Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Август 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Август 2019 (3)
Юли 2019 (3)
Юни 2019 (9)
Май 2019 (18)
Април 2019 (12)
Март 2019 (15)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Краят на едно детство - 12
2-02-2014, 16:58 | Автор: ssi | Категория: Архивите са живи / Библиотечка

ПЕТКО ХЛЕБАРЯТ ОТИВА НА ЛОЗЕ

От един курник изкъркори в просъница ранобуден петел, хлопна с криле и крекна. Отвърна му друг от съседния двор. Откъм отсрещния бряг се обадиха други. Разкукурига се цялата махала отсам и отвъд реката.

Над планината небето бе започнало да се цибрее.

Зора се сипваше.

Магарето на Петко хлебаря изрева. Неговият мощен глас излиташе из пълно гърло с всичките си груби из­вивки — смесица от дебели тръбни екове и проточена тънка хълцавица.

— Карай, Томчо, път ни чака — обади се Петко хлебарят и продължи да намества дребната си челяд в двете кошлета, здраво пристегнати с въже отстрана на самара. Във всяко от тях разпредели децата си две по две според тежината им така, че да се пази равнове­сие. Отгоре бе привързал и двете мотики. Те достигаха до шията на магарето и дръжките им стърчаха назад като стръки. Между тях настла две неколкократно сгъ­нати черги: едната дебела — за постилане, другата по- тънка — за завиване. Върху тая лека настилка най-после той се загнезди като квачка на мътило и преграбчи през корема си торбата с хлябовете. Вътре имаше лук, месо, една бъклица с вино, гаванка със сол и дру­га с кълцан червен пипер.

На Цеко, когото не можа да смести, а остави да хо­ди, даде да носи през рамо торбата с тенджерата, в която бяха лъжиците и голямата паница. А на по-мал­кото дете, сгушило се в кошлето отдясно, даде бардето и кратунката за вадене вода от кладенеца.

Отиваха да прекопават лозето.

Когато завърши товаренето, якият мъжкар поогъна гръб и пристъпи на място от крак на крак — не че му бе много тежко, а за да подложи плешки така, че да запази равновесие под тоя разнообразен товар.

Петко хлебарят кривна калпак, засука мустак, смукна от черешовото си цигаре. Жена му, която остана да ходи след него, бе задянала в цедилник най-малкото дете пеленаче.

—   Хайде, боже, помози — прекръсти се тя и леко поплссна с тояжката магарето по десния бут. То ревна още веднъж и тръгна отначало с предпазлива, а след малко с по-смела, устойчива походка.

—   Хайде да е хаирлия — благослови Петко. Нещо го подкокоросваше да извика и той като магарето, ей така, за нищо — само за да изрази своя поздрав към започващия работен ден. Той се понапери, огледа се като пълководец над бойно поле и накокорено, но сдър­жано се провикна:

—   Е-хе-хе-хей-й-й-й!

Когато излязоха на главната чаршия, той се по-обърна назад и без да извади цигарето из устата си, каза през зъби:

—  Плесни го, Танке, да ми затерка раван!

Жена му замахна с тояжката. Тоя лек удар сякаш подсети магарето да се огледа настрани. Кепепците и ролетките на повечето от дюкяните бяха вдигнати и подранилите занаятчии, бакали и манифактуристи, с ръце отзад, бяха наизлезли пред вратите, гледаха към него и се смееха. Насядалите пред кафенето също се заобръщаха към него. И сякаш за да изрази своето пренебрежение към техните присмехи, то се наемна с всичката сила на гласа си, протегна глава напред, зи­на, ревна колкото можа. Чаршията прокънтя.

—   Ха така! — подвикна насърчително хлебарят. Дружен смях се чу отвред.

Магарето отново изрева.

—  Така те искам — поощри го стопанинът му, изва­ди цигарето с лявата ръка и я положи на торбата, а с дясната приемаше поздравите отляво и отдясно. Мъж­карят пак се наду.

—  Да си ми жив и здрав! — каза одобрително ез­дачът и продължи да кима на тия, които го поздравя­ваха.

Ревни, Томчо! — обади се един обущар, когато магарето престана да реве. Томчо, получил името си от своя рожден ден св. Тома Неверни, но верен на своя магарешки обичай да не прави това, което желаят хо­рата, не изрева, а затупурка по-бавно, сякаш за да му се полюбуват по-дълго наизлезлите пред дюкяните си занаятчии и бакали. Те го изпровождаха с погледи, възхищение, цъкания, възклицания. А той, като измина главната улица, заситни по-бързо, понесъл на гърба си една четвърт от покъщнината и две трети от семейство­то на Петко хлебаря.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: resli (2 февруари 2014 17:49)

Ехааа, Благодаря за труда! tantz


 
 
№2 от: незнайко незнамов (3 февруари 2014 16:23)

спомням си ги тези семейни посещения на нивата - отначало имах задължението да се навъртам наоколо, после обаче............. всъщност само лозе нямахме


 
 
№3 от: ssi (3 февруари 2014 17:00)

И аз като малък само играех в прахта, и се провирах между редовете с тютюн. Имах си багерче и то разкопаваше насам-натам. Играта ми се полагаше...все пак са ме дигнали в 3 часа сутринта. До 11-12 вече се прибирахме. Най-обичах да си остана в двора с Дядо и уж да помагам да стягаме чардаците. Веднъж даже получих слънчев удар на полето и Татко се ядоса, че е трябвало да вися и аз на полето - и на другия ден не ходихме там, а на плаж plaj

 


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 21
Потребители: 0
Гости: 21

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!