Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2017    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Ноември 2017 (1)
Октомври 2017 (3)
Септември 2017 (4)
Май 2016 (1)
Април 2016 (4)
Март 2016 (3)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Пъстър спомен за едно далечно лято-лятото на 1979 г.
20-08-2014, 21:17 | Автор: yogimax | Категория: Архивите са живи / Галерия

Преди 2 дни вуйчо ми взе от фотото дигитализирани стари снимки, които е снимал през лятото на 1979 г. Лентата е ORWO и е купена от ГДР. Имал ги е само на диапозитиви, но никога не ми ги е показвал, едва от два дни са в снимков вид. Онемях когато ги видях, на доста от снимките ме има и мен, а ги видях за първи път едва преди 2 дни. Детството, което смятах за изгубено оживя в тези снимки с HD качество. Това са единствените цветни снимки от тогава, които имам и са толкова отдавна и съм толкова малък, че дори нищо не си спомням. Дори не мога да повярвам като ги гледам, не мога да повярвам дори, че косата ми е била все още тъмноруса тогава. Винаги съм се помнел с тъмнокестенява коса. На тях сме с братовчедите, повечето снимки са от село Жеравна, където прекарвахме лятната си ваканция всяка година.

Петлите ни събуждаха сутрин, ласкавите лъчи на слънцето се провираха през прозорците с решетки-старинен архитектурен източностаропланински стил, листата на сливовите дървета ни ръкомахаха с техния нежен повей от вятъра. Ставахме и сядахме на верандата да закусваме топло мляко и филия, намазана с мед или просто с олио и наръсена с червен пипер и чубрица. След това започваше играта в двора или на поляната край гората. Когато поотраснахме чаткахме карти белот на масата в двора под астмата и ходехме за риба на близкото езеро. Тогава летата бяха влажни и се връщахме от гората с пълни кошници с гъби. А какъв хляб имаше на хлебарницата! Толкова ароматен, че любимото ни задължение беше да отидем с мрежата за хляб, докато се върнем разбира се хрупкавата коричка вече беше история. Привечер ходехме на поляната и гората Добромирица, откъдето се открива невероятна гледка към ширналия се източен Балкан от вр. Чумерна през вр. Българка и землищата на селата Ичера, Градец и Медвен, та на югоизток чак до Карнобатския равнинен край. Вечер играта на карти продължаваше още по-ожесточено, нямаше телевизор дори. Понякога ходехме до Катунищката река, до Куков вир, където се къпехме, или изкачвахме връх Ветрила, от който се откриваше едновременна гледка към Котел на север, и към селото ни Жеравна от юг.

Аз съм детето вляво на първата снимка, на следващите съм или със същата фланелка или с жълта. Останалите са братовчедите ми и роднините ми. През онова лято на 1979 г. се бяхме събрали всички там, и до днес се чудим къде са спали 14 човека в тази къща тогава.

 

Пъстър спомен за едно далечно лято-лятото на 1979 г.Пъстър спомен за едно далечно лято-лятото на 1979 г.Пъстър спомен за едно далечно лято-лятото на 1979 г.Пъстър спомен за едно далечно лято-лятото на 1979 г.Пъстър спомен за едно далечно лято-лятото на 1979 г.Пъстър спомен за едно далечно лято-лятото на 1979 г.Пъстър спомен за едно далечно лято-лятото на 1979 г.Пъстър спомен за едно далечно лято-лятото на 1979 г.Пъстър спомен за едно далечно лято-лятото на 1979 г.Пъстър спомен за едно далечно лято-лятото на 1979 г.Пъстър спомен за едно далечно лято-лятото на 1979 г.Пъстър спомен за едно далечно лято-лятото на 1979 г.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: bat_mitco (20 август 2014 21:52)

