Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Сватбени покани
10-02-2009, 18:07 | Автор: mia | Категория: Архивите са живи / Галерия
Сватбени покани от 1986 и 1989. Нямаше особено голямо разнообразие, но и днес ме впечатлява изчистения дизайн и простота, които  липсват в днешните.

Сватбени покани

Сватбени покани

Сватбени покани

Сватбени покани

Сватбени покани

Сватбени покани

Сватбени покани

Сватбени покани

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: furious_kid (10 февруари 2009 21:23)
Чудесни са, Mia...

Още повече, че ги помня всички (с много малки изключения)...  С трогателните, наивни (а понякога и съвсем откровено тъпи) стихчета и илюстрации... (Самият аз дълго време се борих с кича именно по сватбите... Безуспешно, по дяволите!), Ох! Каква далавера си беше да познаваш някой, който ще ти направи "по-така" покани (и за съжаление -  и некролози) по "онова" време...

 Силно се надявам, обаче, хората, чиито покани виждаме, да са щастливи и днес, да са запазили доброто в себе си и да са много, ама МНОГО плодовити! Защото на нас ДЕЦА (истински) ни трябват!

Гор-чи-во! Гор-чи-во! Гор-чи-во! Гор-чи-во! Гор-чи-во! Гор-чи-во! Гор-чи-во!

 
 
№2 от: donaddt (10 февруари 2009 21:55)
Да, а после идваше съществената част - самата сватба. Посещението в дома на булката, огромната кукла с бяла рокля на предния капак на автомобила, задължително бели карамфили по колата, панделки, бонбони, тупурдия, гражданското, онези лелки със скучната приповдигната реч и после поздравленията (а всъщност си натъпкваш джобовете с бонбони) и следва най-интересната част - хвърлянето на късметчетата и стълпотворението да си прибереш повече от тях (пълни с бонбонки Детска радост) duvka

 
 
№3 от: freja (11 февруари 2009 02:56)
С "Детска радост", житни зрънца и една стотинка най-отдолу . А понякога вместо "Детска радост слагаха едни по-големи, подобни на бобчета, бели и гладки - помни ли ги някой? Миналата година открих вкъщи една торбичка, в която съм си събирала всички късметчета от сватбите, на които съм ходила (на които са ме водили де; защото по едно време вече започнах да отказвам, тъй като понякога даже не познавах младоженците, нито гостите и ми се виждаше пълна загуба на време, много шум за нищо, скука и т.н.). За съжаление торбичката е стояла на влажно място и бонбонките в късметчетата се бяха разтекли, не можеха да се реставрират, изхвърлих ги всичките podsmruk .

А поканите ми бяха много любимо нещо! Такива златни букви и толкова красиви... - как да не се размечтае едно малко момиченце?...

 
 
№4 от: mia.yaneva (11 февруари 2009 10:40)
Фрея, плоските бонбончета като бобчета бяха върховен лукс - това са бадеми с бяла глазура, а съм виждала и с розова и светло синя. Как да не ги помня - толкова бяха вкусни!!! Ще да са се появили вероятно към 80-те и вероятно са били вносни. Една съученичка, на която баща й беше работил в Алжир или Тунис на един рожден ден ни черпи с кила такива - направо не можехме да повярваме, че ни се случва на нас, беше невероятно пиршество. И наистина, и до днес те са много популярни в Тунис, Алжир и Мароко и там се продават на кило на едни огромни купчини... м-м   

 
 
№5 от: zaharisa (11 февруари 2009 11:47)

И аз ги помня всички тези модели, ако намеря още ще добавя. Наистина, дано всички тези хора са щастливи roza kiss3 bebe38
Близо до училището ми имаше малко ателие за такива услуги и разбира се много сме  гледали и коментирали мострите на витрината. Понякога една жена излизаше отвътре и ни даваше по някоя картинка с изключителна стойност за лексиконите
От сватбарският кич винаги ме е разтърсвал момента на инкасатора. Това е, когато младоженците тръгват за дълга наздравица с всеки гост и се започва едно даване на пари по най-различни начини (в пликче, свити в ръка, на огърлица, виждала съм и столевки в шушулки от гладиоли!) и шафер-инкасаторът събира в една чантичка всичко това. Уви, на този тип сватби и поканите бяха съответстващи и , дано не обиждам нничии спомени и вкус. 


