Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031 
 
 
Архиви
Октомври 2018 (3)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
Май 2018 (9)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Приказките на Шехерезада
11-09-2008, 22:00 | Автор: admin | Категория: Библиотечка / Приказки
В детството ми аз се запознах с тях от преразказа на Светослав Минков. Радвам се, че е направил преразказ - всъщност тези приказки не са за деца (като по-голям ги прочетох в "оригинал" от издание на "Световна култура" и с изумление установих, че са съвсем различни).

Приказките на Шехерезада

В "Моя библиотека" можете да си ги припомните от тук: http://www.chitanka.info/lib/text/1797

А именно:
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: eli (11 септември 2008 22:24)

Имах точно същата книга, със скъсана корица. Ако не ме лъже паметта, илюстрациите са на моя "любимец" Любен Зидаров. Като малка не ги обичах особено, картинките бяха грозни, приказките страшни, някои неща като птицата Рух (мисля) и старецът на гърба още не желая да си припомням. Неадаптираното издание беше далеч по-екзотично, не само откъм еротични моменти.
Не му е тук мястото, но впоследствие доста се мъчих и с "Новите 1001 нощ". И те нещо не ми потръгнахаpodsmruk чувствах се пълен предател спрямо автора.
 


 
 
№2 от: admin (11 септември 2008 22:59)
Първо, Ели - ако Зидаров ти е любимец, а не се шегуваш, ще те намразя от тук до края на света - на мен това ми е най-най-най-най-най-най-.... отвратителния, осакатил ме, гаден псевдо-илюстратор от детството ми. Само като се сетя името му и ме побиват тръпки. Тоя ми ти "заслужил художник", според мен му трябва (ако не е починал) яка сопа. Само като се сетя "разплутите" образи от Андерсеновите приказки (за които бил награден!!!) или как беше осакатил "Винету" и още 3-4 киги на Карл Май - брррррррррррр! Не ми се говори!
За да не съм голословен - помисли си за илюстрациите в изданията на различните приказки - френски, английски, андерсенови, африкански, индийски... (Уф, дано успея след време да ги досканирам и публикувам!)
Зидаров за мен е име, с което свързвам само негативи.

П.П. "Нови 1001 нощ" не са ли на Стивънсън?



--------------------
 
 
№3 от: eli (11 септември 2008 23:20)
Гадно чувство за хумор-сложих си кавичките в коментара. Естествено споделям мнението ти, Винету завинаги ще си остане с къдрави легинси благодарение на Любен Зидаров. Знам ли, може и да има някакъв художествен замисъл в цялата работа, но поне на мен все още ми се губи. И към горните артистични гаври смея да добавя "Граф Монте Кристо", "Чичо Томовата колиба", за друго в момента не се сещам.
Към т. 2 - на Стивънсън са, поне моето издание беше с меки корици, с една загадъчна дама отпред. Ами, така и не ги прочетох Сигурно съм изгубила много. (Тук вече няма кавички.)

 
 
№4 от: pepino (11 септември 2008 23:36)

Охо! Я кой нарушава чл.4 от ЗПСНД (Закона за Правилата на Сайта "Нашето детство"), по смисъла на който нецензурни изрази и обиди не се допускат Ами който нарушава и другите закони в държавата - онези, които ги пишат   


 
 
№5 от: admin (12 септември 2008 00:01)
pepino,  ако става въпрос за мен, по отношението на това, че използвах остри думи за г-н Зидаров - не си прав: това не са обиди! Този човек е нанесал непоправими вреди върху няколко поколения (замисли се, колко беше важно, когато бяхме малки образа, картинката).
Самоцитирайки се: "отвратителния, осакатил ме, гаден псевдо-илюстратор от детството ми. Само като се сетя името му и ме побиват тръпки. Тоя ми ти "заслужил художник", според мен му трябва (ако не е починал) яка сопа."
С изключение на последното изречение - което беше просто "фигура" (нали не си представяш, че ще взема да бия някой възрастен човек?!)  заставам зад това, че той за мен е отвратителен и ме е осакатил - това не е обида, а чувство. Че е "гаден" твърдя, поради подобни съображения (ако все пак решите, че това е обида, бих си премахнал тази част от коментара). А, че е псевдо-илюстратор, мога да го твърдя просто, защото съм достатъчно добре запознат с художественото изкуство. Това, че едно време раздаваха награди на ЕДИ-КОИ-СИ, не означава, че тези хора са заслужили това.



--------------------
 
 
№6 от: pepino (12 септември 2008 00:12)
Дружеска шега - да става приказка

 
 
№7 от: donaddt (12 септември 2008 08:50)
Админ, в никакъв случай не  променяй коментара. Тези илюстрации, повлияни сигурно от кубизма (за който мислех, че идва от Куба, хе-хе, това е по-скоро за заблудите), наистина са отвратителни и след тях може да сънуваш кошмари. Чичо Томовата колиба, наистина бррррррррррррр.
Макар че открих и читави илюстрации на Любен Зидаров - от 1972 година, Книжко моя сладкодумна, Асен Босев, и стиховете му за деца. Защото Асен Босев има едни идеологически стихове и там - бррррррррррррр, за доблестния пионер, за врага като черен гарван и т.н.

