Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юни 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
 
 
Архиви
Юни 2019 (7)
Май 2019 (18)
Април 2019 (12)
Март 2019 (15)
Февруари 2019 (7)
Януари 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Понякога се налага...
16-09-2009, 13:39 | Автор: Krista | Категория: Архивите са живи / Галерия
Въпреки, че не се е налагало много - много да ми слагат инжекции като малка, няма спор - спринцовката си беше кошмар за мен и за всяко дете, разбира се. Днешните спринцовки ми изглеждат някак по-безобидни :), но това е навярно, защото те са част от съвремието. Тази антика с тънко метално бутало и стъклен цилиндър и сега ми изглежда зловеща :). Помня как спринцовките се подреждаха в едни специални метални кръгли кутии (чак по-късно научих, че това са барабани, в които са се стерилизирали). Разглобени както на снимката и завити по специален начин в едни специални кърпи. Отделно са се стерилизирали иглите - в малки метални кутийки. За съжаление, не можах да открия оригинална игла (въпреки, че имах някъде...) и на една от снимките съм нахлузила от съвременните игли, за да има горе- долу завършен вид сппринцовката.
Понякога се налага...
Понякога се налага...
Понякога се налага...
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: isi (16 септември 2009 14:08)
Ох, пак се сетих за "С деца на море" -  нали го даваха отново този  понеделник :) Та в първата новела "Делфинът" имаше сцена, в която докторът вадеше едни игли -чудо, чудо, огрооооомни, страшни, при което на Ивайло бързо, бързо му мина коремът :))) Аз пак се просълзих да се смея :)))



--------------------
 
 
№2 от: Cvetan (16 септември 2009 14:19)
Аз пък с тези инжекции и страх от тях имам следното преживяване.Бил съм на 5 години и естествено ,много ме е било страх.Затова лелята докторка ме е поитала:
"Я кажи сега коя ръка да боцнем?".Е ,след като съм можел и да си избера,аз съм казал"Ми,на майка ,тя и без това е милицинска сестра".

 
 
№3 от: tony0808 (16 септември 2009 14:25)
А пък аз свързвам точно тези спринцовки със забавление,защото дядо ми беше фелдшер и носеше стари спринцовки(без иглите естествено) вкъщи.Тогава нямаше май спринцовки за еднократна употреба,всичките бяха едни такива стъклени и се изваряваха или нещо си там за дезинфекция,но като ги донесеше дядо каква игра ставаше на докторкииии всичките кукли падаха тежко болни,а стаята ми се превръщаше в болнична....Съседските деца страшно ми завиждаха за "истинските " спринцовки

 
 
№4 от: isi (16 септември 2009 15:05)
Хи-хи, Цецо xixi2  Това си е изобретателният детски мозък - моментална реакция и точно в целта :)))
малко отклонение в тази връзка: Съвсем скорошна случка: 3-годишната дъщеричка на една приятелка си е махнала домашните пантофи. Майка й я пита"Ти защо ходиш по чорапи?" А тя: "Ми да ги събуя ли?"



--------------------
 
 
№5 от: Krista (16 септември 2009 15:32)
Дааа, ето това е детската находчивост, Иси, Цветан!

Еднократните спринцовки са влезли в задължителна употреба някъде в началото на осемдесетте, с откриването на СПИН - а.
Но аз си спомням едни пластмасови спринцовки по онова време, които са се използвали за животните - дядо ми понякога ми донасяше от ветеринарния техник...ех, че игра падаше с тях - най- вече се пръскахме с вода - толкова надалече "стреляха".smile24

 
 
№6 от: zaharisa (16 септември 2009 15:57)
Ужас !
Тази сглобяема спринцовка, с онази ми ти игла на винт... Днешните еднократни се вадят светкавично от стерилните си опаковчици (като вафли) и толкова бързо изчезват след употреба.
Но предииииии Първо идваше острата миризма на дезинфектанта, после зловещото тракане на металния барабан, после тихото шумолене от разгъването на стерилната тъмнозелена кърпа и... възникваше тя -  ИНЖЕКЦИЯТА !
Кратко търкане с памуче и БОЦ! (пробождане по учебник - 5 см встрани от търканото)
 - Готово. Вземи сега памучето и натискай - гласът на медицинското лице понякога е упрекващ, понякога - извинителен.

