Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031 
 
 
Архиви
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
Май 2018 (9)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Последната коледна звезда
30-01-2009, 04:37 | Автор: freja | Категория: Архивите са живи / Галерия
Или новогодишна, ако предпочитате. Тя и без това не е никаква звезда, а връх.

Последната коледна звезда

Любимият ми! Малко поотчупен, наистина, но не бих го заменила за друг, освен ако не стане на сол. Върхът винаги е бил най-внимателно пазената играчка и така е оцелял повече от 35 години - нашите са го взели още преди да поръчат мен fellow .

Питате се какво прави подобна статия в края на януари, нали? Ще ви кажа: след като накичихме елхата на нашето детство
 

май вече е време да я развалим. И реших да се захвана с това.

Първо свалям върха, който видяхте, за да не го съборя неволно и да ми се налага да си избирам нов (ужасссс!). А при украсяването на елхата по същите причини го слагам последен. И понеже ми е любим, а не го видях в горецитираните статии, трябваше непременно да ви го покажа.

После следват гирляндите. От старите гирлянди, които бяха направени от нарязана хартия със станиолово покритие, навървена на конец, уви, вече нямам. Тях отдавна заменихме с малко по-нови - почти същите, почти толкова тънки, но не ги слагаме на етажи, както някога, а спираловидно (ако е видно fellow ):

Последната коледна звезда

Мисля, че класическите стари гирлянди са се задържали най-дълго на елхата ни. Конкуренцията им се появи чак през 1986/87, когато майка купи някакви модерни гирлянди-лентички. Наричахме ги "косата", защото точно на такова приличаха. Даже си ги слагахме на главите като перука, по-дълга от самите нас.

Последната коледна звезда

Лентичките бяха захванати в единия край с по-широка лента, завързваха се под върха на елхата и се разстилаха по клоните й така, сякаш я обгръщаше невидима паяжина. Някога стигаха до земята, днес са вече окъсани в краищата:

Последната коледна звезда

А защо са окъсани в краищата ли? Окъсани от порядъка на половин метър... Защото аз лично си режех по малко от тях. Служеха ми за украса на подаръци или за каквото друго ми потрябва блестяща лентичка... Например прекрасната Снежанка! Ще я сложа още веднъж, макар че в сайта ни я има вече няколко пъти - просто много си я обичам:

Последната коледна звезда

Ще кажете - какво още има да й се доукрасява, та тя си е прекрасна! Прекрасна, обаче аз съм решила, че нещо не й стига и съм й вързала на коронката една лентичка:

Последната коледна звезда

Като заговорих за Снежанка, се сещам за спътницата й, с която помощничката на Дядо Мраз идваше у дома - Снежинка:

Последната коледна звезда

"Снежинка" е име, което ние й дадохме. Поначало тя е предназначена за закачане и няколко пъти е висяла на елхата, но много тежеше и затова започнахме да я редим до Дядо Мраз и свитата му. А Дядо Мраз беше същият като онзи големия на последната снимка на ive. Tой беше най-голям. А най-малко беше Джуджето:

Последната коледна звезда

Малко тъжно като за джудже, обаче на мен много си ми харесваше. До един момент, в който пораснах и го разгледах с други очи. Оказа се, че Джуджето ми никога не е било джудже, а най-вероятно най-обикновен почитател на бирата (да не кажа пияница...):

Последната коледна звезда
Последната коледна звезда

Отклоних се, да се върнем на гирляндите тип "коса". От същия материал бяха направени едни от любимите ми играчки, които не можеха да се счупят, но можеха много лесно да се скъсат или смачкат, ако човек се отнася грубо с тях:

Последната коледна звезда

Когато в началните класове изработвахме гирлянди по трудово обучение, после задължително и те биваха закачвани на елхата. За да я красят! Цяло чудо е, че няколко са се запазили все още:

Последната коледна звезда

И за да няма никакво съмнение, че лично аз съм ги рязала и лепила, ето почеркът на майка ми, който е написал инициалите ми в единия край - Кр. Ч. winked :

Последната коледна звезда

Онова смачканото, което се вижда над смачканите ми хартиени гирлянди, е хартиен фенер:

