Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Април 2020 (1)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Людмата
17-04-2010, 12:38 | Автор: mchukanov | Категория: Архивите са живи / Приказки
  Не обичам календарите. В някаква тъжна цикличност периодично напомнят едно или друго. Предпочитам безвремието, мигът, който става вечност. По календар - днешният ден на 1988 г. ни отне Людмил Янков - Поетът, Алпинистът, Човекът...



    Не питай за цената на мечтата-
бори се,литвай,падай и умирай!
Носи я винаги напред-в ръката,
възкръсвай:ставай,искай и намирай!
Не я затваряй в себе си,в душата..
Изправен дишай,никога не спирай,
мечтай за радостта,за красотата!
С възторг и трепет,с вяра в чудесата-
тя ражда и мира,и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата.
НE ПИТАЙ ЗА ЦЕНАТА НА МЕЧТАТА!


***


"Това ли е пътеката, натам ли да вървим, как да останем човеци, и да оставим по-добри човеци след себе си? Затова ще се страхуваме цял живот. И ще търсим отговора не в забравата, не в отстъплението, не в примирението и консумирането на създаденото. Ще търсим пътя напред, към бъдещето, с неговия неунищожим стремеж към красивото и доброто"

***


Търся истината

Най-човешката истина
искам да открия…
Планината от вълшебен кристал
съм готов да разбия…
Лете да замръзвам,
да изгарям в зима -
в броените ми нощи
дали ще я има?
С колене изранени, със сълзите момчешки,
или е слънчев блясък
във зениците детски?

В нищожното ни време
отнейде се завръща,
помита или гради
живот нов, дом и къща.
На дланите корави,
в мечтите ни лудешки -
истината е тук -
на тоя свят човешки.
А може би я няма?
Как искам да го зная!
Страхувам се да я открия
Чак със смъртта…накрая…

***


"След дъжда децата се раждаха от любовта, старците умираха влюбени, по детски влюбени и открити. Нямаше вече възрастни. Имаше свят с милиони деца, безброй ярки звезди и слънца за всички.
ЗЕМЯТА С ЛЮБОВТА СПАСЯВА БЪДЕЩЕТО СИ…"

***


Всеки трябва да изживее една лавина

Беше загинал човекът,
който най-малко беше предизвикал природата.
Не е справедлива съдбата...
Винаги измират най-добрите,
замръзват най-горещите сърца
и изгарят най-хладните умове.
Защо остават винаги тези,
които нямат нищо пред себе си?
Защо загиват най-хубавите
и най-чистите приятели?
И след тебе остава само един
противоречив спомен
за може би ненужна смърт,
а би могъл да оставиш път,
мост, къща, гора и езера...
Да оставиш къща или вяра,
мост или легенда, път или спомен
за едно изгоряло от жажда сърце!

Никой не трябва
да живее напразно на тази земя!

***


"Беше решил сам да преодолее най - трудния път. Знаеше, че ще го спираме... Знаехме, че няма да го задържим... Затова ни беше спестил угризенията. Така може би мислеше с детската си душа. Беше потърсил своя път."

***


Защо не искаш
да слезеш
дори и стъпало
от изгнилия подиум?...
Защо ти е пиедестал
за ешафода
на бъдещето?
Защо не погледнеш
в себе си,
за да видиш наоколо?...
Обърни се назад,
за да видиш пред себе си!...

***

"Създадени сме да тръгваме и да се завръщаме,
да се стремим наспокойни и търсещи
и отново да преоткриваме себе си в очите
на бащите, децата и приятелите.
Имаме нужда от върхове,
за да се спускаме и да узнаваме
отново цената на скъпите ни неща.
С трепет се вслушвам в тишината на утрото.
Търся със сърцето си песента на стария
домашен познайник - славея. Изпълва ме тъга
по нещо нужно и неуловимо, търсено и непреживяно,
намирано и отново загубвано
в разпокъсаните човешки
нощи и дни ... "

***

"Искам да ти разкажа една тъжна песен -
песента за краткия живот на човека
за хилядите изгреви и залези,
които не виждаме, увлечени в гонитбата
на недостижимото,
за хилядите мигове на щастие -
искри в тъмната нощ,
от които се пазим да не изгорим,
за златният пясък, който изтича
между пръстите ни в очакване на
големия безценен камък,
превърнал се във въглен
в нагорещените ни длани"

***

На Христо

Когато ние ще сме прах -
отдавна, някъде във времето...
когато отдавна ще сме разтворили
телата си в земята
и духовете в Космоса...
Когато ще е споменът за нас
и ще сме изтлели,
някой отчаян поет отново ще те открие.
Ще те намери някъде в безкрая,
спрял крачките на бягащото време...
Човек-искра ведно с мечтата

Когато ще сме прах - отдавна, някъде
във времето...

***

"Избави ме от дните безсмислени, дните, в които изменям на себе си.."



 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: катя милушева (17 април 2010 12:46)
 MCHUKANOV, hi hi hi НE ПИТАЙ ЗА ЦЕНАТА НА МЕЧТАТА! tayna tayna

 
 
№2 от: isi (17 април 2010 12:52)
Благодаря ти, Младене, благодаря!



--------------------
 
 
№3 от: Боряна (17 април 2010 14:39)

Ех, много хубави стихове. Честно си признавам, че не съм чела нищо от Л.Янков до сега. Тези ме трогнаха. И си прав, че на човек му става някак тъжно...
Тъжно.




--------------------
 
 
№4 от: gamina (17 април 2010 15:17)
Прекрасно :)

Не питай за цената на мечтата- 
бори се, литвай, падай и умирай!

Всеки път, когато съм около Мальовица, поглеждам към Камилата и се сещам за стиховете му. Била съм много малка тогава, но после, когато наистина започнах да скитам по планини и върхове, той стана много важен за мен. Вярата, че можеш, че сбъдваш мечтите си, че когато си "горе" си друг човек, по-добър.

 
 
№5 от: mia.yaneva (18 април 2010 02:40)
printzesa2

 
 
№6 от: Anakin Skywalker (18 април 2010 15:10)
"МЕЧТА ОТВЪД ДОЛИНИТЕ"
Людмил Янков

Най хубавата му книга.
Някои има ли я запазена?



--------------------
 
 
№7 от: mchukanov (18 април 2010 15:14)
 "Гранитна вода" ми се намира, Анакин..



--------------------
 
 
№8 от: Anakin Skywalker (18 април 2010 16:03)
Людмил не го познавах лично, но Христо Проданов и Слави Дерменджиев бяха колеги на баща ми в Кремиковци.
Помня че преди години за един рожден ден ми подариха въпросната книжка, описваща експедициите Лхоце 1981 и Еверест 1984. Но после я дадох ня някой да я чете и така и не ми беше върната....belay



--------------------
 
 
№9 от: mchukanov (18 април 2010 16:16)
  От групата се запознах само с Николай Петков, Анакин podsmruk
Ама Людмил... понякога ми се струва, че съм го познавал - в тая графа попадат сума ти хора, пък и съм почти сигурен, че рано, или късно, ще се съберем някъде... Барабар с Екзюпери - ама много ми прилича Людмил на Екзюпери kniga или обратното
  Анакин - ей тук има за Еверест 84та http://detstvoto.net/index.php?newsid=2025 а пък това
"Но тогава, през 1984г, посрещнахме алпинистите като герои с неистов ентусиазъм и гордост. Защо ли? Защото тогава имаше един Людмил Янков, по голям и от Еверест! С невероятния си подвиг той изми всички нашенски щуротии, събра обичта и радостта на хората не само в България и бе награден от наши и международни организации. Само той и горе, и на жълтите павета в София доказа, че този връх се качва с приятели. И сега приказките за различно темпо са за журналисти,които не знаят думата "свръзка", която значи да сте вързани заедно не само с въжето, но и в сърцата си!
Людмил жертва своя връх заради човешки живот. И тогава, и сега не се намери втори бъгарин да помогне и да даде искрица живот на приятеля си, на свръзката...
Пак имаме покорители на Еверест, но герои нямаме!"
... го мярнах в нета ...http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=alpinizm&Number=1941737882&page=14&vi
ew=collapsed&sb=5




--------------------
 
 
№10 от: Anakin Skywalker (18 април 2010 22:37)
Младене, знаеш ли колко материали печатни пазя и до днес. От експедицията Еверест 84.  
Статията в сайта съм я препрочел няколко пъти. yess
Може да публикуваме и мои изрезки от вестници и списания които са цяла папка обаче. Помня и приветствието изписнао на транспарант на летище София при посрещането им: "ЛЮДМИЛЕ ТИ ПОКОРИ ВРЪХ ПО ВИСОК ОТ ЕВЕРЕСТ"



--------------------
 
 
№11 от: mchukanov (18 април 2010 22:52)
  Давай де!
  ... от групата на Людмил във ФБ - Той е носител на наградата за феърплей в категория алпинизъм за 1984 http://www.fairplayinternational.org/winners_item.php?id=167



--------------------
 
 
№12 от: Anakin Skywalker (20 април 2010 19:01)
ОК...  ще изпратя
А искам и да напомня че на днешния ден преди 26 години Христо Проданов изкачи Покрива на света сам ,по западния гребен, без кислороден апарат



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 14
Потребители: 0
Гости: 14

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!