Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Декември 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
Юли 2021 (2)
Юни 2021 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Да си направим от прах... лимонада!
17-06-2008, 12:40 | Автор: freja | Категория: Галерия / Лакомства
Не, че нямаше готова, течна - имаше, и то каква! Вкусна, сладка и ароматна, ммммм... В стъклени бутилки - малки от 250 мл и големи от 1 литър.
Обаче беше по-интересно сами да си я направим.
Да си направим от прах... лимонада!
Прахчетата бяха в най-обикновени хартиени пакетчета. От онази, най-грубата хартия. Нямаше нищо найлоново по тях, което да предпазва съдържанието от влага, и ако случайно оставиш пакетчето на мокро място, после никаква лимонада не можеш да си направиш.
От едно пакетче излизаше точно една чаша лимонада. Консистенцията не беше точно прахообразна, а по-скоро стоеше на груби, различни по големина кристали, от които по хартията се образуваха грапавини. Тоест правеха я от съвсем натурална захар и лимонтузу.
Спомням си усещането да изсипеш прахчето не в чашата, а направо в устата си. Едно ти е такова на езика... Ами така я "пиехме" пред блока, като нямаше чаши, в които да я разтваряме. А дори и вкъщи, където имаше чаши, пак беше по-забавно да си навреш езика в опаковката и да изближеш лимонадата в сух вид.
Да си направим от прах... лимонада!
За съжаление нямам от пакетчетата, които се продаваха до средата на 80-те. Те бяха оцветени в жълто и синьо и имаха нарисувана чаша със сламка и балончета. Опаковките от тези снимки са от последното "издание" на лимонадата на прах - когато вече се бяха сетили, че могат да направят лимонада с вкус на... ягода! Ето откъде е тръгнала идеята за Step-четата poches . Step-четата, които по никакъв начин не могат да се мерят с онази стара, шипяща, вълшебна напитка, която те гъделичка по нослето, докато я пиеш...


Добавено на 07.05.2009
Ето я и невероятната портокалова лимонада на mia.yaneva!!! bravo2 bravo2 bravo2

Да си направим от прах... лимонада!
Да си направим от прах... лимонада!

Добавено на 09.02.2010 от mia.yaneva
Ето и лимонена киселина (лимонтозу демек) за рецептите от коментарите :) Това цяло-целеничко безценно пакетче го купих за 0,10 ст. на един пазар от един дядо тази есен. Чудно ми е друг след мен купил ли си е такова, произведено може би преди 20 години...
 
Да си направим от прах... лимонада!
Да си направим от прах... лимонада!



 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Надя (17 юни 2008 13:22)
Бравоооо Фрея. Ей какъв спомен bravoo Точно това помня - като се намокри и залепне, ами.. пооближеш го от тук от там и пак е вкусно!!

 
 
№2 от: Зико (17 юни 2008 23:11)
Мда, благодаря за напомнянето. Пил съм немалко такава лимонада. Ех, времето беше друго.

 
 
№3 от: Jolie (17 юни 2008 23:15)
Лелелеее много хубава статия.Аз за съжаление съм по-мъничка и не помня чак такива неша,но сигорно ги е имало ,когато съм била малка и не ги помня.Това за облизването и сегашните деца го правят и аз съм близкала така степчета.даже си спомням,че един път бях в училище и едни деца ги смъркаха с ноздри със малки сламки от сокчета,което беше отвратително и със сигорност много вредно,но се правяха на наркомани.не ми се мисли какво е ставало после в носовете им...

 
 
№4 от: chavop (18 юни 2008 09:09)
Това ми напомни за така наречените сифони - метални бутилки с вентил, с които се правеше газирана вода. За целта се ползваха специални патрони, които се пълнеха с въглероден двуокис.

 
 
№5 от: eli (18 юни 2008 09:58)
Имахме такъв зелен. Много своенравна машинка. Верноподанически го вадехме на масата при по-специални поводи. Помня веднъж както никога тръгна, в обратна посока (още не мога да си го представя, но и е всеизвестно, че не се отличавам с някаква инженерна мисъл ) Струята опръска нас, един поднос целувки и тортата, като след рали.  

 
 
№6 от: Надя (18 юни 2008 12:00)
Ех имаха съседите, ние не, и аз тайно им завиждах и ...молех съседското момиче да ми го показва от време на време. Коментара на Ели ми припомни, че и те го изваждаха едва ли не ритуално при специални банкети с началниците Той бащата беше някаква длъжност като..мм...профпредседател, мисля или както му викахме ние "проспредседател".