Последната коледна звезда

Поизпънах го, колкото можах... Не толкова добре се справих с другата хартиена играчка, на която виках "хармоника", заради странната й разтеглива окачалка; това също би трябвало да е вид хартиена кошничка, но нещо ми се губи като идея и предназначение (смътно подозирам, че е трябвало да се пълни с бонбони... ако имаше по-дълбоки размери обаче...):

Последната коледна звезда

Спомням си, че по едно време, след като дълго се възхищавах на разни красиви картинки по разни книжки и картички, така се вдъхнових, че пробвах да прокарам идеята да имаме елха БЕЗ гирлянди. Но не срещнах разбиране и колкото и да ми се искаше, елхата ни никога не е изглеждала така:

Последната коледна звезда

Майка казваше, че на елхата без гирлянди нещо й липсвало.

Така. Свалих ги всичките гирлянди, дойде ред на играчките. В момента най-многобройни са топките. Най-скучни от тях са чистите, а най-възхитителните - онези с шарките. Топки най-различни, в много цветове и размери:
ГОЛЕМИ...

Последната коледна звезда
Последната коледна звезда
Последната коледна звезда

... средни...

Последната коледна звезда
Последната коледна звезда

... и малки...

Последната коледна звезда
Последната коледна звезда
Последната коледна звезда

Последната коледна звезда
Последната коледна звезда
Последната коледна звезда
Последната коледна звезда
Последната коледна звезда
Последната коледна звезда
Последната коледна звезда

... като това далеч не бяха всичките, но толкова са останали.

Имаше и топки със странни форми. Какво е например това:

Последната коледна звезда

Или това:

Последната коледна звезда

Все пак, на второто му бяхме дали име и му казвахме "сърце". Но нито едно от двете не ни беше кой знае колко любимо. Виж, лимоните - о, тях си ги обичахме и даже се карахме кой на коя ще е:

Последната коледна звезда
Последната коледна звезда
Последната коледна звезда

Да, "лимони" - пак наша измишльотина. Че на какво друго приличат, ако не на лимони?!

Към лимоненото семейство включвахме и всякакви продълговати фигурки, които нямат нищо общо с киселото:

Последната коледна звезда
Последната коледна звезда

А имахме и малки фигурки. Освен шишарките и гъбките, от които са останали само жалки следи, една от тях беше фигурката на Дядо Мраз:

Последната коледна звезда

Дядо Мраз всъщност беше мързеливо изработен. И представляваше чисто и просто една поукрасена шишарка. Да, като се обърне, гърбът му е всъщност червена шишарка.

Играчките ги свалям заедно със закачалките им. Сега сме приспособили и кламерчета за това, но някога не можехме да си позволим подобно кощунство. Използвахме само специални закачалки. Те бяха два вида - с камбанка и с имел:

Последната коледна звезда
Последната коледна звезда

А играчките, както добре знаем, са чупливи. Ако случайно съборя някоя, докато ги свалям, събирам остатъците й в тази торбичка (горката ми гъбка! rev ):

Последната коледна звезда

После ги натрошаваме...

Последната коледна звезда
Последната коледна звезда

... и можем да си украсяваме с блестящия прах всякакви новогодишни картички и каквото изобщо ни хрумне.

Накрая свалям и свещичките...

Последната коледна звезда
Последната коледна звезда

... които никога не паля, но им личи, че някой преди мен го е правил. Поне веднъж. Как ли е завършило това?... hum-hum

Готово, свалих всичко и сгънах елхата. Ех, и тази година не ми замириса на борова гора вкъщи, но още помня уханието... И сухите бодличките, които влизаха между дъските на паркета и ако имаха късмет, можеха да останат там чак до следващата Нова година...

Добавено от donaddt: А ето и снимката на картончето от пликчето със закачалките:
Последната коледна звезда
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: isi (30 януари 2009 09:54)
freja, къде успя да го съхраниш това новогодишно настроение? При мен магията отдавна изчезна, че дори отнесе със себе си и част от ентусиазма ми и оптимизма ми. Разглеждам статията и само си представям как би ме вдъхновила преди 2 месеца, а сега... чета я като възрастен, за съжаление 




--------------------
 
 
№2 от: mia.yaneva (30 януари 2009 12:10)
Freja, БЛАГОДАРЯ за празничното настроение! И за начина, по който ни водиш в статията - има много напрежение и очакване! 6 по литература за използване на литературни похвати и изразни средства (уф, май така ке казваше?). Имах нужда от малко тържествено настроение, защото вчера ходих на гала спектакъла на Астор за 65-годишнината му и се затъжих за тържествеността, цирка, празничното настроение - но затова статия ще има друг път :) И аз имам подобен връх - точно същото изпитвам и аз към него, но специалните закачалчици са феномен - това не съм го виждала никъде! Между другото откъде ги имате - съветски или?

