Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2022    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Януари 2022 (11)
Декември 2021 (1)
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Весели случки - Вилхелм Буш
1-10-2008, 00:05 | Автор: admin | Категория: Архивите са живи / Библиотечка
Тъй като се изказах крайно в един коментар, искам да обясня донякъде и да ви зарадвам с текставете на Буш. Моето си бе субективно - май проблема е да голяма степен, че го прочетох прекалено рано (ами примерно 1-2 клас). Именно заради което тъй отвратително ми е подействал... Или не - НЕ! Канибалскатта история в края - тя е тачно такава, все пак е неоправдана. Аз съм любител на филми на ужасите, но те не са за децата. Не са, дявол да го вземе! Разбирам чрез съзнанието си, че това е друго време, ала как да оправдая това насилие?! Какво казва "Макс и Мориц" на децата (какво ни казваше на нас?): пакостта се наказва ужасяващо - СЪС СМЪРТ! Гнийте гадове! Умирайте! Само че, децата не са гадове - непростим е германския (даже и тогавашен) т.н. морал:
"Никой, края им узнал,
не изпита скръб и жал."
Загледайте се в отношението на възрасните ПРЕДИ КРАЯ. Нима има някаква помощ? Опит за помощ? Не! Няма! Буш е решил и създал чудовища, непоправими, нереалистични. И е логично неговата "педагогика" да свърши тъй - с гадно насилие, отвратително (за който не разбира пак да поясня: имаме смилане на човешко тяло и канибализъм, йо-хо-хо!). Това не е детска книга според мен, не е!

Ето "Весели случки" в превода на Димитър Стоевски:

veseli-sluchki.doc [148 Kb] (сваляния: 331)

Съдаржа:
  • Петли се бият
  • Вироглавото теле
  • Жабок и патки
  • Духалото
  • Съботна баня
  • Пакостливото чавче
  • Плиш и Плум
  • Макс и Мориц

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: pepino (1 октомври 2008 00:20)
"Вълкът козината си мени, ала нрава - не". Админът решил да бъде добър, да направи компромис с непослушковците, които се забавляват на гърба на нещастните Макс и Мориц и опитал... в първите две изречения, но после си казал: "Ами че аз съм си прав, бе! Ще си правя комсомолска самокритика пред колектива - я без тия!" Въпреки това - благодарим за линка с текстовете. Ще ги прочетем. Аз пак държа на моята теза - може да се прочете и без много-много да се разсъждава върху посланията, ако въобще ги има. Да не се взираме толкова дълбоко - детска книжка е, все пак. В Библията повече ни плашат, ама си я четем, нали?  С поздрав най-сърдечен, твой приятел вечен... и т.н. 

 
 
№2 от: furious_kid (1 октомври 2008 02:38)
...канибалска история, хм! Лично аз в краен случай бих нарекъл патките, изяли "едро смлените Макс&Морицови© останки" (виждали ли сте скоро по сладкарските магазини ужасът, преведен като "Моцартови топки" (Mozartkugeln)?) - стръвници, не повече...
Освен, ако, сър admin, не мислиш, че тия патки - тетка Грета и жената на шивача Бок, са си похапнали сладко сладко от горния продукт... Ама, тогава внимавай с жените в сайта!
tongue2 tongue2 tongue2  

 
 
№3 от: freja (1 октомври 2008 03:23)
pepino!
________

Admin, благодаря за текстовете! hi При това са в по-добрия превод ok2 (или поне този, който на мен лично ми е по-близък).

За жестокостта отново... Ако бях от твоята страна на барикадата, бих подкрепила антибушовската теза така:
... Ето какви книжки е чел като дете онзи германски ненормалник с мустака, който започнал Втората световна война; може би това обяснява лудостта му?...
И още:
... Не случайно един съвременен ненормалник носи същата фамилия като автора на "Макс и Мориц"...
xaxa2
Но все пак на мен книжката ми харесваше. Сигурно всичко се дължи на... интерфейсаneznam . В тази връзка, дали някой знае къде могат да се намерят сканирани всички илюстрации към историите на Вилхелм Буш? Ама да са с много добро качество! (хич не съм претенциозна...)
А за послание не знам. Двамата пакостници са ми били пример за пакостници и толкова...
Баба ми ми е разказвала как, когато ходела на училище, наказанието за непослушание било ученикът да стои целия час на колене върху орехови черупки. Вярно, че не е точно смилане, а и е било 3-4 десетилетия по-късно... ама пак си е било жестоко, при това е било реалност, не измислица.
Във всеки случай, от четене на "М и М" никой наш връстник не е психясал, докато я ги вижте сега - един ученик изпробва съвсем реално уменията си на патоанатом върху друг ученик... Какво въображение само, не им е нужна книга!
Също така, не познавам някой, който да е искал да прилича на Макс или Мориц. За разлика от днес, когато поне половината искат да са като хулиганите на деня и даже считат това за много яко...angry2