Съжалявам за отклонението, но държа да кажа че беше много готин чичко и разбрах че е починал, така че шегата е само за моя сметка.

 
 
№7 от: isi (18 юни 2008 14:12)

Лимонадата на прах и при нас със сестра ми беше хит особено така директно от пакетчето, но и иначе я харесвахме. Спомням си, че мама ни купуваше пакетчета без да разберем и ги държеше в един шкаф, където слагаше подправки идр. подобни. Когато ги извадеше - бяхме много доволни - таман сме се чудели какво сладко да си хапнем  icecream .
(В тази връзка едно малко отклонение - знаете ли какво друго сладко си хапвахме тайно - бучки захар, ама цветни - жълти, сини и розови , във формите на пика , каро, спатия и купа! Нашите ги пазеха за гости. Според мен имаха различен вкус в зависимост от формата и цвета!  Може и веднъж само да сме имали такава кутия, ама си ги спомням като деликатес.)
А относно сифиона за газирана вода - и ние имахме! tongue2 hiphip Много странно, но сякаш наистина му викахме СИФОН? И аз бях възхитена от него. И в нашето семейство беше на почит, не само за гости, но рядко се ползваше. Всъщност май патроните са били кът или скъпи, не знам? Нашият пък беше сив, с нещо като мрежеста обвивка, много футуристичен, космически някак си. И без това като начин на функциониране ми  беше много непонятен. Беше сякаш от Чехословакия, там имахме роднини, че май от тях беше.
 П.П. Браво за спомените!




--------------------
 
 
№8 от: eli (18 юни 2008 22:15)
Май се внасяха отнякъде (защо ли на мен ми се мотае из главата Унгария) или се пълнеха, с връзки. Chavop ще каже, той подкара темата. И нашия не помня да сме го ползвали много-много, извън онзи гаф, де.
Разноцветните бучки захар не ги помня, но имаше едно нещо, баба ми му казваше "небе шекер" (или нещо подобно) - големи кристали кафеникава захар, беше много по-сладка от другата. Крадяхме си парченца и я смучехме тайно. (Е, не особено тайно, бучките бяха големи колкото късче злато, както аз си го представямok2

 
 
№9 от: freja (19 юни 2008 00:29)
О, небет шекер продават и сега, има го в аптеките, по 50-60 ст. пакетчето. Даже имаме едно пакетче вкъщи, много е полезен за дихателните пътища. Само че, eli, винаги е бил бял на цвят . Между другото, и аз покрай баба ми го открих на времето.
А нашият сифон беше червен. Всъщност имаше някакво червено найлоново облекло. Иначе са направени от дебел алуминий и цапат. Патроните - също. Аз пък мислех, че са с... руски произход, тези чудеса... Патроните бяха в зелена картонена кутийка, мисля че по 10 броя. Не помня какво пише на нея обаче (и съответно - на какъв език). Сифонът внасяше радост в семейството ни основно покрай малиновия сок. Родителите ми всяка година правеха малинов сок, който разреждахме с вода, а когато водата беше газирана - тогава ставаше несравним, по-добър от всякакви купени безалкохолни! Струва ми се, че нашият се развали нещо и затова спряхме да го използваме. Но има вероятност баща ми още да го пази, и ако го пази - ще го видите на снимка  ok2.

 
 
№10 от: eli (19 юни 2008 11:17)
Нашият "шекер" може ли да е бил... мръсен беше си карамелен на цвят. Значи лекарство било. Истинската дъвка (сакъз) май също я продаваха по аптеките? Тя за какво ли служи, в медицински план? На вкус определено беше гадна.
Вече по (или извън) темата - и аз мислех патроните за руски, сигурно заради името.

 
 
№11 от: freja (19 юни 2008 12:59)
Тя и дъвката май за същото служи от медицинска гледна точка. Вярно, че беше безвкусна на вкус, тя и опаковката й такава беше... безвкусна...