 
 
№3 от: zaharisa (30 януари 2009 12:13)

Чудесно и много приятно ! У нас Топката Майка беше като топка №2 от големите на Freja , с един топъл зелен цвят. Уви, тази година на мен се падна да развалям елхата, която стоически ни изчака да се върнем в средата на януари и по небрежност (или пък й беше дошло времето) Топката Майка се счупи. Много ми домъчня, но сега предпочитам да мисля, че угасвайки една малка светлинка от детството ми дава път на нещо хубаво. Нали счупеното носи щастие Целунах внимателно парченцата (броят им отговаряше на десетилетията живот на Топката!) и нарекох следващата по старост Нова Майка. И сега, гледам тази статия и с радост разбирам, че Нова Майка била лимон - у нас е и с нужния цвят!


 
 
№4 от: freja (30 януари 2009 14:44)
zaharisa, нашата Топка-Майка е първата от големите (както се подразбира ). Тя си имаше сестра, също голяма и изписана, само цветът й беше друг, обаче вече не помня какъв - толкова отдавна се изгуби... Топката-Майка (ама много сладко название, ще ми стане любимо!! ) наистина винаги сме я възприемали като такава и по традиция стои в центъра на елхата - където е и редно... А счупеното със сигурност носи щастие! Или поне ново попълнение в играчките ok2 .

mia, закачалките ги беше купила майка от България. Не знам чие производство са, но мисля, че ги продаваха на бройка, а не опаковани. Спомням си, че дълги годими стояха в едно хартиено пликче на НарМаг.


Сега се сетих, че преди да се появят закачалките, закачахме играчките с помощта на медна тел. Ама как ми изплува това - не знам, била съм толкова малка... Значи телта се промушва през малката халкичка на играчката и после се увива около клончето на елхата. А ако съдя по конците, които продължават да стърчат от някои играчки, имало е и време, когато те са били използвани вместо тел.

Между другото, установихме ли кога сме украсявали и кога сме разваляли елхите? Аз си мисля, че не сме ги украсявали по-рано от седмица преди Нова година, и че не сме ги оставяли повече от седмица след нея. Може би защото елхите бяха истински и игличките им започваха бързо да окапват?

 
 
№5 от: felice puba (30 януари 2009 20:44)

Браво, freja, чудесна статия! Благодаря на теб, на regina, filipovaeli, Ганима, Zverche, Ive и всички вас, приятели, които направихте тази Коледа и Нова година много приятни за мен, много красиви и наистина вълшебни. И да си призная, винаги когато прибирам празничната украса ми е малко тъжно. Защото празниците заминават, скучното ежедневие отново настъпва и никой не обръща внимание, че същите украси, които са светели тържествено и са радвали сърцата само преди дни, висят угаснали и забравени. Сега обаче,четейки тази статия, си давам сметка, че за първи път от детството ми насам не ми е тъжно, когато трябва да прибера елхата. Благодарение на всички вас!
И между другото, закачалките с камбанка и имел са същите като моите! Но вече не виждам да се продават такива. Жалко. Не помня и отде сме се сдобили с тях...neznam Страшно са практични, освен че са красиви. И щипките за свещи са като моите! А, страхотно!




--------------------
 
 
№6 от: donaddt (30 януари 2009 21:55)
Отговарям за закачалчиците. Имам ги същите и по случайност си ги прибирам в оригиналното пликче, Пликчето съдържа 20 броя кукички за елхови украшения (това е оригиналното им име). Производство са на ППП при АПК Иван Меразчиев, гр. Пещера. Цена 1 лев. Основание за цена прот. №38-03-54/23.09.86.
Най-отгоре на картончето има пожелание ЧНГ, картинка  с елхова клонка с топка и надпис: за новогодишната елха. Ще трябва да го добавим,

 
 
№7 от: freja (31 януари 2009 05:34)
Значи тези красиви закачалки се оказаха български! Браво на нас!! Ами да, donaddt, непременно трябва да добавиш снимка на опаковката! А щом са били по 20 бр., значи майка ми е купила поне две пликчета. Обаче днес едва ли мога да напълня и едно, струва ми се...

