Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2017    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031 
 
 
Архиви
Октомври 2017 (2)
Септември 2017 (4)
Май 2016 (1)
Април 2016 (4)
Март 2016 (3)
Февруари 2016 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Резняк
26-07-2014, 22:53 | Автор: ssi | Категория: Архивите са живи / Библиотечка

И аз си посръбвам например, и вие имате слабост към резняка, между нас казано, ама вечер само по тъмното си попиваме, та ако нещо сгрешим, да не ни види цялото население, а половината, да речем. Пък наш Слави Гугушът, да е жив и здрав на майка си и на тейка си, като нахранил вчера заран кокошките и подринал на магарето, отишъл да се посгрее уж на Петка Иванкин в кръчмата, па — дай един резняк от мене! Дай един от бача си Славя! Дай още един от Гугуша пък и дорде пусне черква, накомкал се хууубаво и тръгнал да снима план на града. Вървял си напосока, диването с диване, пеел си и фланкирал ту насам, ту нататък, по едно време налучкал тяхната улица и се насочил право за вкъщи. Хубаво, ама като доближил Тарамбучкината къща, спрял, хванал се за един кол на оградата и се загледал.

Къща като къща, рекъл си, отвън, кажи-речи, разградена, вътре неуредена, насред двора тревица и цъфнали димитровчета наоколо. Нашата къща! Същинска нашата!

И без да му мисли много, влязъл вътре и — тук ли, там ли — тръшнал се на тревата и заспал моментално.

Излязла после Тарамбучка, отишла при него, клела го, ритала го, заплювала го, ама човек, дето е погълнал две оки приспивателно, от първи сън тъй ли лесно се събужда?

Като разбрала, че сама нищо не ще може да стори, отишла у тях и се развикала още от пътната врата:

— Христинооо, рекла, ела, рекла, сестро, у дома, да видиш какво ми е цвете цъфнало в нашата равна градинка!

Отишла жена му, вайкали се и двете, тюхкали се, повикали и Коля Гайдуря, помогнал той, та го метнали на една тарга и го занесли у дома му.

Търкулнали го при огнището, метнала жена му една черга отгоре и почнала да нарежда:

— Ооох, како Стефано, како Стефано, че веднъж ли е било, сестро, дваж ли е било, и белким не съм му свикнала, да речеш, ами едно ме е страх, че днес много рано се е наплюскал, та може и да повтори до довечера!

— Ами! Ще повтори! Повторили го сладки и медени! Няма да го пускаш да излиза вече! Заключи го отвън, излез и чак довечера се прибери!

— Ооох, чупил ги е, сестро, и пак ще счупи или вратата, или прозореца…

— Тогава, както спи, изуй му панталона и го скрий някъде, па ако му държи, нека да върви по долни гащи, където ще! Аз моя хубостник тъй го церях едно време. Не бой се! Изуй го! Сега, както е, и гол да го съблечеш, няма да усети.

Послушала я Гугушка, свлякла му панталона, скрила го под кацата в зимника и си седнала да чепка парцали до прозореца. По едно време Слави се размърдал, надигнал се, взел стомната и къл-къл-къл… насмукал се здравата, угасил киреча, дето има една дума, тръснал се като росен заек и пак му се припило резняк. Като му се припило пак, станал и си затърсил панталона. Ровил из чергата, обръщал подглавки — няма, та няма.

— Къде ми е панталонът мари? — попитал най-после жена си.

— Отгде да зная! Може да си го заложил някъде.

— Заложил! Трици! Я не дрънкай много, а го потърси!

— Че де да го търся бе, Славе? Отгде да знам къде си го оставил.

— Тук е той! Вкъщи! Ти си го скрила! Хайде донеси го, дорде не е играл дървен господ по гърба ти!

— Ще играе! Ти това знаеш само. И къде ще ходиш по мръкнало вече? Стой си вкъщи, ще хапнеш, ще си легнем, та и ти да си починеш, и аз да разбера, че мъж имам.

— Панталонааа!…

— Еее! Стига си врякал! Пукнал, та треснал! Като ти е притрябвал толкова, иди питай Тарамбучка! Нали й беше на гости, може тя да ти го е изула!

— Кааак! — кипнал Гугушът и се спуснал да вземе ръжена от огнището.

Като видяла дебелия край, жена му драснала през вратата и потънала някъде из разградените дворища на съседите.