ЛЕЛЕЕЕЕЕ КОЛКО СА ЯРКИ ЦВЕТОВЕТЕЕЕЕЕЕЕЕ... malee2 И КОЛКО ГОТЕНИ ДРЕБЦЪНИ ДЕТАЙЛИ ИМАААА...КАСКИТЕ,КЪСИТЕ ГАЩИ С ЕМБЛЕМА НА ЗАДНИЯ ДЖОБ,ЦВЕТЯТА,БАЛОНЧЕТО ОТ ДЪВКА,КОЕТО НЯКОЙ ПРАВИ... lol




--------------------
 
 
№2 от: Зико (20 август 2014 22:02)

Наистина, невероятни са цветовете на тези стари снимки, чак не е за вярване. oks Не съм предполагал, че ORWO са правили толкова качествени ленти. 

Браво, yogimax. bravo2


 
 
№3 от: yogimax (20 август 2014 22:11)

Да и аз разгледах всички детайли. Модата от края на 70-те, на една от снимките вуйна държи мрежа, в която има празна бутилка от кока-кола. Тогава там на село беше така-продаваха пълна бутилка безалкохолно само ако върнеш празна. Сандалките, чорапките, простичките дрешки без назписи Адидас и Найк. Качеството на снимките е - все едно са правени сега, а са от толкова отдавна. Само 2 години по-късно си спомнях вече с много детайли, но точно на тези снимки, когато сме били не си спомнях нищо.
Имам черно-бяла снимка от същия момент, ето я. Но си е друго не успява да предаде истинската атмосфера. 




--------------------
 
 
№4 от: yogimax (20 август 2014 22:17)

Балончето от дъвка го правя аз :)

Каските са от Вятка-та на дядо, която има още от 1962 г. Аз съм дясното дете с каската.




--------------------
 
 
№5 от: bat_mitco (20 август 2014 23:17)

ЪЪЪЪ...НЕ СИ ПАДАМ ШЕРЛОК ХОЛМС,НО...БЪЛГАРСКА КОКА КОЛА В ЛИТРОВИ БУТИЛКИ, КАКТО НЯКОЛКО ПЪТИ СЪМ КАЗВАЛ В САЙТА, НЯМАШЕ...ТУК БУТИЛКАТА Е С ЛОГО НА ЛАТИНИЦА И ТЕНЕКИЕНА КАПАЧКА...НАЙ-ВЕРОЯТНО СТЕ СИ НОСЕЛИ ВОДА НА РАЗХОДКАТА...

 




--------------------
 
 
№6 от: yogimax (20 август 2014 23:55)

Не знам каква е, но на бутилката пише Кока кола, може да е на английски, но си е кока кола. Те ходеха много по командировки, бяха инженери.




--------------------
 
 
№7 от: Айви (21 август 2014 00:22)

 Страхотна статия, yogimax!  hiphip
 И разказът ти е чудесен, но аз не мога да спра да гледам снимките! yajuyo  
 Имам чувството, че това са кадри от някой ГеДееРски детски филм от онова време!
 Всичко е толкова невероятно! yajuyo  


 
 
№8 от: Цонка (21 август 2014 13:48)

Такова богатство!!! Направо душата ти полита нататък! surtze Благодаря ти, yogimax, за радостта, която ни достави!

П.П. Бутилката от кока-кола предполагам е същата като на картинката най-долу в ето тази статия




--------------------
 
 
№9 от: Надя (21 август 2014 16:32)

Гледах ги в Спомените и си мислех, че би било хубаво да ги имаме и в сайта. Честно казано ми се видяха много чужбински, даже леко шварцвалдски(по повод на "Хайди"), но това с каските и шортите ми обърна представите wink


 
 
№10 от: Чудакът от 6-ти Б (21 август 2014 17:30)

На мен пък ми се сториха португалски някак. Страшни са, де! С тия топли цветове на дрехите от 70-те и специфичното жълто. Къщата също си я бива, за планината да не говорим. За завиждане си бил!


