Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Март 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Март 2019 (8)
Февруари 2019 (7)
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (8)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Краят на едно детство - 26
27-03-2014, 19:29 | Автор: ssi | Категория: Архивите са живи / Библиотечка

ИЗЧЕЗНАЛАТА КОЛИЧКА

Отиват си вече последните горещи дни на лятото. Щом се свечери, щурците подемат своето непрекъсна­то проточено: „Зрей!... Зрей"... — казват на грозде­то да зрее. Това значи — време е вече да се появи по зърната първият шар.

А сутрин по роса, още преди да изгрее слънцето, от гората излизат зайци и се прескачат в ливадата из тревата, вече отавила се след сенокоса. Из ореховите клонаци катерички прескачат от клон на клон, събират си орехи за зимата, макар че дотогава има още време. Тук-там почуква от вейка на вейка, докато падне чак долу, немирник орех, излюпил се от своята вече цъфна­ла зелена черупка. Или катеричка го е съборила, като си е събирала зимнина, или тих ветрец е разклатил клончето и той това е чакал — да се откъсне и да ско­чи в тревата. В гората през есента е тихо. Но в лозя­та е шумно. Започват веселбите, радостите и грижите по гроздобера.

Настъпи времето на силните предесенни ветрове. Старите стобори тъжовно заскърцаха.

Пачо и другарите му — липсваше само Коцо, той бе при баща си — по цял ден вадеха с пръсти пирони от стобора на Муца Игнатица. Разядени от ръжда, изтъ­нели, те лесно се вадеха от разхалтените дупки на полуизгнилите дъски. По цели шепи събираха и ги на­сипваха в едно сандъче у Пачови.

Бяха замислили да си построят къщица някъде в планината. Ще си намерят такова място, че да си на­правят и градинка. Ще си насадят през пролетта лук. . . картофи... А през ваканцията ще отидат там, сами ще се прехранват и весело ще прекарат лятото.

Поп Антония ги наблюдаваше от язлъка и макар че не от неговия, а от чужд стобор вадеха гвоздеи — то­ва го ядосваше. Той си мислеше: „Тия вагабонти се­га там пакостят, а после ще дойде ред и на моя стобор."

Само най-големите пирони не можеха да се извадят с пръсти.

Момчетата вече бяха свършили всичката си работа и всеки миг очакваха стоборът да се събори от силния вятър. Те се събраха на един ъгъл и само гледаха. По едно време Синигера каза на Цеко:

—  Не гледай в него, ти имаш зли очи: затова не па­да, а едвам се крепи.

Пачо, застанал върху камъка пред фенерния стълб, мълчаливо, зорко и замислено наблюдаваше.

—  Не гледай, имаш зли очи — повтори той и Цеко се загледа настрана.

Вятърът изведнъж се усили, стоборът още по-жално заскърца, навали се и грохна.

—  Видя ли? Щом престана да гледаш, и падна — каза Синигера.

Горещият вятър късаше засъхналите листа от дър­ветата.

Поп Антония престана да гледа момчетата и се обърна към голямата стамболска черница. Шумата и бе проредяла, вятърът шумеше из нея, раздухваше още неопадалите листа като ветрила и отгръщаше празни­ните, които бяха плътно зашумени през лятото. Горе, между дебелите клони, нещо се мярна. Дядо поп се взря по-внимателно и му се стори, че това е неговата малка ръчна количка, която изчезна през пролетта. Тогава той не можа да си обясни как се е изгубила, помисли, че някой я е взел да си услужи и не я е върнал.

Слезе, отиде под черницата.

Наистина, това беше тя. Кой ли я е качил и така умело я е скрил сред клонака? Нямаше нужда да се съмнява в други — тази работа сигурно са свършили момчетата. „Тия песоглавци са я вдигнали там" — ре­ши той и по-малко се зарадва, че се е намерила най- после, а повече се разсърди на пакостниците. Най-мно­го на Пачо, защото беше най-големият от тях и сигур­но той е измислил да я скрият горе.