 
 
№8 от: mia.yaneva (31 януари 2009 08:02)
Ами, момичета, освен благородно да ви завиждам за кукичките, в които се влюбих, май друго не ми остава! Особено като явно са били масово производство и до мен не са стигнали. Ще се скарам на мама! Защо не ми е купила. Искам и аз... Някой български производител да желае да разнообрази асортимента си?  

 
 
№9 от: felice puba (31 януари 2009 10:11)

А, мноооого благодаря donaddt за информацията за закачалчиците. Да, наистина са супер практични пък и красиви. За съжаление и аз съм ги позагубила, но към 15 броя все още се намират. И аз искам снимка на пликчето!!! Не знаех, че са български, freja и аз, ама това си доказва още веднъж колко хубави и качествени неща се правеха едно време!




--------------------
 
 
№10 от: donaddt (31 януари 2009 14:06)
Готово, добавена е снимка на картончето от пликчето със закачалките,

 
 
№11 от: freja (31 януари 2009 14:35)
Много благодарности за снимката, donaddt!!! И аз още не мога да повярвам, че са си наши, родни love .

 
 
№12 от: Ганима (31 януари 2009 17:25)
   Freja, прекрасна статия!

   И при мен този дух избяга с първия работен ден. Такава безумна лудница ме е завъртяла оттогава, че рядко надничам тук и се ядосвам, че успявам да хвърля само по един бърз поглед на статиите, а за писане – съвсем малко време остава :(. Но днес реших да наваксвам :).

   Чудно защо, но не си спомням никакъв връх на елхите вкъщи. Или не е имало, което е малко вероятно, или се е счупил и не сме купили нов. Може би затова и моите елхи са без такъв връх :(. Стана ми малко тъжно и си обещавам, че следващата година ще поправя този пропуск :). Тази година едно малко ангелче красеше елхата, но то е играчка за закачане.

   Тези лъскави гирлянди като коса си ги спомням от тържествата в училище. Бяха се появили там отнякъде. И също като Freja ги ползвахме и за украса на разни други неща :). А колко картички сме направили с поръсен прашец от счупени играчки :)… (Пазя някъде една такава, която получих преди няколко години).

   Всяка година в училище изработвахме нови гирлянди и разни други интересни неща по трудово обучение. Цялата ни класна стая беше в книжни гирлянди. Бяхме намерили и по-сложни модели за играчки от някакви книжки. Жалко, че нищо не се е запазило и не мога да покажа.

   О, закачалките за играчки! Много добре си ги спомням, но вкъщи май не сме имали от тях. Ех, как ми се иска да ги има отново. Не само са красиви, ами и страшно удобни за закачане. Вкъщи играчките се закачаха с панделки или някакви тънки въженца. Първоначално всички бяха еднакви, но в един момент с новите играчки станаха разнородни.

    Zaharisa, тази твоя Топка-майка ме усмихна. Като се замисля и ние си имахме такава, макар никога да не се е наричала така.

   А Снежанка си спомних откъде ми е позната! :) Имаше я в дома на моя приятелка от ученическите години.


 
 
№13 от: Fireto (26 октомври 2009 16:14)
Не вярвам на очите си - с малки изключения всички тези играчки и аз ги имам и всяка година ги слагам на елхата! Закачалчиците също ... с оригиналното пликче при това! А първата си елхова играчка, купена през 1962 г. я счупих едва миналата година! Плаках ..., но май се оказва, че не само аз съм романтичка! Поздравления за всичко видяно от мен до сега ...

 
 
№14 от: катя милушева (27 декември 2009 22:31)
Още веднъж си припомних прекрасната ти елхичка.Благодаря ти Freja!

 
 
№15 от: Иво Колев (4 юни 2011 06:12)
прекрасни спомени нахлуха в мен ...тази елха съм я подреждал като малък и все се карахме с брат ми кой да сложи върха....невероято е как спомените се връщат при теб и те стоплят em_61

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 16
Потребители: 0
Гости: 16

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е:


 
 
 
 
Ново в ПУК!