Furious_kid, малко е встрани наистина, но все пак...
Mozartkugeln не са някаква измислица, колкото и... хм... неудобно да звучат. Може би е било по-уместно да ги преведат като "Моцартови бонбони", както е и оригиналното има название. Но понастоящем са ги превели буквално. Англоговорящите и те така са сторили - наричат ги Mozartballs.
Тези бонбони са едно от must-to-buy нещата в Австрия (и в частност - във Виена) - ако не си си купил, е все едно да идеш в Рим, а пък да не видиш папата... Има ги най-различни видове, с различни пълнежи и различни цени. Ето ти едно оригинално залцбургско mozartkugel-че, купено преди месец и половина: http://detstvoto.net/uploads/posts/2008-10/1222822299_mozartkugeln.jpg. А ето от какви магазинчета с Моцартовци пред тях се купуват тези топкиmig_mig : http://detstvoto.net/uploads/posts/2008-10/1222821332_sn850724.jpg. Всъщност какво представляват бонбоните, за които ти говориш?


 
 
№4 от: furious_kid (1 октомври 2008 04:07)
Freja, обещавам още утре да потърся и снимам тази поредна нашенска изцепка... Всъщност,у дома  редовно си купуваме ИСТИНСКИТЕ Mozartkugeln... А това, за което писах си беше чисто българска груба кутия с голя-а-ам надпис, касаещ част от анатомията на великия композитор... Да бяхме взели пример от ингилизите, които си ги превеждат като Mozart chocolate balls...

Мен ме интересуваше най-вече, въпросът с патките-стръвници...

 
 
№5 от: freja (1 октомври 2008 04:11)
Е, може и да е имало "chocolate" между двете думи, така по-културно звучи наистина... Ама за какво само си говорим посред нощ!xixi2 Ще ме смъмрят, край на оф-топика mig_mig (обаче снимката ще я чакам).

 
 
№6 от: donaddt (2 октомври 2008 19:15)
По въпроса за крайностите:

Понякога си мисля, че изводите за училищните програми са крайни. Ама това мнение издържа, докато не попадна на някое писание от автор, което може да потресе не само децата, ами и възрастните. Примери - бол:
Асен Босев - Книжко, моя сладкодумна, със стиховете за Ванко забраванко, Мичето, Юлка, Начко и т.н. Същият Асен Босев със стиховете за доблестния пионер и врага като гарван. Георги Струмски - с всичките си стихове за деца, гл. редактор на Славейче и изведнъж - "Книжката на Таня", направо е потресаващо. Докато си ровех за него в нета, попаднах на блог, в който пише за Книжката на Таня. Е, аз бях  от забравилите. И наистина как съм могла! 

Книжката на Таня

Таня Савичева - седемгодишна.
Таня -
твоята книжка чета.
тя е мъничка, мъничка книжка,
като тебе -
със седем листа.

Първи лист:
Свирят немски гранати,
до оградата падна човек.

Втори лист:
Днес погребвахме тате.

Трети лист:
Днес убиха Олег.

Лист четвърти:
Убиха и баба.

Пети лист:
(как ли сила събра
да напише ръчичката слаба):
Днес
мама
умря.

Шести лист:
Много Савичеви бяха,
вече никого няма дома.

Седми лист:
Ето, пак загърмяха.
Аз останах сама.
Таня.

Танечка,
седемгодишна -
все такава стоиш пред света.
Аз се свеждам над твоята книжка.
Таня,
уча се да чета.

Аз наум я повтарям полека,
колко лесно запомня се тя.
Нека всички опитаме, нека -
тя е малка,
от седем листа.

Вярно е, че войната е кошмар, ама така представена, пък не знам какви кошмари може да доведе в детските глави. И после идва Сергей Михалков (не е задължително хронологията да е спазена) и ми разказва за комуниста Гайдар, умрял като войник , за тримата другари в малкото селище Ен, и накрая съвсем естествено малкият Тихон счупва играчките танк, топ и пистолет, защото прави разоръжаване. Виж разоръжаването го помня:
- Как ще водиш ти сражение?
Всичко развали! Кошмар!
- Правя аз разоръжение! -
викна този юбиляр.

