Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Декември 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031 
 
 
Архиви
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
Септември 2019 (4)
Август 2019 (3)
Юли 2019 (3)
Юни 2019 (9)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Когато розите цъфтяха
1-11-2011, 22:17 | Автор: kleopatra | Категория: Архивите са живи / Песнопойка

Когато розите цъфтяха,

в един прекрасен майски ден,

до масата операционна,

стоеше доктора над мен.

Ти докторе, ти който,

надвесил си глава над мен,

и режеш ми месата мъртви,

със нож безжалостно студен.

Режи, забивай на дълбоко,

стигни до моето сърце,

и там поспри да ти разкажа,

коя съм и защо съм тук.

Когато майка ми почина,

дванадесетгодишна бях,

аз всичко хубаво запомних,

що рече тя в безсмъртен час.

Ти имаш татко, мила, татко,

и доктор станал е сега,

на младини залюби друга,

и мен остави ме сама.

Тогава докторът изтръпнал,

познал бе свойта дъщеря,

но вече беше твърде късно,

в ръцете му издъхна тя.

Прощавай, малка Магдалена,

прощавай, мъничко дете,

аз любих майка ти Милена,

и нея оставих сама.

Когато розите увяхват,

в един дъждовен майски ден,

на масата операционна,

лежеше мъртвото дете.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: freja (2 ноември 2011 04:44)

БЕЛ. админ: авторката на статията нищо не е казала, но мисля, че това е някаква "лагерна" песен.

Влади, може би песента ти е непозната поради това, че не си... момиче... em_33 Аз я знаех от първи клас, ако не и от по-рано. Беше ми ужасно страховита песен. И едновременно с това много я обичах. Може да прозвучи откачено, но обичах да я пея и изобщо не бях единствената. Научих я от голямата си братовчедка, а аз на свой ред я предадох на приятелките си от блока, на някои съученички, както и на сестра си, разбира се. Всички бяхме страшно впечатлени, а най впечатлена остана баба вкъщи, която така се впечатли, че категорично и безусловно ни забрани да я пеем. Тъй че за пред нея тази песен я изключвахме от репертоара. Останехме ли без надзор обаче, си я пеехме и още как, и това продължи около 4-5 години. Във всеки случай, когато съм си съставяла тефтерчето с песни, не съм я включила, значи вече текстът ми се е губел. Но песента като песен (а и мелодия) никога не съм я забравяла. Впрочем винаги съм помнела идеално първия куплет. Само че при мен той завършваше така:

на масата операционна

лежеше мъничко дете.

Почти съм сигурна, че и други дребни разминавания има във вариантите, но като цяло историята е същата. В интерес на истината, от много време насам исках да открия пълния текст, но нямаше откъде. А сега тази статия ми го припомни. Много ти благодаря, kleopatra, наистина!

Заедно с тази песен, в нашия махленско-съученическо-братовчедски репертоар, имаше още една страховита песен. Само че и от нея не помня нищо, освен началото:

Попитат ли ме имам ли сестричка, | която да ?(прегръщам/целувам)? с нежен ??? | Сестричка имах аз като звездичка, | но разболя се малкото дете.

Някой да я помни случайно?

Иначе мисля, че тези песни са били по-популярни през 70-те и може би тогава са били съчинявани. От момичета. И изпълнявани пак от момичета. Или поне не познавам момче, което да ги е пяло.


 
 
№2 от: Цонка (2 ноември 2011 08:21)

Тази песен я знам от баба ми /или от сестра ми? em_17/. Много се пееше вкъщи. em_122 Сцената, която се разиграва в нея ми се "явяваше" цветно направо. Най-страшно ми се виждаше това, че хирургът "работи", докато си говорят em_111 . Текстът, с който я пеехме, се разминава с горния, но, както е писала Фрея, историята е същата.

А сестричката - като песен не ми е позната, но помня стихотворението, по-точно само тези два куплета:
"Недей ме пита имам ли сестричка
и днес къде е и каква била.
Сестричката ми бе като звездичка,
но малката звезда се разболя.
Умираше, отиваше си вече,
а беше рано, беше призори.
Умираше, а татко тихо рече,
че е далеч градът и нямаме пари..."
Много ми ставаше мъчно от това стихотворение...  em_62




--------------------
 
 
№3 от: marulka (3 ноември 2011 00:52)

Чувала съм и двете песни от по-големите момичетата. Спомням си, че изпитвах много непознато чувство на тъга, като слушах, как ги пеят и си мислех, колко са сериозни...А успях да открия втората в youtube, но нямам идея, кой я изпълнява.. А пък в един сайт, където имаше текста, пишеше, че е по стихотворение на Дамян Дамянов...

http://www.youtube.com/watch?v=KqKexkgwK2k

Недей ме пита имам ли сестричка,
къде била е вчера,где е днес,
че щях да имам както имат всички,
но малкото дете се разболя.
Умираше,отиваше си вече!
А беше рано,беше призори.
Умираше!-а татко тихо рече
Градът далече, нямаме пари.
Не беше малко,нито бе голяма
Не бе познала селската река.
Тя знаеше да казва само "мама",
на всяко нещо казваше така.
Със тази дума тя зовеше всички,
и мен, и татко, всички по света.
Преди да склони сините очички
със мама назова  дори смъртта.
Недей ме пита имам ли сестричка,
къде била е вчера,где е днес,
че щях да имам както имат всички,
но малкото дете се разболя!