 
 
№11 от: yogimax (21 август 2014 18:06)

Къщата беше съвсем прясно реновирана от държавната власт. Тогава държавата се грижеше за архитектурното си наследство и повечето къщи там в това село бяха безвъзмездно обновени. Това се случи с нашата къща през 1976 г. и през 1977 я получаваме напълно обновена, иначе е 150 годишна. Преди 1976 г. къщата е била почти необитаема вече от разруха... Сега пак е тръгнала да се пропуква, покривът да прокапва и може да се обитава само през лятото, когато е топло. Ето видео от носталгичното ми посещение там на същото място преди 1 година. http://www.youtube.com/watch?v=LOp3dcS0e70




--------------------
 
 
№12 от: Надя (21 август 2014 21:59)

А, я разкажи за вуйчо ти и вуйна ти. Да не са били инженери командировани в ГДР-то? Вуйна ти е като испанка на гости в България smile Къде са сега?


 
 
№13 от: Милен Иванов (21 август 2014 22:05)

Най-хубавото на снимките е че има 7 деца заедно!




--------------------
 
 
№14 от: Чочко (21 август 2014 22:27)

Страхотни снимки и страхотен спомен! yess


 
 
№15 от: iceto (21 август 2014 22:41)

Уникално! Браво! Снимките са срахонти, от тях блика спокойствие, радост и безгрижие. Личи си, че освен всичко останало и фотоапарата и фотографа са добри. 




--------------------
 
 
№16 от: yogimax (21 август 2014 22:45)

С удоволствие :-)

Вуйна е родом от София и се казва Василка, а вуйчо е родом от Шумен, както и майка ми и се казва Цветан, активен участник е на стената на Спомените за НР във фейсбук. И двамата са инженери и живяха и продължават да живеят в Шумен, откъдето съм и аз. Работиха като инженери в алуминиевия комбинат край Шумен, сега фирма Алумина. Ходеха редовно по командировки не само в ГДР-то, но и в Унгария, Чехия и Австрия. Оттам от Виена вуйчо ни донесе през 1987 г. страхотни електронни игри на нинтендо. Такова чудо не бяхме виждали дотогава. Вуйна излезе в пенсия преди около 2-3 години и си купи ранчо в едно село край Шумен, има хубава къща и хубав зелен двор, окосен грижливо като в Германия. Сега са на по 66 г. и двамата, живи и здрави са и се наслаждават на спокойните си години. Тогава са били на по 32. Двете момчета с еднакви дрешки техните деца сега са на съответно 38 и 36 г., казват се Сабин и Мирослав съответно, и двамата са женени, малкият има две деца, а големият едно. И двамата живеят също в Шумен и се занимават с IT технологии, единият има фирма за поправка на мобилни телефони, а другият се занимава с компютри.

Аз живея в Хамбург и работя като инженер в сферата на шумозащитата, на 39 г. съм.

Най-високото момче се казва Бойко и е от София. Навремето го оприличавах на Хави от Синьо лято, защото когато косата му беше по-дълга беше чисто руса и имаше известна прилика. Тук на снимките му е къса косата и не прилича толкова. Той е голям риболовец и е човекът, който и сега всяко лято не пропуска да посети Жеравна заедно със семейството си, има 2 деца, той е на 45 г. сега. Има фирма в сферата на електротехниката. Всички го обичахме, той беше душата на компанията, лесно се сприятеляваше, и е благороден, добряк и същевременно сериозен и отговорен. Третото по височина момче обикновено с тъмна фланелка на снимките е брат му Станислав. Той беше малко своеобразен характер, и на снимките е леко намръщен, но също е добър, що игри на сентасе сме изпраскали с него в дъждовните следобеди. Две години е по-голям от мен и сега е на 41 г., има две деца и също идва в Жеравна почти всяка година, но не по същото време, когато идва големият му брат. Доколкото знам работеше във фирмата на баща си поправка на автомобилни гуми нещо такова беше. Най-малкото момче с къдриците е Антон, сега е на 36 г., той е най-малкият брат на Бойко и Станислав, те са трима братя. За жалост детството им беше тежко, само 3 години след тези снимки те останаха без майка-жената точно зад Бойко до вратата на една от снимките, поради нелечима болест :(