 
 
№12 от: furious_kid (21 септември 2008 12:04)
Фс-с-с-с-с-с!
Сифоните бяха предимно от две направления - Чехословакия и СССР. Оттам и "бомбичките", както им викахме на пълнителите. Интересното беше, че уж стандарт на СИВ, ама съветските (далеч по-достъпни - повече се ходеше по Съюза) бяха с около 2 мм. по-къси... uuux  Но нашето семейство славно намери майстор, който му намери веднага цаката - наряза по-дълга резба на перката, с която се затягаше "бомбичката" и... готово! Всичко беше наред за празниците! Сега почти същите "бомбички" ама вече пълни с "въглероден диоксид" използвам за спортна стрелба.
А съвсе-е-ем първата лимонада на прах, която си спомням беше "Туристическа напитка "ЕХО"" за 4 ст. - колкото един трамваен билет от "скъпите". Вярно е, че си беше чисто лимонтозу, сода и сорбит на прах, ама какъв кеф беше да разгънеш (sic!) пакетчето и пред завистливите погледи на другите екскурзианти да си разтвориш една от тези вълшебни смески! Е - след това от содата така напъваше отвътре, че само едно гръмко "Ехо-о-о-о-о!" изравняваше налягането...

 
 
№13 от: Чочи (28 октомври 2008 01:24)

Не е истина просто, всичко това се е случвало и с мен. Толкова ми е хубаво като си спомням и си се смея самичка на детския акъл, ама какви спомени само. Вървях в двора на училището до нашия блок и така вървейки скъсвах пакетчето и си го изсипвах директно в устата. Ммммм, какъв вкусен спомен. И винаги много усилено се опитвам да припомня на разни мои познати за тези пакетчета, но не всички си ги спомнят. А относно сифона, той май още се търкаля някъде при майка ми.


 
 
№14 от: freja (28 октомври 2008 02:30)
Добре дошла на най-новото първолаче - Чочи, която може би ще снима сифона за газирана вода, ако го намери?... Защото се оказа, че татко е изхвърлил нашия, понеже нещо непоправимо се е развалил...

 
 
№15 от: GalkaBalka (21 януари 2009 17:25)

Еййййй какви спомениииииииии. Никога няма да забравя лимонадата на прах. Когато баба ме вземаше с нея на работа винаги на връщане към къщи се отбивахме до една будка от която ми купуваше няколко пакетчета от тази лимонадка. А аз имах навика да си я изсипвам така на прах в устата  smile24

 

Мисля, че и аз трябва да има сифон някъде из мазето, ще го потърся. 


 
 
№16 от: freja (8 май 2009 01:39)
Добавям снимки на портокалова лимонада на прах, които mia.yaneva ми изпрати. Поне за мен, това е нещо уникално, мисля, че никога не съм попадала на този вкус. Благодаря ти, портокалова mia!! roza

 
 
№17 от: ваняя (5 декември 2009 21:59)
Хубава лимонада беше и повече я ближехме от колкото пиехме tongue2 малко разкривиш очите от киселко ама продьлжаваш

 
 
№18 от: ваняя (23 януари 2010 14:47)
А помните ли лимонадата дето беше в едни буркани сипваха по една льжица и после вода на силна струя и ставаше супер.Аз ги помня на плажа в Бургас когато бях на 7год. nazdrave

 
 
№19 от: Нона (23 януари 2010 15:20)

Да,продаваха по главната улица в Шумен,в специални будки,така им казвахме.

Жълтата лимонада беше от 3 ст.,червената -от 4 ст.,а комбинираната от 7 ст.За мен беше най-луксозната напитка: една лъжичка от жълтата и една лъжичка от червената лимонада и допълнено с газирана вода.

До преди няколко години във Варна продаваха от същата,до Градска болница,но никога не си купих,винаги се питах как ги мият стъклените чаши.Вече съм пораснала,защото преди пиех с удоволствие ,без да се замислям за хигиената. 


 
 
№20 от: катя милушева (23 януари 2010 15:37)
Имаше, имаше и така ти се искаше да опиташ от всичките...
По този повод си спомням, че пред нашето училище идваше един сладоледаджия на мотор с кош. В коша се помещаваха гюмове със сладолед и той със специално приспособление, нещо като метална матрица, правеше сладоледени вафли и сладолед във фунийки. Да си хапнеш сладоледена вафла беше "върхът на сладоледа", защото правенето и беше малко бавно, или на нетърпеливите така им се струваше, защото в голямото междучасие едва се уреждахме да си купим.
Първо поставяше в тази рамка вафлена коричка (розова), като на локумените вафли, такава гофрирана, леко я натискаше, после слагаше отгоре сладолед по желание (можеше и от два вида) и отгоре притискаше с още една вафлена коричка (жълта) и о, миг... избутваше готовата сладост с приспособлението в дръжката на матрицата. Почти вълшебен ритуал и вкусът вълшебен! icecream icecream icecream

 
 
№21 от: Успешен (29 януари 2010 15:42)
ваняя,
да, това е едно от нещата, за които съжалявам, че вече ги няма. тези лимонади бяха страхотни!