Посинял, разчорлен, Слави Гугушът се спуснал след нея, но като я изгубил от очи, върнал се пак и почнал да ручка дрешника. Обръщал, хвърлял, късал, качвал се на тавана, в зимника ходил да дири и като не намерил нищо, кипнал още повече и се провикнал, та да го чуе цялата махала:

— Скрила си го, сврако проскубана, нарочно си го скрила, за да не ходя по кръчмите, ама пак ще ида! Гол-голеничък ще ида, ама ще ида, за да знаеш и помниш кой е Слави Гугушът!

Не се минало много, и — гологлав, разгърден и засмян до уши — бай Слави крачел по улицата за кръчмата, следван от дечурлигата на цялата махала, които се хилели, подвиквали и подскачали след него. Вместо панталона бил нахлул шарената басмена рокля на жена си, която, понеже била дълга, се влачела отзад като на млада булка.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Бебо (27 юли 2014 10:20)

Много ми хареса! smile24




--------------------
 
 
№2 от: kitten (28 юли 2014 23:01)

Цитат: Бебо
Много ми хареса!

И на мен! Браво, ssi, че възроди традицията да ни припомняш чудесните разкази на Чудомир! bravo2  




--------------------
 
 
№3 от: Зико (29 юли 2014 09:55)

 

Хаха, не бях го чел, но винаги има пръв път. wink

Благодаря, ssi. hi


 
 
№4 от: Frangata (29 юли 2014 13:30)

Интересно, че Ози Озбърн, който също винаги е имал слабост към резняка, описва същия случай в една автобиографична книга. Бил в САЩ, някъде из южните щати май, през 80-те години, и жена му му скрила дрехите, направо ги разкарала от хотелската стая, за да не иде да се напие. Е, както и тук, отишъл до бара, облечен с една нейна рокля. Нищо, че вероятността да е чел Чудомир е минимална.

xixi




--------------------
 
 
№5 от: bat_mitco (29 юли 2014 15:18)

РАЗКАЗИТЕ НА ЧУДОМИР БЯХА ЕДНО ОТ НАЙ-НАЙ-ЛЮБИМИТЕ МИ ЧЕТИВА КАТО ДЕТЕ...САМО ЧУДОМИР И БРАНИСЛАВ НУШИЧ МЕ КАРАХА ДА СЕ ХИЛЯ КАТО СУМАШЕДШ ДОКАТО ЧЕТА... xixi2

 ДЯДО СТЕФАН ИМАШЕ ЕДИН ТОМ НА ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ...ЕДИН ВИД ДЪ БЕСТ ЪФ ЧУДОМИР...С ИЛЮСТРАЦИИ ОТ АВТОРА...БЯХ ГО НАУЧИЛ НАИЗУСТ...

 А ПЪК КАТО ДОБАРАХ В БИБЛИОТЕКАТА НА ПОЧИВНАТА СТАНЦИЯ В ПРИМОРСКО ТОМОВЕТЕ С ПЪЛНИ СЪЧИНЕНИЯ...МАЛИИИИЙ...

   ДА НЕ КАЗВАМ,ЧЕ И СЕСТРА МИ СТАНА ДИВ ЧУДОМИРИСТ...И ДВАТА ТОМА ОТ СЕМЕЙНАТА БИБЛИОТЕКА СА РАЗПАДНАТИ НА КОЛИ...

     А ЗА ОЗИ...СЕГА СЕ СЕЩАМ...ВЯРНО,ЧЕ ИМАШЕ ТАКАВА ЕДНА ИСТОРИЯ В БИОГРАФИЧНАТА МУ КНИГА...АМА ТЕ В НЕЯ СА ТОЛКОВА МНОГО И ВСЕ ЕДНИ ТАКИВА,ЧЕ АКО НЕ ЗНАЕШ ЧЕ Е МУЗИКАНТ,МОЖЕ И ДА НЕ РАЗБЕРЕШ ЧЕ Е...




--------------------
 
 
№6 от: Krista (31 юли 2014 18:21)

Чудесен Чудомир! И до днес, когато ми се иска да разпусна със забавно четиво, посягам към някое от томчетата, които имаме вкъщи. Любопитното е, че някои разкази, са актуални и към днешна дата.... lol


 
 
№7 от: Надя (2 август 2014 11:45)

Гениален, както и Нушич, напомнят ми за една друга авторка, моя приятелка wink


 
 
№8 от: исанчо (8 август 2014 09:28)

Много харесвам Чудомир и с кеф го чета и препрочитам и няма да ми омръзне. С неговите разкази се разтоварвам.

Чудесно разказче! Не бях го чела, страшно ми хареса wink


 
 
№9 от: Калина (17 август 2014 19:46)

Прекрасен автор е Чудомир, и за днешното ни време разказите са му точни, не само за онези години.

Ще има да го препрочитаме у дома.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 14
Потребители: 0
Гости: 14

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!