Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Септември 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
 
 
Архиви
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
Май 2018 (9)
Април 2018 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Мунка малката маймунка в беда от Николай Зидаров
28-04-2018, 02:17 | Автор: Подкожурница | Категория: Библиотечка / Приказки

МУНКА МАЛКАТА МАЙМУНКА В БЕДА
от Николай Зидаров

1.

Уж е Африка голяма,
ала Мунка свои няма.
Ех, виновна ли е тя,
че беда я сполетя?

Беше вечер… Беше лято…
Без да иска падна в блато.
Крачи днес — надлъж и шир —
в кал и кир, в кал и кир.

Сред камили светлорунни,
сред чакали и маймуни
в африканските места
беше най-щастлива тя.

Скиташе в горите стари,
имаше безброй другари.
Ала днес край Нил тъжи —
никой с нея не дружи.

И мързи я да се мие,
с кал под ноктите дори е;
при когото и да спре,
цапа го и го дере.

Там сред палмите и дюните
я отбягват и маймуните.
Възмутен шебек ръмжи:
— Ноктите си изрежи!

Смее се една камила:
— Откога не си се мила?
Срамота е, срамота —
я изтъркай си врата!

Зебрата й се чумери,
че я гледа, че я мери,
па й виква най-подир:
— Цялата си в кал и кир!

Траква зъби крокодила:
— Ще завъдиш въшки, мила!

Носорога, еднорога,
казва й с усмивка строга:
— Аз не мога, аз не мога
да дружа с такива днес
в тоя лес!

Кротичката антилопа
тихо шепне, с крак й тропа:
— Я не ми гали косите
с лапите си неумити!

А и слона, а и слона
си смени към нея тона.
И като в тръба с хобота
свири нота подир нота:
— Тра-та-та! Не ме язди!
Козината ти смърди!

Костенурката излиза
в миг от костената риза,
проговаря с глас сърдит:
— Ще те хване дифтерит!

— Ала-бала!
В кал е спала! —
запелтечи папагала.

Ехото —
планински телефон —
всичко съобщи
от склон на склон!

2.

А маймунката все мели:
— Стига врели — некипели!
Ум не искам! Затова
имам собствена глава!

Носорога,
еднорога,
вика гневно: — Пък и спори!
Трябва да й се повтори!

Кипна слона от вълнение:
— Недоразумение!
Недоразумение!

— Ала-бала! —
папагала
закрещя. —
Горделивка стана тя!

А с рубашка на черти
ядно зебрата пръхти:
— От съжителка такава
и лесът се замърсява!

Кипна даже костенурката:
— Жалко, че ми няма хурката,
да те почна по ушите,
по ушите неумити!

Зарева с юнашка
сила
сред реката
крокодила:
— Ти опашка
о върбата
завържи;
с мида
или керемида
кожата си изстържи!

— Чакай! — птицата камилска
викна виком седем пъти.
— Тя, съседе, ще размъти
и водата нилска!

А маймунката ни мръсна
разговора в миг прекъсна:
— Хм! Не искам да ви зная!
Нито с вас пък ще играя!…

3.

Крачи тя и се нервира —
няма мира,
няма мира;
вред неволя я сподиря.
Сепната се спря сама:
езерце й се присмя.

— Кой се хили? — Мунка викна,
 към водата в миг надникна.

Гледа тя и поглед втрещи:
там… маймунка й се блещи —
грозна,
чорлава,
сърдита,
сред вода, пък неумита!

Изпръхтя нарочно тя
и оная изпръхтя.
Щом пък завъртя език —
другата повтори в миг.

Кресна Мунка във закана,
па се хвърли: — Ще те хвана!

Ала нещо май я сграбчи,
не маймунка, а арапче.
За крака дори я стисна.
— Ой, загивам! — Мунка писна.

Тя побягна,
а след нея
езерцето й се смее:
— В мен огледа се, но на,
тя дори не се позна!…

4.

Тича Мунка и трепери,
в миг на палма се намери.
Шари с поглед и пръхти,
врат върти —
ще мъсти!

Но с какво ли?
С длани голи?

Зърна сред листата горе,
че виси кокосов орех.
Грабна го и изкрещя,
и замери слона тя.

Па захвърли с всичка сила
орех и към крокодила.
На жирафа каза с яд:
— Ех, че смешльо дълговрат!

Прякор всекиму намира,
с орехи го бомбардира.
Блещи се,
очи върти —
ха, иди търпи я ти!

5.

Както спеше на дървото
някой дръпна й ухото.
Кой?
Жирафът дългокрак
бе я дебнал в този мрак.

