ЪЪЪЪ...НЕ...МОЯТА БЕШЕ ЧЕРВЕНА,С БЕЛИ КЛАВИШИ...ГЕДЕРСКО ПРОИЗВОДСТВО...ОТ ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ МИ Я КУПИХА...ИМАШЕ КУТИЯ ОТ ДЕБЕЛ КАРТОН,С ТИПИЧНИЯ ОПАКОВАЧЕН КАФЯВ ЦВЯТ...ПОМНЯ ,ЧЕ ИМАШЕ ЕДНИ ДОСТА ПО-МАЙСТОРСКИ ТРИОЛИ...МУНДЩУКА ИМ СЕ СВАЛЯШЕ И ИМАХА ЧЕРНИ КЛАВИШИ ЗА ПОЛУТОНОВЕ..ТИЯ ПО-БАРНАТИТЕ СТРУВАХА И ПОВЕЧЕ....НЕ ПОМНЯ ОБАЧЕ МАРКАТА...

ИЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! Страхотни стари неща!!! Креватчето, влакчето, Снежанка и джуджетата, и не на последно място - грамофона Искам грамофон!!!

Да, а представяш ли си, когато през... да кажем през 1979 или 1980, или пък 1981 година, на един приятел дойде чичо му от Геферето и му донесе истинска малка "Йоника", с ефекти! (пак детска де, не е била нещо професионално)? Включваше се в тока! (е, не помня, може и с батерии да е била - от Никопол - то други нямаше). Разликата от триолата на снимката (добре позната и на мен) и въпросното нещо, беше като като между локва и море, нищо, че и двете имаха клавиши.

П. П.

А покрай бръснарските столове се сетих как точеха бръсначите за големите на едни каиши, както всъщност се прави финното, завършващо точене, на тия неща - ножове и пр.

П. П. П.

Това последното го казвам, защото и аз бях отвеждан, често за ушите, в една стара бръснарница - точно бръснарница - тия глезотии с фризьорските салони бяха по-късно - та там ми бе подлагана неизменната, излъскана от детски гащи дъска - именно по гореспоменатия начин - на подлакътниците на бръснарския стол, по малките рафтчета по стените седяха саксии с бръшлян, по стените стъклени табелки с лозунги: "Грижата за клиента - наша най-важна грижа" (тук си измислям - виждам добре тъмночервения им "ръкописен" шрифт на светъл, жълтеникав фон, но не си спомням какво пишеше), навън минаваха автобуси "Шкода", някои с ремаркета, бръснарите точеха бръсначите, подстригваха децата, не бяха зли, а навън на около сто метра беше будката със сиропа.

П. П. П. П.

И досега, след десетилетия, си спомням как бях отведен в малка бръснарничка (фризьорничка?) да ми бъде направена "прическа". Фризьорът, или може би стилистът, беше възрастен човек, бръснарничката беше голяма 4 на 2 метра, имаше малка масичка със стари списания, а и по стените висяха някакви зловещи чернобели снимки, пак изрязани от списания, но вече между две стъкла, закачени с червени плетени въженца на стената. За окото ми, привикнало да вижда закачени така портрети на партийни и ремсистки "деятели", това беше непривично. Почти съм сигурен, че там висяха и Рудолф Валентино и Дъглас Феърбанкс. Може и Норма Шиърър. Та вежливият човечец (пенсиониран бръснар от "старата школа" очевидно, практикуващ "частно"), се стара много над младата ми проста глава, направи ми майсторска "прическа" - вълниста една такава, ама аз като излязох навън (воден от майка си, естествено, та не съм отишъл там по собствено хрумване, я), сред облаци талк, зашеметен от мириса на одеколон, и като се замислих какво ще кажат приятелите ми съучениците ми като видят тоя вълнист перчем - като на кинозвезда от началото на века, първата ми работа беше да си плюя на ръцете, ама в буквалния смисъл, и да замажа и изравня космите по главата си (едва ли е било баш тъй - но сега си "спомням" и как сякаш косата ми е била леко изсветлена - с един такъв непривичен отенък на пчелен мед - нелош по принцип, но несвойствен), та замазах всичко, разроших се, и оттогава, а то мина доста време, не се доверявам на стилисти и фризьори. Е, виж, не бих се отказал да пробвам едно бръснене при ония бръснари, именно на ония столове, с бръсначи заточени именно на ония каиши, но боя се, че се разминахме с това. Ала пък автобусите "Шкода" с ремаркета за хора, които пърпореха отвън, още си ги спомням добре. Дори и помня, че ремаркетата бяха 2-3 вида, на някои им се затваряха "автоматично" вратите, на други не, ама това вече никой не го вярва - че е имало такива возила - автобуси с ремаркета...

   ТОЧНО...ТАТКО И ДЯДО МИТЬО СЕ БРЪСНЕХА С ОНИЯ РАЗГЛОБЯЕМИ БРЪСНАЧКИ С БРЪСНАРСКИ НОЖЧЕТА...НО НА ТРЪМБЕШ ДЯДО СТЕФАН ИМАШЕ ИСТИНСКИ СОЛИНГЕНСКИ БРЪСНАЧ...МАЙ ИМАШЕ АДАМ И ЕВА НАРИСУВАНИ НА НЕГО...СЪОТВЕТНО ИМАШЕ И КАИШ ЗА БРЪСНАЧА...

