> Приказки > Людмата

Людмата


17-04-2010, 12:38. : mchukanov
  Не обичам календарите. В някаква тъжна цикличност периодично напомнят едно или друго. Предпочитам безвремието, мигът, който става вечност. По календар - днешният ден на 1988 г. ни отне Людмил Янков - Поетът, Алпинистът, Човекът...



    Не питай за цената на мечтата-
бори се,литвай,падай и умирай!
Носи я винаги напред-в ръката,
възкръсвай:ставай,искай и намирай!
Не я затваряй в себе си,в душата..
Изправен дишай,никога не спирай,
мечтай за радостта,за красотата!
С възторг и трепет,с вяра в чудесата-
тя ражда и мира,и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата.
НE ПИТАЙ ЗА ЦЕНАТА НА МЕЧТАТА!


***


"Това ли е пътеката, натам ли да вървим, как да останем човеци, и да оставим по-добри човеци след себе си? Затова ще се страхуваме цял живот. И ще търсим отговора не в забравата, не в отстъплението, не в примирението и консумирането на създаденото. Ще търсим пътя напред, към бъдещето, с неговия неунищожим стремеж към красивото и доброто"

***


Търся истината

Най-човешката истина
искам да открия…
Планината от вълшебен кристал
съм готов да разбия…
Лете да замръзвам,
да изгарям в зима -
в броените ми нощи
дали ще я има?
С колене изранени, със сълзите момчешки,
или е слънчев блясък
във зениците детски?

В нищожното ни време
отнейде се завръща,
помита или гради
живот нов, дом и къща.
На дланите корави,
в мечтите ни лудешки -
истината е тук -
на тоя свят човешки.
А може би я няма?
Как искам да го зная!
Страхувам се да я открия
Чак със смъртта…накрая…

***


"След дъжда децата се раждаха от любовта, старците умираха влюбени, по детски влюбени и открити. Нямаше вече възрастни. Имаше свят с милиони деца, безброй ярки звезди и слънца за всички.
ЗЕМЯТА С ЛЮБОВТА СПАСЯВА БЪДЕЩЕТО СИ…"

***


Всеки трябва да изживее една лавина

Беше загинал човекът,
който най-малко беше предизвикал природата.
Не е справедлива съдбата...
Винаги измират най-добрите,
замръзват най-горещите сърца
и изгарят най-хладните умове.
Защо остават винаги тези,
които нямат нищо пред себе си?
Защо загиват най-хубавите
и най-чистите приятели?
И след тебе остава само един
противоречив спомен
за може би ненужна смърт,
а би могъл да оставиш път,
мост, къща, гора и езера...
Да оставиш къща или вяра,
мост или легенда, път или спомен
за едно изгоряло от жажда сърце!

Никой не трябва
да живее напразно на тази земя!

***


"Беше решил сам да преодолее най - трудния път. Знаеше, че ще го спираме... Знаехме, че няма да го задържим... Затова ни беше спестил угризенията. Така може би мислеше с детската си душа. Беше потърсил своя път."

***


Защо не искаш
да слезеш
дори и стъпало
от изгнилия подиум?...
Защо ти е пиедестал
за ешафода
на бъдещето?
Защо не погледнеш
в себе си,
за да видиш наоколо?...
Обърни се назад,
за да видиш пред себе си!...

***

"Създадени сме да тръгваме и да се завръщаме,
да се стремим наспокойни и търсещи
и отново да преоткриваме себе си в очите
на бащите, децата и приятелите.
Имаме нужда от върхове,
за да се спускаме и да узнаваме
отново цената на скъпите ни неща.
С трепет се вслушвам в тишината на утрото.
Търся със сърцето си песента на стария
домашен познайник - славея. Изпълва ме тъга
по нещо нужно и неуловимо, търсено и непреживяно,
намирано и отново загубвано
в разпокъсаните човешки
нощи и дни ... "

***

"Искам да ти разкажа една тъжна песен -
песента за краткия живот на човека
за хилядите изгреви и залези,
които не виждаме, увлечени в гонитбата
на недостижимото,
за хилядите мигове на щастие -
искри в тъмната нощ,
от които се пазим да не изгорим,
за златният пясък, който изтича
между пръстите ни в очакване на
големия безценен камък,
превърнал се във въглен
в нагорещените ни длани"

***

На Христо

Когато ние ще сме прах -
отдавна, някъде във времето...
когато отдавна ще сме разтворили
телата си в земята
и духовете в Космоса...
Когато ще е споменът за нас
и ще сме изтлели,
някой отчаян поет отново ще те открие.
Ще те намери някъде в безкрая,
спрял крачките на бягащото време...
Човек-искра ведно с мечтата

Когато ще сме прах - отдавна, някъде
във времето...

***

"Избави ме от дните безсмислени, дните, в които изменям на себе си.."