--------------------
 
 
№4 от: Лунна (3 ноември 2011 07:59)

marulka,
това е изпълнение на Бинка Добрева
 http://vbox7.com/play:4732972d


 
 
№5 от: silveto (3 ноември 2011 12:40)

Една кака ни я пееше тази песничка в детското отделение на болницата. Беше ми много тъжно и същевременно тайнствено и страшно, а и обстановката  го допълваше- без мама и татко, инжекции, ала бала, неизвестност...

Marulka,поплаках си тайно на твоето стихче.

Сега си спомням си също, че същата кака, след като ни понаплашеше, ни пееше и една забавна песничка за Ани. Беше нещо от сорта на ......"ушите, сапунче не видели, О, Ани върни ми любовта...."


 
 
№6 от: donaddt (3 ноември 2011 22:43)

От песента за Ани си спомням нейните очи - кравешко големи, жабешко зелени.


 
 
№7 от: Цонка (5 ноември 2011 08:55)

Всеки куплет на песента за Ани започваше с:
През месец май те срещнах мила Ани, Ани
и влюбих се във твоите... /очи, уши, коси, ръце, крака
и т. н./
Аз си спомням за косите и ръцете:
"През месец май те срещнах мила Ани, Ани
и влюбих се във твоите коси.
Прави като клечки,
пълни с буболечки,
о мила, мила Аничка, здравей!
През месец май те срещнах мила Ани, Ани
и влюбих се във твоите ръце.
Дълги маникюри,
пълни с конфитюри,
о мила, мила Аничка, здравей!"




--------------------
 
 
№8 от: Нона (5 ноември 2011 13:13)

Благодаря за песента "Сестричка". Случайно попаднах на част от стихотворението, написано на измачкан лист от тетрадка. Децата ми го бяха преписали от тетрадка със стихове на майката на тяхна съученичка. Пазя го вече 15 години и не се надявах, че ще го прочета цялото. БЛАГОДАРЯ.


 
 
№9 от: kleopatra (18 ноември 2011 20:45)

Извинявам се, че сега ви отговарям, но доста време отсъствах; да, песента е лагерна и я пеехме много, знам и доста други песнички; когато имам повече време, ще ги напиша, има ги в моя сайт,н о не знам дали мога да го публикувам.


 
 
№10 от: иванка славова (26 октомври 2012 18:27)

и аз я знам тази песен- пеехме я на един лагер


 
 
№11 от: bratkolev (23 юни 2013 09:16)

А помните ли тези две песни?
Живял в чуден град султан на име Юстина.|2
могъщ и жесток владетел бил той,|
но имал два хубави сина.            &nb
sp;    |2


Големият син залюбил девойка в градчето.|2
И тяхната обич по-тъмна била  |
от всички вълни на морето.       |2

и т.н.
...............................

На бряг на Черно море
рибар си тъжно пее,
а вятърът безгрижно
тръстиката люлей!

Недей,недей рибарю
таз тъжна песен пя!
Недей,недей ти ветре
тръстиката люля!


 
 
№12 от: Nandi (20 август 2013 03:09)

Ето още две "романтични" лагерни песни, цели сапунки: wink

 

Джоел

 

Живееше в щата Вирджиния

млад негър на име Джоел,

зъбите му бели алтъни,

а кожата мляко с кафе.

 

Пренасяше бали със захар,

изкарваше някой долар,

а вечер Джоел в кабарето

играеше бясно комар.

 

Видя го жената на лорда

и страстно се в него влюби

накара го някаква мебел

по стълбите уж да свали.

 

Подаде му чаша с уиски,

подаде му свойта ръка,

а после го страстно целуна,

показа му, че е жена.

 

Смутен беше младият негър,

"Мадам, извинете!" каза

и бързо по стълбите слезна,

и в бара той пи до зори.

 

Вечерта щом лордът се върна

и младата лейди каза:

"Аз искам Джоел да обесиш,

посегна ми той на честта!"

 

Обесиха младия негър

за ужас на целия град,

увисна Джоел на въжето,

проклинайки белия свят.

 

-----

 

Бимбо

 

Роди го майка му в бара,

сред група пияни мъже.

Ооо, Бимбо, ооо, Бимбо

и Бимбо нарече го тя.

 

Баща му беше черен негър,

а майка му бяла жена.

Ооо, Бимбо, ооо, Бимбо,

а майка му бяла жена.

 

Убиха майка му в бара,

баща му наръгаха с нож.

Ооо, Бимбо, ооо, Бимбо

и Бимбо остана сирак.

 

И стана Бимбо цар на джаза,

тимпаните биеше той.

Ооо, Бимбо, ооо, Бимбо,

тимпаните биеше той.

 

Веднъж в бара влезе лейди,

красива бяла жена.

Ооо, Бимбо, ооо, Бимбо

и в нея той се влюби.

 

Мъжът й беше злобно старче,

наръга Бимбо с кама.

Ооо, Бимбо, ооо, Бимбо,

наръга Бимбо с кама.

 

Ядоса се младата лейди,

мъжа си с камата уби.

Ооо, Бимбо, ооо, Бимбо,

мъжа си с камата уби.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 55
Потребители: 0
Гости: 55

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!