Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2022    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Януари 2022 (10)
Декември 2021 (1)
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Снимка за коментар
5-09-2008, 21:19 | Автор: admin | Категория: Архивите са живи / Галерия
Две красиви момиченца (наши съученички?) и другаря Тодор Живков. Какво ли бихте казали за тази снимка? fellow

Снимка за коментар
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Zara (5 септември 2008 21:40)
Амиии... бих казала, че другарят Тодор Живков е голям свежар xixi3

 
 
№2 от: pepino (5 септември 2008 23:02)

Скъпи другарки и другари, да живее партията, централния комитет и дружбата със СССР и ЦК на КПСС, да живее дружбата с всички братски народи по цял свят! Но нашата партия се грижи не само за комунистите, но и за по-малките - ето за тези чавдарчета, които ако е рекъл... Ъ-хъъъъъ....Хррр...Ъх... тия чавдарчета, да са живи и здрави - бъдещи пионерчета и комсомолци... То аз, като не съм носил нито синя, нито червена връзка, ама ей на - вижте ме къде стигнах. Ха-ха-ха.... А-ха-ха-ха! (разбиращ смях в залата). Дерзайте, мили чавдарчета и напред по стъпките на славните герои... (тук си забравя мисълта... или пък имената на славните герои... неловка пауза... бурни аплодисменти)... Да живее партията и народа!


 
 
№3 от: freja (6 септември 2008 03:36)
Pepino, това ми звучи поразително автентично! Даже си представям гласа на другаря Живков!

 
 
№4 от: filipovaeli (8 септември 2008 17:18)
Моя коментар е, че родителите/и по-далечните роднини/ на двете момиченца са преливали от гордост и са споменавали събитието още дълги години.



--------------------
 
 
№5 от: Надя (9 септември 2008 16:10)
Предполагам, че усещането за тях самите е било страхотно и вълнуващо! Лично аз си спомням, когато бях избрана да поднеса цветя на другаря Пенчо Кубадински, дошъл заедно с другаря Гриша Филипов в нашето скромно АПК да приветства неуморните труженици. Даже не помня вече репликите, но си спомням разтрепераната дружинна, майка ми която гладеше дрехите така, че да няма абсолютно никакво ръбче, потната ми ръка, която стискаше целуфана с карамфилите и тупкащото ми сърчице, което усещах в гърлото си. Чакахме ги разбира се няколко часа под жаркото слънце, и когато слязоха от волгите, някой ме смушка в ребрата - "Ето този в кафевия костюм" и аз хукнах. Той ме щипна по бузката и моментално ме забрави, насочвайки се към стола на АПК-то, където беше подготвен височайшия банкет. Та моят коментар е - голямо вълнение и може би голяма чест за малките момиченца, това ме навежда на популярната българска реплика "сигурно са на някой големец".

 
 
№6 от: dflame (26 февруари 2009 17:20)
Другарят Живков обичаше да показва колко е близко до народа.

 
 
№7 от: tkpopov (18 юли 2009 17:09)
Най-големият държавник на нова България, човекът пред когото всички днешни политици изглеждат лилипути. Човекът, който не допускаше боклуци да управляват съдбите на милиони.
Държавникът, който навън беше виртуозен дипломат, а в собствената си страна никога не стана високомерен.
Човекът, на когото се падна да води България в сложно време и да лавира между изтока и запада, между чука и наковалнята, но никога не забрави интересите на България.
Човекът, който издигна България до средно развита европейска страна, с мощна икономика и армия и беше на път да постигне още повече.
Човекът, който не допусна съветски военни бази на българска територия, за разлика от водачите на останалите страни от соцлагера.
Човекът, който не допусна да успее опитът на американската агентура България да бъде превърната в Косово.
Човекът, от когото имаха респект и на запад и на изток, а сред своите никога не поиска да бъде нещо повече от обикновен шоп. Човекът, който никога не се поддаде на опиума на властта, никога не стана сноб и никога не претендираше да е нещо повече от който и да е среден българин.
Човекът, който се държеше наравно с всички и имаше какво да си каже и с последния чичо от село.
Човекът, който разказваше вицове за себе си и разсмиваше цял народ с неизчерпаемото си чувство за хумор и остроумие, никога не престана да бъде самокритичен и никога не се взе на сериозно.
Човекът, на чиито плещи лежеше огромна отговорност, но никога не допусна до обикновения българин да стигнат тревогите и смутовете на времето.
Човекът, който ни осигуряваше безметежно време с цената на всичко.
Човекът, при който децата играеха по улиците до 12 ч., без никой да се притеснява за тях, при който милицията нямаше работа, един квартален стигаше на десетки хиляди хора, а никой не се сещаше да заключва врати и коли.
Човекът, при който никой не те закачаше за една трева или за две-три бири зад волана.
Човекът, при който и последния български гражданин имаше покрив и работа, отопление и медицинско обслужване.
Човекът, при когото обикновеният българин строеше къщи и вили и оставяше спестовни книжки на децата си.
Човекът, при който обикновените хора и от най-затънтеното село караха почивки на морето по месец, в курорти, които сега ни се струват луксозни.
Човекът, който се "съобразяваше" с Москва формално, но си правеше каквото искаше.
Леонид Брежнев и Тодор Живков
Човекът, при който формално се вдигаха лозунги за интернационализъм, но прокарваше най-твърдия националистически курс. Човекът при който образователната система възпита цели поколения българи в патриотизъм.
Човекът, чийто планове не можаха да се осъществят докрай, но остави цели на поколенията...
Човекът, който накрая остаря и вече нямаше сили да спира протежетата на Горбачов и САЩ...
Човекът, когото оценихме истински едва когато го изгубихме...
Кой се страхува от Тодор Живков?



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 17
Потребители: 0
Гости: 17

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?