Всички останали са живи и здрави. Второто по височина момче се казва Александър, всички си го знаем Сашко. Той беше мозъкът-шахматистът и момчето с най-силно чувство за хумор. Той е химик, доктор по химия, живее и работи в Малта. Женен е и има едно дете. Дълги години не е идвал в Жеравна, за последно съм го виждал там и изобщо съм го виждал за последно през 1986 г., въпреки, че и следващите години е идвал-не сме се засичали повече. Веднъж го видях в Стани богат по телевизията преди около 6 години, беше приятел в публиката на участник и го питаха нещо, тогава го разпознах! Но чух, че това лято ще се връща и ще отиде в Жеравна. Така че след доста години забвение, у всеки от нас се появи носталгията по миналото и ни повлече натам. Аз обаче тази година нямаше как да се върна и да отида.

Сестра ми не е била по същото време, когато са правени снимките, но 1 година по късно, когато е била в Жеравна я спират на улицата и й предлагат участие във филма Неочаквана ваканция, където се снима статист в първа серия, снимана в съседното село Катунище, мисля че съм пускал публикация по този въпрос. Тогава тя е била на 12 г.

Това са подробностите общо взето :-)

 




--------------------
 
 
№17 от: didimus (21 август 2014 23:22)

Наистина, чудесни снимки! И аз бях учудена с какво качество излизат сега снимки от стари ленти на новите копирни апарати-преди две години ми се наложи да попълня стари албуми от ученически екскурзии и занесох черно-белите ленти в едно фотостудио, казаха ми: " Няма проблем ще станат!" Оказа се , че са в пъти по-контрастни от тези ,които преди 25г. съм си копирала аз в моята лаборатория.... winked  


 
 
№18 от: yogimax (21 август 2014 23:58)

На снимката са отляво надясно: вуйна, едно от порастналите деца - Сабин, вуйчо, майка ми и баща ми. Снимката от август 2013 г. преди 1 година.




--------------------
 
 
№19 от: Anakin Skywalker (22 август 2014 10:43)


Чудесни цветни снимки, наистина HD! oks yess  yogimax, ти си бил истински щастливец. Интересен е и факта че не си ги виждал никога като дете. До момента когато вече порЕснал си ги сканирал. Едно днешно хлапе не би проумяло подобно нещо. Предвид днешните фотоси които можеш да видиш секунди след като си ги направил - на дисплея или на монитора.  Случайно да ти се намират още за показване?

mig_mig




--------------------
 
 
№20 от: yogimax (22 август 2014 11:13)

Да почувствах се щастливец, почувствах ги като огромен подарък, наистина като съживяване на нещо, което смятах за безвъзвратно изгубено. Никога не съм знаел, че съществуват такива снимки. Гледам ги с часове и не мога да повярвам, че съм бил толкова малък и на такива качествени снимки. Случайно във фейсбук-чат от вуйчо ми научих, че имал една такава цветна лента навремето, на която ме имало и мен, но че вече я нямало, а били само във формата на диапозитиви и не знаел как да ми ги покаже. Тогава му казах да ги занесе във фотото и че е възможно от тях да се извадят снимки, но не очаквах да са с това качество. Преди 3 дни синът му ги е взел от фотото и ги публикува, едва тогава ги видях за пръв път. Снимките са общо 35, но аз съм избрал най-добрите, има доста повтрящи се, от които няма смисъл. Но мога да ги пусна всичките в отделна тема, пък модераторите да решат дали и в каква форма да останат за показване.




--------------------
 
 
№21 от: Надя (22 август 2014 13:59)

Радвам се, че сподели всичко с нас, на вуйна ти да кажеш, че не е мръднала :) Жалко за къщата само..Познахме за инженерите обаче!

