Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Загадка!
13-09-2008, 00:48 | Автор: admin | Категория: Архивите са живи / Галерия
Що за сграда беше това? wink

Загадка!
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: alexis (13 септември 2008 01:02)
Страшилището за Бъки!  Бая зор видя, докато го събори! smile24  А смяната на караула, която обожавах да гледам като дете, сега я гледам със сина ми на Президенството!
А колко беше тъмно, помните ли? И как призрачно светеше лампа в лицето му... И как през едни каменни, тъмни коридори се стгаше до основната зала... И цареше гобовна тишина. Тръпки ме побиват.
Ама после, като го изнесоха, стана любимо място за бира и за срещи. Помня как се качвахме горе и махахме с ръка, както правеше Тато. Искрено се забавлявахме. Но установих, че нямам нито една снимка пред мавзолея


 
 
№2 от: freja (13 септември 2008 02:37)
Аз пък за първи път чувам, че било страшно. На мен ми беше много любимо, обаче бях малка и много-много не помня. Спомням си, че вътре беше адски студ - може и да не е бил адски, а просто защото вън беше адска жега, та затова така да ми се е струвало. Ама студеничко си беше, защото наскоро посетих една крипта със 142-ма обитатели и покрай ниската температура, веднага за Мавзолея се сетих.

Отидохме на Мавзолея рано сутринта (като пристигнахме с колата в София). Рано, за да се наредим на опашката и да влезем по-навреме. Да, ама и другите посетители същите планове си правели и така се наредихме на една опашка, която минаваше през целия площад. На площада продаваха разни джунджурийки и ни купиха калейдоскоп - да има с какво да се забавляваме. Това сигурно е било най-вълшебното нещо, което съм държала в ръцете си, как са минали всичките часове в чакане (а те няма да са били по-малко от четири) - не помня; помня само калейдоскопа и как от жаркото слънце, което ни печеше в края на огромната опашка, по едно време се бяхме преместили десетки метри напред - под сянката на дърветата. А от тях до Мавзолея оставаха има-няма 50-тина човека (поне така си ги представям сега). Там, под сянката, едни дядовци хранеха площадните гълъби, та и покрай тях изгубих малко време. Хвърлях им на птиците, а те кълвяха ли, кълвяха, аз пък бях в захлас. 

Спомените ми от чакането пред Мавзолея са по-продължителни от преминаването ми през него. Нормално - какво са няколко минути бавно ходене в сравнение с часовете на опашката.
Първо, на входа, онези караули, които още като попаднаха в полезрението ми, спечелиха всичките ми симпатии. Помня, че исках да изглеждам важна пред тях или по-точно - достойна за тяхната униформа (ако изобщо намирате логика в това).
Не помня обаче дали вътре пускаха на групи или просто върволицата от вън си преминаваше с бавна стъпка, без да спира на входа (оттам и бавното движение може би? ).
Следващата картина, която ми изплува, е един мрачен коридор наистина, облицован с мрамор, от който се влизаше в Онази камера. Тя пък ми се струваше огромна, просто грамаданска, ама както вече споменах, аз самата бях миниатюрна (около 1-ви клас) и може на този факт да се е дължало впечатлението ми. Саркофагът се намираше в средата на залата, а покрай стените й (със сигурност покрай едната, но мисля, че покрай всичките) минаваше "пътечката" за посетителите. Самата каменна (бетонна? мраморна?) пътечка се издигаше на поне 2 метра от пода - така мисля, защото долу също пазеха караули и тя беше над главите им) и едва ли е била по-широка от метър и половина. Хората вървяха в колона по един - от единия край на стената до другия, където беше и изходът. (Аз все пак се държах за ръката на татко.) Така че те не можеха да стигнат до др. Димитров там долу, в далечината, но можеха да го виждат, минавайки на достатъчно голямо разстояние от него. Върху саркофага май наистина падаше по-силна светлина, в сравнение с почти никаквата в помещението. 

И толкова от мен. Друго не знам. Само си спомням, че Мавзолеят беше взривен през ужасната жега на лято '99 - тогава беше също Слънчевото затъмнение, взривяването на една огромна недовършена постройка в родния ми град, както и подготовката за Милениума, та доста апокалиптични фактори се бяха събрали...

P.S. admin, откъде я намери тази снимка, знаеш ли колко търсих преди няколко месеца, за да покажа що е (било) то Мавзолей...

 
 
№3 от: alexis (13 септември 2008 09:33)
Помня и самото взривяване. Бяхме там с един приятел, защото живеем наблизо, вече бяхме и по-големи. Голяма дандания беше - хора, багери, дюдюкания и изведнъж: БААААААМ ! Но мавзолеят си стои непоклатимо горд. Втори път: БАААААМ ! Той пак не мърда. На тртия опит просто се килна на една страна, защото се срути една от колоните. Все едно леко приклекна. Но все още си стоеше победоносно   Не помня на кой опит го събориха, но помня, че бая подигравки отнесе Бъки. Във вестниците имаше заглавия от сорта "3 на нула за Бакърджиев" ... Чудя се обаче, защо им трябваше да събарят такава монолитна сграда, все пак е някаква история - каквато и да е, наша си е. Можеха да използват постройката за нещо - я музей на соца, я нещо друго. Щеше да е забавно, си мисля.
 