Ужасена се замята,
тупна Мунка на земята.

Тръсна рошава глава
и от болка изрева.

Но с хобот я пипна слона
и преметна я през клона,
носорогът ядно с рог
блъсна мръсния хълбок.

— Ала-бала! —
папагала
закълва,
закълва
неумитата глава
и след Мунка закрещя…

Ох, едвам спаси се тя!

Сред бамбуковите клони
плаче,
хълца,
сълзи рони…

6.

Мракът джунглите покрива.
Тихо.
Африка заспива.
Стинат жежки ветрове,
лягат птици, зверове.

Бди като око луната —
кой е буден в тъмнината?
Сънено люлее Нил
дремещия крокодил.

А наметнал си балтона,
спи, подпрян на кедър, слона.
Сред клонака е заспал
шареният папагал.

Гърбицата не свалила,
хърка морната камила.

Щъркелът заспал е пак
прав на десния си крак.

Костенурката голяма
дреме в костена пижама.
И унася сън дълбок
тромавия носорог.

Сивата камилска птица —
скрила в пясъка главица.
И под лунните лъчи
даже ехото мълчи.

Само Мунка гурелива
на дървото не зспива.
Страшна жажда я мори!
Как ще чака до зори?

7.

Щом изгря зората бяла,
Мунка слезе премаляла.

И през храсти, и бодил
се дотътри чак до Нил.

Както беше врат превила,
в миг я сграбчи крокодила.
Начаса повика той
риби люспести безброй.

Бързо те я натопиха
и чевръсто миха, триха.
Ей подир минута вече
мътен, кален Нил потече.
Търкаха я триста пъти,
та затуй се Нил размъти!

Ей я — бодра и измита,
като никога честита.

Реши пухкави коси —
тоалета си гласи…

Пък съседите — какви са,
всеки с лапи я здрависа.
Развълнуваният слон
даже стори й поклон.

— Ти ли беше — я запита —
кална,
мръсна,
неумита?
— Аз…— отвърна тя едвам
и въздъхна си от срам.

Тъй с маймунската въздишка,
свършва тази малка книжка.
В друга — ще се срещнеш пак
с Мунка, мой четецо драг!

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Krista (28 април 2018 17:44)

Една от най-любимите "приказки" от детството!

Толкова я обичах тази книжка, че я бях научила наизуст и от нея пазя един страхотен спомен, натоварен с безценна сантиментална стойност. 

Благодаря за припомнянето!


 
 
№2 от: kitten (29 април 2018 14:10)

А аз даже май не съм я чела. Много благодаря!




--------------------
 
 
№3 от: Мила Мила (1 май 2018 21:40)

Една от любимите ми книжки от детството!

Имам я, но в по-различен вариант. Може би има няколко издания.

Моята започва така.....

 

В Африка на лов през юни срещнах всякакви маймуни.

Както в джунглата вървях със една се запознах.

Гледам орехче човърка, мънка и през сълзи мънка,

но защо и за какво....

 

И тук започва същата история, която сте споделили.


 
 
№4 от: Подкожурница (2 май 2018 01:38)

Хубаво е да срещнеш и други, които помнят стихчетата от детството. Благодаря ви, приятели heart_eyes

 

Мила Мила,

Ето го Вашето издание, с малки разлики:

Мунка, малката маймунка


 
 
№5 от: kitten (2 май 2018 17:59)

И всички ние благодарим за споделеното!




--------------------
 
 
№6 от: mariana (7 май 2018 11:35)

Едно време ми е била любима, а сега само заглавието си спомням! :-O


 
 
№7 от: Svilena (1 юни 2018 10:39)

Познаваме се с Мунка! smiley Благодаря! blush


 
 
№8 от: Anakin Skywalker (14 юни 2018 15:24)

Цитат: Мила Мила
Моята започва така..... В Африка на лов през юни срещнах всякакви маймуни. Както в джунглата вървях със една се запознах. Гледам орехче човърка, мънка и през сълзи мънка, но защо и за какво....

 

да, и картинките бяха малко по различни, беше старо издание от 70-те.

 

А финала беше:

Да, отвърня тя едвам и въздъхна си от срам.

Тъй с маймуската въздишка, свършва тази малка книжка

Спирам своя разказ тук, чак до нова вест от юг.

 

и да цитирам и началото на продължението:

 

Със маймуската въздишка свърши минлата книжка

С чаканата вест от юг, разказ нов започва тук...

 




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 12
Потребители: 0
Гости: 12

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!