Те не се залепват с вода, а с ютия. Продават се върху полупрозрачна хартия, често подобна на оризовата, която се обръща с ваденката към дрехата и се приглажда за няколко секунди на по-висока температура. После хартията се отлепва и ето ти тениска с картинка! Като купена!

 

Ще започна с две много сладки, за по-малки дечица:

 

 

 

Изобщо, като малка много си падах по разни сърчица, цветчета, животинки и други мили картинки.

 

 

Ако си спомняте, ваденките са изфабрикувани така, че по-ярката и цветна страна е откъм хартията - за да остане после отвън и да се вижда. Затова се извинявам за не много доброто качество на картинките, но по-добро не можах да изкарам. На някои гърбовете са толкова бледи, че трябваше да ги вдигна срещу светлината, за да се види нещо:

 

 

Имаше и спортни, та чак маркови ваденки. Фалшификати, разбира се. С тази например можеше да си измайсториш тениска на Adidas:

 

 

Следват може би последните ми два случайно запазили се тотема от великия ми култ към Далечния Изток и в частност - към Брус Ли. Не съм ги залепила никъде не защото не ги харесвах, а защото ги харесвах прекалено много и не исках да ги изгубя върху някаква фланелка. Първата ваденка си я купих от СССР, за втората не съм сигурна.

 

 

И накрая - един Крал на поп-музиката, който не е мой, а на сестра ми. И тя май си го е харесвала твърде много, щом не го е жертвала върху някоя безлична тениска. Аз на този култ устоях, както и сега устоявам на един друг. Всъщност, "устоявам" не е правилно да се каже, защото устояваш на нещо, което ти харесва, а аз не можех да го трая Майкъл. Още по-малко траех истериите покрай него. Ех, времена, ех, нрави, какви истерии само...  .

 

 

Горното в никакъв случай да не се приема като забрана някой почитател на M.J. да напише ода за култа към него, ако желае. Напротив, ще ми бъде много интересно да я прочета, даже мога да помогна с някоя-друга снимка от "Лунна разходка" (книгата) . В нашия град имахме един двойник на музикалния идол, който се казваше Тошо Майкъла. Какво беше учудването ми, когато няколко години по-късно си бях дала адреса в някакъв вестник и ми писа друго момче от друг град, чието писмо звучеше горе-долу така: "Здравей. Аз съм българският Майкъл Джексън и искам да си пишем... и т.н., и т.н. - колко много приличал на оригинала, как пеел като него, а пък как танцувал... И накрая - подпис: Тодор". Голямо съвпадение, познавах двама Майкъловци с еднакви имена, а пък за Майкъл не исках да чуя .

 

И така, очаквайте утре трета (и последна) серия в картинки .