И за довиждане, докато обидено натискаш памучето, отново гадното метално тракане! Този път в легенчето с надпис "използвани" (написано с химикалка върху широка медицинска лепенка)
А на всичкото отгоре, по детските градини се говореше, че който не спи на обед леля сестра ще му бие най-голямата инжекция. В моето съзнание тук винаги следва кадър от филма Кавказка пленница.

 
 
№7 от: Гергана (16 септември 2009 16:31)

Когато в училище се налагаше да ни бият инжекции, винаги първа се нареждах на опашката и си казвах : Каквото има да минава, да минава. Все още не мога да го пределя, дали е смелост или страх?Това си ми остана и до днес. А за иглите си спомням, че в долната си част, там където се нанизваха на спринцовките, бяха четвъртити.


 
 
№8 от: Надя (16 септември 2009 16:43)
Леле, Захарче, толкова картинно си го описала, че направо, бррррр....Затракаха ми барабани в главата, замириса ми на дезинфектант, и ми стана студено!
А иглите не бяха ли и те едни метални, които се завиваха, също в отделен метален съд се носеха.
Иска помагай, имаше тема за инжекциите нали?

 
 
№9 от: isi (16 септември 2009 17:02)
Има си я темичката, и тя е  чудесно разказче за ТЯХ от freja - Чухте ли? Инжекции!



--------------------
 
 
№10 от: Krista (16 септември 2009 17:36)
Аха, аха, Наде - в отделна кутия са стояли иглите - една правоъгълна, метална. "Завивали" са се, но не на резба , а така са ги нахлузвали за по- сигурно, с пинсета. И, наистина, Гери, отвън изглеждат четвъртити, (явно за по-сигурно завиване)  но отвътре са си конус.Лелеее, сега се чудя какво усилие е било да направиш инжекция със смяна на посоката - когато се сменят два медикамента - мъчение и за правещия, и за този, на когото му правят. Понеже са ми правили, та и сега не е приятно, а преди..... Като дезинфектант,  най - често са използвали спирт или най-много йод - бензин - една розова течност с много специфична миризма.

 
 
№11 от: freja (16 септември 2009 17:47)
Дааа, любимите ми спринцовки са стъклените, ако могат да се свържат изобщо с думата "любими"... Вкъщи имахме няколко и ги забивахме по куклите, а като чухме, че бъдещите лекари/сестри се обучавали върху картофи, преди да преминат върху хора (детски мит може би?), инжектирахме и картофи и си мислехме, че вършим мнооого важна работа. Със спринцовки си играеха и възрастните, но те инжектираха дини с мастика (и после - в хладилника) - не знам дали е толкова хубаво, колкото разправят, защото мразя мастика и никога не съм пробвала. А многократните игли наистина бяха такива, каквито си ги спомнят Гергана и Надя, но и тях съм загубила; намерих една снимка в нета обаче, която дава някаква представа все пак (забележете, снимката се казва nejna.jpg - каква нежност, каква красота... smile24 ).

 
 
№12 от: Гергана (16 септември 2009 18:30)
yess Да, определено много прилича и май си е точно такава иглата.

 
 
№13 от: tkpopov (18 септември 2009 12:26)
А колко родители без да  мислят са заплашвали малките непослушни деца, че ако не започнат да слушкат ще дойде "чичкото с голямата игла" да ги боцне! И това всъщност е голямата грешка от страна на родителите, които по този начин внушават на децата да изпитват страх, когато видят човек с бяла престилка! И когато в действителност се наложи да го боцнат детето, става голяма патардия. Виждал съм пред лабораториите за вземане на кръв майката не може да вкара детето в кабинета. Детето се съдира да реве!
А аз веднъж имах един много смешен случай, когато си чаках реда пред кабинета да ми вземат кръв. И докато си чаках реда, дойде един мъж някъде на около 40 години, доста едър абе направо якичък си беше, доближи се до мене и тихо ме попита:
- Младеж, боли ли много?
Аз отговарям:
- Е, какво пък толкоз ще боли!
А той:
- Ох, майкооо! Много ме е страх! Не, не няма да вляза!
И си отиде. А аз си запуших устата с ръка и получих коремни спазми от смях!



--------------------
 
 
№14 от: dimitrovdoc (3 август 2010 13:33)
Прекрасни стъклени нещица. И досега в спешния шкаф на кабинета държа ей така, поради носталгия, по една стъклена спринцовка от 1cc, 2cc, 5cc, 10 и 20 cc.

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 16
Потребители: 0
Гости: 16

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!