> Библиотечка > Краят на едно детство - 20

Краят на едно детство - 20


11-02-2014, 18:07. : ssi

В ГОРАТА

Ни косач, ни пластач се виждаше в ливадите между дъбовата гора и липовата сечина срещу нея отвъд дола.

Птиците дремеха на сянка в клонака.

Всичко спеше следпладнешки сън.

Дядо Таско влезе с магарето в гората на Мито Пецов. Щом нагази дълбоко навътре, обзе го чувството, че тук, в това място, е на затул от целия свят, че може да си набере сухи дръвца за през зимата, без да го е страх от Мито Пецов, който, бог да го убие, в тая же­га едва ли ще обикаля имотите си.

Натовари на самара два големи вързопа сухорляк, прекръсти се и гальовно плесна с пръчката Томчо по десния бут. Магарето, разбрало по това, че трябва да се тръгва, бе приятно изненадано от лекотата на товара. То бодро заситни и вярно на своя навик, изрева с пъл­но гърло. Не се мина много и през ливадите към гора­та прелетя Мито Пецов по бяла горна риза на черен кон. Отзад от дясната страна на ремъка му се покла­щаше в кожена кания кама с черен костен чирен, кован със седеф. Той се връщаше от едно село и ако Томчо не бе ревнал така гласовито, щеше да си мине-замине. А сега? Можеше ли да не се отбие в гората?

По дългата опашка на коня се полепиха семенца, отърсени от ресата на узрялата оландра. По магареш­кия рев Мито Пецов определи приблизително местопре­стъплението, но магарето, сякаш за да го улесни, изре­ва още веднъж, когато той мислеше да се спусне напо­соки към дола. Разбра, че крадецът е още в дола, ня­къде около кладенчето, и хвана пътеката.

Магарето се спря, като видя, че кон му препречва пътя, любопитно замърда уши. С кротък поглед и дру­желюбно разположение гледаше ту коня, ту ездача.

Дядо Таско позна Мито Пецов и отначало зина от смайване. После дъното на потурите му се разигра, ко­ленете му се разтрепераха, патравите му крака едва го държеха. Мито Пецов нищо не му каза. Даже не го за­гледа. Скочи от коня. Внезапно спъна предния ляв крак на магарето, гътна го, обърна го по гръб, притисна го с коляно по корема. То зарита гневно, но безпомощно с крака нагоре. Не можеше да се обърне на една страна, за да стане, защото дебелите снопове сухорляк отстрани на самара не му позволяваха да се изсили, а и Мито Пецов се бе друснал на него. С ловка разбой­ническа хватка той заби камата в гушата му и я пор­на напряко. Кръвта шурна като из чешма.

Стана и остави магарето да рита нагоре и да се мя­та напразно ту на една, ту на друга страна. Докато спо­койно и бавно изтриваше камата, загледан в нея, каза на дядо Таско, без да се обърне към него:

—  После тебе...

Старецът разбра, че това после се отнася за след малко, и цял се разтрепера. Челюстите му се разиграха, а от дъното на потурите през дупката зацърцори води­ца по сухата опадала шума.

Мито Пецов тракна камата в канията, обърна се към него, изгледа го как трепери, драго му стана, по­засмя се повече вътрешно, но веднага се сепна, стана отново сериозен и му каза:

—  Сега само магарето. Втори път намеря ли те, то­гава тебе...

Бръкна в задния джоб на панталоните, извади порт­фейла си, разгъна няколко банкноти, отброи толкова, колкото струваше едно добро магаре, подаде ги на стареца:

—  Заповядай, дядо Треперко... Пък друг път врана кост да ти не носи в мой имот...

Дядо Таско взе парите и престана да трепери. Носи помисли: защо Мито Пецов закла магарето, щом след това му го плаща. Заради набрания сухорляк ли? Но той нищо не струва и за нищо не му служи, и никаква пара не може да вземе за него. Тогава защо? Значи това беше безсмислено. Но той може така безсмислено и човек да заколи. Все още смаян и ужасен, старецът стискаше парите в шепата си и не можеше да разбере къде беше смисълът на току-що станалото пред очите му.

А за Мито Пецов смисълът беше да се разбере, че е готов и човек да заколи само за това, че влиза в негов имот. За него беше много нещо да се знае, че и сухите съчки, които нищо не му струват, не може да се изна­сят от гората му, щом струват за сиромаха — защото може да се грее с тях през зимата.