 
 
№4 от: freja (13 септември 2008 10:02)
Ха така, да си дойдем на думата! Напълно подкрепям alexis.

 
 
№5 от: donaddt (13 септември 2008 11:06)
Мене явно най ме е впечатлило как светеше главата на Димитров. Странно жълто на общия фон, възможно е да съм си мислела, че лампата е вътре в главата. Само това май съм запомнила и тишината. А снимка пред мавзолея и аз нямам. Може би защото сме го приемали като даденост и сме мислели, че винаги ще го има.

 
 
№6 от: ive (13 септември 2008 12:54)

Само веднъж съм посещавала мавзолея и никак не ми хареса. Беше така подтискащо вътре, че повече не пожелах да отида.

Колкото до самата сграда, споделям мнението на Alexis и Freja. 


 
 
№7 от: alexis (13 септември 2008 14:44)

Да ти кажа честно, donaddt, може би аз затова нямам снимка там. Трябва да попитам майка ми всъщност каква е причината. Но тази ритуалност Там, няма да я забравя никога. Не ме е било страх да влизам, просто сега си давам сметка, че беше тъмно, студено, тихо и призрачно. И опашките ги помня. Но бях впечатлена и си мислих, че Той спи и се чудех как не се събужда като идват толкова много хора да го гледат

А за сградата до ден-днешен съм убедена, че не трябваше да се руши. Въпреки че  политическите ми убеждения отдавна са се променили. "През деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша". Ще дойде ден и на нашата улица ... някога и ще спрем да рушим. Деца бяхме, когато се сложиха "основите" на демокрацията, остаряхме вече, а Тя все още не е факт ... Бягахме от час, за да се редим на опашка за месо с купони. Помня, до моето училище, на  Аксаков, имаше магазин и като казеше някой - "пусна ли са еди-какво си"- всички юруш на опашката.hiphip

Та питам се, на кого пречеше Мавзолеят?


 
 
№8 от: pepino (13 септември 2008 21:57)
То си ни е в кръвта - българите обичаме да почваме всичко от нулата, за да може после като погледнем съграденото да кажем: "Ей, това сам си го направих. С тия две ръце. Никой не ми е помогнал. От никого не съм взел нищо." В културната история има доста по-страшни срещи от тая между социализъм и демокрация, но хората не рушат, а пазят. В центъра на Константинопол (днес Истанбул, по стечение на обстоятелствата) се гледат един друг два храма - св. София и Синята джамия. Решил султанът, че не може най-представителният храм на завладения град да е бивша християнска светиня... ама не я бутнал, а просто срещу нея построил по-голям и по-красив храм. Малко по-голям, но достатъчно. И още един интересен факт за "варварския" манталитет на южните ни съседи: стените на св. София се славели с едни от най-красивите за времето си мозайки, естествено представящи не много лицеприятните образи на Христос, Дева Мария и др. Та какво направили турците? Разрушили ги? Парче по парче ги тъпкали по земята, докато не станат на прах? Нищо подобно - теглили отгоре една варова замазка и толкова. Мозайките се запазили и всички били доволни. И вълкът сит, и агнето цяло. А от многобройните кръстове, вдълбани или изрисувани по стените просто премахнали едната черта - вече не били кръстове, съответно никого не дразнели. Това обаче са турците, а както знаем турците са варвари. Виж, българите сме от по-бяло брашно омесени xaxa2

 
 
№9 от: isi (13 септември 2008 22:12)

pepino, много добри примери!   Въпреки, че сигурно съществуват и много обратни примери, или? Ох, чудя се при това строителство в днешни дни, колко ли тонове взрив ще са необходими в бъдеще?
И аз мавзолея съм посещавала веднъж - с мама, тате и сестра ми. Помня огромното чакане, което всъщност ми донесе чувството, че съм видяла нещо велико. Сестра ми обаче заспа в ръцете на нашите, точно когато вече влизахме, и така всъщност само е била вътре, без да е видяла нищо
Но и до ден днешен съм сигурна, че мавзолеят имаше най-впечатляващия караул! Среща от този род ми се случваше за първи път! Такива хора не бях виждала!