   ПОМНЯ,ЧЕ ХВАЛЕХА НОЖЧЕТА WILLKINSON...ЕДНИ ТАКИВА С ДВЕ КРЪСТОСАНИ ШПАГИ НА ЕМБЛЕМАТА И МАЙ НЕ ХАРЕСВАХА ОСОБЕНО ПОЛСКИТЕ ПОЛСИЛВЪР...
   ИЗОБЩО...ФРАНГА, МНОГО СЕ КЕФЯ НА ТОЯ ДЪЛЪГ И ДОНАЖДАН НЯКОЛКО ПЪТИ КОМЕНТАР, ПОНЕЖЕ ОТДАВНА МИ СЕ ИСКА ДА РАЗДУЕМ ЗА БРЪСНАРНИЦИТЕ...МЕН НАПРИМЕР НЕ МИ БЕШЕ НЕПРИЯТНО ДА ХОДЯ НА ПОДСТРИЖКА...НЯКЪДЕ ОЩЕ В ПЪРВИ КЛАС ЗАПОЧНАХ ДА ХОДЯ САМ...ИМАШЕ НЯКАКВА ОСОБЕНА МЪЖКА МАГИЯ НА ТОВА МЯСТО...ТАКАВА СЕ УСЕЩАШЕ ,АКО СЕ ИЗХИТРИШ ДА ВЛЕЗЕШ В СЪБЛЕКАЛНЯТА НА ФУТБОЛНИЯ ОТБОР...С МИРИСА НА ОНОВА МАЗИЛО...МАЙ СЕ МУ ВИКАХА ЗМИЙСКА ОТРОВА...С ТРАКАНЕТО НА БУТОНИТЕ НА ФУТБОЛНИТЕ ОБУВКИ ПО МОЗАЙКАТА...НЕЩО ТАКОВА СЕ НОСЕШЕ И КОГАТО ПРИВЕЧЕР НА ПЛОЩАДА СЕ ОФОРМЯХА ЕДНИ КРЪГЧЕТА ОТ МЪЖЕ,КОИТО БИСТРЕХА, ФУТБОЛ,КАЗАРМА,ЛОВ И РИБОЛОВ...ИЛИ КОГАТО ПОДОБНО КРЪГЧЕ СЕ ОФОРМЯШЕ ОКОЛО КОЛА (ОСОБЕНО ПЪК НОВА И ОЩЕ НЕПОЗНАТ МОДЕЛ...ДА РЕЧЕМ ПЪРВАТА ЖИГУЛИ В СЕЛОТО...ИЛИ ПЪРВИЯ ПОЛСКИ ФИАТ125 ) С ВДИГНАТ ПРЕДЕН КАПАК...
     А ЗА РЕМАРКЕТАТА НА АВТОБУСИТЕ, ПИТАЛ СЪМ КОГО ЛИ НЕ (ВКЛЮЧИТЕЛНО В АВТОБУСНАТА СТАТИЯ ТУК В САЙТА...) И НИКОЙ НЕ ГИ ПОМНИ... ФРАНГА,ТИ СИ ПЪРВИЯ...ИМАШЕ ГИ В ТЪРНОВО...НЯКЪДЕ В НАЧАЛОТО НА 70ТЕ...БЯХА В ЕДИН ТЪМНОЗЕЛЕН  ЦВЯТ...НЕЩО КАТО ОБИКНОВЕН АВТОБУС, НО ПРЕЗ ПРЕДНОТО СТЪКЛО НЕ СЕ ВИЖДАШЕ ШОФЬОР...ПОМНЯ,ЧЕ ВСЕ ПИТАХ ДАЛИ ТОВА Е НАШИЯ АВТОБУС(ТОЕСТ АВТОБУСА ОТ ТЪРНОВО ЗА ТРЪМБЕШ...)ПОНЕЖЕ МНОГО ИСКАХ ДА СЕ ПОВОЗЯ НА ТАКОВА ЧУДО, НО ВСЕ НЕ МИ СЕ ПОЛУЧАВАШЕ...ВЕДНЪЖ ОБАЧЕ МЕ КАЧИХА В ТАКОВА РЕМАРКЕ, ЯВНО ДА МИ НАЧЕШАТ КРАСТАТА И ХОДИХМЕ ДОНЯКЪДЕ ИЗ ГРАДА...