Почака ги да се наиграят.

Щом започнаха да се разотиват, повика само Пачо. Запазари се с него да му я свали. А наум сложи в смет­ката да му плати и за качването.

—  Колко ще ми вземеш да ми свалиш количката от черницата — някои хаирсъзи са я дигнали там — посочи му той мястото, където беше скрита. Пачо се за­гледа нагоре, като че за първи път я виждаше. И да­же се учуди:

—   Ей! Как ли са я качили чак там? Ама па вагабонти! Кой ли се е сетил за това?

—   Не му е било лесно. А на тебе никак не ще е трудно да я свалиш. Де кажи, колко ще ти струва?

Пачо, отначалото недоверчиво, приближи досами дънера. Загледа се по-продължително в черницата:

—  Колко ще ми дадеш?

—  Един грош!

Пачо иронично възкликна:

—  Много е!

Поп Антония едва ли не се ядоса:

—  Малко ли ти се види, че за едно нищо и никакво изкатерване ще изкараш такава пара, дето се купува един бял хляб?

Пачо пренебрежително махна ръка:

—  Аз си ям просеник.

Поп Антония помисли и реши:

—  Два!

—   Само за толкова няма да си дера панталоните.

—  Три!

—  Малко са!

—  Те, грошовете, да не ги рина с лопата като кукуруз, та да ги давам за нищо.

—  Като е нищо, свали си я сам.

—  Добре де.. . кажи ми пък ти...

—  Три лева! Да има за какво да рискувам.

—  Де, не е толкова опасно.

—  Не е опасно, ама не се качваш ти, а мене караш.

—  Аз съм стар, не съм за тая работа, не ми при­лича. А е тъкмо за тебе, защото си млад и знаеш да се катериш като катерица.

— Ако падна, можеш ли да ме платиш?

—   Вземи два и повече не приказвай, че е срамота. Ако някой узнае колко ти давам, ще ми се смее.

Пазарлъкът стана.

Преди да започне, Пачо се огледа подозрително по всички кътища на двора. Нещо се съмняваше. Учуди го това, че дядо поп все пак лесно се съгласи да даде два лева. Но нямаше нищо обезпокоително — никакви при­знаци на засада.

—  Как мислиш да я свалиш? — попита поп Антония.

—  Дай ми едно въже. Аз ще се кача горе, ще я вържа и оттам ще я спусна.

„Значи така са я окачили песоглавците" — помисли поп Антония и наведе глава, за да скрие усмивката си. Отиде в обора на магарицата и изнесе едно въже.

Пачо го запаса около кръста си и застана под чер­ницата. Погледна нагоре и бързо се изкатери.

Върза количката да я спусне. Поп Антония заста­на отдолу да я поеме.

След като тя беше свалена, Пачо бавно взе да сли­за от клон на клон. Когато стигна дънера на такава височина, че можеше да се докачи с патерицата, поп Антония се изсили, та го перна по изпънатия задник. Той трябваше още по-бавно и опипом да се смъква на­долу, нямаше как да се откачи и да скочи, защото щеше да падне по гръб. Поп Антония добре се възпол­зува от това, та набързо му отброи още два силни удара. Като се измахваше, той му отчиташе и стари дългове: „На ти за лука — на връщане от владиката през пролетта с очите си видя как Пачо прескочи стобора му, след като бе оскубал лехите, и за тоя му грях с чиста съвест го рязна с патерицата. — На ти за лу­канките — това не бе видял, но по-голям песоглавец от Пачо няма и друг не можеше да ги откачи от стря­хата. А за него подозрението беше доказателство. — На ти и за количката! — и това не бе видял, но съм­нението безспорно беше достатъчно, за да сложи в смет­ката му и този грях.

