> Архивите са живи > Звън на мандолина

Звън на мандолина


2-12-2018, 20:12. : Svilena

Всичко започна през 1981 година в  моят нов град Разград.Нов,защото се преселихме тук една година по-рано.Беше хубаво слънчево градче с  много зеленина и малко превозни средства.smile  http://www.bgspomen.com/2016/08/3-80_18.html 

 

 Първите ми седем години минаха в родното ми Попово.Градче по-малко от Разград със специално място в сърцето ми.Живяхме в къщата на баба и дядо.Там тръгнах за първи път на училище,но за това ще ви разкажа малко по-нататък.През лятото,след като завърших първи клас започна преселването в Разград.Лятото на 1980 година…Аз –тъмно русо хлапе с големи, кафяви и любопитни очи,хем притеснено,хем развълнувано.Нов дом,нови другарчета и най-важното - ново училище. https://balkan.auction/bg/auction/3704465

 

 Мама ни записа със сестра ми.Тогава се запознах с директорката на училището Веселина Байчева.Приятна жена,с която не съм имала съприкосновения по лоши поводи.wink  https://ou-nikola-ikonomov.com/new_page_1.htm

Така станах горда ученичка в ЕСПУ „Васил Коларов“ Разград.Най-хубавото училище с най-готините учители!smile

 

Един от тези учители остави дълбока следа в моята душа… … В един слънчев,учебен ден се разнесе мълва за фанфарен и мандолинен състав.Някои от съучениците ми избраха фанфарите.Аз без много да мисля реших,че ще свиря на мандолина.Без някой да ме насилва.Без мама и татко да знаят.И хлапето тръгна по коридора…Стаята беше на долния етаж.Застанах пред  вратата с разтуптяно сърчице и тогава за първи път чух оня вълшебен звън…Отворих плахо вратата,а там няколко момиченца с мандолини в ръце репетираха под наставленията на другаря Никола Николов.Другарят Николов беше учител по музика и освен мандолините ръководеше и училищния хор. https://ou-nikola-ikonomov.com/new_page_1.htm

След  кратък разговор за моето желание за първи път се докоснах до мандолината.Да,но бях дребничка с малки пръстчета и в началото нещо не се получи.В очите ми изплуваха сълзи,защото наистина с цялата си детска душа исках да свиря на мандолина.После избърсах сълзите и реших да не се отказвам.И благодарение на моята упоритост и подкрепата на другаря Николов успях!Бях най-щастливото дете и  част от мандолинния състав!Бяхме само момиченца,явно момченцата от нашето училище са имали други интереси.smile

  

И зазвъняха мелодии една след друга…“Катюша“,“Калинка“,“Самотна лодка“-любимата песен на Георги Димитров ,“Ей ухнем“,песен за Маша от филма“Жажда“ и много други…Репетирахме почти всеки ден.Другарят Николов ни настройваше мандолините със синтезатор куфар.https://bazar.bg/obiava-17490842/retro-kolektsiia-sintezator-ruski-s-kufar-56h38h20sm

 

 Ето я стаята!Другарят Николов влиза с куфар в ръка и тя се изпълва със смях и бърборене.Настройва мандолините една по една,а после започва оня вълшебен звън,който стопля душата ми…И така се занизаха дни на репетиции,участия,за които ни освобождаваха от часоветеsmile,трепети и смях.Получавахме много подаръчета,на които много се радвах и ценях.Тефтерчета,сувенири,химикалки и книжки,сред които е ето тази: 

 

 

Впоследствие ни ушиха рокли с коронки,подобни на руските народни носии.Бяха три цвята: жълти,сини и червени,украсени с пайети.Към роклите имахме еднакви обувки с малък ток,велурени в цвят бордо, с връзки отпред.Чувствахме се като принцеси и наистина си беше красота!Жалко е,че няма снимка от този красив период,но пазя всичко в душата си…Можете ли да познаете в какъв цвят беше моята рокля?Естествено,че жълта! smile Периодът „звън на мандолина“ беше един от най-вълшебните в моето детство!А най-вълшебни бяха летата и лагерите!Пътувахме с влак,нарамили сакове и мандолини,а на лицата ни грееха щастливи усмивки.Ето ги бунгалата в кв.Галата-Варна!Там бяхме всяко лято през вълшебният период!Бяхме по две момиченца в стая.Аз бях с една моя съученичка и между другото и тя беше с жълта рокля smile -Галя.С нея свързвам винаги една голяма кутия с обикновени вафли,която си бяхме купили.Не можах да намеря снимка из нета,но ако не се лъжа бяха с жълто-оранжево отгоре на кутията.И започваха едни безкрайни и щастливи дни.Плаж,море,репетиции/на една беседка в близост до бунгалата/,народна топка и какво ли още не…

 Другарят Николов беше голям зевзек и на тази снимка твърдеше,че е най-красив…smile

 

 А с този делфин се снимахме всички!Ще ви издам,че банският ми беше червен,а делфина син.wink

 

 

 

Не сме изрисувани и модерни,но пък сме истински!И една разходка с лодка…

Естествено си купувахме разни неща и подаръци за близките.Едни от най-ярките ми спомени за покупки беше това папагалче,но в други цветове…

 И едни къси панталонки,на които за съжаление нямам снимка.Бяха със син и червен кант ,със заоблени краища отстрани и в два варианта бели и бледосини.Едната част си купиха от бледосините,а другата,сред които и аз-бели.А вечер както се досещате се струпвахме пред телевизора да гледаме“Шогун“.Искам да ви разкажа всичко,но няма толкова място и време…Най-много си мечтаех да си имам собствена мандолина…И един прекрасен ден тази моя мечта се сбъдна,благодарение на моята леля/по бащина линия/.

 

Ето я моята сбъдната мечта!Колко концерта е изнасяла на гостите у дома!А любимата песен на Георги Димитров беше любима на мама и татко и често ме караха да я свиря…Тихо полъхва…Сол,до,ми,сол…Помня нотите до днес,гласът на моя учител по“звън на мандолина“  звучи все така ясно…,а чуя ли някоя от нашите песни веднага проблясват сълзи от тъга и щастие в очите ми,обличам жълтата рокля,слагам жълтата коронка,обувам обувките в цвят бордо с връзки отпред…и ставам принцеса!

А сигурно има и други музикални другарчета тук?Ще се радвам да разбера това!Току виж сме спретнали някой концерт в махалата!smile