 
 
№8 от: furious_kid (12 септември 2008 08:50)
То стана пълен офтопик, ама и Шехерезада и детската илюстрация си заслужават... Мама имаше приятелка - художествен редактор в "Отечество". Та тя ни беше обяснила за "парашутизма" на Зидаров (почти нищо не си спомням за причините и кой-го-е-спуснал). Нямаше човек, на когото неговите "илюстрации" да се харесват и все пак - публикуваха ги. Нещо от типа на "пия с отвращение".  Но не беше само той, за съжаление. Помните ли психоделичните "картинки" на Петър Чуклев? (За пример и един "Карлсон" е достатъчен, а "творбите" му бяха десетки, да не кажа стотици).
Относно Шехерезада, добре, че все пак Светослав Минков беше правил адаптацията... Че аз като прочетох истинския Вилхем Хауф...

 
 
№9 от: freja (12 октомври 2008 06:24)
Ами за да бъде съвсем off и анти...

Когато четях и препрочитах като малка "Андерсенови приказки", точно две-три картинки ми харесваха от книжката: към "Новите дрехи на царя", "Малката кибритопродавачка" и "Палечка". "Палечка" даже така развихри и обогати въображението ми, че като гледах от Любензидаровите илюстрации, започнах да рисувам едни по-усъвършенствани подземни къртичи тунели - на етажи, обзаведени, пълен лукс... Но само толкова взех от художника. Останалото беше пълно разочарование. Представях си например къщата на Герда с прекрасни рози на балкона, в съвсем скандинавски стил, а пък самата Герда - още по-прекрасна, обаче нищо такова не виждах на страниците. И си рисувах Герда и русалката, и Елиза, и т.н. по приказния начин, по който си ги представях, защото художникът може и да си е оставил ръцете с тази работа, но пък Светослав Минков е свършил отлична работа, която беше достатъчна за фантазията ми.
Като малка почти никога не четях предговори и послеслови, освен ако не са написани така, че да ме привлекат още от първото изречение. Не прочетох и послеслова към "Андерсеновите приказки". Обърнах му внимание едва преди 3-4 години, докато още четях приказки за лека нощ на дъщеря си. Оказа се, че това било разказ на Любен Зидаров за работата му по илюстрациите към книгата. И колкото повече го четях, толкова повече зяпвах от почуда. Общо взето, художникът сравнява предишни илюстрации - свои и на други художници - към тази книга и, критикувайки ги, стига до извода, че той в това издание се е справил много добре. Всичко, което мисля за него и работата му по приказките, всъщност се съдържа в собствените му критики, за които споменах, и мога да го кажа така:
Че Андерсен му е допаднал, в това няма съмнение; но дали Зидаров е допаднал на Андерсен? В никакъв случай! На картинките им липсва онова, което наричаме "неделими от автора". Което е безкрайно учудващо, имайки предвид трескавата (!)  му работа по изучаване на северните страни - от дистанция и чрез пътуване до Дания и Швеция. Като гледам резултата, съм сигурна, че е отишъл на пътуването заради командировъчните. Може би неуспехът му се дължи на факта, че е започнал да разчита на фантазията си, каквато той явно не е притежавал. Добре, че аз притежавах, защото ако рачитах на него да ме пренесе в Дания... Всъщност аз хич не се трогвам от това, колко кошчета със скици е напълнил този художник, щом резултатът е нулев. Андерсен не може и не съжителства с неговите "творби". Рисунките му не успяха да подчинят въображението ми, а моето въображение пренарисува неговите рисунки.
(За сравнение: стр. 1 и 2 от "послеслова";
стр. 3)

Това отклонение за един художник, който не умее да рисува, трябваше да го направя, защото отдавна му се каня. А пък къде другаде да кажа какво мисля, освен сред съмишленици?mig_mig

Иначе за "Приказките на Шехерезада" - това беше една от първите ми любими книги. Oще от първи или втори клас. Беше ми настолна, с нея ставах и с нея си лягах, изпокъсах я от четене, колото и да я пазех. Рисунката на корицата... харесвах! Детска му работа - виждах я много... принцесина! А пък тогава нали само за принцеси си мечтаех... С приятелката ми си фантазирахме как ще ходим в далечни държави, ще се срещаме с принцове, ще имаме жълтици, скъпоценни камъни, богатства, украшения... Цял ден можехме да бъбрим за това и нямаше да ни омръзне. Добре, че навреме ми е минала слабостта към Ориента и златните накити...xaxa2
А новото издание не съм чела. Но имам известни догадки за негоmig_mig.

 
 
№10 от: Гергана (30 май 2009 09:32)
И аз имах същата книжка! Ядосвам се, защото я дадох на някой и не помня на кой. Така че, вече я нямама от много години, но приказките ми бяха любими, вълшебни.

 
 
№11 от: Rani (4 януари 2010 22:49)
И аз никога не съм харесвала Любен Зидаров, но тази книжка за първи път я четох във ваканцията след втори клас. Една моя съседка ми я даде и много ми хареса.

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 18
Потребители: 0
Гости: 18

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!