Та ето къде се намирали основите на САЛТ-1 и САЛТ-2.

А по въпроса за канибализма, Малечко-Палечко ми се струваше много страшна приказка, с канибала, който искаше да го изяде заедно с братята му и после изяде собствените си деца.

 
 
№7 от: freja (12 февруари 2009 16:39)

"Книжката на Таня"... ми беше едно от любимите... Още откакто го четох за първи път. И едно за ястребинчетата също, но не помня как се казваше (мисля, че го мярнах в някоя читанка тук, обаче може и вкъщи да е било) - то пък беше залепено до кабинета по руски, всеки път го гледах, като влизахме/излизахме оттам. Не знам, не съм се замисляла, че е жестоко да пише човек такива стихотворения за деца... А то си е жестоко. Сега не знам какво мисля за тези творби. Тогава обаче да умреш за добра кауза си беше геройство в моите очи и... даже понякога ми се е искало да съм на мястото на тези деца... Не, че ми е било омръзнало да живея - оооооо, в никакъв случай! Просто исках да съм дете-герой от войната. Лудо звучи, нали?
Да. Сигурно е имало нещо сбъркано в мен (това не е ирония).


 
 
№8 от: mia.yaneva (12 февруари 2009 17:24)

Леле, каква литературна дискусия се заформи днес! Водена от последните коментари на Фрея и аз се върнах тук, не знам къде съм гледала преди и толкова мисли ми дойдоха.

1) По повод на бонбоните - Моцарт кугелн не са нищо, виждали ли сте едни гумени бонбони в прозрачно човешко око? Има ги по всички градове. Продават се на бройка. Тези дни дори ги снимах, но още не смогвам да си сваля снимките... Потрисащо е просто! (Ще взема да си купя и да си запазя едно - като символ на човешката идиотия!) Не знам не плаче ли са Комисия за защита на потребителите... и за закрила на детето.

2)  И аз чак сега като възрастен осъзнах, че тези книжки са били жестоки. На мен като дете единствено жестоки ми бяха "Плиш и Плум", Дикенс признавам не можеш да го чета въобще, а за "Малката кибритопродавачка" ми беше истински жал... Но те всичките са жестоки като се замислиш. И то го осъзнах едва наскоро, като свекърва ми изтръпна, когато синът ми (2,5 г.) й разказвал  "Червената шапчица" и как разпорили корема на вълка и извадили бабата... А то аз му я бях разказвала така приказката без да се усетя. Една колежка сподели, че ги била цензурирала в разказите си като дъщеря й била малка. После се чудим откъде са жестоки децата и защо си спомняме квартални деца, които са разпаряли котки ... Между другото има една научна книжка, която ми препоръчаха наскоро и която обяснява всички тези феномени и развитието на приказките - Албена Хранова "Подстъпи към приказката" 1996. Още не съм я чела и нищо по-конкретно не мога да кажа.

3) А donaddt отдавна е говорила тук в коментар за Данчо мързеланчо и Асен Босев, но ние сме проспали... Нищо, сега ще ги издирим.

 


 
 
№9 от: donaddt (12 февруари 2009 21:31)
Фрея, изобщо няма нищо сбъркано в теб. Аз пък исках да извърша ПОДВИГ!!! pionerche

 
 
№10 от: Милен Иванов (4 януари 2011 19:00)

За мен Братя Грим са си направо лика прилика със Стивън Кинг. Иронията е, че произведенията на първите ги разказваме на децата си. (Само в скоби - дъщеря ми в момента слуша (CD) Тошко Африкански със захлас, гледа Чебурашка и Простоквашино и и чета Патиланско царство, всячески се стремя да не я запознавам с Червената шапчица, Малечко Палечко, и т.н.). Сещам се, че баба ми, като бях малък, имаше неблагоразумието да ми прочете някаква българска приказка за Иванчо и Марийка. От приказката нищо друго не си спомням, само, че някой беше посял накакви гребени, които поникнали със зъбите нагоре, и едното дете си беше изподрало краката и цялото беше в кръв, и... ужас, нищо друго от приказката не помня - преценете сами...!!!




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 11
Потребители: 1
Гости: 10
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?