> Библиотечка / Детски мъдрости > Детски теми за големи - Валери Петров - 1967

Детски теми за големи - Валери Петров - 1967


27-08-2014, 15:30. : isi

Поздрав от дядо Валери...


БАРАБАНЧЕТО 

 

Да сте видели вие

барабан да се крие,

барабан с привичка

да играе на жмичка?

А тъкмо такова е барабанчето,

което подарихме на Ванчето.

Инак има силен звук:

трам-та-там, та-там, та-там!

Но оствиш ли го тук,

утре го намираш там.

Навярно със палките вместо с крачка

може да ходи, щом изчезва така.

До свойто креватче Ванчо сложи го вчера,

днеска го търси – отишло във килера.

На стола остави го – след малко го няма;

в долапа намери го, увито в пижама.

Но щом го открие, каква радост тогава,

какъв бой барабанен тогава настава:

котката бяга, кучето лае,

съседите викат: - Това не се трае!

А на другия ден барабана го няма,

сякаш потънал е в някаква яма.

- Де е барабанчето? –

пита всички Ванчето.

Всеки вдига рамена,

всеки гледа настрана,

и тъй като търсим го от няколко дена,

вече цялата къща е съвсем убедена,

че сигурно Ванчето

премного го бие

и затуй барабанчето

от него се крие.

 

 

РАЗОЧАРОВАНИЕ

 

Какво е това? Какво е това?

Матрьошка пристигна в колет от Москва!

 

Анчето мигом я взема и

открива втора в корема й,

и разбрала играта, със смях ги отвърта:

във втората – трета, във нея – четвърта,

в четвъртата – пета, във петата... ай!

Край.

Петата вече не се развива.

Анчето гледа, смехът й изстива.

- Вече са пет.

Не може безчет! –

казвам й аз,  -

представи си, че таз

твоя матрьошка така продължава

Ad infinitum  да се размножава,

ще се получи цяла държава

от такива красавици в шарени роби,

на края по-дребни дори от микроби!

Хайде! Стига тъга,

Нареди ги сега! –

 

Тя ме гледа послушна и през плач ги нарежда.

Една плътна матрьошка – една мъртва надежда.

 

 

ПАКОСТИ

 

Когато човек не е вече дете,

пак разбира децата, но трудно.

Например, защо пакостливи са те,

му се вижда ужасно чудно.

А Ванчето тези постави рекорд

във този вид спорт:

петно от мастило върху покривката;

каналът на мивката –

запушен с останките от три карамфила,

изскубнати с просто учудваща сила

от лехата в съседския двор;

късче "Рокфор"

върху стола на пишещия тез редове;

стъкла счупени – две;

книга – и то чужда – претърпяла бедствие

вследствие

сушене на мокри марки в нея;

непонятна идея

да се сипе вода във кутията с талка;

строшена телефонна слушалка

в резултат на забиване на пирони със същата;

миниране на къщата...

Не, последното е засега

само шега,

но както е тръгнало Ванчето

със свойте забави,

знам, че и то

Не ще се забави.

-         Стига толкова, сине! –

всички молим го жалко. –

Остави да почине

тази къща за малко!

Но час не е минал, и от кухнята в миг –

трясък и вик!

-   Пакост ли пак бе!  - разтърсвам го аз,

но дочул своя глс,

усмихнат се спирам: - какъв съм глупак!

А може би "пакост" произлиза от "пак"?

 
  

 

ЕМИЛИЯ

 
Големите често не могат разбра

колко тънкости има в една детска игра.

Анчето например си има кукли:

кестенява и руси, със плитки и с букли –

цяла фамилия,

но  все пак между тях една кукла тя има,

най-скъпа за нея, най-нежно любима,

И това е Емилия.

Емилия не спи и не казва "мамо",

тя е една евтина кукличка само,

доста очукана,

на три места спукана,

но Анчето нея си най-много обича

и ту я облича, ту я съблича,

и че с Емилия най-добре се играе,

защото Емилия по характер добра е,

туй за нейния татко е необяснимо.

Но и на Анчето върви обясни му,

защо тъй се случи, че когато баща й

поиска от нея да му обещае,

че от днеска нататък ще прави услия

да не целува Емилия,

и тя му отвърна с нацупен вид,

че Емилия е от целувоид

(т.е. изфрабрикувана,

за да бъде целувана),

защо тогаз този баща я хвана

и я хвърли високо почти до тавана,

като се смееше с радостен смях

и я целуваше, и викаше:  - Ах,

тази моя глупавичка,

тази моя свидна,

тази моя кукличка

целувоидна!

 

 

 

ОБЕЩАНИЯ

 

На Ванчето с кънките не му върви:

Сезоните все не подхождат, уви!

 

Когато навънка

земята във лед е,

обещават му кънки

със ролки, за лете.

 

Когато навънка

жар натърпим е,

обещават му кънки

нормални, за зиме.

 

Ту летни, ту зимни,

ту зимни, ту летни –

ах, сезоните винаги

са несъответни!

 

Какво да го правим такъв тъжен и жалък?

Най-сетне признахме му:  - Ванчо, още си малък.

 

С тез краченца, все още

като сламчици тънки,

не си, братко, изобщо

съответен за кънки.

 

 

КОНЕН СПОРТ

 

Неотдавна направихме на Ванчо подарък:

дървен кон –

вихрогон,

просто грабващ окото, невиждно ярък,

бял, на черни петна,

със седло, стремена,

опашка и грива,

в поза игрива,

готов да изцвили

и със сто конски сили

да се впусне в галоп,

Топо-топ, топо-топ!...

Ванчето ахна,

веднага го яхна

и се впусна във бяг неудържен и волен.

Явно, беше доволен.

Но след два дни се връщам и той ми се хвали:

-  Аз яздих на кон, видя ли?

-  На този ли?

- Не , на друг!

От "Вишнева" чак до тук!

Просто заекваше, така беше възбуден.

Аз го гледам чуден:

-         Не думай! Как стана това?

-         Той караше нагоре дърва!

-         И човека те взе във колата?

-         Не искаше нагоре по стръмнината!

-         Е, какво си правил тогава, брат?

-         Той като дърпаше, аз бутах отзад!

-         Ей, чудесна езда!

-         Да!

Гледам го: радостен, потен и горд.

Странно нещо е конният спорт!



ВЪРР!

 

И до днеска във къщи се помни как

Анчето пръв път беше в Детмаг.

Още не влезла,

нашата глезла

заяви твърдо и кратко,

че иска "върр" да

      й купи татко!

Но какво значи "върр" на детски език?

Един фарфалак бе показан  след миг,

който въртеше се почти без да спре

и правеше "Върр" извънредно добре.

Но Анчето гнявно

тропна със крак,

показвайки явно,

че не ще фарфалак.

Но какво тогаз значеше това нейно "Върр"?

Един продавач, явно много добър,

за неин хатър

извади подред

един вертолет,

един самолет,

един велосипед

и след туй още пет

различни издаващи "върр" въртележки

полски, унгарски, германски и чешки.

 

Но никакво съгласие.

"Върр" и това си е!

Какво ли ще бъде това "върр" тогава?

Касиерката гледаше като въртоглава

и играчките се трупаха околовръст,

додето Анчето посочи със пръст,

и със смях се събраха продавачки дузина

по разни начини да я убеждават,

че вентилаторите във магазина

не са играчки и не се продават.