Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Януари 2021 (9)
Декември 2020 (6)
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Дървена пушка с тръба за фунийки
20-02-2008, 13:38 | Автор: dani | Категория: Архивите са живи / Галерия
Дървена пушка с тръба за фунийки
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: pepino (13 септември 2008 00:18)

Произведение на изкуството! Запаметявам си го в колекцията. Всъщност има и един конструкторски недостатък - неудобно е за стрелба - трябва да завъртиш пушката настрани, за да можеш да духнеш в тръбата.


 
 
№2 от: dani (13 септември 2008 21:48)
Точно така! Накланя се малко главата, прицелва се в "обекта", като с едното око се замижава и ... Мога да ти пратя "за колекцията" снимка без воден знак, ако искаш.



--------------------
 
 
№3 от: pepino (13 септември 2008 22:15)
За жалост от моите не запазих нито една, но доста бях усъвършенствал дизайна. Държах повече на функционалността, отколкото на наподобяването на истинско оръжие. Специално се обикаляха железарските магазини за да се избере най-добрата тръба - не много тънка, не много дебела. После почваше работа в мазето. Любим модел беше двуцевката с дървени трупчета между тръбите. Страшно оръжие в ръцете на добър майстор на фунийките. Мога с достойнство да кажа, че още първата тръба, която направих влезе в аналите на квартала... защото... ... беше толкова смотана, че не успя да изстреля нито една фунийка. Още първата фунийка направи "запек", но истинският куриоз дойде, когато дилетантът, на когото връчих това първо мое произведение, в отчаяния опит да отпуши тръбата си духайки от обратната страна и под угрозата на приближаващия към него "майстор" от противниковия отбор накрая... взе че успя! Фунийката изскочи с дупето напред и уцели "майстора"... Което трябваше да бъде признато за "убийство", според правилата на играта. tantz Така, без да искам, се прославих.

Водният знак си е нещо като пръстен с печат на тайно братство - защо да се лишаваме от тази привилегия. Иначе, благодаря за предложението! yess

 
 
№4 от: donaddt (14 септември 2008 12:17)
Абе най-хубавите тръби за фунийки ставаха от пръчките на антените по покривите. Признайте си не сте ли ходели на покрива да отмъкнете по някоя тръба. Аз съм ходила. gyavol2

 
 
№5 от: pepino (14 септември 2008 22:50)

О, това въобще не е вярно. Антените бяха прекалено тънки, за да произведат качествен изстрел. За тях трябваше съответно да направиш по-тънки фунийки. От гледна точка на балистиката това означаваше по-къс, по-бавен и по-несигурен полет.


 
 
№6 от: tsvety (7 януари 2009 20:22)
и аз имах такава :)

 
 
№7 от: Людмил Димитров (9 декември 2009 00:16)
Най-готини за целта бяха медните тръби...играех на фунийки до 20 и няколко годишен...

 
 
№8 от: Anakin Skywalker (7 май 2010 20:18)
Аз пък моята тръбичка накрая я направих на тъпкач - джепане



--------------------
 
 
№9 от: boysta3 (7 май 2010 23:34)
Цитат: donaddt
Абе най-хубавите тръби за фунийки ставаха от пръчките на антените по покривите. Признайте си не сте ли ходели на покрива да отмъкнете по някоя тръба. Аз съм ходила.
Не не съм ходил, но мога да ти кажа, че бяха май по-тънки и къси, затова не се ползваха толкова. Иначе на външен вид измамваха, че може да се ползват за целта. Иначе по почина на децата от квартала, аз попитах татко ми дали може да ми намери тръба (преди май съм имал някаква подръчна и не добра) от хубав здрав метал и естествено се сдобих с такава. После започна намирането на дърво, и прикрепването й с дебело черно тиксо (изолирбан). Надписване с химикалка и т.н. Важно беше , поне при мен, и по спомени, да се направят максимален брой джобове за фишеците (фунийки при някои). А вече самите муниции гледам тук са пропуснати да се приложат като снимков материал. Тяхната направа също си бе голямо изкуство и тънкост (чалъм). Естествено от женските списания ставаха перфектни, гланцирана тънка хартия, изрязват лентички 20 см х 4 см и завиването във вид на фунийка, естествено тънкостта бе в края, когато отворения край на хартията се издърпваше с цел да се затегне върха в другия край, и да стане максимално твърд и остър. След това се взимаше канаколит или Ц200 и се залепваше крайчеца на хартийката във върха (на най-опасните се поставяше кърфица или топлийка да стърчи във върха), а да ен забравя още един пиниз - вместо гланц хартия от списание аз ползвах много по-тънката и здрава оризова хартия (паус, ползва се за чертане). С нея сме пробвали след като я залепихме с канаколит върха, да се забие в кожата на човек от близко де, еми, стана, и то на място с малко месо, в коляното. Още не ми излиза гледката, гледахме с такъв кеф, все едно пещерняка открива огъня. Айде, че се улях.

 
 
№10 от: SirPol (16 януари 2011 00:39)
Най-хубавите изстрели се възпроизвеждаха от медна тръба, без ложа или приклад, а само с малко залепено за нея средно отделение с ластик, на което се подреждаха фунийките :)... патрондаш, така да се каже.

Края на тръбата се облепяше с тиксо, за да не хваща патина.

А Фунийките... те се правеха от СПИСАНИЕ, гланцирано. Некерманите бяха много ценени... може и "Лада", ама страниците бяха дебели. Подлепяше се задължително с лепило "КАЛЕ", а не с водоразтворимата "Рила".

Ако имаш "смъртен" враг, задължително добавяш карфица :) или поне така правехме тогава - нещо, което, разбира се, не препоръчвам на никого. ХОРА, НЕ ПРАВЕТЕ ТОВА... ТО МОЖЕ ДА НАВРЕДИ НА НЯКОГО!

 
 
№11 от: yordaniy (13 март 2012 16:17)

Мдааа... Добрият ми стар АК-47... em_62

 

След последната игра остана у брата на Дани и ей го на сега тука.

 

Предлагам баснословно черпене, за да си го прибера обратно и да си го закача на стената! em_43


 
 
№12 от: dani (13 март 2012 22:58)

Данчо, добре дошъл  в "Детството" em_63 Твоята пушка за фунийки беше вкъщи със сигурност към датата на статията ( преди 4 години). Дано леля ти Роси да не я е забелязала при някое от пролетните почиствания на разни "ненужни " вещи. Както знаеш ние сме в София и ще можем да я потърсим някъде към края на март, когато си ходим в Берк. 




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 5
Потребители: 0
Гости: 5

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?