> Библиотечка > Гостенка е Баба Зима!

Гостенка е Баба Зима!


5-01-2009, 01:19. : isi
Ехаа, и във Варна сняг вали, Снежко-Белодрешко вред покри!
 
Това са някои от стихчетата за зимата и снега , които съм учила  като малка. И които харесвам много.
Просто за да си припомня отново защо го обичам този сняг и тази зима! Че то колкото повече години минават, толкова повече вземам да забравям за тази моя любов. Дори днес по-лесно мога да ви изброя причините, поради които НЕ искам да вали сняг - все неща, които само един възрастен може да изрече и които за мен като дете щяха да останат непонятни. И понеже ме е срам от тях, ще замълча и просто ще припомня стихотворенията:
 
 
 

ГОСТЕНКА – Леда Милева

 

Снощи сладичко сме спали,

ни сме чули, ни видяли,

че през гъстата мъгла

гостенка при нас дошла.

 

Слязла от горите стари

и донесла чудни дари:

на оголената слива –

рокля тънка и красива,

на комина – знам ли как –

сложила голям калпак.

 

Тя донесла одеало –

меко, пухкаво и бяло,

та пшеничената нива

всяко стръкче да завива.

 

А за нас децата малки,

вред направила пързалки.

Всеки днес подарък има,

че дошла е Баба Зима.

 
   
 
 

А ето го и нашето (моето и на мъжа ми)  любимо стихотворение за пързалката!

   

НА ПЪРЗАЛКАТА – Елисавета Багряна

 

Ах, каква пързалка има,

Анче, тази зима! –

рече бате със въздишка,

уж четеше книжка.

 

И измъкнахме се двама

без да види мама.

Вънка – Сашко, Гого, Милка,

с новата престилка!

 

Кой с кънките, кой с обуща

по леда се спуща.

В нашата шейна пък има

място за петима.

 

Накачихме се веднага,

че денят си бяга,

и потеглихме лудешки

с викове и смешки.

 

Но щом стигнахме края,

как стана, не зная –

аз ударих си ръката,

скъсах си яката.

бате триеше припряно

лявото коляно.

Сашко здраво си охлузи

румените бузи,

а раздрана бе на Милка

новата престилка.

 

Но пострада клети Гого,

види се най-много:

той загуби си калпака

и със глас заплака.

 

Събрахме се пак – плахи, бледи,

с болки и повреди...

но след малко се разсмяхме

и в шейната бяхме.

 

Карай! Да се наиграем,

па макар да знаем,

че след днешната пързалка

ще ядем тупалка!

 

   

 

ЗИМА – Младен Исаев

 

Сняг се сипе на звездички

над полета и горички –

и земята става цяла

като в приказките бяла!

 

Всяка къща е с калпак

от чудесен пухкав сняг.

В нашата страна любима

гостенка е Бяла Зима

 

Слушай как звънчета вън

пеят ясно: зън, зън, зън... -  

бягат весели шейни

по широки равнини.

 

Хора, зверове и птици

гледат снежните звездици.

Само в планината бяла

Баба Меца е заспала.

 

   

 

ЛЕДЕНИ ПРИКАЗКИ   Дора Габе

 

По стъклата приказчици има,

нареди ги снощи Баба Зима,

ни с уста изказани, ни с перо белязани.

Как ли ги е наредила,

как ли ги е нагласила?

Който нищо не разбира,

пръстче си да не въвира,

да не стресне птичките

среброперките,

мъничките –

само са за гледане,

само са за чудене,

мама рече:

те са сънища,

още несъбудени!

 

 
   

ЗИМЕН СЪН – Асен Разцветников

 

Зимна вечер губер бял размята,

спи ми, малко зрънце под земята,

спи и слушай как незнайни хали

свирят в мрака с ледени кавали.

 

Не тъгувай ти за ясно лято,

ни за ниви със коси от злато.

Не тъгувай, че е заледено

твойто стръкче свежо и зелено!

 

Спи и слушай, спи и чакай в мрака

да пристигне с блага вест южняка –

и ще видиш как ще пръпнат луди

пак пчелици, птички, пеперуди,

 

И ще видиш как на кон от злато

пак ще дойде огненото лято.