Явно навсякъде в България е била една и съща процедурата по подстригването на малки деца. Имаше сякаш нещо величествено  в това да те сложат да седнеш на дъската и да гледаш от високо. След това обаче винаги се молех на ум да ме подхванат само с ножицата. Дори изтърпявах подравняването на бретона и влизането на косми в очите, колкото и силно да ги стисках. Стигнеше ли се обаче до "обирането" на вратът ми, тогава започваха мъките и се молех по-бързо да приключи операцията. Всъщност проблема бе, че страшно много ме беше гъдел от вибриращата машинка. Инстиктивно си вдигах раменете и свивах врат от гъдел. Бръснарят естествено ме шляпне отзад и аз се изправях, но след това като ме почне пак с машинката и аз пак се свивам. Голяма мъка беше. Тогава. Сега пък точно обратното. Най-много обичам да ми "оберат" вратът отзад и изобщо не ме е гъдел, даже е много приятно. Чудно нещо...

Сигурно съм пропуснал запитването за ремаркетата на автобусите. Аз съм се возил в такова ремарке! Може би е бил останал само един градски автобус с ремарке, защото помня, че с батко чакахме именно той да дойде на обръщалото и да се качим. Дали вратата на ремаркето се е отваряла автоматично или ръчно не мога да кажа. Помня, че се закачаше на автобуса, както се закачат фургоните и беше много готино возенето в него. Говоря за средата на 70-те и не по-късно. После вече се появиха "Икарус"-ите или както им казвахме ние "Хармониките".

Май такъв беше автобуса!

Или пък такъв! Все пак съм бил на 3-4 годинки и спомените вече са избледнели...

Така като гледам вратата се е отваряла ръчно!

Някъде май гледах из нета снимки на автобуси с ремаркета, ама не мога да се сетя къде. Може и в "Изгубената България" да е било, но сега нямам време да преравям там. Едните бяха по-тумбести - като тези на снимките на tivesto, а другите по-ръбести. Влачеха се отзад, май на тумбестите вратите си ги отваряше който когато си иска, а на по-ръбатите бяха автоматични и шофьорът ги отваряше. Ама после се появиха дългите Икаруси - не тия сегашните, а едни по-стари, та за съжаление ремаркетата изчезнаха.

ЕТО ГИ И НОЖЧЕТАТА УИЛКИНСЪН...ИМАШЕ И ЕДНИ ,НА КОИТО ИМ ВИКАХА РУБИЕ...НО ЯВНО СА БИЛИ РУБИ...МИСЛЯ,ЧЕ ИМАХА ВИШНИВОЧЕРВЕН ЕТИКЕТ...

Лелееееееееее, бат Митко, жжжжжжжжжжестока статия!!! Поздравления!!!

Аз имах същите жълти кошеринки, купени би бяха от една почивка на Вършец. После ги подарих на мойте братовчеди да си играят с тях.

Имам и същото креватче, само че зелено, ама не си спомням с каква картинка беше. Бере пепел някъде на село. Моят мъж също има такова креватче, и даже когато се роди нашият син, го реставрира , за да спи бебето в него.

Ами грамофонът Ритъм? Колко плочи съм слушала на него! Лелеееее! И сега го пазя заедно с всичките ми плочи, но за съжаление не го пускам.

И моторите, и джипа , и рейсовете си ги спомням, ама не помня да са имали ремарке.

Бат Митко, шейната Чук и Гек ми я подари Дядо Мраз за новата 1980. Симсон-а, най якия мотор. Не мотопед, а направо малък мотоциклет си беше. Движеше се перфектно и по поляни и по черни пътища и по шосе където "пълнеше" километража до 80км/ч. Батковците от Асеновград и с. Златовръх си ги купуваха нови и ги тунинговаха доста сполучливо. На мен обаче остана несбъдната мечта, заради страха на родителското тяло да не се пребия. Като утеха понякога въпосните батковци рокери даваха по едно кръгче на заека да се изкефи той. По късно някои от тях минаха както казваш на Че Зе-та. Симсон-ките в  натурален вид, т.е без изменения по конструкцията(от снимката) ги караха по възрастните вкл. селския агроном чичо Кольо, наричан още Буп Кольо. Беше много смешен с онази кожена танкистка каска и стойка прав като тaлпа, сякаш глътнал бастун.

Ето ги ремаркетата на автобусите: http://img703.imageshack.us/img703/5898/remarke.jpg Поне единият вид - точно тия тесни вратички помня.

Ето един габровски автобус с ремарке:

По повод ремаркетата на автобусите искам да уточня,че бяха 2 модела.По заоблените са оргинални чешки-копие като форма на Шкода.А по ръбестите бяха български от Ботевград.Поне тук във Варна се стремяха да ги закачат по видове.На Шкодата-заобленото,на Чавдара - ръбестото.Разбира се говоря за първата модификация Чавдар,а не този който още се среща. В средата на 70-те като внесоха първите съчленени икаруси серия 180/не 280 които още ги има/ремаркетата и Шкодите ги бракуваха.

По темата за ремаркетата на автобусите (основните коментари по въпроса са под тази статия): една снимка от центъра на Варна, правена явно в началото на 70-те години. Долу се вижда как пълзи автобус, май Шкода, с ремарке:

За съжаление фотографът очевидно е снимал градинката, автобусът е попаднал в кадър съвсем случайно и не се вижда целия. Кой да ти знае, че може би 3-4 години по-късно, вече ще бъде невъзможно да заснемеш такова нещо.