 
 
№6 от: Надя (11 февруари 2009 12:32)
Спомени имам и за носни кърпички закачени на ревера, както и хавлии и престилки. Ааа в едни много стари, стари спомени се сещам и за село за една селска сватба с един петел отпред.
Ноо разбира се върхът беше оркестъра и играчите най-отпред с бурни викове и подскоци. tantz Някой прави ли подобни изпълнения днес?

 
 
№7 от: Чудакът от 6-ти Б (11 февруари 2009 13:52)
Проблемът с инкасатора и натикването на парите в малката сватбена чантичка вече е получил своето "стилно" решение: Наскоро мой приятел получи покана за сватба, на която наред с безумното стихче, беше даден и IBAN-а на младоженците. smile24

 
 
№8 от: furious_kid (11 февруари 2009 14:17)
Олеле... Брак, ако не по, то поне СЪС сметка... Покъртително!
angry3 gyavol2 angry3

 
 
№9 от: felice puba (11 февруари 2009 14:38)
Ох, не мога да се стърпя, идва ми наум следното стихче от Джордан Уилкинс "Мъките в един натрапен брак":
"Купидона сляп рисуват, вижда ли пък Хименей? Може би през очилата,подарени от приятели и опекуни,просто вижда само замъци и злато..."
Всъщност, това е в рамките на шегата. На поканите булката и зета/нали така се казва / изглеждат много романтично влюбени... Разпознах две покани, дето помня от детството си и си харесах втората- с момченцето и момиченцето, много са сладки! И аз помня и даже пазя няколко кърпички от сватба! И аз съм била на сватба с петел! Даже и снимка имам от нея, много е оригинално! Дано нашите да я пазят още в семейните архиви. Пък за св.Валентин казах на мъжа ми, че ще изплагиатствам и препиша стихчето от последната покана!



--------------------
 
 
№10 от: zaharisa (11 февруари 2009 15:30)
е не мога да се въздържа да припомня и любимата фраза от поканите 
 
  младоженците N и N
  и техните родители
НАЙ-УЧТИВО ВИ КАНЯТ   malee2

иначе, традицията с даровете не е никак лоша - да си имаш нещо за спомен от нечия сватба си има смисъл. Виждала съм домашно везани кърпички и престилки - красота.

 
 
№11 от: mia (11 февруари 2009 16:33)
И аз си харесах стихчето от последната покана за свети Валентин Много е нежно.
Както казва zaharisa  за момента с инкасаторите-и мен страшно много ме дразнеше този момент. На места все още правят подобни сватби с така нареченото "ДАРЯВАНЕ". Някои неща не се променят, и все пак зависи от младоженците.
От едно време съм запомнила тези синджири с банкноти с лика на Георги Димитров в синьо и кафяво, с които кичеха младоженците. Мисля, че бяха двайсетолевки и десетолевки. Сега не мога да си представя такава картинка по днешните сватби - младоженци, накичени с пари и позиращи за снимки с най-близките. Какви времена само.... 



--------------------
 
 
№12 от: katya_79 (16 февруари 2009 12:54)

Ех да! Спомням си ги много добре, та аз бях шаферка на сватбата на вуйчо ми. Бях в 2-ри клас.Колко щастлива бях само..... Спомням си кърпичката където ми я закачи вуйна ми, беше с българска шевица, самата тя ги беше бродирала.Само родителите и шаферите имахме такива...... Пазя си я като скъп спомен, даже сега когато бях аз булка със същата кърпичка баща ми ме изведе от къщи и ме предаде на съпруга ми......kiss4


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 15
Потребители: 0
Гости: 15

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?