 
 
№22 от: ХриС (1 февруари 2010 12:22)
Да ви намеря рецепта за суха лимонада? Имам я в къщи някъде 

 
 
№23 от: freja (2 февруари 2010 01:10)
Хрис, намери я! Аз я писах по спомени в един коментар тук, но не помня количествата на продуктите...

 
 
№24 от: ХриС (3 февруари 2010 14:25)
Лимонада на прах
(Рецепта №460 "Полезни съвети и рецепти за всички" – П.Миладинов)
30г сода бикарбонат, 25г лимонена киселина и 20г пудра захар се изсушават добре и след това се смесват грижливо. Към тях се прибавят 50г чист спирт, 1г лимонена или друг вид есенция, омесват се добре с дървена или пластмасова лъжица и се пресоват на малки кубчета (във формичките за лед от хладилника), които се изсушават при 30 градуса С, след това се увиват в подходяща за целта хартия.

Това е рецептата, която успях да намеря. А помните ли туристическата лимонада на прах, която се казваше "Ехо"?  Струваше 3 или 4 стотинки по спомени..


 
 
№25 от: рошав заек (3 февруари 2010 20:09)

Как да не го помня Ехото, ама рядко си го правехме на лимонада, най-често си го ближехме от пакетчетата.
От горната рецепта много се впечатлих, че трябва да сушиш содата, лимонтузуто и пудра захарта, а също и от участието на спирта.




--------------------
 
 
№26 от: freja (4 февруари 2010 02:16)
На "Ехо" й помня само името, нищо друго. Дали пък не е била тя в онези бели пакетчета с тъмносиньо по края, а в средата - една чаша със сламка и балончета? hmmm

Мерси за рецептата, Хрис! Аз със сигурност слагах кристална захар, но може би е била друга рецепта (то и есенция не слагах, нито спирт, а и за содата не съм сигурна). А едно кубче лимонада в колко вода се разтваря, пише ли?

 
 
№27 от: рошав заек (4 февруари 2010 03:02)

Фрея, точно в тия пакетчета беше.




--------------------
 
 
№28 от: ХриС (4 февруари 2010 08:33)
Ето допълнението към рецептата от по нов вариант на книгата.
Според вида на есенцията те могат да се оцветят и с някое безвредно растително багрило.Поставено в чаша с вода, кубчето се разпада и образува освежаваща лимонада, особенно подходяща за екскурзии, походи и др.



 
 
№29 от: mia.yaneva (4 февруари 2010 11:07)
А, тая работа със спирта ХриС, ме уби uuux uuux uuux Някой има ли идея защо ще се слага спирт !?!?

Обаче гледам тук съм пропуснала дискусията за "ЛЕДЕНОТО". Тази лимонада от бурканите, която не се сещам как й викахме ние, в Ямбол й казваха "ледено"."Хайде да пием по едно ледено!"  И не беше само лимонада, а всякакви сокове, май най-голямо разнообразие съм виждала в Ямбол. Там имаше виолетка, шоколадка, ягода и малина (двете с различен вкус!), вишна, ментичка, портокалка и още цял списък, който не помня.  Имаше я по морето също, никога в София - мноооооооого ме беше яд! С нетърпение чаках да отидем на море да пием тези сокове. Но по морето (аз съм пила в Несебър, още помня къде се намираше будката и в Черноморец) имаше по три вида най-много - нещо от червените (ягода, малина или др.), ментичка и лимонада. Обичах също да гледам миенето на чашите - на една пръчка като сифон - слагат върху сифона наопаки чашата, натискат, бликва едно фонтанче и просто замиват чашата. Имаха най-много 10 стъклени чаши - който си поръча, пиеш и връщаш чашата. Ей, как хубаво беше!

 
 
№30 от: ваняя (4 февруари 2010 11:28)
Tочно фонтанчето и аз го обичах, даже се пробвах вкьщи да завьртя чучура, ама на ставаше.

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 8
Потребители: 0
Гости: 8

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?