Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Златната къщичка - К. Константинов
28-07-2008, 15:26 | Автор: isi | Категория: Приказки / Децата днес / Къде остана детството? / За сайта

Понякога ти ме питаш, моя малка немирнице, има ли наистина в света и де е тя – златната къщичка със сребърен под, захарни прозорци и покрив от млинчета, за която разказват и твоят дядо, и моят дядо, и всички, които умеят да разказват хубави приказки.

Та ти по-добре от нас знаеш къде е тя!

Златната къщичка със сребърен под и захарни прозорчета, дето свети вътре слънцето със седем цвята, дето пеят пъстри птичета, дето царува само светлина, щастие и радост, нима не си я виждала ти?

Вечер, когато се връщаш уморена

 от дневните лудории и задремеш в майчините ръце или до коляното на някой стар брат или дядо, когато румените устнички забъбрят насън забравените думи от дневната игра –  златната  къщичка със сребърен под и седмоцветно слънце – не я ли виждаш ти, не си ли ти в нея?

И ние всички, които говорим мъдри думи,

 четем големи книги и носим дълги панталони, ние също сме били в нея някога – и сега вам я оставихме. Никога вече няма да се върнем там и само в приказките ще разправяме за нея – златната къщичка на тишина, щастие и радост, която се нарича

ДЕТИНСТВО!
 Константин Константинов
 
 
Това е текстът върху гърба на плочата-приказка "Приключенията на котарака Мър...Мър..." , обложката на която публикувах тук. Аз дори не се сещам кой е Константин Константинов.  Но мисля, че е бил чудесен баща, дядо!
Качих тази статия в категория "Децата днес", защото точно тази  "Златна къщичка" според мен трябва да осигурим на децата днес! 
Качих статията и в категория  "За сайта", защото за нас самите какво друго е този сайт, освен нашата "Златна къщичка"!
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: eli (28 юли 2008 17:24)

Поет и писател (и автор на приказки) от Сливен, има учредена награда на негово име. Много мило, че се появи в сайта, началното ми училище беше на улица "К. Константинов".


 
 
№2 от: dani (28 юли 2008 21:43)
Еииий, тия сливенчани са много талантливи Сигурно пък училището на К.Константинов се е намирало на улица "Добри Чинтулов"



--------------------
 
 
№3 от: freja (29 юли 2008 00:43)
Снощи, докато четях текста от обложката, точно така се почувствах - все едно, че съм в Златната къщичка, приютила ни на този сайт. Препрочитах последните две изречения отново и отново, и се питах риторично: не са ли това и моите мисли днес? Не си ли мислите и вие това за себе си? А Константин Константинов даже не е бил вече между живите, когато съм се родила. Колко е еднакво детството, нали? Може би поколенията се различават едно от друго по някакъв технически напредък и... толкова. Иначе технически погледнато, Детството си остава все едно и също понятие през годините - необятният свят на мъничките хора.

Замисляли ли сте се колко различно тече времето за възрастните и за децата? Ето моето детство например - да кажем от 4 до 14 годишна възраст - това са 10 години. Десет години, наситени с толкова преживявания, събития, мечти, фантазии, порастване, радости, тъги... И само десет зими и десет лета през тях, а ми се струват като десет по десет... И си представям този отрязък от време като безкраен, течащ съвсем бавно, в който винаги е имало място за още една случка и още една, и още една... И го сравнявам с последните си десет години. Не, че нищо не е станало през тях, но като че ли събитията са по-разредени, а ежедневието не е пъстроцветно, пък и знам какво ще правя утре и вдругиден, и по-вдругиден, и едва ли ще се случи нещо, което да ме изведе от този монотонен ритъм... И уж пак са десет години, а са минали толкова бързо - не като детските ми десет...

 
 
№4 от: Надя (29 юли 2008 10:47)

"все едно, че съм в Златната къщичка, приютила ни на този сайт." Да така се чувствам и аз!

 
 
№5 от: stanimir76 (12 ноември 2008 16:37)

Искам да добавя, че Константин Константинов, освен че е един от най-значимите поети и прозаици на българската литература след Първата световна война, заедно с имена като Йордан Йовков, Христо Смирненски, Ангел Каралийчев, Никола Вапцаров, Стоян Загорчинов, основна заслуга за това руската класическа литература да я има на български език е негова. Негови са преводите на най големите шедьоври(колкото и да е банална тази думичка, но това не съм го измислил аз) на руската класическа литература"Война и мир","Ана Каренина" на Лев Толстой, "Престъпление и наказание" На Фьодор М. Достоевски, повестите и част от стиховете на Пушкин, превеждал е още Лермонтов, Тургенев, Некрасов и др. Той е един(пак баланизъм) от най големите писатели-общественици от началото на изминалия вече век. И хубаво е, макар и по други поводи, че все още се споменава неговото име.


 
 
№6 от: Pavlina Iossifova (21 март 2009 01:26)
Ех, freja, как хубаво си го описала това - как тече времето в детството. Усещам ги по същия начин тези от 4 до 14. После като започна един галоп във времето и пространството...Сега все се опитвам да разтегна времето, да го пълня с повече случки, книги, градове и места, но няма откъде да взема интензивността на първото преживяване, на онова аааах, когато за пръв път съм видяла море, водопад или съм отворила нова приключенска книга.

Златната къщичка, Вила Вилекула, хралупата на Зайо...добре че са те, какъв по-прекрасен дом от тях! Но най-златната къщичка ми строи моята племенница Славенка. Може би защото не е непрекъснато около мен и не съм пряко отговорна за нея, съпреживявам детството й като мое. Когато съм с нея времето отново става безкрайно и започвам да виждам дъги и под масата. Дори си купихме еднакви тетрадки преди Нова година - с котки, в които да си записваме "разни неща". После ги скрихме от майка й и нито тя, нито аз можахме да ги намерим. Сигурно майка й като прави основно чистене ще ги намери. Или ще си останат в Златната къщичка. Но най-силните ни желания са противоположни. Славенка иска да порасне бързо, за да си върне на брат си за всичките му "подлости", а аз искам да съм на 9, за да мога от под масата да гъделичкам петичките на майка й. Най-xубавото обаче е, когато си ходим на гости, Славенка в моята Златна къщичка, аз в нейната.



--------------------
 
 
№7 от: Милен Иванов (19 юли 2010 18:40)
Цитат: Надя
все едно, че съм в Златната къщичка, приютила ни на този сайт." Да така се чувствам и аз!

em_13  и аз




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 8
Потребители: 0
Гости: 8

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е: