> Вестници и списания > Снимки на отбори от в-к Старт (из поредицата "За вашия албум")

Снимки на отбори от в-к Старт (из поредицата "За вашия албум")


20-05-2011, 12:46. : boysta3

Една бърза ретроспекция на любим вестник за много момчета и техните татковци и дядовци през 70-те и 80те.

Каква борба беше сутрин в сряда (през 80те май беше във вторник, поне от 1988, когато започнах да ги събирам покрай участниците на Евро '88) да се отиде до РЕП-а , щото след 8 вече го нямаше.

Имаше и други любопитни моменти... (снимики из: пикасауеб от Емил М, 399 бр., а най-отдолу има прикачени вече и снимки от колекцията на Анатолий Йорданов във Фейсбук, 124 бр.) 


*Съжалявам , че чак сега се сетих и усетих, но явно под Емил М, се крие фотографа на в-к Старт и с най-голям стаж във вестника Емил Манджаров, цели 25 години! от 1972 г, 6 октомври, до явно 1997 г. Предполагам, че е възможно неговия син да ги е качил в пикасауеб. За съжаление след кратко боледуване човека се спомина тия дни на 15 май 2011 г., а днес 20 май му бе опелото. Нека почива в мир. Едно 60% от снимките на българските футболни отбори, както и на волейболни, баскетболни, хандбални и др. са негово дело. По-долу снимката на ЦФКА Средец от 1986 с купата на Съветската армия е негова. Да не забравям и Бончук Андонов, който също снимаше активно за вестника. (Повече за вестника и Емил вижте тук - 1. неговия сайт; 2. сайт българия21).

(Добавено 2015-03-07) На 5 март 2015, четв, получих разяснително писмо от Антония Бранкова-Манджарова, която искаше да внесе повече яснота относно кончината на големия наш спортен фотограф, както и даде линк до неговата лична уеб страница. Ето и думите й до мен: "emil m Не е Емил Манджаров (и той не е починал след кратко боледуване - той беше здрав, як, активен, но Смъртта дойде изненадващо). Той няма страница в Picasa Уеб Албуми. Неговата е СтартФотоПрес. Емил Манджаров,спортният фотограф на в-к старт, наистина е автор на някои от публикуваните снимки на футболни отбори. (Само от разглеждането на снимките на emil m (инфо за човека Емил М и негови снимки от Варна) - щяхте да се сетите, че не е спортен фотограф." (факсимиле от неговия сайт от 23 юни 2011, близо 4 години оттогава)

Снимки на отбори от в-к Старт (из поредицата "За вашия албум")

Имаше голяма тръпка с тези футболни отбори, и така наречената мания по колекционирането им. Ще си призная, че по-големи батковци от квартала дебнеха на един човечец кутията и му издърпваха технично вестника. Знаеха кога идва разносвачката и веднага след нея, го прибираха, може би заради подобни деца (пък защо не и възрастни) в СОЦ България имаше доста пою.кутии с грозно забити и стърчащи пирони, които задържаха вестника в кутията но си личаха откъснатите парчета от горната му страна и мъката да се извади.

Но тези кражби през 80те не бяха нищо в сравнение с хаоса през началото на 90те и средата. Но не това е темата.

А моята връзка с тази тема е факта , че се запалих да гледам футбол и малко след това видях и отборите в този вестник Старт. Не знам откъде точно се запалих,но стана факт, като едно естествено продължение на гледането на футбол по тв-то. Забравих да кажа , че у нас футбол не се гледаше, къде ти вестници, списания или книги за футбол. Нито пък се ходеше на мачове. А иначе баба и дядо ми бяха спортисти и деятели в последствие. Аз откъде да знам че баба ми служебно се беше абонирала за десетки вестници , сред които и спортни като Старт и Народен спорт (май). Като се замисля само през годините колко вестници с тези снимки са отишли за подпалка и други нужди... мъка ми става. И като се започна едно ровене на вестници на вилата и навсякъде по тавани, с цел да си изрежа отбора от последната страница. Толкова прахоляци не съм изгълтал през живота си, особено по тавана.

аржентина, 1978

Тази моя страст продължи от края на 80те, когато се запалих та до края 90те (97-98).

Сега не съм подготвен със снимки от албумите, но се натъкнах на сканирани снимки от Емил М и качени в пикасауеб, та затова се присетих да ви припомня за тях. По-късно ще ви снимам и някои от моите албуми - някъде 15-16 тетрадки голям формат с твърди корици, мисля че трябва да са поне над хиляди, по мои спомени.

Ето и някои от по-интересните снимки сканирани от Емил:

астън вила, 1981, кеш

берое стара загора, 1980

ботев враца, 1978

интер милано, 1965, междуконтинентална купа

марек, станке димитров (сега Дупница), 1978

цфка средец (сега ЦСКА), 1986

Има още много други ценни снимки като тези на Бразилия, Ливърпул, Стяуа, Левски спартак, и др. Последната снимка на ЦФКА Средец я сложих , за да видите уродливостта на онази власт. Прекръстването на ЦСКА, махането на културния, скромен и разсъдлив треньор Манолев с послушния , простоват и простодушен Чичо Пенчо (Димитър Пенев), който веднага след назначаването си вкарва шношата на цска Любослав , негов племеник. А в същото време 85-86 за Стоичков е пагубна и незивестна и всема участие само в два-3 мача за Купата на Съветската армия в края на сезона. А през по-голямата част е белил картофи в казармата. Иначе Ицо идва в ЦСКА в сезона 84-85, играе 5-6 мача , но показва хъс и бързо израстване, подкрепено с целеустременост и непокорната си осанка на див гений, който бива озаптен и прекършен при разразилата се сеч в отстояването на социалистическия морал и ценности през юни 1985 г.. Въпреки всичко чичо митко дава шанс и на Ицо веднага щом му опростяват "вечната забрана" за футбол и въпреки че не му дават да играе за първенство и купа, играе 2-3 мача за Съветската армия, където е било по-незабележимо. Личи си кой е бил ментора на Ицо по това време - Петър Жеков, за който Ицето нееднократно е споменавал че го е научил да изпълнява така добре преки и свободни удари. Въпреки всичко няма как да го вземат в национала за Мексико 86, има други заслужили, като младия и напорист Наско Сираков и Боби Михайлов, които също накзани са върнати по-бързо в отбора. Но затова си трябва документален филм в подробности, предвид дезинформацията продължаваща повече от 1/4 век вече.

Толкоз засега.

Снимки на отбори от в-к Старт (из поредицата "За вашия албум")

*Великото трио на ЦСКА от края на 80те. Все още млади левенти на по 18-20 г. Ицо-20, Любо-19, Емо-18. Ицо с все още порастващата му коса, излязъл наското от казармата, все още ядосан, объркан и тръпнещ от гняв да се докаже. Предстоят му обаче цели два сезона, докато си стъпи на краката и стане водещ фактор в отбора, вкарващ или подаващ за най-решаващите голове на отбора. 86-87 и 87-88 бързо се забравят , за да дойдат великите и изстрелващи го в орбитата на световния футбол два сезона 88-89 и 89-90та. 88-89та води отбора в КНК до полуфинал и за малко да го вкара на финал, отстраняващ многомилионната селекция на ФК Барселона, но плахите и неуверени защитници, както и средна линия се оказват решаващи за провала ни, въпреки атомното ни нападение, това си проличава още на 1/4 финала срещу хладните холандци, неличащи с атрактивен футбол, колкото с прагматиката на лалетата от 70те и тяхната ефективност и концентрация във важните моменти. Представянето му в КНК за 88-89 толкова впечатлява Йохан Кройф, че той прави и невъзможното да го привлече в отбора си и амбициозния си план да направи Барселона велика сила с десетки трофеи. ВЪпреки 2те покани за ллагери на Майорка и приятелски мачове, където се водят преговорите и валят изкушаващите предложения за футболиста, генералите не разрешават трансфера, който би бил рязко незачитане на тогавашните закони за преминаване на роден футболист в чужбина след 28 г., а Ицо е само на 23 г.!!! извел отбора си до полуфинал, станал голмайстор на турнира и вкарал 3 гола на Барселона и с възможност поне още 2 пъти да го стори. Погазването на соц законите тогава, обаче не е било проблем за по-младия колега (племеника на старшията Любчо е само на 22 лятото) и той подписва с Валенсия през лятото на 1989 г., но за да не се оголва отбора много и отслабва в нападение, генералите подписват договора така че да остане поне за първия кръг в Купата на европейските шампиони на есен за Първи кръг, където Любо дава всичко от себе си като за последно и е голям принос за елиминирането на Полския шампион Рух Хожов , 1:1 като гости с гол на Любо в 18 мин на 13 сеп 1989, и втори мач реванш , където Любо се сбогува с публиката, като им ръкопляска при смяната си в края на мача. Така на 27 септ 1989 г. ЦФКА бие с 5:2, гол на Любо в 80 мин за 4:0, а след намаляване в 87 мин (от Важиха, станал легенда в Панатинайкос по-късно), Ицо заковава резултата на 5:1 в 90 мин. Втори кръг в КЕШ ЦФКА се пада на Чехословашкия шампион Спарта Прага, където като две освободени кончета, Ицо и Емо разпедрушинват чехите след 2:2 като гости и 3:0 в реванша в София. 4 месеца по-късно и след неудобната зимна пауза, въпреки желанието на Ицо да направи поне полуфинал и в КЕШ, съдбата поставила ги срещу Марсилия на амбициозния милионер Бернар Тапи и звездния му и пълен с таланти отбор, ЦФКА пада в 85 мин с 0-1 като домакин, а реванша е протоколен и наште завършват с почетното 1:3. Съдбата обаче незнайно защо ощетява ЖЕСТОКО отбора на Марсилия , които на полуфинала с Бенфика преживяват голямо ограбване. Първия мач е 2:1 за Марсилия и пълно надиграване, въпреки 0:1 в 10 мин. Във втория мач мача отива към 0:0 и Марсилия и Тапи се виждат все по-близо до целта им, за пръв път в историята на френския клубен футбол да спечелят най-голямата титла - КЕШ. Но при ъглов (или центриране) Вата вкарва с РЪКА (сигурно пак Божията) и гол е признат. ВЪпреки това, Милан си бият на финала португалците с 1:0 на Пратера. А на следващата година братята сърби отново попречват на мечтата на Тапи да влезне в историята. 91-92ра пък Чехите от Спарта ги надиграват във втория кръг на КЕШ, а 92-93та Олимпик става първия френски отбор носител на клубна европейска купа, като това е и първото издание на новия формат на КЕШ наречен Шампионска лига. Ей, писна ми... друг път повече. (много се отплесвам)

бразилия, 1958, световен шампион

бразилия, 1962

бразилия, 1970

*Искам да допълня статията с още два акцента. Така актуалния отбор от Иберия ФК Барселона и световния шампион от Албиона 1966. Гледах наскоро някъде, наши журналисти да се присмиват на Ицо, че произнасял БарЦелона, а не популярното след 1981 г. Барселона. Явно след поредния анализ на умниците от БАН някой се е сетил да направи тази корекция (може и да е покрай кампанията 1300 г.), но за Ицето учело през 70те си му е останало "правилното" БарЦелона. Обаче елементарните ни журналя са свикнали да приемат нещата повърхностното и да не си задават въпроси, а къде ти да търсят отговорите им. Най-лесно е да си първичен, елементарна хаотична частица , мотаеща се във въздуха, като свободен електрон.

барселона, 1974 г.

барселона, 1975 г., шампион на Испания

барселона, КНК, 1979 г.

барселона, 1986, финалист за КЕШ

И накрая Англия, с купата Нике, сменена за другото първенство 1970 г.

англия, 1966, световен шампион

Снимки на отбори от в-к Старт (из поредицата "За вашия албум")
==============================================
НОВО ДОПЪЛНЕНИЕ със снимки (124 бр.) от колекция на Анатолий Йорданов:
първата снимка..брой 21/ 26.10.1971г
аякс, 1971
първата на български отбор...брой 4 / 06.07.1971г
цска, 1971
Последната на "Левски", с Гунди и Котков. Излиза малко, след трагедията - брой 6 / 13.07.1971 г.
левски, 1971
ЦСКА Септемврийско знаме 1973-74 (снимка от септ 1973)
цска, 1973-74
левски спартак, 1976
бразилия, 1974
бразилия, 1972
бразилия, 1985
Вижте ТУКА всичките 124 снимки на Анатолий Йорданов. Показани са снимки на много български отбори като: ЦСКА Септемврийско знаме, Академик София, Миньор Перник, Черноморец Бургас, Хебър, Витоша, Пирин Благоевград, Славия, Етър, Черно море, Локомотив Пловдив, Розова долина, Шумен, Спартак Варна, Ботев Враца, Сливен, Берое, Дунав Русе и др.
левски спартак, 1984
българия, 1986
България до 16 години, в състава на който са Любо Пенев и Емил Костадинов, Снимка 05.1983, малко преди да навърши Любо 17 г., а Ицо ги е направил февруари и го няма вече там.
българия, 1983