Офтопик:

Главният админ, като че ли ми се мярна вчера по телевизиятя... winked


 
 
№22 от: Anakin Skywalker (22 август 2014 14:59)

Цитат: Надя
Главният админ, като че ли ми се мярна вчера по телевизиятя...

 

Да, той беше със сигурност ok2  Видях по централните новини, някакъв проект за работа на IT специалисти в село край Берковица. (Ето излезе ми от акъла hum-hum кое беше селото neznam )




--------------------
 
 
№23 от: Зико (22 август 2014 15:18)

Цитат: Anakin Skywalker
(Ето излезе ми от акъла hum-hum кое беше селото neznam )

 

Песочница. winked А това наистина беше Влади, да ние жив и здрав. hiphip


 
 
№24 от: ssi (22 август 2014 20:06)

Влади...недоспал и непил кафе...

Добре, че не се нахвърли на журналистката. Ще го изненадва тя...!!!

 


 
 
№25 от: yogimax (23 август 2014 20:45)

Ето и актуална снимка на второто по височина момче от втората и третата снимка, който беше големият шахматист и който сега живее в Малта. http://s52.radikal.ru/i135/1408/8e/dc83d15c8293.jpg




--------------------
 
 
№26 от: yogimax (24 август 2014 00:00)

Съзерцавах снимките отново и отново и ми изплува спомена точно от този момент, когато дядо беше нагазил в чемшира към мястото, където бяха малините и френското грозде в двора, за да ни хване хубаво както сме наредени до портата! Бяхме леко отегчени от безкрайната фотосесия с чернобели фотоапарати, което и си личи от физиономиите на повечето от нас, а се оказа, че и с цветни. :-) Други снимки от други години на същото място нямаме, значи споменът ми е точно от тази година, от която са цветните снимки и е по време на тях.




--------------------
 
 
№27 от: Krista (24 август 2014 13:06)

Прекрасни снимки и спомени. Късметлия си бил, yogimax с такава детска банда! А сега, случвало ли се е да се съберете отново всички в Жеравна?ygimyogimax


 
 
№28 от: Маргарита Василева (24 август 2014 21:11)

Страхотни снимки!Наистина качеството е впечатляващо!

Благодаря ти, yogimax,че ни допусна да надникнем в твоето детство!




--------------------
 
 
№29 от: yogimax (25 август 2014 20:11)

Krista,

честно казано след края на 80-те не сме се събирали всички заедно нито веднъж. През 90-те и без това малцина от нас идваха, но дори и малкото, които идваха спряха да се понасят, най-вече поради жените на някои, които не са от рода и които не искаха да идват не им беше достатъчен комфорта, и не понасяха роднините на съпрузите си. Директно една от доведените жени ни е казвала "вие защо сте тук, отивайте си, не искам да сте тук когато ние сме тук". Майка ми го понесе много тежко, понеже тя е пряк наследник, а тази жена е никоя там, да се разпорежда така грубо. Ето защо ходим през различно време, за да не се засечем умишлено...Също така през 1994 г. когато ние щяхме да ходим роднините от Варна, има ги на снимката мъжът с мустаците и едната от жените не ни позволиха, казаха ни "ние пазим стаята, в която вие обикновено спите за наши гости" и си наехме квартира изгнанници от собствената си къща! Тъжно е, но е факт. А преди бяхме 14 човека в къщата и се намери кой къде да спи през социализма, тогава всичко беше по-задружно и невинно. Иначе с третото по големина и най-малкото момче с тях се засякохме през 2009 г. там, бяхме заедно 1 седмица и нямахме никакви проблеми.




--------------------
 
 
№30 от: kitten (26 август 2014 23:40)

Чудесна статия и чудесни снимки. Браво и от мен! bravo2




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 11
Потребители: 0
Гости: 11

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!