ужасна трагедия, а най-обикновен човешки избор. Можел е да остане верен на политическите си схващания, но да живее в емигрантство, или да жертва убежденията си, за да се върне в Русия. Никой никого не е принуждавал в този случай, така мисля, той си е знаел какво го очаква, когато е правел избора си.  А промяната в сюжета на "Пинокио" не се дължи само на несъответствието му с новите социалистически нрави; Толстой просто се е изкушил да претвори приказката по свой начин. Този порив понякога е непреодолим...

 
 
№16 от: Боряна (23 февруари 2011 11:13)
Присъединявам се към харесващите "Пинокио", пре все, че я прочетох след "Приключенията на Буратино". Та кой, ако не Толстой изкара любимия ми Карабас Барабас лош?! И кой от двамата замерваше невинната гадинка с чук? И въобще, литературните кражби хич не са ми по сърце.
Ето тук бих цитирала последните думи на другия /"истинския" em_2 / Толстой - "Истината - за нея ме боли най-много..."



--------------------
 
 
№17 от: shturcho (23 февруари 2011 17:59)

На мен ми е чудно защо е решил да преразкаже Пинокио, но едва ли ще се рабере. А варианти има много. Сигурно някъде из литературните среди има инфо, аз каквото съм чела, го споделих тук без да взимам отношение, защото историята ми е много слаба част, не знам от това, което се пише, кое е вярно и кое не. А за самия Толстой ми е объркано, от една страна граф, от друга от най-червените; емигрант, пък се връща като герой и е от най-близките на Сталин; пише за комунистическото движение, пък в последствие за кратко му забраняват роман (Аелита). Ето още нещо, което четох:

http://shkolazhizni.ru/archive/0/n-30350/

http://knigi-news.com/?in=pod&stat=380...=9&cur=1950


 
 
№18 от: Pavlina Iossifova (23 февруари 2011 21:25)
Е, нямаше уж да пиша повече по темата, но тъй като и двата засегнати въпроса винаги са ме вълнували, a са били дълги години и част от работата ми: имам предвид "какво е плагиатство" и човешките и творчески съдби на руско-съветските творци, ще напиша още няколко реда.

За "плагиатството", "литературната кражба" и преразказа. Още Конфуций е казал, че той не измисля нищо ново. Въпросът винаги е как и доколко един стар сюжет приема вкусовете и цветовете на времето и мястото, в което се преражда. Каквито и да са били подтиците на Алексей Н. Толстой тук не става дума за никаква кражба, а за преработка и преразказ. Какво да кажем тогава за няколкото съвременни италиански, американски и немски вариации на "Три сестри" на Чехов с нови имена, нови места и в друго време. Спомням си особено ясно един италиански филм, в който участваше май и Фани Ардан. Да кажем ли тогава, че и "Майстора и Маргарита" е  плагиат от  Гьоте? Отделно, дето самият "Фауст" на Гьоте е преработка на по-стар сюжет. Нарочно вземам абсурдни примери. "Пинокио" и "Буратино" просто са различни. Ето един харесва повече единия разказ, друг - другия. На мен, например, без илюстрациите на Марайа, които ни напомни Фрея, "Пинокио" като текст и разказ, ми е почти безразличен. А в "Буратино" всички са ми живички.

Тъй, пак за А.Н.Толстой. Съгласна съм с Фрея, че няма нищо особено драматично и неразбираемо в неговата съдба. Човек, който преди 1918 година е израснал и ползвал облагите на дворянската среда, без никакво отношение към силно левите идеи, и въобще по-скоро аполитичен, се оказва в закономерната за средата си емигрантска вълна. Скоро му става ясно, че не желае да поеме рисковете и бедността на емигрантството, особено като писател. Един огромен талант, разположен в "среден по размер" дух и тяло, не желаещо да се откаже от удобства и лукс. Бърз и комбинативен ум, навреме схванал, че на новия вожд му трябват възвращенци от "бившите", които да представи като "преродени". Ето какво казва самият той пред един от големите руски литературоведи в емиграция през 1937, когато се срещат в Париж: "Я — простой смертный, который хочет жить, хорошо жить, и все тут. Мое литературное творчество? Мне и на него наплевать! Нужно писать пропагандные пьесы? Черт с ним, я и их напишу! Но только это не так легко, как можно подумать. Нужно склеивать столько различных нюансов!...Эта гимнастика меня даже забавляет! Приходится, действительно, быть акробатом. Мишка Шолохов, Сашка Фадеев, Илья Эренбрюки — все они акробаты. Но они — не графы. А я — граф, черт подери! И наша знать (чтоб ей лопнуть!) сумела дать слишком мало акробатов! Понял?"
http://hrono.ru/biograf/bio_t/tolstoi_an.php

Затова, Shturcho, според мен няма нищо объркано с графовете и комунистическото движение, всичко е в разбирането и подтиците на добрата стара човешка натура, която, за добро или зло, не се е особено променила в същността си поне от времената, за които имаме исторически и литературни извори.



--------------------
 
 
№19 от: рошав заек (23 февруари 2011 21:59)

Пак по повод "ужасяващите неща" в Пинокио - да си призная, неимоверно се дразня от съвременната тенденция децата да се предпазват от излагане на каквито и да било негативни неща и свързаните с това упреци към разни детски класики, че били пълни с насилие, техните политкоректни ревизирани издания и така нататък. Неимоверно се дразня просто. Че то, като се замислиш, Братя Грим направо трябва да ги забранят, Шарл Перо да бъде подложен на свирепо орязване, а пък Андерсен да бъде направо пренаписан, щото е голям депресар, видите ли.Цялата, ама абсолютно цялата приказна детска класика гъмжи от едни такива "ужасии".Само че децата - това не са глупави хора, децата са просто по-малки хора. И няма нужда да бъдат ограждани от всичко. А освен това съзнанието на децата просто възприемат приказките по друг начин, различен от затормозеното от какво ли не съзнание на възрастния. И страшните неща също възприемат по друг начин. Обесването в Пинокио комай не ме е осакатило личностно, смятам. Нито разпорването на Вълка в "Червената шапчица", нито отровената Снежанка, нито Баба Ягиният канибализъм. А най-любимата ми приказка от Андерсен беше, и досега е, най-тъжната му приказка - "Малката русалка"...




--------------------
 
 
№20 от: 9585 (23 февруари 2011 22:27)
Току-що я прочетох и просто детските ми години се върнаха, а докато четях, установих, че повечето реплики си ги спомням точно така дума по дума ... :)

 
 
№21 от: Anakin Skywalker (25 февруари 2011 11:44)
Аз харесвах и дветеem_2 
Само че Пинокио мина през много повече приключения и драматични обрати, докато стигне до щастливия финал



--------------------
 
 
№22 от: anni (25 февруари 2011 21:13)
Аз пък не съм чела Пинокио, гледала съм само филма, затова пък "Буратино" ми е до болка позната. И не виждам нищо страховито в нея. Просто книжката си е чудесно разказана и въобще не ме интеренуват какви са били подбудите на Толстой, за да я напише. И аз като заека мисля, че децата не бива да се ограждат само с цветя и рози, защото рано или късно ще се убодат и без това. Само че моят екземпляр е с доста странни рисунки на някой си Атанас Пацев, издателство от 1956 г.



--------------------
 
 
№23 от: Поля (14 април 2014 18:33)

Мама ми четеше тази книжка преди лягане. Сякаш вчера беше. recourse


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 15
Потребители: 0
Гости: 15

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!