Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Февруари 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829 
 
 
Архиви
Февруари 2020 (3)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
Септември 2019 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Лепенки по вратичката на бюрото
5-12-2011, 18:06 | Автор: templar | Категория: Архивите са живи / Галерия

Лепенки по вратичката на бюрото

Като добър син заведох децата при баба им и дядо им на семеен неделен обяд. И както всеки път в последните 35 години сканирах родния си дом за нещо интересно и вълнуващо. Една играчка на сина ми  заяде. Oтворих бюрото на татко да взема отвертка. Тогава ги видях на вътрешната страна на шкафчето и спомените нахлуха...

Майка ми не даваше в къщи да се слагат плакати, лепенки и магнити за хладилник... твърдеше че са кич ( и май е права :em_9: ). Въпреки това чинно, тъпо и упорито лепях етикети от банани над четирите закачалки на вратата на килера. Майка ми ги махаше, а аз лепях нови...този конфликт между поколенията и днес продължава и е по-устойчив от кръговарата на веществата в природата.

Освен редовия синовен консуматив - етикетите от банани, имах и специални лепенки, които не давах да погинат в неравната борба. Веднъж изплаках на баща ми, че всички деца си имат стаи, а в стаите лепенки ... Баща ми размисли,тактично опита да ми обясни, че всъщност е заврян зет у тъща си и въпреки бащината обич и патриархалните нрави на ориента не се наема да се конфронтира с майка ми на естетическа тематика и да застраши мира в тази най-малка клетка на социалистическото общество. Защото за завряните зетьове борбата за мир започва от мира в къщи. Онова, което ми предложи "по мъжки" беше,  да залепя лепенките си на вътрешната страна на вратичката на бюрото му. Така винаги, когато искам ще мога да отворя и да си ги гледам...

Споделям нещо толкова незначително, защото мисля, че носят духа на епохата. Много са НД :em_20:

БГА "Балкан" - банално, поне самолет или стюардеса да имаше.

София '92

София'94 (имаше такива инициатива и напъни на Батето в средата на 80-те. Подобни лепенки, само че големи стояха на всяка кабинка на Симеоновския лифт) Като ученик участвах в откриването на Лале-2 (долната част на Витошко лале) и заедно с флагчето "за откриване на нова ски писта" и значката "свободни ски състезания" получих и тези лепенки. Явно София 92 вече беше провалена, на дневен ред беше кандидатурата София-94, но са имали и от старите лепенки...

Рали "Хеброс"-  Наскоро имаше силна статия за българските ралита от Бат Митко, така че тези лепнки са в негова чест. Един състудент на татко беше в организационния комитет и оттам ги добих по време на един Пловдивски панаир,

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Цонка (5 декември 2011 18:59)

Малеее... Как обичам да зяпам в шкафове пълни с "едно време", пък било то и само вратичките им отвътре :)
За един Великден бяхме купили с баба ми ваденки за яйца - с патета, пиленца, ангелчета... И не ги налепихме по яйцата /или поне не всичките/, а с майка ми украсихме вътрешната страна на вратичката на шкафчето ми с дрехи. Това място стана вълшебно. Обичах да си седя на паркета пред отворената вратичка и да си зяпам картинките... Докато баба ми не ме свареше там и не писнеше, че седя на "студената земя". Тази вратичка ще я снимам за Великден и ще ви я покажа.
Едно "Златно кормило 1981" съм лепила на място, заради което задължително трябваше да ми се скарат. На стъклото на бУфета :). Скоро го снимах и търсех повод да ви го покажа. Намерих си em_116, благодаря, Темплар!

Защото за завряните зетьове борбата за мир започва от мира в къщи.

em_11 Моят татко щеше да е направо Нобелов лауреат за мир.




--------------------
 
 
№2 от: didimus (5 декември 2011 19:33)

Изобщо не е незначително, Templar! Всеки детски спомен е важен за мен! Жалко, че нашето бюро /с брат ми споделяхме едно/ замина занякъде - до последно на вратичките му имаше залепени всевъзможни лепенки - и мои, и на брат ми - нищо не се махаше и човек можеше да проследи интересите ни през годините em_2 !


 
 
№3 от: templar (5 декември 2011 19:38)

Цитат: Цонка
Моят татко щеше да е направо Нобелов лауреат за мир
Цонка,

Сетих се за вица, в който зетя се е скрил под масата, а тъщата обикаля около масата с точилка в ръка и вика:
- Излизай веднага!
- Няма...
- Излизай!
- Няма...
-Абе излизай веднага бе, как така няма да излизаш?
- Няма да излизам! Тук ще стоя, защото тук ми харесва. В тази къща командвам аз!


 
 
№4 от: Цонка (5 декември 2011 19:58)

em_74 Темплар, у нас баба ми играеше Генералисимус и никой не се осмеляваше да й оспорва званието. Баща ми избягваше да се конфронтира с нея, винаги й казваше, че е права и много я хвалеше. Чак колегите му си мечтаеха за такава тъща.




--------------------
 
 
№5 от: ssi (5 декември 2011 20:20)

 Малко и от моята китара. Тя ми е останала като спомен от онова време и съм я използвал и за място за лепене


 
 
№6 от: катя милушева (5 декември 2011 21:11)

Цитат: Цонка
Чак колегите му си мечтаеха за такава тъща. em_1
em_43

Ние си лепяхме само ваденки на кухненския БУФЕТ:)))))!

Имах си новичко бюро и на него не давах  нищо да се лепи, даже отгоре имаше плексигласова плоскост, за да не се надраска:)))!


 
 
№7 от: Anakin Skywalker (6 декември 2011 10:26)

templar, това са моите лепенкиem_83  всички до една...
Дори в подобен ред бяха налепени по таблите на леглото ми, по шкафечето на бюрото, по вратата на стария хладилник Мраз. Но за жалост при няколкото ремонта на апартамента, при преобразуването на детската ми стая в спалня, цялата стара покъщнина си замина а заедно с нея и лепенките. Жалко сега че не мога да ги покажа.em_15




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 12
Потребители: 0
Гости: 12

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!