--------------------
 
 
№10 от: alexis (14 септември 2008 02:12)
А доколкото съм чувала, в Истанбул съвсем спокойно живеят два свята: европейски и ориенталски. И не си пречат.  А турците се гордеят с бившия Константинопол и првърнаха Истанбул в забележителна турискическа дестинация - мегаполис, който на всяка цена трябва да се види. Та от турците трябва май да се учим.
Чух днес и тезата, че всичко грозно трябвало да се руши (говорихме си за мавзолея, разбира се). Тогава да сринем почти цяла София или цяла България... А защо не смеят да съборят красивите, но незаконни имоти на някои висши полититци? 
Кво ще кажете да пием по бира на мавзолея, а nazdrave

 
 
№11 от: freja (2 октомври 2008 17:21)
Прочетен коментар в друга статия, който а-ха да коригирам, ме подсети за нещо, което отдавна бях забравила:
Всички знаем, че тялото на Г. Димитров беше балсамирано. Защо тогава за него се говореше като за кремирано?? Не ми казвайте сега, че само аз съм чувала да се говори така за него. Възможно ли е хората да не са правели разлика между двете понятия или тогава те са имали едно и също значение?
Не сте длъжни да размишлявате върху това, то едва ли е най-приятната тема за размисъл... Ама все пак.

 
 
№12 от: Zara (2 октомври 2008 19:49)
Това е за моя коментар, грешка съм направила, че не съм сложила кавичките. Имах намерение под статията за детските заблуди да разкажа за "кремираното" тяло на Г.Димитров, но не ми остана време. Тогава ще стане ясно защо е "кремирано". Иначе човекът си беше балсамиран, и то без да го питат. rev

 
 
№13 от: freja (3 октомври 2008 00:38)
Да де, спор няма, че е било балсамирано. Ама аз НАИСТИНА съм чувала като малка да го наричат кремирано. И то възрастни хора! Явно нещо не им е било ясно, няма друго обяснение.

 
 
№14 от: Zara (3 октомври 2008 09:20)
Та въпросната история е следната:
В предучилищната ни група на едно от децата му бяха казали,че ще го водят да гледа "кремираното" тяло на Г.Димитров. Всички знаехме,той ни се похвали. Когато се върна обаче, започна да отказва всякакви кремове и упорито се противеше дори да ги гледа.
Другарката направи проучване по въпроса и се оказа, че след като видял "крем-ирания" Димитров, не му подействал добре с восъчния  си вид. Младежът го свързал с "крем" и оттам - край повече с малибита и прочие. Дори крем карамел не ядеше вече.

 
 
№15 от: Бяло (8 октомври 2008 14:34)
 А моите спомени от там се свеждат до два елемента само - студ и зелено осветление. И че ходихме по задължение - май от училище.

 
 
№16 от: катя милушева (25 ноември 2009 16:21)
    И аз си мисля,че можеха да го използват за нещо друго.Може би  да съхраняват в него картини или филмите на "Баяна",за да не се самозапалват.Все пак е имало доста ефективна климатизация.
   По принцип съм за това "да не се заравя стария кладенец,преди да се открие нов".

 
 
№17 от: boysta3 (8 април 2010 00:02)
Ех мавзолея :) бях малка и почти не го помня знам, че един път беше на петна като крава хахахах жалко, че го срутиха пф

 
 
№18 от: gamina (8 април 2010 12:07)
meloony - това по ново време стана... за премиерата на 101 Далматинци xixi2

 
 
№19 от: BLOOM (17 август 2010 21:14)
Мавзолеят беше част от нашата история и взривяването му беше глупост. В световната история са разрушавани паметници по време на война,а ние в мирно време заличихме късче от нашата история без да ни мигне окото.
Аз също съм  посещавала мавзолея от училище-не помня на колко години съм била,но спомените ми са също от тъмни коридори,зловеща тишина и бледия образ на Г.Димитров,осветен от някакъв прожектор.


 
 
№20 от: stayko staykov (27 септември 2011 17:53)

Взривяваха го и го събаряха почти толкова време за колкото е строен


 
 
№21 от: катя милушева (27 септември 2011 21:12)

Цитат: stayko staykov
Взиряваха го и го събаряха почти толкова време, за колкото е строен
:)

Винаги съм си мислила,че тази сграда можеше да се ползва за хранилище на филми или галерия, но минало-бешeло:)))) Някога трудовият народ строеше качествено и в срокem_17


 
 
№22 от: tivesto (27 септември 2011 22:41)

Танасееее, аз също не съм ходил в Мавзолея! СтанАхме двамина... em_9




--------------------
 
 
№23 от: vulgar (26 декември 2011 16:27)

Ето за тези, които не помнят или просто ги е било страх:


 
 
№24 от: катя милушева (26 декември 2011 18:09)

Заприлича ми на господин Тао!:)))))) Аз си спомням другия прифил!!! Страхотна снимка!


 
 
№25 от: Чочко (1 юли 2015 16:03)

Влизала съм и си го спомням, но сякаш не беше толкова страховит.

Относно сградата, наистина жалко, можеше да се ползва за много неща, дори като атракция за чуждестранния турист, но......

 


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 18
Потребители: 0
Гости: 18

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?