Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Март 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Март 2019 (10)
Февруари 2019 (7)
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (8)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Краят на едно детство - 21
12-02-2014, 19:34 | Автор: ssi | Категория: Архивите са живи / Библиотечка

ПОТУРИТЕ

— Цеко-о-о!... Цеко-о-о-о!... — провикна се Пачо. И докато чакаше да се покаже Цеко, посочи на заста­налия до него Кирил към стобора откъм долния край над реката. Там бяха прострени да съхнат потурите на дядо Таско. Крачолите им бяха разметнати върху островърхите дъски, а дъното им висеше. От тях се из­дигаше пара като от завряло гърне.

Цеко изтича.

—  Какво?

—  Ще дойдеш ли с нас да ловим риба?

—  Ще дойда.

—  Дядо Таско има ли други потури?

—  Защо?

—  Питам: има ли? — повтори настойчиво и властно Пачо.

—  Кажи ми защо питаш и ще ти кажа — упорствуваше Цеко.

—  Ще хванем много риба, па няма в какво да я до­несем. А като завържем крачолите на потурите и стег­нем очкура, дъното им ще побере цяло кошле. И за носене ще бъде добре, че като се преметнат през двете рамена, по-леко е.

—  Дядо няма други потури.

—   Нищо. Откачи ги от стобора, па да тръгваме — каза наставнически Пачо.

—  Дядо ги чака да изсъхнат — отклони домогванията му Цеко.

—  Да не са мокри от вчера, когато Мито Псцов е заклал магарето.

—  Той ги опра отзарана — отбягна Цеко да отгово­ри направо.

—  Хайде, взимай ги, да не се бавим.

—  Мокри са — не знаеше вече как да откаже услу­гата Цеко.

—  Дай ги и мокри! Нали риба ще събираме в тях, тя не е суха я!

—  А какво ще обуе дядо?

—  Пък ще потрае, вкъщи дорде се върнем.

Тук вече не изтрая дядоТаско, който слухтеше от стаичката, където се беше стаил. Пачо като че му бръкна в червата с това незачитане на неговите права над единствените му потури. Откакто чу, че става дума за тях, той много пъти кипва, но нямаше как да излезе, защото беше се наметнал само до пояса с джамадана си. Два пъти политна отвътре да излезе на язлъка и да наругае тоя, който води пазарлък с Цеко за негови­те злочести потури, но се въздържа — срам го беше да се покаже само до пояс облечен. А само подслушваше. И ту подаваше през вратата нос като лалугер из дуп­ката си, ту се отдръпваше навътре в къщенцето. Но щом Пачо в своята нахална настойчивост мина грани­цата на собственото си безсрамие, това така предизвика стареца, че той припряно се огледа около себе си, го­тов да се покрие с каквото му падне най-напред под­ръка. Дръпна червения вълнен чаршаф от одъра, нави го около кръста си и припряно изтропоти с клапавците на язлъка. Пискливо се разрида от немощна злоба:

—  Ей ти, цигански сине! Оревай се оттук, не кустри момчето, че като взема някой кърпел, все на потури ще ми станеш.

Пачо се сепна. Наежи се и той да се кара. Но щом видя стареца, учуди се на неговия плах и жалък вид. Макар и прикрил с чаршафа голотата си, той се чув­ствуваше гузен, лицето му изглеждаше покрусено и по­сърнало като на човек, който се е омаскарил и е ста­нал за присмех на хората. Кирил също забеляза това и дръпна Пачо за ръкава:

—  Остави човека! Да си отиваме!

Но Пачо още не мислеше да отстъпва:

—  Аз от тебе нищо не искам. Ние с Цеко си при­казваме.

Дядо Таско още повече кипна и го удостои с таки­ва псувни, та Пачо хем се кискаше, че го е предизвикал, хем се чувствуваше наддуман и морално надвит. А Ки­рил изпитваше само жалост към разлютения старец, който и в гнева си бе жалък, плах и покрусен.

Кирил хвана другаря си за ръкава.

—  Остави се, зле ще му стане.

—  Чакай да му кажа още една — дръпна се Пачо.

—  Аз си отивам — ядоса се Кирил.

— Чакай бре, я го виж, той ще забрави, че се е увил с чаршаф и ще даде едно представление — закиска се сдържано Пачо, като зорко наблюдаваше стареца, който вече загубваше самообладание и ръцете му не­волно и пресекливо ту се понадигаха нагоре за измах в съпровод на заканите, ту се дърпаха надолу да дър­жат чаршафа. Но когато изрече последното и най-заканително проклятие, той замахна и с двете ръце, сякаш за да му даде насока. Чаршафът се свлече от едното бедро. Старецът пъргаво се хвръцна обратно и се скри в къщенцето.

Чу се гласът па Танка хлебарката.

—  Бързай да се махнем по-скоро оттук, че оная ще се развика — пошепна Пачо и двамата забързаха по нагорнището.

—  Къде бягате? — провикна се Танка. — Я чакайте да ви видя какви сте хубавци?

Те ускориха крачките, заподтичваха.

—  Бре песове с песове, тоя старец връстник ли ви е, та се подигравате с него? Така ли ви учат в училище? Аз ще кажа на учителите ви да видят какви избиколци сте, гиди хайти проклети! — продължаваше тя, за да я чуят съседите, защото Пачо и Кирил бяха избягали доста надалече.

—  Да отидем направо на „Манастирския вир". Ка­кво ще се бавим с тази риба — разколеба се Кирил.

—  Днес ще ловим риба — отвърна Пачо със сигур­ност, която не допускаше възражение. — Само че ня­ма да ходим далече.

В тихата вода край брега под голямата върба Пачо хвърли камъче. Ята от рибки като облаци се понесоха навътре в реката. Тук, под насипа, отрупан с боклуци, се събираше много риба. Но тя се въдеше и криеше в подмолите на отсрещния бряг, по-надолу от двора на гол Тупанкьо.

Момчетата преградиха там един завой навътре в брега. Цял следобед го изгребваха, а водата прониква­ше в пресушаваното място. Най-после укрепиха бента и започна истинският риболов. Бърникаха по всички дупки и подмоли и уловиха петнадесет рибета — всеки­му по три.

По заповед на Пачо Синигера прескочи в градината на воденичаря и оттам изхвърли цял куп вършеняк. Накладоха огън между двата камъка срещу къщицата на гладна Пена и гол Тупанкьо. Намериха в боклука под голямата върба един ръждив капак от газена тене­кия и на него изпекоха рибата.

Яденето им беше така вкусно, както може да бъде, когато е изкарано с честен труд и след благодатна умо­ра от съвестно извършена полезна работа.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: исанчо (20 февруари 2014 14:05)

Хубаво разказче! wink ok2

 


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 19
Потребители: 1
Гости: 18
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!