Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Август 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Август 2019 (3)
Юли 2019 (3)
Юни 2019 (9)
Май 2019 (18)
Април 2019 (12)
Март 2019 (15)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Краят на едно детство - 17
8-02-2014, 09:59 | Автор: ssi | Категория: Архивите са живи / Библиотечка

НА ХАНЧЕТО ПРИ ДЯДО ВАСКО

През ваканцията Кирил отиде да помага на дядо си Васко, който държеше ханче далечко от града в ло­зята. То бе нависоко, на самия връх, и оттам се вижда­ха и доловете, обрасли с гора, и полето. Заведе със себе си и Пачо.

Работата не беше трудна. Трябваше да носят вода от кладенеца, да мият шишетата, да поднасят на пътници­те вино, ракия, лимонада.

Сега, когато имаше кой да шета из хана вместо не­го, старецът по цял ден препрочиташе страници от светото писание и вечния календар. Сутрин рано буде­ше момчетата и им казваше:

—  Де направете си молитвата!

Пачо и Кирил не бяха изпълнени от религиозни чув­ства, нито имаха църковнически навици. Но щом ста­рецът искаше, беше им интересно да лукавствуват; те се кръстеха и молеха, а в същото време се подсмиваха настрана. След като свършеха молитвата, старецът казваше:

—   Де сега направете ракията. — И Пачо сипваше определена мярка вода в ракията, която щеше да се продава през деня.

Няколко дена вече дядо Васко поглеждаше към су­хото безоблачно небе, въздишаше и шепнеше:

—   Де сети се и за нас, господи! Капни и тук, че се напука земята, зина за дъжд.

Откъм планината се зададоха тежки облаци. Ста­рецът, обнадежден, въздъхна облекчително:

—  Ех, господи. . . най-после!. . .

Поглеждаше към вече затъмнилото се отвсякъде не­бе и ставаше все по-фамилиарен в молитвите си.

—  Де по лозето, господи.

Той сякаш разговаряше с бога като слуга с добър господар, от когото сигурно ще измоли нещо.

—   Де по кукуруза, господи! — разширяваше кръга на претенциите и пожеланията.

Най-напред тук-там закапаха тежки капки, после за­честиха ситни. Бързо след това рукна буен дъжд. За­гърмя, затрещя.

Старецът се развесели. Подвикна одобрително:

—  Ха така, господи!

И сякаш за да приглася на разлудувалите се небесни сили, леко подвикна:

—  Де-бре, у-бре!...

Още малко и щеше да изрече някаква особена въз­хвала към този, който дава дъжда. Но над язлъка но керемидите няколко пъти се чукна, сякаш петли кълвя­ха разсипано жито. Тия познати звукове изведнъж обез­покоиха стареца. Досега той гледаше само нависоко как дъждът се спуска близо и далеко над лозята, над нивите, над горите. А като чу това почукване по покри­ва, взря се ниско и съвсем наблизо пред хана и видя как на шосето се търкулнаха няколко бели зърна.

Изсипа се такъв град, че скоро всичко забеля.

Дядо Васко бързо се кръстеше и жално мълвеше:

—  Де стига, господи.

Пред хана от дърветата нападаха обрулени и из­посечени от градушката листа. Старецът с болка въз­дишаше, молеше се и повтаряше:

—  Нищо не остана, господи!

Пък като видя, че само пръчките на лозето оцеляха и щръкнаха, не се сдържа и гневно извика:

—   Де карай, господи, както си покарал, тя стана една такава. .. — продължи той, като си послужи и с една неприлична дума, с която изрази всичкото си от­чаяние и яд, и безразличие пред по-нататъшното буйствуване на градушката. Сега вече не го беше страх от господ. След като лозето и кукурузът станаха на лю­тика, по-лошо от това не можеше да му се случи. Напротив, той мислеше, че е в правото си да се сърди на бога, задето не послуша молитвите му.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: незнайко незнамов (12 февруари 2014 11:51)

uuux как са живели без застраховки......................................


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 12
Потребители: 0
Гости: 12

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е:


 
 
 
 
Ново в ПУК!