Ударите така скорострелно се посипаха и с такъв пълен измах, че Пачо ги усети, като че патерицата се впиваше в месата му. Това стана толкова набързо, че той нямаше кога да извика. Погрижи се колкото може по-скоро да се свлече по дънера и да побегне към пор­тата. Поп Антония сметна, че трите удара стигат за уреждане на задълженията му. Самодоволно се усмих­на, докато го изгледа как се стрелна към портичката и как се совна през нея навън, като силно я захлопна подир себе си. Само след няколко мига тя изкънтя, сякаш нещо я издъни. Той се бе изсилил в нея с голям камък, от което тя се пооткрехна за малко и пак се затвори.

После насаме и на спокойствие Пачо размисли и на­мери, че поп Антония има право да отмъщава, щом е разбрал кой е вдигнал количката на черницата. Но не можеше да му прости за коварството: смяташе, че е нечестно така да го примами.

По желязната ограда на градската градина пътни­ят книжар бе разпънал цветни картини с военни сюже­ти. Те представляваха битки между руси и германци, руси и австрийци, французи и германци, италианци и австрийци. Имаше много убити и ранени, но повечето бяха от страна на русите и французите. Пред картини­те се спираха момчета, граждани, селяни и селянки, дошли за панаира. Заглеждаха се в тях, приказваха си. Един хвалеше германците, казваше, че дават по-мал­ко жертви. А друг отвръщаше:

— Ако от едните тече кръв, от другите не тече мляко.

Тук германец с правилен напад за бой с нож муш­каше в корема излязъл насреща му французин с чер­вени панталони и синя, запретната настрани шинела. Там французки офицер, промушен от няколко герман­ци, вдигнал сабя нагоре, извил снага назад, бе зинал от болка. Другаде руски войник лежеше, натиснал с ръка дълбоката си рана на гърдите. На едно място руска артилерийска част преминаваше мост, а от за­сада я обстрелваха австрийци, скрити във върбалака край брега. Две руски оръдия бяха вече паднали в ре­ката, а залегналите картечари стреляха по останалите на моста.

Картините от Балканската война, където се биеха българи и турци, бяха изчезнали.

Четири селянки гледаха друга картина — от Между­съюзническата война. Тя представляваше цар Ферди­нанд сред генералите си — всички възседнали хубави коне, в парадна униформа, наблюдаваха предните по­зиции на бойното поле и гледаха натам, където се вдигаха облачета от пръснати снаряди и ямите, изрове­ни от тях.

Двама ученици от последния клас на гимназията си говореха и от техните думи се разбираше, че ще по­бедят русите и французите.

Книжарят продаваше на селянките песнопойки, книж­лета, игли, дантели, ширити. Препоръчваше на млад селянин бръснач и за да му докаже колко е остър, обръсна няколко косъма от врата си, а после и от неговия врат.

А по улицата гъмжеше плътен поток от хора. Едни идеха отгоре, където бяха разположени сергиите на панаира. Други отиваха към площада. Там имаше вся­какви стоки, бяха натрупани планини от грънци, свир­ки и пищялки — радост за децата, които малко разби­раха от това, че войната е вече наблизо, нито чувствуваха, че скоро техните бащи ще заминат някъде далече, неизвестно къде, да се бият с бащите на децата от други страни.

Дано Коцов бе закупил и продал цяла планина грън­чарски изделия.

Вечерта, като си преброи парите и направи най-по­сле сметка какво е спечелил, от радост грабна една голяма стомна и я пръсна на парчета.

Площадът и улиците пищяха от свирнята на децата, които надуваха току-що купените им глинени свирки, окарини, устни хармонички, цафари, пищялки. Търгов­ци високо се провикваха и препоръчваха своите стоки. Селяни и селянки пазаруваха, пълнеха торбите с пани­ци и чинии, изписани с най-различни шарки — да рад­ват окото.

Работниците от книговезниците бяха издали тайна­та, че напоследък са подлепвали само военни карти на Сърбия.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 15
Потребители: 0
Гости: 15

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!